Първоначалния сайт

2026-05-09 15:24:31 +03:00
parent a3ac63152e
commit 7465d022cc
133 changed files with 1166579 additions and 0 deletions
@@ -0,0 +1,35 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/cp.css">
+		<title>Христопедия</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<center>
+		<div class="container">
+			<img src="christopedia.png">
+		</div>
+		</center>
+		<article>
+		<center>
+			<hr>
+		</center>
+	        <small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 16.03.2026 г.
+	        <br><i>създадена:</i> 05.02.2026 г.</p></small>
+                <br>
+
+                <p align="justify"><b>„Христопедия“</b> е независим проект към сайта „Българска старина“, държан от Васил Дечков. Води се от безпристрастност, истина, Христос. „Христопедия“ от гръцки може да се преведе като „възпитание в Христа“. Христопедия използва собствени статии с достоверни научни и първо-източници, събира истински книжовни български енциклопедии и енциклопедични речници, работи върху тяхното оцифровяване. Обнародва и архивира статии и източници. Насърчава използването на книжовни източници. Търси безпристрастност и пълна истина, изхождайки от българския светоглед – Православието (в неговата пълнота). Цели свободата на познанието, независимите, свещените и поместни (национални) източници. Отдава значение на културно-религиозните ценности и естетиката. Архивира малкото ценни статии в Уикипедия с положително национално значение, например „Редакции на старобългарския език“. Без безбожие, чуждици. Разбираемо и праведно.</p>
+<br>
+<p align="right"><a href="kme-sb.pdf"><b>Старобългарски език</b></a><br><small>– В: Кирило–Методиевска енциклопедия,<br> том III. София, 2003.</small></p>
+<hr>
+<p>Заповядайте в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!<br>
+<br>
+
+                </article>
+        </body>
+</html>
@@ -0,0 +1,148 @@
+article {
+    max-width: 800px;
+    margin: auto;
+}
+
+body {
+    background: #080808 ;
+    color: #fff ;
+    margin-bottom: 200px ;
+}
+
+body {
+    font-family: "GeorgiaPro", "Times New Roman", "Noto Serif", serif;
+}
+
+h2 { color: #2E9CFF ; }
+
+.date { color: lightblue; }
+
+a { color: #2E9CFF; }
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Regular.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 400;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Italic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 400;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Bold.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 700;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-BoldItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 700;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Light.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 300;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-LightItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 300;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-SemiBold.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 600;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-SemiBoldItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 600;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Black.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 900;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-BlackItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 900;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: mono;
+    src: url('/fonts/monomakh.otf') format('opentype');
+}
+
+.starobg {
+    font-family: mono, sans-serif;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: miro;
+    src: url('/fonts/miroslav.otf') format('opentype');
+}
+
+.miro {
+    font-family: miro, mono, sans-serif;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: rose;
+    src: url('/fonts/rose.ttf') format('truetype');
+}
+
+.rose {
+    font-family: rose, sans-serif;
+}
+
+/* Основни стилове */
+* {
+    box-sizing: border-box;
+}
+
+img {
+    max-width: min(100%, 400px);
+    height: auto;
+    object-fit: contain;
+}
+
+/* Контейнер за центриране на съдържанието */
+.container {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+
+}
+
+/* Адаптивни стилове за мобилни устройства */
+@media screen and (max-width: 768px) {
+    img {
+        margin-top: 5px;
+    }
+
+    p {
+        margin-bottom: 5px;
+    }
+}
@@ -0,0 +1,6 @@
+.map-image {
+    width: 60%;
+    max-width: 800px;
+    display: block;
+    margin: auto;
+}
@@ -0,0 +1,5 @@
+.smaller img {
+    width: min(100%, 500px);
+    height: auto;
+    object-fit: contain;
+}
@@ -0,0 +1,30 @@
+/* Основни стилове */
+* {
+    box-sizing: border-box;
+}
+
+img {
+    max-width: min(100%, 450px);
+    height: auto;
+    object-fit: contain;
+}
+
+/* Контейнер за центриране на съдържанието */
+.container {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+
+}
+
+/* Адаптивни стилове за мобилни устройства */
+@media screen and (max-width: 768px) {
+    img {
+        margin-top: 5px;
+    }
+
+    p {
+        margin-bottom: 5px;
+    }
+}
@@ -0,0 +1,21 @@
+@font-face {
+    font-family: mono;
+    src: url('../fonts/monomakh.otf') format('opentype');
+}
+
+p {
+    font-family: mono, sans-serif;
+    font-size: 24px;
+}
+
+img {
+    width: 60%;
+    height: auto;
+}
+
+/* For smaller screens (e.g., mobile), make the image 100% of the container width */
+@media (max-width: 768px) {
+    img {
+        width: 70%;
+    }
+}
@@ -0,0 +1,175 @@
+article {
+    max-width: 800px;
+    margin: auto;
+}
+
+body {
+    background: #1b1b1b ;
+    color: #fff ;
+    margin-bottom: 200px ;
+}
+
+body {
+    font-family: "GeorgiaPro", "Times New Roman", "Noto Serif", serif;
+}
+
+h2 { color: #5eaa4d ; }
+
+.date { color: lightgreen; }
+
+a { color: #6fcc5a; }
+
+.redtext {
+    color: red !important;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Regular.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 400;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Italic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 400;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Bold.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 700;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-BoldItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 700;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Light.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 300;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-LightItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 300;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-SemiBold.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 600;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-SemiBoldItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 600;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-Black.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 900;
+  font-style: normal;
+}
+
+@font-face {
+  font-family: "GeorgiaPro";
+  src: url("/fonts/georgiapro/GeorgiaPro-BlackItalic.ttf") format("truetype");
+  font-weight: 900;
+  font-style: italic;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: mono;
+    src: url('/fonts/monomakh.otf') format('opentype');
+}
+
+.starobg {
+    font-family: mono, sans-serif;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: mod;
+    src: url('../fonts/bulgaria-moderna.otf') format('opentype');
+}
+
+.mod {
+    font-family: mod, sans-serif;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: miro;
+    src: url('/fonts/miroslav.otf') format('opentype');
+}
+
+.miro {
+    font-family: miro, mono, sans-serif;
+}
+
+.glav {
+    font-family: glav, mod, sans-serif;
+}
+
+@font-face {
+    font-family: glav;
+    src: url('../fonts/oglavie.otf') format('opentype');
+}
+
+@font-face {
+    font-family: rose;
+    src: url('/fonts/rose.ttf') format('truetype');
+}
+
+.rose {
+    font-family: rose, sans-serif;
+}
+
+/* Основни стилове */
+* {
+    box-sizing: border-box;
+}
+
+img {
+    max-width: 100%;
+    height: auto;
+}
+
+/* Контейнер за центриране на съдържанието */
+.container {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+
+}
+
+/* Адаптивни стилове за мобилни устройства */
+@media screen and (max-width: 768px) {
+    img {
+        margin-top: 5px;
+    }
+
+    p {
+        margin-bottom: 5px;
+    }
+}
+
+.container img {
+    max-width: 500px;
+    width: 100%;
+    height: auto;
+}
@@ -0,0 +1,81 @@
+<style>
+.forum-quote {
+    max-width: 900px;
+    border-radius: 6px;
+    overflow: hidden;
+    font-family: -apple-system, BlinkMacSystemFont, "Segoe UI", Roboto, "Helvetica Neue", Arial;
+    box-shadow: 0 1px 0 rgba(255,255,255,0.05);
+    margin: 1.2rem 0;
+    border: 1px solid #2f3a2f;
+    background: #222;
+}
+
+.fq-header {
+    display: flex;
+    align-items: center;
+    gap: 0.6rem;
+    background: #262f26;
+    padding: 10px 14px;
+    color: #d8f5d2;
+    font-size: 13px;
+}
+
+.fq-header .avatar {
+    width: 34px;
+    height: 34px;
+    border-radius: 50%;
+    background: linear-gradient(135deg,#3a4a3a,#4d604d);
+    display: inline-flex;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+    color: #e8ffe7;
+    font-weight: 600;
+}
+
+.fq-meta {
+    display:flex;
+    flex-direction:column;
+    line-height:1;
+}
+.fq-meta .date { font-size:12px; color:#8fca86; }
+.fq-meta .who { font-weight:600; font-size:13px; color:#dfffe0; }
+
+.fq-body {
+    background: #222;
+    padding: 16px 18px;
+    color: #f1f1f1;
+}
+
+.fq-body blockquote {
+    margin: 0;
+    padding-left: 14px;
+    border-left: 3px solid #5eaa4d; /* зеленият акцент */
+    color: #e3ffe2;
+    white-space: pre-wrap;
+}
+
+.my-reply::before {
+  content: "Отговор:";
+  display: block;
+  font-weight: 700;
+  font-size: 15px;
+  margin: 18px 0 8px;    /* отстояние над и под "Отговор:" */
+  color: #6fcc5a;
+}
+
+.reply-box {
+  border: 1px solid #2f3a2f;
+  background: #1e1e1e;
+  padding: 14px 16px;
+  border-radius: 6px;
+  margin: 1.2rem 0;
+  box-shadow: 0 1px 3px rgba(0,0,0,0.4);
+}
+
+/* Mobile tweaks */
+@media (max-width:600px){
+    .fq-header { padding: 8px 10px; }
+    .fq-body { padding: 12px 10px; }
+}
+
+  {/style}
@@ -0,0 +1,21 @@
+@font-face {
+    font-family: mono;
+    src: url('../fonts/monomakh.otf') format('opentype');
+}
+
+h2 {
+    font-family: mono, sans-serif;
+    color: whitesmoke;
+}
+
+img {
+    width: 60%;
+    height: auto;
+}
+
+/* For smaller screens (e.g., mobile), make the image 100% of the container width */
+@media (max-width: 768px) {
+    img {
+        width: 70%;
+    }
+}
@@ -0,0 +1,32 @@
+/* Основни стилове */
+* {
+    box-sizing: border-box;
+}
+
+img {
+    max-width: min(100%, 800px);
+    height: auto;
+    object-fit: contain;
+}
+
+/* Контейнер за центриране на съдържанието */
+.container {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+
+}
+
+/* Адаптивни стилове за мобилни устройства */
+@media screen and (max-width: 768px) {
+    img {
+        margin-top: 5px;
+    }
+
+    p {
+        margin-bottom: 5px;
+    }
+}
+
+}
@@ -0,0 +1,14 @@
+.video-container {
+    position: relative;
+    padding-bottom: 56.25%; /* 16:9 */
+    height: 0;
+    overflow: hidden;
+}
+
+.video-container iframe {
+    position: absolute;
+    top: 0;
+    left: 0;
+    width: 100%;
+    height: 100%;
+}
@@ -0,0 +1,131 @@
+body {
+    background:#0f0f0f;
+    color:#eee;
+    padding: 30px 12px;
+}
+
+.container img {
+    max-width: 100px;
+    width: 100%;
+    height: auto;
+    display: block;
+    margin: 0 auto;
+}
+
+.section-title {
+    margin: 40px 0 20px;
+    font-size: 1.2rem;
+    font-weight: 700;
+    color:#e9d08b;
+    text-transform: uppercase;
+}
+
+.timeline {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+}
+
+.bubble {
+    background: #1c1c1c;
+    border: 1px solid #3d3d3d;
+    padding: 12px 18px;
+    border-radius: 999px;
+    margin: 6px 0;
+    font-size: 0.95rem;
+    position: relative;
+    max-width: 420px;
+    text-align: center;
+}
+
+.arrow {
+    width: 2px;
+    height: 30px;
+    background: #666;
+    margin: 6px 0;
+    position: relative;
+}
+
+.arrow::after {
+    content: "";
+    position: absolute;
+    bottom: -6px;
+    left: 50%;
+    transform: translateX(-50%);
+    border-left: 6px solid transparent;
+    border-right: 6px solid transparent;
+    border-top: 8px solid #666;
+}
+
+
+/* Разгръщащи се балончета */
+
+.timeline {
+  display: flex;
+  flex-direction: column;
+  align-items: center;
+}
+
+details {
+  margin: 6px 0;
+  max-width: 480px;
+  width: 100%;
+}
+
+summary {
+  background: #1c1c1c;
+  border: 1px solid #3d3d3d;
+  padding: 12px 18px;
+  border-radius: 999px;
+  list-style: none;
+  cursor: pointer;
+  text-align: center;
+  font-size: 0.95rem;
+  position: relative;
+}
+
+summary::-webkit-details-marker {
+  display: none;
+}
+
+/* малка стрелка вдясно */
+summary::after {
+  content: "▾";
+  position: absolute;
+  right: 14px;
+  top: 50%;
+  transform: translateY(-50%);
+  opacity: .7;
+}
+
+details[open] summary::after {
+  content: "▴";
+}
+
+.details-body {
+  margin-top: 10px;
+  background: #131313;
+  border: 1px solid #3d3d3d;
+  border-radius: 18px;
+  padding: 12px 16px;
+  font-size: .9rem;
+}
+
+.arrow {
+  width: 2px;
+  height: 28px;
+  background: #666;
+  margin: 6px 0;
+  position: relative;
+}
+
+.arrow::after {
+  content: "";
+  position: absolute;
+  bottom: -6px;
+  left: 50%;
+  transform: translateX(-50%);
+  border-left: 6px solid transparent;
+  border-right: 6px solid transparent;
+  border-top: 8px solid #666;
+}
@@ -0,0 +1,7 @@
+.container img {
+    max-width: 400px;
+    width: 100%;
+    height: auto;
+    display: block;
+    margin: 0 auto;
+}
@@ -0,0 +1,41 @@
+/* Основни стилове */
+* {
+    box-sizing: border-box;
+}
+
+article {
+    max-width: 800px;
+    margin: auto;
+}
+
+img {
+    max-width: min(50%, 400px);
+    height: auto;
+    object-fit: contain;
+}
+
+.date {
+    color: green;
+}
+
+/* Контейнер за центриране на съдържанието */
+.container {
+    display: flex;
+    flex-direction: column;
+    align-items: center;
+    justify-content: center;
+
+}
+
+/* Адаптивни стилове за мобилни устройства */
+@media screen and (max-width: 768px) {
+    img {
+        margin-top: 5px;
+    }
+
+    p {
+        margin-bottom: 5px;
+    }
+}
+
+}
@@ -0,0 +1,21 @@
+@font-face {
+    font-family: miro;
+    src: url('../fonts/miroslav.otf') format('opentype');
+}
+
+h1 {
+    font-family: miro, sans-serif; /* Apply the font only to h1 */
+    font-size: 36px;
+}
+
+img {
+    width: 20%;
+    height: auto;
+}
+
+/* For smaller screens (e.g., mobile), make the image 100% of the container width */
+@media (max-width: 768px) {
+    img {
+        width: 70%;
+    }
+}
@@ -0,0 +1,4 @@
+<center>
+<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+<img src="czech.png">
+</center>
@@ -0,0 +1,60 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+<html lang="bg">
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+		<title>Житие на св. Енравота Боян | Българска старина</title>
+
+	</head>
+
+	<body>
+		<article>
+		<center>
+			<h2>Първоизточникът за житието и страданието на светия мъченик Енравота Боян /Воин/, княз български</h2>
+			<h1>Из „Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериупол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Отстъпника, написано от Теофилакт, светейшия архиепископ на цяла България“ (XI в.)</h1>
+			<h3><i>по Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. IX-2 (1994), стр. 64-67</i></h3>
+			<hr>
+			<br>
+			<div class="container">
+				<img src="enravota.png" alt="Енравота">
+			</div>
+		</center>
+		<br>
+
+	<p align="left"><span class="date">Качен на: 27.05.2025 г.</span></p>
+        <p align="justify">	(...)</p>
+
+<p align="justify">	28. Но след като се махнал този народ [омврите]<b>¹</b>, друг най-беззаконен и най-свиреп народ, наречен българи, нахлул от страните на Скития, като преминал така наречената река Истър и се явил като тежък бич, изпратен от Бога на западните области. Те не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои пък принасяли жертва и на кучетата<b>²</b>. Тъй много било помрачено безумното им сърце, че се кланяли повече на творението, отколкото на Твореца. Като покорили цялата илирийска страна, древна Македония до град Солун и древна Тракия, т.е. околностите на Вероя, имам предвид и Филипопол, както и по-горните области, те завладели тези страни като постоянни обитатели, а пък жителите на всеки град размествали, като преселвали обитателите на едни градове в други, а живеещите в последните местели в първите и изобщо с всички се отнасяли като с роби те, които били роби на всяко безсрамие и отстъпници от истинския Господар. Но покорените от тях християни, като държели пречистата си праотеческа вяра, в разни свои разговори с тях вмъквали Христовото учение и им откривали, доколкото им било възможно, евангелската светлина. Ала те си затваряли очите, за да не виждат, и с ушите си тежко чували според пророческото изречение, което казва: „Защото с очи ще гледат и няма да видят, и с уши ще слушат и няма да разберат, защото е закоравяло сърцето им, за да не би с очи да видят и с уши да чуят, та да се обърнат, за да ги изцеря“ (Исаия 6:9-10). Затова, понеже не бяха нито познали, нито разбрали истината, лутаха се в мрак.</p>
+
+<p align="justify">	29. Когато някой си български княз Крум плячкосвал много други ромейски градове и превзел и чутовния Адрианопол, и обитателите му заробил и преместил в други по-далечни градове, които бил по-рано завладял, тогава между преместените имало един мъж на име Кинам (гр. Κινάμων – Кинамон), великолепен и хубав на външнен вид, а по душевната си красота – по славен и по-божествен от своите съвременници. При подялбата на пленниците той по жребие се паднал на Крумовия син Омвритаг (гр. Ὀμβριτάγος – Омвритагос). Обикнат от своя господар и от всички други, защото във всичко от никого не бил надминат, той с едно само причинявал скръб на господаря си, че се различавал от тях по вяра. Затова варваринът полагал всяко усилие да го отстрани от Христа. С тази цел най-напред направил следния опит. След като извършил една тържествена жертва и по тоя случай приготвил богата трапеза, заповядал на доблестния Кинам да седне на трапезата и да яде заедно с другите първенци. Но той, научен от Павел, или, по-добре да кажа, като запомнил отпреди добре, че няма съгласие между Христа и Велиара (2 Кор. 6:15) и че не може вярващите в Христа да пият Господня чаша и бесовска чаша (1 Кор. 10:21), отказал се от гощавката.</p>
+
+<p align="justify">	30. Но понеже варваринът продължавал да го принуждава да вкуси от идоложертвената храна, човекът, обзет от божествено дръзновение, велегласно изповядал: „Аз, като християнин, служа на Христа, истинския Бог, който е сътворил небето и земята, и всичко видимо и невидимо. Той е създал човека със собствените Си ръце, почел го със слово, а после човеколюбиво го изправил, когато бил паднал, и е подарил истинското богопознание на нас, почетените със слово. Той ще дойде пак да съди живи и мъртви, да въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:6) и да изиска от всекиго това, което му е поверил. Това вярвам и се трудя да запазя залога на вярата. А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони, както се научих от Божественото Писание, което казва, че всички богове на езичниците са демони (Псал. 95:5). И ако ми изтъкваш слънцето и луната, и ме принуждаваш да се чудя на блясъка им, слушай – и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги, и подвластни не само на Бога, но и на нас, човеците. Защото Създателят ги е произвел от нищо в нещо, за да служат на нас, и ръководен от хубостта им, се въздигам до Оногова, Който ги е създал. Защото от величието и хубостта на творенията съответно се съзира и Създателят им, и вечната Му сила и Божеството се вижда още от създание мира чрез творенията (Рим. 1:20). Защото, ако те са такива, каква ще бъде Неговата красота! Няма прочее да се поклоня на тия, няма! Но ще се покланям и ще почитам по всякакъв начин Оногова, Който е сътворил тях, и Който е Христос, на Когото заедно с Отца и Духа ние служим.“ Омвритаг не можал да понесе всичко това спокойно, но разгневен – какво друго можеше да се очаква от една варварска и кръвожадна душа, – заповядал да го бият без милост. „Не унижавай, казвал нашите богове, че тяхната сила е голяма! За доказателство служи това, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Затова, ако твоят Христос беше истински Бог, както ти казваш, без съмнение би бил ваш съюзник и би ви запазил незаробени, защото Му служите и Му се кланяте.“ Това като казал, заповядал окован да го закарат в затвора. И тъй Христовият раб бил затворник до смъртта на Омвритаг.</p>
+
+<p align="justify">	31. Той се поминал и свършил живота си при трима синове, от които по-старият се именувал Енравота (гр. Ἐνραβωτᾶς – Енравотас), другият – Звиница (Ζβηνίτζης – Звинѝцис), и останалият – Маломир (Μαλωμηρός – Маломирόс). А пък Енравота, който се именувал и Воин (Βοΐνος<b>³</b> – Воѝнос), по Божия навярно промисъл, си спомнил за най-добрия християнин – Кинам. Затова изпратил до брат си Маломир и поискал да се подири грижливо Кинам и като се намери, да му се изпрати. Той, без да немари за поръчката на брат си, подирил човека и го намерил в затвора гладен, покрит с плесен, стопен призрак, тъй да се каже, на предишния Кинам. Като го извадил от затвора, погрижил се за него, доколкото му било възможно, и го изпраща при брат си Енравота. А той след пристигането му, като видял във всичко личащото страдание от затвора, и че състоянието на тялото му било изменено и се изисквало време, за да го познае, попитал го коя е причината за изменението. След като обяснил, че това е последица от страданията в затвора и от оковите, после взел да разсъждава за нищожеството на тялото: „Какво чудно има в това, казал, че се разлага тленното, което е източник на гниене и червеи? За друго трябва да се грижим ние – за нетленното и безсмъртното, имам предвид душата – вътрешната и най-съществена част на човека, защото знаем, че колкото гние външният човек, толкова повече вътрешният се обновява и се възвишава, и лети леко и лесно към небесата.“ Запитан от Енравота защо и по какъв начин пострадал така, Кинам отговорил: „Причината на тия страдания е вярата в Христа. Каквото претърпях за нея, аз не го смятам за страдание, а го имам за голямо удоволствие и наслада. И как няма да го считам за такова, като гледам, че толкова мъченици преди мене са презрели всякакъв вид средства за мъчение, и че са се отнесли към огън, меч и зверска ярост като към плашила и изстрели на пеленачета, само за да запазят неповредена вярата в Христа. Затова те, след като умрели, се преместили във вечния и безсмъртен живот.“</p>
+
+<p align="justify">	32. И така Енравота, уязвен в сърцето от сладката стрела на любовта към най-сладкия Иисус, взел под внимание думите на премъдрия Кинам, грабнал ги като стръв от въдица и захванал да копнее и гори за християнската вяра. Той обикнал Кинам, постоянно разговарял с него и го разпитвал за християнската вяра. И като изучил великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16) и сравнил чистотата ѝ с мръсотията на българската религия и якостта на Божието слово с гнилостта на българското безумие, погнусява се от безбожието, прегръща богопочитанието, повярва и приема кръщението и оттогава се предава на пост и молитва и на всичко друго, по което се познава и е присъщо на искрения християнин.</p>
+
+<p align="justify">	33. Като научил това брат му Маломир, взел го за голяма беда, затова призовава брат си Енравота и обзет от ревност за отеческите си богове, се отнася към него не като към брат, а като към отстъпник от праотеческата религия. „Заповядвам ти или да се отстраниш от чуждия Бог, или знай, рекъл, че на тия – и показал палачите и меча – ще бъдеш предаден днес!“ А тоя, понеже избрал смъртта за Христа и жадувал за нея повече, отколкото брат му за кръв, начаса отговорил на брат си и му казал следното: „Никой не може да ме отлъчи от Христовата любов, нито огън, нито меч, нито бичове, нито някоя друга тежка мъка (Рим. 8:39). По-добре ми е да умра за името Христово, отколкото да живея срамно и беззаконно с нечестивци. Или не чувам пророк Давид, който велегласно вика и говори: „Намразих сборището на злонамерените и с нечестивци няма да седна“ (Псал. 25:5). И пак: „Предпочел бих да съм изхвърлен в дома на Бога моего, отколкото да обитавам в селенията на грешници“ (Псал. 83:11), т.е. да съм в сношение и връзка с безверници. Но и Соломон казва: жертвите на нечестивците са гнусота пред Господа, защото ги принасят незаконно (Прит. 21:27). Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие има между Христа и Велиара или какво общо има верният с неверния (2 Кор. 6:14), или чистият с нечистия? Но за какво са многото думи! С една дума – гнуся се от истуканите на езичниците, защото са безбожнически и нечисти, и се отвращавам от тях и от всичкото им служене. А уважавам и почитам Христа като истински Бог и създател и му отдавам съответното поклонение!“ Като чул това безбожният и беззаконен негов брат, веднага му налага наказанието да бъде посечен с меч. И докато го водели на мястото на посичането, той бива изпълнен с Дух Божествен и пророкува за бъдещето, че „тази вяра, казал, заради която аз сега умирам, ще се разпространи и умножи по цялата българска земя, ако и да мислите вие, че ще я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде забит навсякъде, Божиите домове ще се въздигнат наново и свещеници чисти чисто ще служат на чистия Бог. И жертви от хвала и изповедание ще се поднасят на животворящата Троица. А идолите и техните жертвеници, и скверните им храмове, ще се сгромолясат и ще се унищожат, като да не са били. Но и ти самият след изтичането на немного години зле ще изхвърлиш злочестата си душа, без да получиш някаква изгода от жестокостта си.“ Това като изрекъл ясно, Христовият страдалец преклонил глава пред палача и приел живоносната смърт чрез меч, а чистата си душа предал в ръцете Божии. След това животът на Маломир, като продължил три години, бил пожънат безвременно от сърпа на справедливостта и българската власт наследил племенникът му, син на Звиница.</p>
+
+<p align="justify">	34. Но тук забележи ти безмерната мъдрост на Бога, който много пъти тласка човешката душа чрез скърби и притеснения към възход, както водопроводът кара водата да блика поради теснотата на тръбите. Виж така също благоразумието на добрата душа, познала божествената Божия воля.   (...)</p>
+
+<br>
+<hr>
+
+<p align="justify"><u>Пояснения:</u></p>
+
+<p align="justify"><b>¹</b><small> т.е. аварите;</small></p>
+<p align="justify"><b>²</b><small> Старогръцкият глагол προσφέρω („принасям“) се употребява с винителен и дателен падеж. Винителният – за това, което се принася, а дателният – за този, на когото се принася. Така можем да преведем изречението по изложения в изданието начин: „някои пък принасяли жертва и на кучетата“. Бихме могли обаче да тълкуваме датива τοῖς κυσί като творителен падеж, при което се получава превод: „Някои пък чрез кучета принасяли жертви“. Тоест, дателният падеж показва чрез какви точно жертви се извършва жертвоприношението. Същевременно обаче в митологични текстове под κύων („куче“) може да се разбира не само биологичният вид, но и определен вид служители на боговете, на които също би могло да се принасят жертви.</small></p>
+<p align="justify"><b>³</b><small> Гръцкото изписване Βοΐνος [Воѝнос] може да се разтълкува както като Воин, така и като Боян. От една страна, има ясно звуково сходство с Воин. От друга страна, в гръцкия език отсъства звукът „б“ и ударението при „Βοΐνος“ е на „и“, т.е. както при Боян.</small></p>
+
+<br>
+<hr>
+<p align="justify"><small>Сведенията, които черпим за св. Енравота Боян се съдържат именно в този откъс от древното житие на светите 15 тивериуполски мъченици, написано от бл. Теофилакт Български през XI в. Извадих го и преписах от ГИБИ, т. IX-2 (1994), стр. 64-67, като добавих първоначалните гръцки изписвания на собствените имена, както и посочки за някои пояснения след текста. Целта ми е да бъде по-широко достъпен, тъй като повечето хора не знаят къде да търсят историческите първоизточници, такива тясно специализирани издания не са твърде известни, а и мисля, че изваждането на сведенията за определена българска историческа личност от иначе толкова дълъг текст със сигурност би било полезно.</small></p>
+
+<p align="justify"><small>Важно е да се отбележи също неподправеността на първоизточника, която за жалост в случая се губи в неговите преразкази, издавани в синодалните сборници с жития.</small></p>
+
+<p align="justify"><small><i>Васил Дечков</i></small></p>
+		</article>
+	</body>
+</html>
@@ -0,0 +1,22 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Първо българско царство | Българска старина</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<article>
+                <center><h1>Първо българско царство (~632–1018)</h1></center>
+		<hr>
+		<br>
+		<h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3>
+		<h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3>
+		<h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3>
+		</article>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,34 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+<html lang="bg">
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
+		<title>Чудото на св. цар Борис | Българска старина</title>
+
+	</head>
+
+	<body>
+		<center>
+			<h1>Чудото на св. цар Борис с Кръста</h1>
+			<h2>из Бертински летописи (IX в.)</h2>
+		</center>
+		<article>
+		<center>
+			<hr>
+			<br>
+			<div class="container">
+				<img src="chudo-svboris.png" alt="Miracle-Boris">
+			</div>
+		</center>
+		<br>
+
+	<p align="justify">	„866 г. князът на българите (Rex Bulgarorum) приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин миналата година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и действия всред народа на царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество само с 48 души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тия, които били с него, се явили седем духовни лица и всяко едно от тях държало в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред княза и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с княза, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, простряни на земята, не могли да се движат. Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде невредим“.</p>
+
+	<p align="right">	– из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p>
+<br>
+<hr>
+		</article>
+	</body>
+</html>
@@ -0,0 +1,42 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+                <meta charset="utf-8">
+        <title>„Успение Кирилово“ | Българска старина</title>
+
+        </head>
+        <body>
+                <p><center><h1><strong>Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*</p></center></h1></strong>
+                     <p><center><h2>(„Успение Кирилово“)</h2></center></p>
+
+<blockquote>
+       <p align="justify"><br>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54&nbsp;000.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.&nbsp; Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.</p>
+<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.<br>
+<br>
+_______________________________________________________________________<br>
+<br>
+* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.<br>
+<br>
+Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).</p>
+
+   </blockquote>
+        </body>
+</html>
@@ -0,0 +1,22 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Първоизточници</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<article>
+                <center><h1>📜 Първоизточници</h1></center>
+		<hr>
+		<br>
+		<h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3>
+		<h3><a href="revival">Възраждане</a></h3>
+		<h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3>
+		</article>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,16 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Нова история | Българска старина</title>
+
+	</head>
+        <body>
+                <center><h1>Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
+		<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,48 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+                <meta charset="utf-8">
+        <title>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина</title>
+
+        </head>
+        <body>
+                <center><h1>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center>
+
+<blockquote>
+       <p align="justify"><p><br>
+Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
+8 февруари 1879 г.<br>
+<br>
+„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
+Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
+„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
+После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.<br>
+Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
+Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
+Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
+За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.<br>
+Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
+И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
+<!-- Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и нев -->
+Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
+Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
+Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
+Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
+Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
+Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!<br>
+Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
+Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
+Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
+Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
+Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
+Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.<br>
+<br>
+<br>
+Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
+<br>
+<br>
+<p><img src="stambolov.jpeg"></p>><br>
+    </blockquote></blockquote>
+        </body>
+</html>
@@ -0,0 +1,21 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Възраждане | Българска старина</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<article>
+                <center><h1>Възраждане</h1></center>
+		<hr>
+		<br>
+		<h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3>
+		<small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small>
+		</article>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,24 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+<head>
+	<meta charset="utf-8">
+	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+        <title>Българска старина</title>
+	<link rel="stylesheet" href="css/obsht.css">
+	<link rel="stylesheet" href="css/vid.css">
+</head>
+<body>
+	<center><h1>Българска старина</h1></center>
+	<center><p><a href="i">ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ</a> | <a href="s">СТАТИИ</a> | <a href="k">КНИГИ</a> | <a href="r">РѢЧНИЦИ</a> | <a href="cp">🔧ХРИСТОПЕДИЯ</p></a></center>
+	<center><i><p>„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...</p> <p>Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...</p> <p>поради голямото желание, което имах“.</p> <p>–  св. Паисий Хилендарски</p></center></i>
+	<center><p><img src="starina.png" alt="bgstarina" /></p>
+
+	<article>
+		<br>
+		<hr>
+		<p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
+	<article>
+</body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,33 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Книги | Българска старина</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<article>
+                <center><h1>Книги 📚</h1></center>
+		<hr><br>
+		<p><h3><a href=aprilov-kim.pdf>Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=nosii-veleva.pdf>Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=vene-izbrano.pdf>Венелинъ, Ю. Избрани съчинения (съст. Динековъ, П.), 1938.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=vene-kritik.pdf>Венелинъ, Ю. Критическія изслѣдованія объ исторіи болгаръ, 1849.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=vene-kritikbg.pdf>Венелинъ, Ю. Критическы издырянія за исторіѭ-тѫ блъгарскѫ. Прѣведе от русскый Ботю Петковъ, 1853.</a></h3></p>
+		<p><h3>свящ. Морошкинъ, М. <a href=imenoslov.pdf>Славянскій именословъ, или Собраніе Славянскихъ личныхъ именъ въ алфавитномъ порядкѣ.</a> Санкт-Петербургъ: Типографія Втораго Отдѣленія Собственной E. И. В. Канцеляріи, 1867.</h3></p>
+		<p><h3><a href=vene-bio.pdf>Палаузовъ, Н. Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина, 1851.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=borilov-sobornik.pdf>Попруженко, М. Синодикъ царя Борила. Български старини, кн. VIII, 1928.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href=staroblg-tom4jitia.pdf>Стара българска литература, Т. 4: Житиеписни творби (съст. Иванова, К.), 1986.</a></h3></p>
+		<p><h3><a href="spirit-east.pdf">Urquhart, D. The Spirit of the East, 1839.</a></h3></p>
+		<p><h3>Uvarov, S. De Bulgarorum Utrorumque Origine et Sedibus Antiquissimis, 1853.</a></h3></p>
+			&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="uvarov-bulgarorum.pdf">PDF1: едностранен</a>
+			&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="uvarov-bulgarorum1.pdf">PDF2: двустранен</a>
+</article>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1 @@
+polsha.html
@@ -0,0 +1,3 @@
+body {
+    background-color: #5a2029; /* Darker wine colour */
+}
@@ -0,0 +1,4 @@
+<center>
+<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+<img src="poklon.png">
+</center>
@@ -0,0 +1,64 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+<html lang="bg">
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+		<title>Етимологичен речник | Българска старина</title>
+
+	</head>
+
+	<body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<center><h1>Кратък български етимологичен речник</h1></center>
+		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
+		<article>
+		<div class="container">
+		<center><img src="" alt=""></center>
+		</div>
+	<small><p align="left"><span class="date">последно обновен:</span> 04.12.2025 г.
+	<br><i>създаден:</i> 04.12.2025 г.</p></small>
+        <p align="left"><h2>Речник</h2></p>
+	<p align="justify"><b>А</b></p>
+	<p align="justify"><b>Б</b></p>
+	<p align="justify"><b>бат(ко)</b> – прочети <a href="/s/bat.pdf"><b>статия</b></a>.</p>
+	<p align="justify"><b>брак</b> – от старобълг. глагол  <big><span class="starobg">бьрати</span></big>, от който производни са „събирам“ и „избирам“. Няма нищо общо с „бракуван“, което произлиза от немски <b>brechen</b> „чупя“ (сродно с англ. „break“).</p>
+	<p align="justify"><b>В</b></p>
+	<p align="justify"><b>вглъбявам се</b> – от същ. име „глъбина“ (дълбочина). Буквално означава „задълбочавам се“ (в по-висока степен).</p>
+	<p align="justify"><b>Г</b></p>
+	<p align="justify"><big><b><span class="starobg">гора</span></big></b> (старобълг.) – планина</p>
+	<p align="justify"><b>Д</b></p>
+	<p align="justify"><b>Е</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ж</b></p>
+	<p align="justify"><b>жрец</b> – от старобълг.  <big><span class="starobg">жьрьць</span></big>, което идва от глагола <big><span class="starobg">жьрѫ, жръти</span></big> „принасям в жертва, жертвам“. Т.е. „принасящ жертвите, <b>жертващ</b>“.</p>
+	<p align="justify"><b>З</b></p>
+	<p align="justify"><b>заповед</b> – от старобълг. корен  <big><span class="starobg">вѣдь</span></big> „знание“; буквално означава „за познание“. Т.е. заповедта се дава за познание на добро и зло; срв. с Божиите заповеди.</p>
+	<p align="justify"><b>И</b></p>
+	<p align="justify"><b>К</b></p>
+	<p align="justify"><b>копнея</b> – букв. „топя се отчасти, разтапям се“; оттам преносно „силно желая, горя, чезна“.</p>
+	<p align="justify"><b>Л</b></p>
+	<p align="justify"><b>М</b></p>
+	<p align="justify"><b>Н</b></p>
+	<p align="justify"><b>Негован</b> (собствено име) – старинно <b>нѣгованъ</b> „обичан, негуван“ – от старобълг. корен  <big><span class="starobg">„нѣг“</span></big>, от който произлиза „нежност“. От същия корен е името <b>Нѣголъ</b>. Днес е запазено в имена на села из България (<b>Негован</b>, Неговановци, също Негован в Солунско) и като фамилия Негованов. Така се казва и един от велможите на княз Мортаг (възп. надпис №60).</p>
+	<p align="justify"><b>необходим</b> – отрицателна частица <b>„не-“</b> + старобълг. глагол  <big><span class="starobg">объходи́ти</span></big> „заобикалям“; буквално „незаобиколим“.</p>
+	<p align="justify"><b>О</b></p>
+	<p align="justify"><b>П</b></p>
+	<p align="justify"><big><span class="starobg"><b>повѣсть</b></span></big>  (старобълг.) – история</p>
+	<p align="justify"><b>прекрасен</b> – представка за превъзходна степен „пре-“ + прил. име „красен“ (красив). Т.е. „пре-красив“.</p>
+	<p align="justify"><b>Р</b></p>
+	<p align="justify"><b>С</b></p>
+	<p align="justify"><b>суеверие</b> – срв. със „суета“ (празнота); т.е. празна вяра, празно вярване, убеждение.</p>
+	<p align="justify"><b>Т</b></p>
+	<p align="justify"><b>У</b></p>
+	<p align="justify"><b>ум</b>ея, <b>ум</b>ение, <b>ум</b>eл – производни от <b>„ум“</b>, т.е. буквалното значение е „имам нещо в ума си, имам знания как нещо се прави“.</p>
+	<p align="justify"><b>Ф</b></p>
+	<p align="justify"><b>Х</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ю</b></p>
+	<p align="justify"><b>Я</b></p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>Изрази</h2></p>
+	<p align="justify"></p>
+
+		</article>
+	</body>
+</html>
@@ -0,0 +1,90 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+<html lang="bg">
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+		<title>Красиви български имена | Българска старина</title>
+
+	</head>
+
+	<body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<center><h1>Красиви български имена</h1></center>
+		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
+		<article>
+		<div class="container">
+		<center><img src="" alt=""></center>
+		</div>
+	<small><p align="left"><span class="date">последно обновен:</span> 14.01.2026 г.
+	<br><i>създаден:</i> 14.01.2026 г.</p></small>
+        <p align="left"><h2>Речник</h2></p>
+	<p align="justify"><b>А</b></p>
+	<p align="justify"><b>Б</b></p>
+	<p align="justify"><b>Бисер</b></p>
+	<p align="justify"><b>Благовест</b></p>
+	<p align="justify"><b>Благой</b></p>
+	<p align="justify"><b>Благородна</b></p>
+	<p align="justify"><b>Богдан</b></p>
+	<p align="justify"><b>Божан</b></p>
+	<p align="justify"><b>Божидар</b></p>
+	<p align="justify"><b>Борис</b></p>
+	<p align="justify"><b>Борислав</b></p>
+	<p align="justify"><b>Боян</b></p>
+
+
+	<p align="justify"><b>В</b></p>
+	<p align="justify"><b>Велин</b></p>
+	<p align="justify"><b>Венелин</b></p>
+	<p align="justify"><b>Венцислав</b></p>
+	<p align="justify"><b>Владимир</b></p>
+	<p align="justify"><b>Владислав</b></p>
+	<p align="justify"><b>Войтех</b></p>
+	<p align="justify"><b>Волен</b></p>
+	<p align="justify"><b>Вяра (Вѣра)</b></p>
+	<p align="justify"><b>Г</b></p>
+	<p align="justify"><b>Горан</b></p>
+	<p align="justify"><b>Д</b></p>
+	<p align="justify"><b>Е</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ж</b></p>
+	<p align="justify"><b>З</b></p>
+	<p align="justify"><b>И</b></p>
+	<p align="justify"><b>К</b></p>
+	<p align="justify"><b>Камен</b> – на старобългарски: „камък“.</p>
+	<p align="justify"><b>Л</b></p>
+	<p align="justify"><b>Любов</b></p>
+	<p align="justify"><b>М</b></p>
+	<p align="justify"><b>Н</b></p>
+	<p align="justify"><b>Надежда</b></p>
+	<p align="justify"><b>Негован</b> (собствено име) – старинно <b>нѣгованъ</b> „обичан, негуван“ – от старобълг. корен  <big><span class="starobg">„нѣг“</span></big>, от който произлиза „нежност“. От същия корен е името <b>Нѣголъ</b>. Днес е запазено в имена на села из България (<b>Негован</b>, Неговановци, също Негован в Солунско) и като фамилия Негованов. Така се казва и един от велможите на княз Мортаг (възп. надпис №60).</p>
+	<p align="justify"><b>О</b></p>
+	<p align="justify"><b>П</b></p>
+	<p align="justify"><b>Пламен</b></p>
+	<p align="justify"><b>Пребънд</b> (старобълг. <big><span class="starobg">Прѣбѫдъ</span></big>) – пожелателно: „да пребъде“.</p>
+	<p align="justify"><b>Пресиян</b> – пре-сияен, т.е. силно сияе.</p>
+	<p align="justify"><b>Р</b></p>
+	<p align="justify"><b>Райко</b></p>
+	<p align="justify"><b>С</b></p>
+	<p align="justify"><b>Т</b></p>
+	<p align="justify"><b>У</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ф</b></p>
+	<p align="justify"><b>Х</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ю</b></p>
+	<p align="justify"><b>Я</b></p>
+	<p align="justify"><b>Явор</b></p>
+	<p align="justify"><b>Ясен/Асен</b></p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>За дообсъждане</h2></p>
+	<p align="justify">Ален, Батой/Батоя, Батил и пр., Богомил, Бистра, Биляна, Братой, Бранимира,    Бран, Велизар, Велика, Виден, Вилян, Венета</p>
+	<p align="justify">Горазд, Гроздан, Ганета, Горд(ий), Грудка, Галина</p>
+	<p align="justify">Дамян, Десислава, Демина, Дечко, Дивна, Делян, Драга, Душан</p>
+	<p align="justify">Лъчезар, Найден, Тилан, Требел</p>
+	<p align="justify"><b>? с външни корени:</b> Васил, Димитър, Иван/Йован, Калин, Климент, Лазар, Паисий, Петър, София</p>
+	<p align="justify"></p>
+	<p align="justify"></p>
+
+
+
+		</article>
+	</body>
+</html>
@@ -0,0 +1,25 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Рѣчници</title>
+
+	</head>
+        <body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<article>
+                <center><h1>🔠 Рѣчници</h1></center>
+		<hr>
+		<br>
+		<h3><a href="loan">Чуждицо-български речник</a></h3>
+		<h3><a href="etym">Кратък български етимологичен речник</a></h3>
+		<h3><a href=../k/pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3>
+		<h3><a href="slav">🔧 Справочник за славянската теория</a></h3>
+
+		</article>
+        </body>
+</html>
+
@@ -0,0 +1,151 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+<html lang="bg">
+        <head>
+	        <meta charset="utf-8">
+		<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+		<title>Чуждицо-български речник | Българска старина</title>
+
+	</head>
+
+	<body>
+		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+		<center><h1>Чуждицо-български речник</h1></center>
+		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
+		<article>
+		<div class="container">
+		<center><img src="" alt=""></center>
+		</div>
+	<small><p align="left"><span class="date">последно обновен:</span> 16.03.2026 г.
+	<br><i>създаден:</i> 31.12.2024 г.</p></small>
+        <p align="left"><h2>Речник</h2></p>
+	<p align="justify"><b>А</b></p>
+	<p align="justify">адаптиране (лат.) – приспособяване</p>
+	<p align="justify">адаш (тур.) – съименник</p>
+	<p align="justify">аналогично (стгр.) – съответно</p>
+	<p align="justify">аналогия (стгр.) – съпоставка, сравнение</p>
+	<p align="justify">анонимен (стгр.) – неизвестен, неназован, безимен</p>
+	<p align="justify">артистичен (фр.) – творчески</p>
+	<p align="justify"><b>Б</b></p>
+	<p align="justify">баш (тур.) – точно</p>
+	<p align="justify">билет (фр.) – пропуск</p>
+	<p align="justify">боклук (тур.) – отпадък</p>
+	<p align="justify"><b>В</b></p>
+	<p align="justify">вербален (лат.) – словесен</p>
+	<p align="justify"><b>Г</b></p>
+	<p align="justify">гларус (гр.) – чайка</p>
+	<p align="justify"><b>Д</b></p>
+	<p align="justify">дежурен (фр.) – чреден</p>
+	<p align="justify">дeзинфекция (лат. „обеззаряване“) – прочистване</p>
+	<p align="justify">дефиниция (лат.) – определение</p>
+	<p align="justify">дефицит (лат.) – недостиг</p>
+	<p align="justify">дублаж (фр.) – озвучаване</p>
+	<p align="justify"><b>Е</b></p>
+	<p align="justify">емоционален (фр.) – чувствителен</p>
+	<p align="justify">емоция (фр.) – чувство</p>
+	<p align="justify">ентусиазъм (от стгр., буквално „боговдъхновение“) – въодушевление</p>
+	<p align="justify">етнос (гр.) – народ</p>
+	<p align="justify"><b>И</b></p>
+	<p align="justify">идентичност (лат.) – самоличност</p>
+	<p align="justify">индикатор (лат.) – показател</p>
+	<p align="justify">индикация (лат.) – признак</p>
+	<p align="justify">индустрия (лат.) – промишленост</p>
+	<p align="justify">инициатива (лат.) – начинание, почин</p>
+	<p align="justify">инфекция (от лат. inficio) – заразяване, зараза</p>
+	<p align="justify">информация (лат.) – сведения</p>
+	<p align="justify"><b>К</b></p>
+	<p align="justify">кликам (от англ. – да не се бърка с народната дума „кликам“, т.е. викам) – щракам</p>
+	<p align="justify">клир (гр.) – певница</p>
+	<p align="justify">комбинация (лат.) – съчетание, съединение</p>
+	<p align="justify">компонент (лат.) – част, съставна част</p>
+	<p align="justify">комшия (тур.) – съсед</p>
+	<p align="justify">конгестация (лат.) – запушване, задръстване</p>
+	<p align="justify">консенсус (лат.) – съгласие</p>
+	<p align="justify">констатация (фр.) – твърдение, заявление</p>
+	<p align="justify">контакт (лат.) – връзка</p>
+	<p align="justify">корона (лат.) – венец</p>
+	<p align="justify">креативен (лат.) – изобретателен, творчески</p>
+	<p align="justify"><b>Л</b></p>
+	<p align="justify">лексикален (гр. през лат.) – речников</p>
+	<p align="justify">лингвистика (лат.) – езикознание</p>
+	<p align="justify">литература (лат.) – книжнина</p>
+	<p align="justify">локален (лат.) – местен</p>
+	<p align="justify"><b>М</b></p>
+	<p align="justify">ментор (стгр.) – наставник, възпитател</p>
+	<p align="justify">мерси (фр.) – благодаря</p>
+	<p align="justify">метод (гр.) – подход, способ</p>
+	<p align="justify"><b>Н</b></p>
+	<p align="justify">назален (лат.) – носов</p>
+	<p align="justify">назална конгестация (лат.) – запушен нос</p>
+	<p align="justify"><b>О</b></p>
+	<p align="justify">октомври (лат.) – листопад</p>
+	<p align="justify"><b>П</b></p>
+	<p align="justify">персонален (лат.) – личен</p>
+	<p align="justify">персонализиран (лат.) – обособен (букв. от старобълг. <span class="starobg"><big>объ особѣ</span></big> – за личността)</p>
+	<p align="justify">поза (фр.) – стойка</p>
+	<p align="justify">позиция (лат.) – положение</p>
+	<p align="justify">прогрес (лат.) – напредък, развитие</p>
+	<p align="justify">продуктивен (лат.) – ползотворен, плодотворен</p>
+	<p align="justify">продуктивност (лат.) – производителност</p>
+	<p align="justify">публикувам (лат.) – обнародвам</p>
+	<p align="justify"><b>Р</b></p>
+	<p align="justify">реалност (лат.) – действителност</p>
+	<p align="justify">регистър (лат.) – списък, опис, указател</p>
+	<p align="justify"><b>С</b></p>
+	<p align="justify">сакрален (лат.) – свещен</p>
+	<p align="justify">(сандък – ковчег)</p>
+	<p align="justify">серия (лат.) – 1. поредица, редица; 2. част (от поредицата);</p>
+	<p align="justify">синтаксис (стгр.) – словонареждане</p>
+	<p align="justify">специалист – познавач</p>
+	<p align="justify">субтитри (лат. чрез англ.) – надписи</p>
+	<p align="justify"><b>Т</b></p>
+	<p align="justify">термин (лат.) – понятие</p>
+	<p align="justify"><b>Ф</b></p>
+	<p align="justify">файда (тур.) – изгода, полза, облага</p>
+	<p align="justify">февруари (лат.) – малък сечко</p>
+	<p align="justify">фертилитет (лат.) – плодовитост</p>
+	<p align="justify">финитен (лат.) – краен, </p>
+	<p align="justify">флаг (нем.) – знаме</p>
+	<p align="justify"><b>Х</b></p>
+	<p align="justify">характер (стгр.) – нрав</p>
+	<p align="justify">характерен (стгр.) – присъщ, свойствен</p>
+	<p align="justify">хетерогенен (стгр.) – разнороден</p>
+	<p align="justify">хомогенен (стгр.) – еднороден</p>
+	<p align="justify">хроника (стгр.) – летопис</p>
+	<p align="justify">хронист (стгр.+лат.) – летописец</p>
+	<p align="justify"><b>Ю</b></p>
+	<p align="justify">юмрук (тур.) – пестник</p>
+	<p align="justify"><b>Я</b></p>
+	<p align="justify">януари (лат.) – голям сечко</p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>Изрази</h2></p>
+	<p align="justify">еxperience – опит, преживяване</p>
+	<p align="justify">mindset – нагласа, умствена нагласа</p>
+	<p align="justify">small talk – приказване</p>
+	<p align="justify">sneak – промъквам (се)</p>
+	<p align="justify">unstoppable – неудържим</p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>Забравящи се</h2></p>
+	<p align="justify">закърнявам</p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>Прашни</h2></p>
+	<p align="justify">бърдо</p>
+	<p align="justify">подмол</p>
+	<p align="justify">рeдут</p>
+	<p align="justify">рид</p>
+	<p align="justify">чутовен</p>
+	<br>
+	<p align="left"><h2>Диалектни</h2></p>
+	<p align="justify">минувка</p>
+	<p align="justify">протка</p>
+
+
+
+
+
+	<br><hr>
+<p><small>За предложения на думи можете да пишете по имейл на v.dechk@gmail.com или в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>.</small><br>
+
+		</article>
+	</body>
+</html>
--- a/Show More
+++ b/Show More