облик и малки поправки

s/drugi/9vek/index.html

@@ -12,12 +12,12 @@
 
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<article>
 		<center>
 			<h1 class="glav">България в първата половина на IX век. Разширение на земите и промени в управлението и правото</h1>
 			<h2>Държавен изпит по МП „История и цивилизации“, ВТУ</h2>
 			<h3><i>Разработка на Васил Дечков</i></h3>
 		</center>
-<article>
 		<center>
 			<hr>
 			<br>
@@ -46,7 +46,7 @@
 
 <p align="justify">Дори християнските мислители дават сложна оценка на Крума. Според <b>св. Паисий Хилендарски</b> той бил свиреп езичник, но Бог използвал неговата мощ, <i>„за да смирява гърците“</i>, които изпадали в своите пороци и гордост. Бог използвал злото (насилие) за добро. Крумовата разширителна политика утвърдила геополитическата роля на държавата и обединила славянобългарското население, като по този начин станала основа на Покръстването и превръщането на българите в <i>„ново творение“</i>.</p>
 
-<p align="justify">След кратко прекъсване (Цок, Диценг? – спорни) в 814 г. престолът бил наследен от Омуртаг или Мортаг. Макар в историографията да се е наложила формата <i>„Омуртаг“</i>, по-прецизно е да се казва <i>„Мортаг“</i>, тъй като „о“ е гръцки определителен член, напр. ὁ Βορίσης, ὁ Ιωάννης. Така е и във византийските летописи: ὁ Μορτάγων, където „-он“ е гръцка наставка (Платон, Кина̀мон), подобна на „-ос“ в ὁ Κρούμος.</p>
+<p align="justify">След кратко прекъсване (Цок, Диценг? – спорни) в 814 г. престолът бил наследен от Омуртаг или <b>Мортаг</b>. Макар в историографията да се е наложила формата <i>„Омуртаг“</i>, по-прецизно е да се казва <i>„Мортаг“</i>, тъй като „о“ е гръцки определителен член, напр. ὁ Βορίσης, ὁ Ιωάννης. Така е и във византийските летописи: <b>ὁ Μορτάγων</b>, където „-он“ е гръцка наставка (Платон, Кина̀мон), подобна на „-ос“ в ὁ Κρούμος.</p>
 
 <p align="justify">Според византийските извори в началото на управлението му българите били разбити в Тракия и ромеите си върнали Анхиало. Канесубиги Мортаг сключил с тях дълбок мир, който продължил известно време и след края на управлението му (831 г.). Някои от членовете (клаузите) на мирния договор са записани в Сюлейманкьойския надпис. Част от тях се отнасят за славянобългарското население в Тракия. Очевидно то представлявало интерес за българските владетели. Били осигурени правата дори на тези от тях, които оставали в пределите на Империята – да не се изселват например в Мала Азия. Мирът способствал за утвърждаване на страната чрез изграждащи дейности като строителство и управленческо развитие.</p>
 
@@ -60,14 +60,11 @@
 
 <p align="justify">България през първата половина на IX в. при управлението на Крум и Мортаг станала една от големите европейски сили. Завоеванията на Крум и възможността за запазването им и просперирането на държавата при Мортаг предначертали възможността за още по-голямо разширение при Пресиян и дори хегемония над Византия при великия Симеон. Обединението на земите, населени със славянобългари, и закрепването на царската власт способствали за пътя към Покръстването.</p>
 
-
-<p align="justify">	„Днешният български – писал Венелин през 1838 г. – се намира почти в такова отношение спрямо стария български (т.е. нашия църковен), както е новогръцкия спрямо стария гръцки“<a href="#1"><sup><b>[65]</b></sup></a>. В друг труд, издаден посмъртно, Венелин писал още по-утвърдително: „И така, Кирил и Методий превели Св. Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език, мъртъв в останалите страни, но жив и народен до днес в България“<a href="#2"><sup><b>[66]</b></sup></a>.</p>
-
 <br>
 <hr>
 
 	<br><div class="container">
-			<img src="" alt="vene-cs">
+			<img src="/bgstarina.volconst.com/s/proizhod/predanie/krumknez.jpg" alt="krumknez">
 		</div>
 </article>
 </body>