Първоначалния сайт
This commit is contained in:
@@ -0,0 +1,60 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Житие на св. Енравота Боян | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h2>Първоизточникът за житието и страданието на светия мъченик Енравота Боян /Воин/, княз български</h2>
|
||||
<h1>Из „Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериупол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Отстъпника, написано от Теофилакт, светейшия архиепископ на цяла България“ (XI в.)</h1>
|
||||
<h3><i>по Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. IX-2 (1994), стр. 64-67</i></h3>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="enravota.png" alt="Енравота">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">Качен на: 27.05.2025 г.</span></p>
|
||||
<p align="justify"> (...)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 28. Но след като се махнал този народ [омврите]<b>¹</b>, друг най-беззаконен и най-свиреп народ, наречен българи, нахлул от страните на Скития, като преминал така наречената река Истър и се явил като тежък бич, изпратен от Бога на западните области. Те не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои пък принасяли жертва и на кучетата<b>²</b>. Тъй много било помрачено безумното им сърце, че се кланяли повече на творението, отколкото на Твореца. Като покорили цялата илирийска страна, древна Македония до град Солун и древна Тракия, т.е. околностите на Вероя, имам предвид и Филипопол, както и по-горните области, те завладели тези страни като постоянни обитатели, а пък жителите на всеки град размествали, като преселвали обитателите на едни градове в други, а живеещите в последните местели в първите и изобщо с всички се отнасяли като с роби те, които били роби на всяко безсрамие и отстъпници от истинския Господар. Но покорените от тях християни, като държели пречистата си праотеческа вяра, в разни свои разговори с тях вмъквали Христовото учение и им откривали, доколкото им било възможно, евангелската светлина. Ала те си затваряли очите, за да не виждат, и с ушите си тежко чували според пророческото изречение, което казва: „Защото с очи ще гледат и няма да видят, и с уши ще слушат и няма да разберат, защото е закоравяло сърцето им, за да не би с очи да видят и с уши да чуят, та да се обърнат, за да ги изцеря“ (Исаия 6:9-10). Затова, понеже не бяха нито познали, нито разбрали истината, лутаха се в мрак.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 29. Когато някой си български княз Крум плячкосвал много други ромейски градове и превзел и чутовния Адрианопол, и обитателите му заробил и преместил в други по-далечни градове, които бил по-рано завладял, тогава между преместените имало един мъж на име Кинам (гр. Κινάμων – Кинамон), великолепен и хубав на външнен вид, а по душевната си красота – по славен и по-божествен от своите съвременници. При подялбата на пленниците той по жребие се паднал на Крумовия син Омвритаг (гр. Ὀμβριτάγος – Омвритагос). Обикнат от своя господар и от всички други, защото във всичко от никого не бил надминат, той с едно само причинявал скръб на господаря си, че се различавал от тях по вяра. Затова варваринът полагал всяко усилие да го отстрани от Христа. С тази цел най-напред направил следния опит. След като извършил една тържествена жертва и по тоя случай приготвил богата трапеза, заповядал на доблестния Кинам да седне на трапезата и да яде заедно с другите първенци. Но той, научен от Павел, или, по-добре да кажа, като запомнил отпреди добре, че няма съгласие между Христа и Велиара (2 Кор. 6:15) и че не може вярващите в Христа да пият Господня чаша и бесовска чаша (1 Кор. 10:21), отказал се от гощавката.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 30. Но понеже варваринът продължавал да го принуждава да вкуси от идоложертвената храна, човекът, обзет от божествено дръзновение, велегласно изповядал: „Аз, като християнин, служа на Христа, истинския Бог, който е сътворил небето и земята, и всичко видимо и невидимо. Той е създал човека със собствените Си ръце, почел го със слово, а после човеколюбиво го изправил, когато бил паднал, и е подарил истинското богопознание на нас, почетените със слово. Той ще дойде пак да съди живи и мъртви, да въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:6) и да изиска от всекиго това, което му е поверил. Това вярвам и се трудя да запазя залога на вярата. А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони, както се научих от Божественото Писание, което казва, че всички богове на езичниците са демони (Псал. 95:5). И ако ми изтъкваш слънцето и луната, и ме принуждаваш да се чудя на блясъка им, слушай – и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги, и подвластни не само на Бога, но и на нас, човеците. Защото Създателят ги е произвел от нищо в нещо, за да служат на нас, и ръководен от хубостта им, се въздигам до Оногова, Който ги е създал. Защото от величието и хубостта на творенията съответно се съзира и Създателят им, и вечната Му сила и Божеството се вижда още от създание мира чрез творенията (Рим. 1:20). Защото, ако те са такива, каква ще бъде Неговата красота! Няма прочее да се поклоня на тия, няма! Но ще се покланям и ще почитам по всякакъв начин Оногова, Който е сътворил тях, и Който е Христос, на Когото заедно с Отца и Духа ние служим.“ Омвритаг не можал да понесе всичко това спокойно, но разгневен – какво друго можеше да се очаква от една варварска и кръвожадна душа, – заповядал да го бият без милост. „Не унижавай, казвал нашите богове, че тяхната сила е голяма! За доказателство служи това, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Затова, ако твоят Христос беше истински Бог, както ти казваш, без съмнение би бил ваш съюзник и би ви запазил незаробени, защото Му служите и Му се кланяте.“ Това като казал, заповядал окован да го закарат в затвора. И тъй Христовият раб бил затворник до смъртта на Омвритаг.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 31. Той се поминал и свършил живота си при трима синове, от които по-старият се именувал Енравота (гр. Ἐνραβωτᾶς – Енравотас), другият – Звиница (Ζβηνίτζης – Звинѝцис), и останалият – Маломир (Μαλωμηρός – Маломирόс). А пък Енравота, който се именувал и Воин (Βοΐνος<b>³</b> – Воѝнос), по Божия навярно промисъл, си спомнил за най-добрия християнин – Кинам. Затова изпратил до брат си Маломир и поискал да се подири грижливо Кинам и като се намери, да му се изпрати. Той, без да немари за поръчката на брат си, подирил човека и го намерил в затвора гладен, покрит с плесен, стопен призрак, тъй да се каже, на предишния Кинам. Като го извадил от затвора, погрижил се за него, доколкото му било възможно, и го изпраща при брат си Енравота. А той след пристигането му, като видял във всичко личащото страдание от затвора, и че състоянието на тялото му било изменено и се изисквало време, за да го познае, попитал го коя е причината за изменението. След като обяснил, че това е последица от страданията в затвора и от оковите, после взел да разсъждава за нищожеството на тялото: „Какво чудно има в това, казал, че се разлага тленното, което е източник на гниене и червеи? За друго трябва да се грижим ние – за нетленното и безсмъртното, имам предвид душата – вътрешната и най-съществена част на човека, защото знаем, че колкото гние външният човек, толкова повече вътрешният се обновява и се възвишава, и лети леко и лесно към небесата.“ Запитан от Енравота защо и по какъв начин пострадал така, Кинам отговорил: „Причината на тия страдания е вярата в Христа. Каквото претърпях за нея, аз не го смятам за страдание, а го имам за голямо удоволствие и наслада. И как няма да го считам за такова, като гледам, че толкова мъченици преди мене са презрели всякакъв вид средства за мъчение, и че са се отнесли към огън, меч и зверска ярост като към плашила и изстрели на пеленачета, само за да запазят неповредена вярата в Христа. Затова те, след като умрели, се преместили във вечния и безсмъртен живот.“</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 32. И така Енравота, уязвен в сърцето от сладката стрела на любовта към най-сладкия Иисус, взел под внимание думите на премъдрия Кинам, грабнал ги като стръв от въдица и захванал да копнее и гори за християнската вяра. Той обикнал Кинам, постоянно разговарял с него и го разпитвал за християнската вяра. И като изучил великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16) и сравнил чистотата ѝ с мръсотията на българската религия и якостта на Божието слово с гнилостта на българското безумие, погнусява се от безбожието, прегръща богопочитанието, повярва и приема кръщението и оттогава се предава на пост и молитва и на всичко друго, по което се познава и е присъщо на искрения християнин.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 33. Като научил това брат му Маломир, взел го за голяма беда, затова призовава брат си Енравота и обзет от ревност за отеческите си богове, се отнася към него не като към брат, а като към отстъпник от праотеческата религия. „Заповядвам ти или да се отстраниш от чуждия Бог, или знай, рекъл, че на тия – и показал палачите и меча – ще бъдеш предаден днес!“ А тоя, понеже избрал смъртта за Христа и жадувал за нея повече, отколкото брат му за кръв, начаса отговорил на брат си и му казал следното: „Никой не може да ме отлъчи от Христовата любов, нито огън, нито меч, нито бичове, нито някоя друга тежка мъка (Рим. 8:39). По-добре ми е да умра за името Христово, отколкото да живея срамно и беззаконно с нечестивци. Или не чувам пророк Давид, който велегласно вика и говори: „Намразих сборището на злонамерените и с нечестивци няма да седна“ (Псал. 25:5). И пак: „Предпочел бих да съм изхвърлен в дома на Бога моего, отколкото да обитавам в селенията на грешници“ (Псал. 83:11), т.е. да съм в сношение и връзка с безверници. Но и Соломон казва: жертвите на нечестивците са гнусота пред Господа, защото ги принасят незаконно (Прит. 21:27). Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие има между Христа и Велиара или какво общо има верният с неверния (2 Кор. 6:14), или чистият с нечистия? Но за какво са многото думи! С една дума – гнуся се от истуканите на езичниците, защото са безбожнически и нечисти, и се отвращавам от тях и от всичкото им служене. А уважавам и почитам Христа като истински Бог и създател и му отдавам съответното поклонение!“ Като чул това безбожният и беззаконен негов брат, веднага му налага наказанието да бъде посечен с меч. И докато го водели на мястото на посичането, той бива изпълнен с Дух Божествен и пророкува за бъдещето, че „тази вяра, казал, заради която аз сега умирам, ще се разпространи и умножи по цялата българска земя, ако и да мислите вие, че ще я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде забит навсякъде, Божиите домове ще се въздигнат наново и свещеници чисти чисто ще служат на чистия Бог. И жертви от хвала и изповедание ще се поднасят на животворящата Троица. А идолите и техните жертвеници, и скверните им храмове, ще се сгромолясат и ще се унищожат, като да не са били. Но и ти самият след изтичането на немного години зле ще изхвърлиш злочестата си душа, без да получиш някаква изгода от жестокостта си.“ Това като изрекъл ясно, Христовият страдалец преклонил глава пред палача и приел живоносната смърт чрез меч, а чистата си душа предал в ръцете Божии. След това животът на Маломир, като продължил три години, бил пожънат безвременно от сърпа на справедливостта и българската власт наследил племенникът му, син на Звиница.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 34. Но тук забележи ти безмерната мъдрост на Бога, който много пъти тласка човешката душа чрез скърби и притеснения към възход, както водопроводът кара водата да блика поради теснотата на тръбите. Виж така също благоразумието на добрата душа, познала божествената Божия воля. (...)</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><u>Пояснения:</u></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>¹</b><small> т.е. аварите;</small></p>
|
||||
<p align="justify"><b>²</b><small> Старогръцкият глагол προσφέρω („принасям“) се употребява с винителен и дателен падеж. Винителният – за това, което се принася, а дателният – за този, на когото се принася. Така можем да преведем изречението по изложения в изданието начин: „някои пък принасяли жертва и на кучетата“. Бихме могли обаче да тълкуваме датива τοῖς κυσί като творителен падеж, при което се получава превод: „Някои пък чрез кучета принасяли жертви“. Тоест, дателният падеж показва чрез какви точно жертви се извършва жертвоприношението. Същевременно обаче в митологични текстове под κύων („куче“) може да се разбира не само биологичният вид, но и определен вид служители на боговете, на които също би могло да се принасят жертви.</small></p>
|
||||
<p align="justify"><b>³</b><small> Гръцкото изписване Βοΐνος [Воѝнос] може да се разтълкува както като Воин, така и като Боян. От една страна, има ясно звуково сходство с Воин. От друга страна, в гръцкия език отсъства звукът „б“ и ударението при „Βοΐνος“ е на „и“, т.е. както при Боян.</small></p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="justify"><small>Сведенията, които черпим за св. Енравота Боян се съдържат именно в този откъс от древното житие на светите 15 тивериуполски мъченици, написано от бл. Теофилакт Български през XI в. Извадих го и преписах от ГИБИ, т. IX-2 (1994), стр. 64-67, като добавих първоначалните гръцки изписвания на собствените имена, както и посочки за някои пояснения след текста. Целта ми е да бъде по-широко достъпен, тъй като повечето хора не знаят къде да търсят историческите първоизточници, такива тясно специализирани издания не са твърде известни, а и мисля, че изваждането на сведенията за определена българска историческа личност от иначе толкова дълъг текст със сигурност би било полезно.</small></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><small>Важно е да се отбележи също неподправеността на първоизточника, която за жалост в случая се губи в неговите преразкази, издавани в синодалните сборници с жития.</small></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><small><i>Васил Дечков</i></small></p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Първо българско царство | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Първо българско царство (~632–1018)</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3>
|
||||
<h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3>
|
||||
<h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
Binary file not shown.
|
After Width: | Height: | Size: 1.0 MiB |
@@ -0,0 +1,34 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Чудото на св. цар Борис | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Чудото на св. цар Борис с Кръста</h1>
|
||||
<h2>из Бертински летописи (IX в.)</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="chudo-svboris.png" alt="Miracle-Boris">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> „866 г. князът на българите (Rex Bulgarorum) приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин миналата година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и действия всред народа на царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество само с 48 души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тия, които били с него, се явили седем духовни лица и всяко едно от тях държало в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред княза и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с княза, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, простряни на земята, не могли да се движат. Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде невредим“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="right"> – из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,42 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<title>„Успение Кирилово“ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<p><center><h1><strong>Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*</p></center></h1></strong>
|
||||
<p><center><h2>(„Успение Кирилово“)</h2></center></p>
|
||||
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify"><br>
|
||||
<p> Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.</p>
|
||||
<p> Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.</p>
|
||||
<p> Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.</p>
|
||||
<p> Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.</p>
|
||||
<p> Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.</p>
|
||||
<p> След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54 000.</p>
|
||||
<p> Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.</p>
|
||||
<p> Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.</p>
|
||||
<p> Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.</p>
|
||||
<p> И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари. Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.</p>
|
||||
<p> И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.</p>
|
||||
<p> Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.</p>
|
||||
<p> След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.</p>
|
||||
<p> И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.</p>
|
||||
<p> И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.</p>
|
||||
<p> Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.</p>
|
||||
<p> И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.</p>
|
||||
<p> Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.<br>
|
||||
<br>
|
||||
_______________________________________________________________________<br>
|
||||
<br>
|
||||
* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.<br>
|
||||
<br>
|
||||
Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).</p>
|
||||
|
||||
</blockquote>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Първоизточници</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>📜 Първоизточници</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3>
|
||||
<h3><a href="revival">Възраждане</a></h3>
|
||||
<h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -0,0 +1,16 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Нова история | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<center><h1>Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
|
||||
<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -0,0 +1,48 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<title>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<center><h1>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center>
|
||||
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify"><p><br>
|
||||
Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
|
||||
8 февруари 1879 г.<br>
|
||||
<br>
|
||||
„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
|
||||
Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
|
||||
„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
|
||||
После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.<br>
|
||||
Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
|
||||
Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
|
||||
Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
|
||||
За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.<br>
|
||||
Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость п о в е ч е о т ъ п е т д е с е т ь х и л я д и ж е р т в и – м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о п о л е т а, п ѫ т и щ а, у с о и и к ѫ т и щ а с е п о к р и х а с ъ п е п е л ь, к о с т и и с ъ л з и (общо вълнение и сълзи).<br>
|
||||
И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
|
||||
<!-- Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и нев -->
|
||||
Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
|
||||
Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
|
||||
Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
|
||||
Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
|
||||
Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
|
||||
Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!<br>
|
||||
Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
|
||||
Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
|
||||
Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
|
||||
Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
|
||||
Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
|
||||
Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и б л а г о с л о в е н ъ, м о е ч е д о, о т ъ Б о г а и о т ъ в с и ч к и т ѣ н и с в е т ц и“.<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="stambolov.jpeg"></p>><br>
|
||||
</blockquote></blockquote>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
Binary file not shown.
|
After Width: | Height: | Size: 41 KiB |
@@ -0,0 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Възраждане | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Възраждане</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3>
|
||||
<small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+1165016
File diff suppressed because one or more lines are too long
Reference in New Issue
Block a user