Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение.
-За ерес „етно-филетизъм“ не са чували православните отци допреди 1872 г., когато българите с помощта на турския султан справедливо се отделят от Цариградската патриаршия. Това е предизвикано от лошото отношение на гръцкото духовенство към българите и забраните за използване на български език в богослужението. Желанието на българите не е да поставят народното над вярата, а да почетат народното на своето място във вярата. Т.е. да не позволят потъпкването му от другородци. А обвинението на гърците е, че българите делят църквата по племенен признак. Следователно или ерес „етно-филетизъм“ не съществува, или неини изповедници са гърците, които се стремяли да използват църковната си власт, за да налагат своя род и език на българите. И до днес съществуването на такава ерес не се приема от всички поместни православни църкви, включително от Българската, която вече е в пълно канонично общение с останалите.
+За ерес „етно-филетизъм“ не са чували православните отци допреди 1872 г., когато българите с помощта на турския султан справедливо се отделят от Цариградската патриаршия. Това е предизвикано от лошото отношение на гръцкото духовенство към българите и забраните за използване на български език в богослужението. Желанието на българите не е да поставят народното над вярата, а да почетат народното на своето място във вярата. Т.е. да не позволят потъпкването му от другородци. А обвинението на гърците е, че българите делят църквата по племенен признак. Следователно или ерес „етно-филетизъм“ не съществува, или неини изповедници са гърците, които се стремяли да използват църковната си власт, за да налагат своя род и език на българите. И до днес съществуването на такава ерес не се приема от всички поместни православни църкви, включително от Българската, която вече е в пълно канонично общение с останалите. Такъв е възгледът и на свети Теофан Затворник.
Въпреки това, мнозина днес смятат, че проявяването на каквато и да е любов и грижа към собствения народ е вид идолопоклонство и няма място в Църквата. И макар да трябва да се пазим от залитане към земното пред небесното, то нима земното (народът) да противоречи на небесното (Църквата)? Както казахме, на-родът е просто разширение на семейството. Нима семейството (домашната църква) няма място в Църквата? Бог да ни пази от такова гностичество. Често се забелязва и отношение, според което споменаването на „православния български народ“ в молитвените прошения в църква било грешно, защото трябвало да се молим за всички православни християни. Но това означава ли, че не трябва да споменаваме и членовете на семейството си в молитва, защото трябва да се молим за всички? Частното противоречи ли на общото? (Изрично има прошения „за този град“ и „за всеки град“...) Да се молим за нашия Патриарх противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя председател, пеещите, трудещите се и т.н. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат, защото не са „за всички“?
@@ -55,7 +55,8 @@„Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4).
Като обобщение може да се каже, че съществуват три възгледа за отношението към народа сред църковните люде:
- Двете крайности:
1. Родоотстъпничество или отричане (гностически възглед)
2. Издигане като идол над вярата в Бога (езически възглед)
Златната среда:
@@ -182,14 +183,3 @@
-