Това не означава, че ние се отричаме от българското и българската култура – тъкмо обратното. Както вече споменах, родолюбието е добродетел в православието. Подобно на семейството, което обичаме и почитаме, и за което имаме нравствен дълг да се грижим и жертваме. А народът е разширение на семейството. Всичко това са християнски ценности, с които атеист би могъл да не е съгласен. Казвам го, за да подчертая, че няма някакви „общи“, „неутрални“ ценности, но всички те принадлежат към дадени системи. А истинната система е православието, в която родолюбието е добродетел. Сам Бог е създал човека, а сетне и различните народи или езици. В Стария Завет има строги предписания членовете на Божия народ да не се женят за чужденки (езичнички), да не приемат боговете и обичаите на другите народи. В Новия Завет родолюбието продължава и народите не са заличени. Дух Светий слиза върху апостолите и ги сподобява с дарбата да говорят на всякакви езици, за да проповядват християнството на собствения език на всеки един народ, както им заръчва Христос: „и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Св. ап. Павел дори се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Св. Юстин Философ (II век) съобщава, че езичниците се възхищавали на християните за родолюбието им. С покръстването на народите за последните се основават цели собствени поместни църкви – Арменска, Грузинска, Българска… Св. Кирил Философ превежда Библията на старобългарски и разбива ереста на тези, които грешно учели, че Бог може да се прославя само на три езика. Когато във война между Русия и Япония православните японци питат своя просветител руснак св. Николай дали да се молят за Япония или за Русия с оглед на вярата и народността си, той им отвръща да се молят за Япония. Монахът светец Паисий Хилендарски полага огромен труд за своята „История славянобългарска“, в която показва правилното отношение на православния християнин към неговия народ. Всекиму са известни неговите думи: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин? (…) Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост.“. Според собствените му думи, св. Паисий пише Историята „в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му Отец и пресветия, преблагия и животворящ негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин“. Епископът мъченик Борис Неврокопски в описанието си на пастирските добродетели включва родолюбието и го описва като „възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване“. Всички висши български духовници от царско време следват този принцип. Всичко това са примери за родолюбци, поставящи Бога на първо място, както е правилният ред.
+Това не означава, че ние се отричаме от българското и българската култура – тъкмо обратното. Както вече споменах, родолюбието е добродетел в православието. Подобно на семейството, което обичаме и почитаме, и за което имаме нравствен дълг да се грижим и жертваме. А народът е разширение на семейството. Всичко това са християнски ценности, с които атеист би могъл да не е съгласен. Казвам го, за да подчертая, че няма някакви „общи“, „неутрални“ ценности, но всички те принадлежат към дадени системи. А истинната система е православието, в която родолюбието е добродетел. Сам Бог е създал човека, а сетне и различните народи или езици. В Стария Завет има строги предписания членовете на Божия народ да не се женят за чужденки (езичнички), да не приемат боговете и обичаите на другите народи. В Новия Завет родолюбието продължава и народите не са заличени. Дух Светий слиза върху апостолите и ги сподобява с дарбата да говорят на всякакви езици, за да проповядват християнството на собствения език на всеки един народ, както им заръчва Христос: „и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Св. ап. Павел дори се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Св. Юстин Философ (II век) съобщава, че езичниците се възхищавали на християните за родолюбието им. С покръстването на народите за последните се основават цели собствени поместни църкви – Арменска, Грузинска, Българска… Св. Кирил Философ превежда Библията на старобългарски и разбива ереста на тези, които грешно учели, че Бог може да се прославя само на три езика. Когато във война между Русия и Япония православните японци питат своя просветител руснак св. Николай дали да се молят за Япония или за Русия с оглед на вярата и народността си, той им отвръща да се молят за Япония. Монахът светец Паисий Хилендарски полага огромен труд за своята „История славянобългарска“. Чрез нея той допринася не само като народен деец и летописец, но и като проникновен богослов, който показва правилното отношение на православния християнин към неговия народ. Всекиму са известни неговите думи: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин? (…) Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост“. Според собствените му думи, св. Паисий пише Историята „в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му Отец и пресветия, преблагия и животворящ негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин“. Епископът мъченик Борис Неврокопски в описанието си на пастирските добродетели включва родолюбието и го описва като „възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване“. Всички висши български духовници от царско време следват този принцип. Всичко това са примери за родолюбци, поставящи Бога на първо място, както е правилният ред.
Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение.
@@ -55,11 +55,11 @@ OCTYPE HTML>„Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4).
Като обобщение може да се каже, че съществуват три възгледа за отношението към народа сред църковните люде:
- Двете крайности:
- 1. Родоотстъпничество или отричане (гностически възглед)
- 2. Издигане като идол над вярата в Бога (езически възглед)
- Златната среда:
- 3. Естествена любов към рода (православен възглед на отците)
1. Родоотстъпничество или отричане (гностически възглед)
+ 2. Издигане като идол над вярата в Бога (езически възглед)
Златната среда:
+ 3. Естествена любов към рода (православен възглед на отците)