Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев

Никола Василев е образописец (зограф) от гр. Шумен. Макар в днешно време да не се обръща достатъчно внимание на творчеството му, в действителност той е създал иконографска работилница, което може да се нарече шуменска зографска школа.

Любим иконографски сюжет на зографа са ликовете на светите равнопапостолни братя Методий и Кирил. В тях той развива иконографския сюжет и изразява историческата им връзка на първоучителите с България.

Основно вдъхновение за Василев са образите на светите братя от литографията на Христо Данов, иконите на Станислав Доспевски и отчасти Цоню Симеонов. Той съчетава различни части от тях, като добавя свой творчески принос.

Има два главни вида образи на светите братя в творчеството на Никола Василев: единият е с включено кръщението на св. цар Борис между двамата братя, а другият – с поставена между тях маса с азбуката. Във всички образи се забелязва влиянието на литографията на Данов – благославящият отгоре Христос, цветните епископски одежди, думите на Евангелието, разположението на Методий отляво, а Кирил – отдясно и т.н.

1) Образи с Борисовото кръщение. Особено значимо за тях е извършеното от Никола Василев поставяне на царското кръщение в средата на иконата като главно събитие (при Христо Данов е в един от медальоните). Изобразена е българската столица (Прѣславъ) с крепостни стени, обществени сгради, понякога стража. В средата е царското семейство – самият Борис е коленичил пред св. Методий, който извършва тайнството. Вляво е купелът, а вдясно – царицата, царския син и войник. С този сюжет е изразено старинното църковно предание за връзката на първоучителите с България и дори покръстването на цар Борис от св. Методий, за което съобщава блажени Теофилакт в Пространното житие на св. Климент Охридски (XI в.).

2) Образи с маса и свитък с азбуката. Те са вдъхновени от Станислав Доспевски, но запазват значителни черти от предпочитанията на Василев. Между равноапостолите има маса, на която са поставени свитък с азбуката, Св. Кръст, глобус и понякога други предмети. Одеждите и разположението на фигурите обачие поддражават на виенската литография.

В много от иконите св. св. Методий и Кирил са наречени „български просветители“, а под централната сцена пише „Кръщение Борисово в Преслав“. По този начин се изразява църковното предание за българския произход на братята, езика и просветителското им дело, т.е. на българския корен на Покръстването и просвещението на славянските народи, както е изразено в древните жития, а в тази епоха – напр. в щампите на еп. Поликарп (XIX в.).

Данните са почерпени от: Тодорова, Р. Концептуализацията на образите на св. св. Кирил и Методий в иконографския модел на Никола Василев от Шумен – В: Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството, София: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, 2017.