From 44e428276c0fe4a0dd83e55240e954d090b2df99 Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Venelin Dechkov Date: Tue, 23 Jun 2026 21:49:22 +0300 Subject: [PATCH] =?UTF-8?q?=D0=A3=D0=B5=D0=B4=D0=BD=D0=B0=D0=BA=D0=B2?= =?UTF-8?q?=D0=B0=D0=B2=D0=B0=D0=BD=D0=B5=20=D0=BD=D0=B0=20=D1=81=D1=82?= =?UTF-8?q?=D0=B0=D0=BD=D0=B8=D1=86=D0=B8=D1=82=D0=B5?= MIME-Version: 1.0 Content-Type: text/plain; charset=UTF-8 Content-Transfer-Encoding: 8bit --- cp/index.html | 14 +- css/obsht.css | 1 + css/vid.css | 10 -- i/1tsarstvo/enravota/index.html | 13 +- i/1tsarstvo/index.html | 13 +- i/1tsarstvo/svboris/index.html | 13 +- i/1tsarstvo/svkiril-kratko/index.html | 77 +++++----- i/index.html | 13 +- i/nova/index.html | 9 +- i/nova/rech-stambolov/index.html | 26 ++-- i/revival/index.html | 13 +- index.html | 25 ++-- k/index.html | 12 +- pl/index.html | 5 +- pl/polsha.html | 4 - r/etym/index.html | 14 +- r/imena/index.html | 14 +- r/index.html | 14 +- r/loan/index.html | 14 +- s/drugi/index.html | 14 +- s/drugi/robstvo/index.html | 14 +- s/drugi/simeon/index.html | 13 +- s/drugi/tsare/index.html | 5 +- s/index.html | 14 +- s/kim/index.html | 14 +- s/kim/k&m-rodolub/index.html | 12 +- s/kim/k&m-starobg/index.html | 14 +- s/kim/poklon/index.html | 15 +- s/kim/venelin-cs/index.html | 13 +- s/kim/za-bukvite/index.html | 98 +++++++----- s/ortho/index.html | 14 +- s/ortho/isaiah/index.html | 13 +- s/ortho/lamech/index.html | 14 +- s/ortho/molitva/index.html | 13 +- s/ortho/priesthood/index.html | 13 +- s/ortho/rodolubie/index.html | 5 +- s/ortho/sv-dimiter/index.html | 14 +- s/ortho/sv-prokop/index.html | 13 +- s/proizhod/alzek/index.html | 14 +- s/proizhod/aprilov-pr/index.html | 13 +- s/proizhod/arcana/index.html | 14 +- s/proizhod/belejki-proizhod/index.html | 14 +- s/proizhod/blgari-tesalia/index.html | 199 +++++++++++-------------- s/proizhod/drevnost/index.html | 12 +- s/proizhod/ilov/index.html | 14 +- s/proizhod/ilov1/index.html | 16 +- s/proizhod/index.html | 16 +- s/proizhod/otvet/index.html | 6 +- s/proizhod/predanie/index.html | 14 +- s/proizhod/slav-theory/index.html | 14 +- s/proizhod/stari-bg/index.html | 14 +- s/proizhod/zaimov/index.html | 14 +- s/vene/index.html | 14 +- s/vene/vene-bio/index.html | 13 +- s/vene/vene-ethno/index.html | 14 +- s/vene/vene-prinosi/index.html | 13 +- t/index.html | 12 +- t/k&m-karavl/index.html | 8 +- 58 files changed, 550 insertions(+), 527 deletions(-) mode change 120000 => 100644 pl/index.html delete mode 100644 pl/polsha.html diff --git a/cp/index.html b/cp/index.html index 039b359..4fe9c82 100644 --- a/cp/index.html +++ b/cp/index.html @@ -1,21 +1,21 @@ - + Христопедия - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад
-
+ - +
+ diff --git a/css/obsht.css b/css/obsht.css index e6955f6..9ca490f 100644 --- a/css/obsht.css +++ b/css/obsht.css @@ -121,6 +121,7 @@ a { color: #6fcc5a; } } .glav { + font-size: 2em; font-family: glav, mod, sans-serif; } diff --git a/css/vid.css b/css/vid.css index 7c2ef6a..b9424a6 100644 --- a/css/vid.css +++ b/css/vid.css @@ -3,16 +3,6 @@ src: url('../fonts/miroslav.otf') format('opentype'); } -h1 { - font-family: miro, sans-serif; /* Apply the font only to h1 */ - font-size: 36px; -} - -img { - width: 20%; - height: auto; -} - /* For smaller screens (e.g., mobile), make the image 100% of the container width */ @media (max-width: 768px) { img { diff --git a/i/1tsarstvo/enravota/index.html b/i/1tsarstvo/enravota/index.html index 0b8ae65..9440a9d 100644 --- a/i/1tsarstvo/enravota/index.html +++ b/i/1tsarstvo/enravota/index.html @@ -1,15 +1,16 @@ - + Житие на св. Енравота Боян | Българска старина - + - -
+ +⬅️назад
+

Първоизточникът за житието и страданието на светия мъченик Енравота Боян /Воин/, княз български

Из „Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериупол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Отстъпника, написано от Теофилакт, светейшия архиепископ на цяла България“ (XI в.)

@@ -55,6 +56,6 @@

Важно е да се отбележи също неподправеността на първоизточника, която за жалост в случая се губи в неговите преразкази, издавани в синодалните сборници с жития.

Васил Дечков

-
- +
+ diff --git a/i/1tsarstvo/index.html b/i/1tsarstvo/index.html index de55d65..9ddcbd0 100644 --- a/i/1tsarstvo/index.html +++ b/i/1tsarstvo/index.html @@ -1,22 +1,23 @@ - + Първо българско царство | Българска старина - - -
+ + +⬅️назад
+ - +
+ diff --git a/i/1tsarstvo/svboris/index.html b/i/1tsarstvo/svboris/index.html index a036d25..a6bafef 100644 --- a/i/1tsarstvo/svboris/index.html +++ b/i/1tsarstvo/svboris/index.html @@ -1,20 +1,21 @@ - + Чудото на св. цар Борис | Българска старина - + - + +⬅️назад

Чудото на св. цар Борис с Кръста

из Бертински летописи (IX в.)

-
+

@@ -29,6 +30,6 @@

– из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.


-
- +
+ diff --git a/i/1tsarstvo/svkiril-kratko/index.html b/i/1tsarstvo/svkiril-kratko/index.html index c6cf909..004d7dd 100644 --- a/i/1tsarstvo/svkiril-kratko/index.html +++ b/i/1tsarstvo/svkiril-kratko/index.html @@ -1,42 +1,49 @@ - - - „Успение Кирилово“ | Българска старина + + + + + „Успение Кирилово“ | Българска старина + + +⬅️назад
+
+

Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*

+

(„Успение Кирилово“)

+
- - -

Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*

-

(„Успение Кирилово“)

+
+

-
-


-

                Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.

-

                Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.

-

                Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.

-

                Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.

-

                Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.

-

                След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54 000.

-

                Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.

-

                Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.

-

                Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.

-

                И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.  Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.

-

                И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.

-

                Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.

-

                След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.

-

                И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.

-

                И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.

-

                Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.

-

                И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.

-

                Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.
-
-_______________________________________________________________________
-
-* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.
-
-Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).

+
-
- +

Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.

+

Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.

+

Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.

+

Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.

+

Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.

+

След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54 000.

+

Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.

+

Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.

+

Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.

+

И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.  Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.

+

И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.

+

Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.

+

След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.

+

И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.

+

И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.

+

Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.

+

И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.

+

Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.

+ +
+

* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.

+ +

Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).

+ + +
+ diff --git a/i/index.html b/i/index.html index b6a2860..5b45912 100644 --- a/i/index.html +++ b/i/index.html @@ -1,22 +1,23 @@ - + Първоизточници - - -
+ + +⬅️назад
+ - +
+ diff --git a/i/nova/index.html b/i/nova/index.html index 123b4d7..0a71d7a 100644 --- a/i/nova/index.html +++ b/i/nova/index.html @@ -1,16 +1,17 @@ - + Нова история | Българска старина - - + + +⬅️назад

Трето българско царство (Нова история)

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

- + diff --git a/i/nova/rech-stambolov/index.html b/i/nova/rech-stambolov/index.html index cf9e579..1a70d19 100644 --- a/i/nova/rech-stambolov/index.html +++ b/i/nova/rech-stambolov/index.html @@ -1,16 +1,19 @@ - - - + + + + Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина - - -

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

+ + +⬅️назад
+

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

-
-


+

+

+


Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,
8 февруари 1879 г.

@@ -42,7 +45,8 @@ Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.


-

>
-
- +


+ + + diff --git a/i/revival/index.html b/i/revival/index.html index 3af8ba8..c01d02e 100644 --- a/i/revival/index.html +++ b/i/revival/index.html @@ -1,21 +1,22 @@ - + Възраждане | Българска старина - - -
+ + +⬅️назад
+ - +
+ diff --git a/index.html b/index.html index afd3bea..c046e8e 100644 --- a/index.html +++ b/index.html @@ -1,24 +1,29 @@ - Българска старина - - + + -

Българска старина

-

ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ | СТАТИИ | КНИГИ | РѢЧНИЦИ | 🔧ХРИСТОПЕДИЯ

-

„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...

Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...

поради голямото желание, което имах“.

– св. Паисий Хилендарски

-

bgstarina

+
+

Българска старина

+

ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ | СТАТИИ | КНИГИ | РѢЧНИЦИ | 🔧ХРИСТОПЕДИЯ

+ +

„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...

+

Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...

поради голямото желание, което имах“.

+

– св. Паисий Хилендарски

+ +

bgstarina

+
-
+

-

ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.
Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

-
+

ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.
Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

+
diff --git a/k/index.html b/k/index.html index d265927..d8533ef 100644 --- a/k/index.html +++ b/k/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - + Книги | Българска старина - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+ - + diff --git a/pl/index.html b/pl/index.html deleted file mode 120000 index 2ed0c26..0000000 --- a/pl/index.html +++ /dev/null @@ -1 +0,0 @@ -polsha.html \ No newline at end of file diff --git a/pl/index.html b/pl/index.html new file mode 100644 index 0000000..f4a2735 --- /dev/null +++ b/pl/index.html @@ -0,0 +1,4 @@ +
+ + +
diff --git a/pl/polsha.html b/pl/polsha.html deleted file mode 100644 index f4a2735..0000000 --- a/pl/polsha.html +++ /dev/null @@ -1,4 +0,0 @@ -
- - -
diff --git a/r/etym/index.html b/r/etym/index.html index 74bc018..5f12ac6 100644 --- a/r/etym/index.html +++ b/r/etym/index.html @@ -1,18 +1,18 @@ - + Етимологичен речник | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Кратък български етимологичен речник

Васил Дечков

-
+
@@ -59,6 +59,6 @@

Изрази

-
- +
+ diff --git a/r/imena/index.html b/r/imena/index.html index aafdc83..a25a1fe 100644 --- a/r/imena/index.html +++ b/r/imena/index.html @@ -1,18 +1,18 @@ - + Красиви български имена | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Красиви български имена

Васил Дечков

-
+
@@ -85,6 +85,6 @@ -
- +
+ diff --git a/r/index.html b/r/index.html index 9a6f0fb..a6388a6 100644 --- a/r/index.html +++ b/r/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - + Рѣчници - - - ⬅️назад
- + diff --git a/r/loan/index.html b/r/loan/index.html index 3a59f69..bd5dfd6 100644 --- a/r/loan/index.html +++ b/r/loan/index.html @@ -1,18 +1,18 @@ - + Чуждицо-български речник | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Чуждицо-български речник

Васил Дечков

-
+
@@ -146,6 +146,6 @@

За предложения на думи можете да пишете по имейл на v.dechk@gmail.com или в нашия сървър в Stoat – Български свѣтогледъ.
-

- +
+ diff --git a/s/drugi/index.html b/s/drugi/index.html index 039b92a..c005f59 100644 --- a/s/drugi/index.html +++ b/s/drugi/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Статии - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Други


@@ -20,6 +20,6 @@

🔧 Списък на българските царе – Васил Дечков

Цар Симеон I Велики (893–927) – Васил Дечков

-
- +
+ diff --git a/s/drugi/robstvo/index.html b/s/drugi/robstvo/index.html index 2782ae8..20b798a 100644 --- a/s/drugi/robstvo/index.html +++ b/s/drugi/robstvo/index.html @@ -1,21 +1,21 @@ - + Турско робство | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Правилен ли е изразът „турско робство“?

Братя Дечкови

-
+

В последните години традиционният български израз „турско робство“ бива отричан и подлаган на нападки. Противниците на това понятие го обвързват с представата за робовладелство – лишаване от лична свобода, подлагане на принудителен труд без възмездие. Макар в Османската империя действително да е имало робовладелство, това не е уместен отговор на критиците, тъй като то не е било над целия български народ, а в отделни случаи. Ключът за разрешаването на въпроса е да разберем, че в българския език думата робство има един по-различен и стар смисъл, а именно „угнетено положение на народ под чужда власт“. Това значение на думата е посочено и в Речника на българския език на БАН, и е използвано често в традицията на стария българския език през Средновековието и Възраждането, а и след това. Например в Съборника на цар Борил (1211 г.) пише следното: „На цар Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцкото робство (ѿ рабо́ты грьчьскїе), вечна му памет“. В старобългарския превод на Библията пък се говори за египетско робство над евреите: „И Аз чух как синовете Израилеви, които египтяните поробиха (и҆́мже є҆гѵ́птѧне порабо́тиша и҆́хъ), стенат...“ (Изход 6:5); „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството (ѿ до́мꙋ рабо́ты);“ (Изход 20:2). Филистимецът Голиат предизвиква евреите, казвайки: „Изберете си един човек, и нека слезе при мене; ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите“. „Робски“ става народът, който загуби битката. Византийският летописец Теофан Изповедник свидетелства за следния случай в Първото българско царство при управлението на Сабин: „Когато Сабин изпратил пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите“ (ГИБИ, том III). Всъщност думата „робство“ има общ корен с „работа“ – „роб“ или „раб“ – с приблизително значение „слуга“. Ярък пример за употребата на думата „робство“ в това значение е и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ (1762 г.): „Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но Бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване…“; „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий.“; „Но турците по Божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя“.

Знаейки всичко това, следва да заключим, че няма нищо смущаващо в използването на словосъчетанието „турско робство“, което точно описва състоянието на българите в Османската империя, използвайки класическа българска изразност.

-
- +
+ diff --git a/s/drugi/simeon/index.html b/s/drugi/simeon/index.html index 372498f..ac58eba 100644 --- a/s/drugi/simeon/index.html +++ b/s/drugi/simeon/index.html @@ -1,21 +1,22 @@ - + Цар Симеон Велики | Българска старина - + - + +⬅️назад

Цар Симеон I Велики (893–927)

изпитна работа по История на Средновековна България

Васил Дечков

-
+

@@ -44,6 +45,6 @@
-
- +
+ diff --git a/s/drugi/tsare/index.html b/s/drugi/tsare/index.html index 9ed8ed3..10905e1 100644 --- a/s/drugi/tsare/index.html +++ b/s/drugi/tsare/index.html @@ -9,14 +9,14 @@ -⬅️назад
+⬅️️назад
венец

🔧 Български царе

Васил Дечков

-
+

Древна България

@@ -145,5 +145,6 @@
Цар Симеон II
+
diff --git a/s/index.html b/s/index.html index a6715b9..a2de23f 100644 --- a/s/index.html +++ b/s/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Статии - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Статии


@@ -26,6 +26,6 @@ banner -
- +
+ diff --git a/s/kim/index.html b/s/kim/index.html index 3fc4c90..0fa7f75 100644 --- a/s/kim/index.html +++ b/s/kim/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Статии - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език


@@ -33,6 +33,6 @@

Поклон пред българската писменост – Станко Михайлов

Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ – Васил Дечков

-
- +
+ diff --git a/s/kim/k&m-rodolub/index.html b/s/kim/k&m-rodolub/index.html index 79beffe..fd361a5 100644 --- a/s/kim/k&m-rodolub/index.html +++ b/s/kim/k&m-rodolub/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - + Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Родолюбието на светите братя Кирил и Методий

Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)


@@ -25,5 +25,5 @@

IV 16. „Този Борис (Βορίσης) изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се просвещава и удостоява с божественото кръщение. Кирил и Методий видели, че има много вярващи и че много Божии чеда се раждат чрез вода и дух (Йоан 3:5), но че те са напълно лишени от духовна храна. Затова светците изнамерили азбуката, както казахме, и превели Писанията на български език (ἐπὶ τὸ Βουλγαρικὸν)...“.

- + diff --git a/s/kim/k&m-starobg/index.html b/s/kim/k&m-starobg/index.html index a4098ac..82469a1 100644 --- a/s/kim/k&m-starobg/index.html +++ b/s/kim/k&m-starobg/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български - + - - ⬅️назад
-
+ +⬅️️назад
+

Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият (църковният или старият славянски) език е БЪЛГАРСКИ

Васил Дечков

 @@ -257,6 +257,6 @@ poklon
-
- +
+ diff --git a/s/kim/poklon/index.html b/s/kim/poklon/index.html index 0f28098..79a8330 100644 --- a/s/kim/poklon/index.html +++ b/s/kim/poklon/index.html @@ -1,16 +1,17 @@ - + - Поклон пред българската писменост | Българска старина + Поклон пред българската писменост | Българска старина - - + + +⬅️назад

Поклон пред българската писменост

-
+


Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:
@@ -25,6 +26,6 @@
Из „Поклон пред българската писменост“ на Станко Михайлов -

- +
+ diff --git a/s/kim/venelin-cs/index.html b/s/kim/venelin-cs/index.html index 8b89ff0..0cfef8d 100644 --- a/s/kim/venelin-cs/index.html +++ b/s/kim/venelin-cs/index.html @@ -1,21 +1,22 @@ - + Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина - + - + +⬅️назад

Юрий Венелин за църковнославянския език

от книгата „Ю. И. Венелин в Българското възраждане“

Григорий Венедиктов

-
+

@@ -51,6 +52,6 @@
vene-cs
-
- +
+ diff --git a/s/kim/za-bukvite/index.html b/s/kim/za-bukvite/index.html index c51910c..9feceed 100644 --- a/s/kim/za-bukvite/index.html +++ b/s/kim/za-bukvite/index.html @@ -1,58 +1,78 @@ - - - - - - Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина + + + + + + Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина + - + +⬅️назад
+
+

Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“

+

Васил Дечков

 +
- -
-

Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“

-

Васил Дечков

 -
-
-
-

-
+
+

+
+
za-bukvite -
-
+
+

13.09.2024 г.


-

Самото съчинение: +

+

Самото съчинение:
„За буквите“ на Черноризец Храбър

-

Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник (1348 г.), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)1

+

+ Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). + Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник + (1348 г.), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)1 +

Възникване

-

Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) заради израза относно светите братя, открит в московския препис: „сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“2 (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, че посоченият израз („сѫтъ бо єще живи…“) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.3

+

+ Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) + заради израза относно светите братя, открит в московския препис: „сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“2 + (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, + че посоченият израз („сѫтъ бо єще живи…“) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са + премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.3 +

Личност

-

Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, а част от заглавието на творбата: „О писменехь чрънориꙁца храбра“ (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес4. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.

+

+ Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) + или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, + собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, + а част от заглавието на творбата: „О писменехь чрънориꙁца храбра“ (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – + храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес4. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). + Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са + (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата. +

+ +
+ +
+

1 Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

+

2 По-късно открит и в други преписи.

+

3 Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).

+

4 „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил

+ +

Използвана книжнина:

+
    +
  1. Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия

    2. +
  2. Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

    3. +
  3. (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).
    4. +

-

1 Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

-

2 По-късно открит и в други преписи.

-

3 Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).

-

4 „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил

- -

Използвана книжнина:

-
    -
  1. Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия

    2. -
  2. Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

    3. -
  3. (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).
    4. -
- - - -
-
- +
+ diff --git a/s/ortho/index.html b/s/ortho/index.html index 722a153..6a36ed0 100644 --- a/s/ortho/index.html +++ b/s/ortho/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Православие - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Православие


@@ -30,6 +30,6 @@

Коптската църква – Васил Дечков

Кратко житие на преп. Прокопий Чешки – Евгений Поселянин, 1908 г.

-
- +
+ diff --git a/s/ortho/isaiah/index.html b/s/ortho/isaiah/index.html index 8cfa8f7..e8eca53 100644 --- a/s/ortho/isaiah/index.html +++ b/s/ortho/isaiah/index.html @@ -1,21 +1,22 @@ - + „Девтеро-Исаия“ | Българска старина - + - + +⬅️назад

Проф. Ив. Марковски разгромява мнението за втори автор на книга Исаия

от книгата „Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“

проф. Иван Марковски

-
+

@@ -40,6 +41,6 @@
Isaiah
-
- +
+ diff --git a/s/ortho/lamech/index.html b/s/ortho/lamech/index.html index 731988e..c832ed0 100644 --- a/s/ortho/lamech/index.html +++ b/s/ortho/lamech/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ - + @@ -9,11 +9,11 @@ За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски | Българска старина - + - - ⬅️назад
-
+ +⬅️️назад
+

За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски

или

@@ -45,6 +45,6 @@
-
- +
+ diff --git a/s/ortho/molitva/index.html b/s/ortho/molitva/index.html index 16e1066..d26d5e6 100644 --- a/s/ortho/molitva/index.html +++ b/s/ortho/molitva/index.html @@ -1,20 +1,21 @@ - + Молитва за българския народ | Българска старина - + - + +⬅️назад

Молитва към Господа за българския народ

и застъпничеството на всички български светии

-
+

@@ -27,6 +28,6 @@

24.02.2025

Сѐ, вразѝ Хр҇ⷭта̀ Бг҃а вкꙋ́пѣ воста́ша на бо́лгарскаго ꙗ҆зы́ка, хотѧ́ще покори́ти е҆го̀ бесо́вскими нападе́ньми и҆ ѿклони́ти е҆го̀ въ безꙋ́мнѣмъ мра́цѣ безбо́жїѧ и҆ нече́стїѧ! При́зри, Гд҇ⷭи, и҆ ви́ждь: не ѡ҆ста́ви достоѧ́нїе Твоѐ въ снѣдь врагѡ́мъ Твои́мъ! Ты̀ же хо́щеши, Влⷣко, всѣ́мъ человѣ́кѡмъ повѣ́дати тѧ̀ и҆ въ ра́зꙋмъ и҆́стины прїитѝ. Не ѡ҆ста́ви на́съ грѣ́шныхъ, но поми́лꙋй на́съ, моли́твами ст҃ы́хъ равноапо́стольныхъ Меѳо́дїѧ и҆ Кѵ̈ри́лла, просвѣти́телей но́выхъ солꙋ́нѧнъ – бо́лгаръ – и҆ всѣ́хъ про́чихъ сро́дныхъ и҆́мъ словѣ́нскихъ ꙗ҆зы́ковъ; моли́твами благовѣ́рнаго цр҃ѧ̀ Бори́са-Михаи́ла, крс҃ти́телѧ Бл҃гарскаго, и҆́же во ст҃ыхъ ѻ҆тца̀ на́шего І҆ѡа́нна, пꙋстынножи́телѧ Ры́льскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Кли́мента, а҆рхїепі́скопа О҆́хридскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Є҆ѵѳѵ́мїѧ, патриа́рха Тр҃новскаго, преподо́бнаго ѻ҆тца̀ на́шего Паї́сіѧ, проигꙋ́мена Хиленда́рскаго и всѣ́хъ про́чихъ бесчи́сленныхъ ст҃ы́хъ и҆́же ѿ бл҃гарскаго ро́да просиѧ́вшыхъ. Ты̀ бо є҆сѝ свѣ́тъ мі́ра, во свѣ́тѣ Твое́мъ оу҆́зримъ свѣ́тъ. Сохранѝ на́съ ѿ кривовѣ́рїѧ и҆ безвѣ́рїѧ, внꙋша́емыхъ ѿ враго́въ на́шихъ, дабы̀ соблюжде́ны кро́вомъ Твои́мъ, сподо́бимсѧ чи́стаго житїѧ̀ и Цр҃ствїѧ небе́снаго. А҆ми́нь.

-
- +
+ diff --git a/s/ortho/priesthood/index.html b/s/ortho/priesthood/index.html index b3ee2dd..101994e 100644 --- a/s/ortho/priesthood/index.html +++ b/s/ortho/priesthood/index.html @@ -1,19 +1,20 @@ - + Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина - + - + +⬅️назад

Нужни ли са ни „попове“?

Васил Дечков

-
+

@@ -32,6 +33,6 @@
-
- +
+ diff --git a/s/ortho/rodolubie/index.html b/s/ortho/rodolubie/index.html index 0ee7f07..945e864 100644 --- a/s/ortho/rodolubie/index.html +++ b/s/ortho/rodolubie/index.html @@ -1,15 +1,16 @@ - + Православие и родолюбие | Българска старина - + +⬅️назад

Православие и родолюбие

Братя Дечкови

 diff --git a/s/ortho/sv-dimiter/index.html b/s/ortho/sv-dimiter/index.html index 5e67059..5823572 100644 --- a/s/ortho/sv-dimiter/index.html +++ b/s/ortho/sv-dimiter/index.html @@ -1,22 +1,22 @@ - + Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад

Чудото на свети Димитър с българите

из „История славянобългарска“

събра и нареди: Васил Дечков

-
+
@@ -50,6 +50,6 @@
-
- +
+ diff --git a/s/ortho/sv-prokop/index.html b/s/ortho/sv-prokop/index.html index ae367b1..9cc2642 100644 --- a/s/ortho/sv-prokop/index.html +++ b/s/ortho/sv-prokop/index.html @@ -1,19 +1,20 @@ - + Св. Прокопий Чешки | Българска старина - + - + +⬅️назад

Кратко житие на преп. Прокопий Чешки

Евгений Поселянин, 1908 г.

-
+

@@ -34,6 +35,6 @@

Поселянин, Е. Полное собрание жития святых Православной греко-российской церкви. Апрель. 1908

-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/alzek/index.html b/s/proizhod/alzek/index.html index 22fe784..ab25a52 100644 --- a/s/proizhod/alzek/index.html +++ b/s/proizhod/alzek/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Алцек – „вожд на славяните“

Пряко свидетелство за славянския произход на древните българи

@@ -43,6 +43,6 @@

-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/aprilov-pr/index.html b/s/proizhod/aprilov-pr/index.html index 315a454..252f383 100644 --- a/s/proizhod/aprilov-pr/index.html +++ b/s/proizhod/aprilov-pr/index.html @@ -1,20 +1,21 @@ - + Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина - + - + +⬅️назад

Васил Априлов за произхода на българите

из „Денница на новобългарското образование“, 1841, стр. 91

- + diff --git a/s/proizhod/arcana/index.html b/s/proizhod/arcana/index.html index bc13bdd..9c8c5cf 100644 --- a/s/proizhod/arcana/index.html +++ b/s/proizhod/arcana/index.html @@ -1,21 +1,21 @@ - + Disciplina arcana | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Disciplina arcana: „българи и славяни“?!

Обяснение

Васил Дечков

-
+
@@ -76,6 +76,6 @@

[1] Виж старобългарския превод на Симеон Логотета. Така правят и прозорливите учени Ю. Венелин и Д. Иловайски. „Цялата беда е в това, че досега историческите умници са тълкували всичко буквално; според тях например две имена на един и същ народ означават два различни народа, защото тези имена се състоят от съвсем различни букви!!“ – Юрий Венелин. -

- +
+ diff --git a/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html b/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html index 668c53e..2a4b2d3 100644 --- a/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html +++ b/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html @@ -1,20 +1,20 @@ - + Бележки за произхода на българите | Българска старина - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад

Кратки бележки за произхода на българите

Васил Дечков

-
+
@@ -67,6 +67,6 @@

-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html b/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html index 6ff14cd..e712e04 100644 --- a/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html +++ b/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html @@ -1,86 +1,86 @@ - - + + + + Българите в Тесалия | Българска старина - - -

Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор

-

Васил Дечков

+ + +⬅️назад
+
+

Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор

+

Васил Дечков

+
-
-

-


+

+

+

+
+
-

 

-

VI в. – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: българи, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, Гърция, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;

-

558 г. – кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;
-
-580 г.; VI–VIII в. – Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:
-
-Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, Тесалия и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се засели в нея без страх, като че да беше негова“.

-

Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла Тесалия, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от  „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]

-

Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.

-

Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.
-

-

За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.

-

Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.

-

Летописно сведение по въпроса имаме от Йоан Малала (VI в.), който пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега българи, 3000 души“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.
-
-

-

 

-

Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:

-

1)     Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „славянският, сиреч българският народ...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);

-

2)      В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на славяни-българи в Солунско;

-

3)      Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „Славения, тоест България“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)

-

4)      Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]

-

 

-

След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):
-
-

-

-

Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция
-
-
-870 г. – IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, цяла Тесалия и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези българи“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната толкова години, тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, Животоописание на папа Адриан II)
-
-

-

X-XI в. – По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:
- 

-

„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (Михаил Псел, XI в).

-

~1020 г. Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.

-

-       
-Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)

-
-

-

Карта 3: въстанието на  Петър Делян;

-


-

-

 

-

1040 г. – въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;
-

-

1066 г. – въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).

-

XII в. – Йоан Цеца: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.

-

 

-

Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса,  намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).
-

-

XIII в. – Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.
-
-

-

-

+

+ +

VI в. – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: българи, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, Гърция, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;

+

558 г. – кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;

+

580 г.; VI–VIII в. – Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:

+

Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, Тесалия и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се засели в нея без страх, като че да беше негова“.

+

Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла Тесалия, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от  „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]

+

Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.

+

Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост. +

+

За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.

+

Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.

+

Летописно сведение по въпроса имаме от Йоан Малала (VI в.), който пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега българи, 3000 души“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори. +

+
+
+

Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:

+

1)     Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „славянският, сиреч българският народ...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);

+

2)      В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на славяни-българи в Солунско;

+

3)      Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „Славения, тоест България“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)

+

4)      Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]

+
+

След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):

+
+

+ Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция
+
+

870 г. – IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, цяла Тесалия и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези българи“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната толкова години, тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, Животоописание на папа Адриан II)

+

X-XI в. – По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:
+  

+

„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (Михаил Псел, XI в).

+

~1020 г. Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.

+

+
+ Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.) +
+

+

Карта 3: въстанието на Петър Делян

+
+
+

1040 г. – въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;
+

+

1066 г. – въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).

+

XII в. – Йоан Цеца: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.

+
+

Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).
+

+

XIII в. – Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.
+
+

+

+

Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II

-

 

1336 г. – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, българи и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]

1348-1371 г. – Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция.

1423 г. – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за българи в Тесалия през XV в., които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]

-

 

+

1829-1834 г. – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци“.

-

 

+

В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и Тесалия“.

1850 г. – Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]

@@ -89,58 +89,37 @@

1881 г. – кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;

1912 г. – присъединена е и Северна Тесалия (местността около Еласона);

Погърчване – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?

-

 

-

 

-
-Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:

-


-В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.

+

Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:

+

+ В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.

Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]

Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]

Списък на Макс Фасмер с български геогр. названия в Тесалия
-
+

Със сигурност има и други източници за българите в Тесалия (Велегезития), но това са някои от тях, на които съм попадал или са по-важни за въпроса.

Ромейският цар Константин Багренородни (X в.) възкликва: „Пославяни се и стана варварска цялата страна“ (εσθλαβωθή πάσα η χώρα καί γέγονε βάρβαρος), говорейки за българските поселения, простиращи се чак до двата Епира, Тесалия, Морея (бълг. име на Пелопонес), Корфу, Крит, Мала Азия. Както видяхме от всичките събрани и представени исторически и езикови свидетелства, това не били някакви безродни или безименни славяни, камо ли сърби, а именно българи. Земите на Софокъл, Перикъл, Леонид, Платон намерили нови стопани, притежаващи собствена култура, обичаи и нрави. Неслучайно св. Паисий Хилендарски казва:

„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“

„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“

         – из „История славянобългарска“

-
-
-
-
-
-
-

[i] Иванов, Й., „Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, С., 1915, XI-XII, бел. 5
- 

-

[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.
-
-[iji] вж. Шишманов, И. Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. – Български преглед, 1897, кн. 3
-
-[iv] вж. Златарски, В. „Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет“, С., 1908
-
-

-

[v] Иловайскiй, Д., Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.

-[vi] Ангелов, Д. Образуване на българската народност, София, 1971, 4. Българското народностно име
-
-[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33
-
+
-

[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200

-

 
-[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - Следи от българи в Тесалия..., 153–154

-[x] Vasmer, M., Die Slaven in Griechenland. Berlin 1941, Leipzig 1970.
-
+

[i] Иванов, Й., „Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, С., 1915, XI-XII, бел. 5

+

[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.

+

[iji] вж. Шишманов, И. Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. – Български преглед, 1897, кн. 3

+

[iv] вж. Златарски, В. „Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет“, С., 1908

+

[v] Иловайскiй, Д., Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.

+

[vi] Ангелов, Д. Образуване на българската народност, София, 1971, 4. Българското народностно име

+

[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33

+

[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200

+

[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - Следи от българи в Тесалия..., 153–154

+

[x] Vasmer, M., Die Slaven in Griechenland. Berlin 1941, Leipzig 1970.

+

[xi] вж. Tsitselikis, K. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.

+

[xii] Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece

-

[xi] вж. Tsitselikis, K. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.
- 

-

[xii] Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece

-

 

- - -
- +
+ diff --git a/s/proizhod/drevnost/index.html b/s/proizhod/drevnost/index.html index 3bc18b7..b66acde 100644 --- a/s/proizhod/drevnost/index.html +++ b/s/proizhod/drevnost/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ - + @@ -15,14 +15,14 @@ } - + - +

Обзор на древнобългарската история

Васил Дечков

-
+

@@ -40,6 +40,6 @@

За доописване: обсадите на Солун и Цариград


-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/ilov/index.html b/s/proizhod/ilov/index.html index 14d9656..0d4318b 100644 --- a/s/proizhod/ilov/index.html +++ b/s/proizhod/ilov/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - + Д. Иловайски за произхода на българите | Българска старина - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Проф. Димитрий Иловайски за произхода на българите

Из „Въпросът за народността на русите, българите и хуните“ (1881)

@@ -55,6 +55,6 @@

-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/ilov1/index.html b/s/proizhod/ilov1/index.html index 2913c5f..d3466d0 100644 --- a/s/proizhod/ilov1/index.html +++ b/s/proizhod/ilov1/index.html @@ -1,21 +1,21 @@ - + Критика на Д. Иловайски към К. Грот | Българска старина - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот

„Моравия и маджарите през IX–X в.“

-
+
@@ -31,6 +31,6 @@
-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/index.html b/s/proizhod/index.html index 001acbb..af063ff 100644 --- a/s/proizhod/index.html +++ b/s/proizhod/index.html @@ -1,18 +1,18 @@ - + Произход и поселения на българите - - - ⬅️назад
-
-

Произходъ и поселения на българитѣ

+ + +⬅️️назад
+
+

Произходъ и поселения на българитѣ


Общи

@@ -37,6 +37,6 @@ – из сп. Русская старина. 1882, март. -
- +
+ diff --git a/s/proizhod/otvet/index.html b/s/proizhod/otvet/index.html index c2ffd87..adffabe 100644 --- a/s/proizhod/otvet/index.html +++ b/s/proizhod/otvet/index.html @@ -9,12 +9,12 @@ - ⬅️назад
+⬅️️назад

Въпроси и отговори за произхода на българите

отговори: Васил Дечков

-
+

@@ -35,7 +35,7 @@
-
+

Отговор:

Логическата обосновка е силна, но не единствена. За езика на „пра“българите имаме достатъчно податки: освен славянските названия на градовете Плиска, Преслав, Шумен, Загоре, девет Белграда, имаме пряко указание от Теофан Изповедник за края на VII век, че Онгъл (= славянското Ѫгълъ) се нарича така „на български“. Същата местност се нарича през османско време Буджак, което на турски също значи „ъгъл“. Славянски имена имат и князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Бат Боян/Безмер, Котраг, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир, Пресиян, Борис и пр.

diff --git a/s/proizhod/predanie/index.html b/s/proizhod/predanie/index.html index 003fc3c..560f111 100644 --- a/s/proizhod/predanie/index.html +++ b/s/proizhod/predanie/index.html @@ -1,20 +1,20 @@ - + Възгледът на старите българи за произхода им | Българска старина - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад

Възгледът на старите българи за произхода им

Васил Дечков

- + diff --git a/s/proizhod/slav-theory/index.html b/s/proizhod/slav-theory/index.html index 6270cf9..0c60dac 100644 --- a/s/proizhod/slav-theory/index.html +++ b/s/proizhod/slav-theory/index.html @@ -1,15 +1,15 @@ - + Славянска теория | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад
folk @@ -19,7 +19,7 @@

Васил Дечков

-
+
@@ -106,6 +106,6 @@ -
- +
+ diff --git a/s/proizhod/stari-bg/index.html b/s/proizhod/stari-bg/index.html index b74689b..5abbbb9 100644 --- a/s/proizhod/stari-bg/index.html +++ b/s/proizhod/stari-bg/index.html @@ -1,22 +1,22 @@ - + Старите българи и техният език | Българска старина - + - - ⬅️назад
+ +⬅️️назад

Старите българи и техният език

Васил Дечков


Покръстване на българите
-

+

29.11.2024 г.

В деня на всебългарския просветител св. Климент Охридски Фейсбук отново беше залят с изказвания на невежествени хулители на българското – особено тюрколюбците. За тези отцеругатели е много важно да се изтъкне лъжата, че старобългарският език всъщност не бил български, защото българите от времето на владетелите Аспарух и Кубрат уж не говорели този език! Възражението им е напълно погрешно, защото: 1) ако приемем тяхната теория, ние сме българите (славяни), а не „прабългарите“ (тюрки); Но за тези люде явно представата за мнимите „прабългари“ е по-важна от цялата история на действително съществуващия български народ и език. 2) В действителност ранните български („прабългарски“) имена на градове са чисто славянски: Плиска, Преслав, Шумен, девет (!) града с името Белград, Варна, Загоре. Самият летописец св. Теофан Изповедник казва, че крепостта на Аспарух се е наричала „на български“ ОНГЪЛ (ѪГЪЛЪ) – чиста славянска (старобългарска) дума, която днес се изговаря като „ъгъл“. На турски ъгъл е „буджак“ и така се нарича въпросната местност по време на Османската империя. Не по-различно е положението и при князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Безмер, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир – славянски имена, много от които дори нямат нужда от обяснение. Няма убедителни доказателства, че българите са говорели на нещо друго и после са го сменили със славянски (български). Тъкмо обратното. Тук църковната история се оказва същински ключ по въпроса за произхода на българите. Цялото дело на св. цар Борис след покръстването на българите е свързано с отстояването на българската народност, което се изразява в извоюването на самостоятелна църква и богослужение на роден български език. Това става и с ревността на светите братя Кирил и Методий, които страдали, че българите не разбират свещените книги. Това ни казва блаженият Теофилакт (родом грък, XI в.) в Пространното житие на св Климент Охридски:

@@ -31,6 +31,6 @@

Виждаме, че българите са славяни, че църковният славянски език е български, и че светите братя са превели Библията, виждайки дълбоката нужда именно на новопросветените българи да я разбират. Още св. Йоан Екзарх в X в. нарича църковният славянски език „БЪЛГАРСКИ“. Така че древните българи са били славяни, което е засвидетелствано и в летописа от Салерно (X в.), където АЛЦЕК [брат на Аспарух] е наречен „вожд на СЛАВЯНИТЕ“ („Alcieco, dux Sclavorum“).

По думите на Черноризец Храбър: „има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“.

-
- +
+ diff --git a/s/proizhod/zaimov/index.html b/s/proizhod/zaimov/index.html index 2a017c3..ead5a5b 100644 --- a/s/proizhod/zaimov/index.html +++ b/s/proizhod/zaimov/index.html @@ -1,20 +1,20 @@ - + Поредно терзание за произхода на българите | Българска старина - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад

Поредно терзание за произхода на българите

Васил Дечков

- + diff --git a/s/vene/index.html b/s/vene/index.html index 7a89728..c96c9e0 100644 --- a/s/vene/index.html +++ b/s/vene/index.html @@ -1,17 +1,17 @@ - + Статии - - - ⬅️назад
-
+ + +⬅️️назад
+

ЮрІй Венелинъ

@@ -24,6 +24,6 @@

Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“ – Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)

-
- +
+ diff --git a/s/vene/vene-bio/index.html b/s/vene/vene-bio/index.html index dcdc8df..eaa9a15 100644 --- a/s/vene/vene-bio/index.html +++ b/s/vene/vene-bio/index.html @@ -1,21 +1,22 @@ - + Значение на Ю. Венелин | Българска старина - + - + +⬅️назад

Из „Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина“, 1851

Предговор за значението на Венелиновата дейност

Никола Палаузов

- + diff --git a/s/vene/vene-ethno/index.html b/s/vene/vene-ethno/index.html index 9413bde..d349894 100644 --- a/s/vene/vene-ethno/index.html +++ b/s/vene/vene-ethno/index.html @@ -1,21 +1,21 @@ - + Философия на историята | Българска старина - - - ⬅️назад
+ + +⬅️️назад

Философия на историята

Из „Древните и сегашните словенци“

Юрий Венелин

-
+
@@ -70,6 +70,6 @@

1 става дума за словенците

-
- +
+ diff --git a/s/vene/vene-prinosi/index.html b/s/vene/vene-prinosi/index.html index 02289c1..a9de514 100644 --- a/s/vene/vene-prinosi/index.html +++ b/s/vene/vene-prinosi/index.html @@ -1,18 +1,19 @@ - + Приноси Ю. Венелин | Българска старина - + - + +⬅️назад

Повратни научни приноси на Юрий Венелина

Васил Дечков


- + diff --git a/t/index.html b/t/index.html index 350a000..8e3be15 100644 --- a/t/index.html +++ b/t/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - + Творби | Българска старина - - -
+ + +

Стихотворения


@@ -46,6 +46,6 @@ banner
-
- +
+ diff --git a/t/k&m-karavl/index.html b/t/k&m-karavl/index.html index 43cc40f..f1e643c 100644 --- a/t/k&m-karavl/index.html +++ b/t/k&m-karavl/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ - + Кирилу и Методию | Българска старина - - + +

Кирилу и Методию

Любен Каравелов

@@ -76,5 +76,5 @@ честен и народен.

- +