diff --git a/index.html b/index.html index c046e8e..2c7c092 100644 --- a/index.html +++ b/index.html @@ -10,20 +10,19 @@

Българска старина

-

ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ | СТАТИИ | КНИГИ | РѢЧНИЦИ | 🔧ХРИСТОПЕДИЯ

- -

„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...

-

Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...

поради голямото желание, което имах“.

-

– св. Паисий Хилендарски

- +

ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ | СТАТИИ | КНИГИ | РѢЧНИЦИ | 🔧ХРИСТОПЕДИЯ

+ +

„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...

+

Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...

поради голямото желание, което имах“.

+

– св. Паисий Хилендарски

+

bgstarina


-

ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.
Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

+

ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.
Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

- diff --git a/s/drugi/index.html b/s/drugi/index.html index e7f0786..61da765 100644 --- a/s/drugi/index.html +++ b/s/drugi/index.html @@ -6,7 +6,7 @@ - Статии + Статии diff --git a/s/drugi/robstvo/index.html b/s/drugi/robstvo/index.html index 1fa61c1..94c167a 100644 --- a/s/drugi/robstvo/index.html +++ b/s/drugi/robstvo/index.html @@ -10,10 +10,10 @@ ⬅️назад
-

Правилен ли е изразът „турско робство“?

-

Братя Дечкови

+

Правилен ли е изразът „турско робство“?

+

Братя Дечкови

-
+

В последните години традиционният български израз „турско робство“ бива отричан и подлаган на нападки. Противниците на това понятие го обвързват с представата за робовладелство – лишаване от лична свобода, подлагане на принудителен труд без възмездие. Макар в Османската империя действително да е имало робовладелство, това не е уместен отговор на критиците, тъй като то не е било над целия български народ, а в отделни случаи. Ключът за разрешаването на въпроса е да разберем, че в българския език думата робство има един по-различен и стар смисъл, а именно „угнетено положение на народ под чужда власт“. Това значение на думата е посочено и в Речника на българския език на БАН, и е използвано често в традицията на стария българския език през Средновековието и Възраждането, а и след това. Например в Съборника на цар Борил (1211 г.) пише следното: „На цар Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцкото робство (ѿ рабо́ты грьчьскїе), вечна му памет“. В старобългарския превод на Библията пък се говори за египетско робство над евреите: „И Аз чух как синовете Израилеви, които египтяните поробиха (и҆́мже є҆гѵ́птѧне порабо́тиша и҆́хъ), стенат...“ (Изход 6:5); „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството (ѿ до́мꙋ рабо́ты);“ (Изход 20:2). Филистимецът Голиат предизвиква евреите, казвайки: „Изберете си един човек, и нека слезе при мене; ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите“. „Робски“ става народът, който загуби битката. Византийският летописец Теофан Изповедник свидетелства за следния случай в Първото българско царство при управлението на Сабин: „Когато Сабин изпратил пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите“ (ГИБИ, том III). Всъщност думата „робство“ има общ корен с „работа“ – „роб“ или „раб“ – с приблизително значение „слуга“. Ярък пример за употребата на думата „робство“ в това значение е и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ (1762 г.): „Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но Бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване…“; „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий.“; „Но турците по Божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя“.

Знаейки всичко това, следва да заключим, че няма нищо смущаващо в използването на словосъчетанието „турско робство“, което точно описва състоянието на българите в Османската империя, използвайки класическа българска изразност.

diff --git a/s/drugi/simeon/index.html b/s/drugi/simeon/index.html index ac58eba..35a0594 100644 --- a/s/drugi/simeon/index.html +++ b/s/drugi/simeon/index.html @@ -11,20 +11,20 @@ ⬅️назад
-
-

Цар Симеон I Велики (893–927)

-

изпитна работа по История на Средновековна България

-

Васил Дечков

-
+
+

Цар Симеон I Велики (893–927)

+

изпитна работа по История на Средновековна България

+

Васил Дечков

+
-
-
-
-
- TsarSimeon -
-
+
+

+
+ TsarSimeon +
+
+

15.02.2025 г.

1. Първоизточници

@@ -43,8 +43,8 @@

Симеон е един от великите български царе. Той има значим принос в християнската българска култура, повлияла на света и широко навлязла именно в Източна Европа, – сред славяните.

-
-
+
+
diff --git a/s/drugi/tsare/index.html b/s/drugi/tsare/index.html index 521f96c..8c3401d 100644 --- a/s/drugi/tsare/index.html +++ b/s/drugi/tsare/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - -Български царе | Българска старина + + + + + Български царе | Българска старина @@ -14,136 +14,136 @@
венец
-

🔧 Български царе

-

Васил Дечков

+

🔧 Български царе

+

Васил Дечков

-
+
-

Древна България

-
-
Атила
-
-
Ирник
-
-
Гостун (племена)
-
-
Кубрат
-
+

Древна България

+
+
Атила
+
+
Ирник
+
+
Гостун (племена)
+
+
Кубрат
+
-

I Царство

-
-
Безмер/Исперих
-
-
Св. Тервел
-
-
Криза
-
-
Кардам
-
-
Крум
-
-
Мортаг
-
-
Енравота/Маломир
-
-
Пресиян
-
-
Св. цар Борис I
-
-
(Владимир Расате)
-
+

I Царство

+
+
Безмер/Исперих
+
+
Св. Тервел
+
+
Криза
+
+
Кардам
+
+
Крум
+
+
Мортаг
+
+
Енравота/Маломир
+
+
Пресиян
+
+
Св. цар Борис I
+
+
(Владимир Расате)
+
-
+
+ +
+ Симеон +
+ Тук можеш да сложиш кратко описание, години на управление, + важни събития, цитат — каквото решиш. +
+
+ +
+ +
+ Св. Петър +
+ Място за текст, снимка, връзка, бележка и т.н. +
+
-
- Симеон -
- Тук можеш да сложиш кратко описание, години на управление, - важни събития, цитат — каквото решиш.
-
-
+
+
Пленимир
+
+
Борис II
+
+
Роман
+
+
Комитовци (области): св. цар Давид Български
+
+
Самуил
+
+
Радомир Гавриил
+
+
Св. Йоан/Иван Владимир
+
+
Йоан/Иван Владислав
+
+
(Пресиян II)
+
-
- Св. Петър -
- Място за текст, снимка, връзка, бележка и т.н. -
-
+

Гръцко робство

+
+
Делян (Петър II)
+
+
Константин Бодин (Петър III)
+
-
+

II Царство

+
+
Теодор Петър IV и Иван Асен (Ясен) I
+
+
Иваница (Калоян)
+
+
Борил
+
+
Иван Асен II
+
+
Калиман I Асен
+
+
Криза
+
+
Константин Тих-Асен
+
+
Михаил II Асен
+
+
Криза
+
+
Теодор Светослав (Тертер)
+
+
Михаил III Шишман
+
+
Иван Александър и синове
+
+
Търново: Иван Шишман
+
+
Видин: Иван Срацимир
+
+
(Константин и Фружин)
+
-
-
Пленимир
-
-
Борис II
-
-
Роман
-
-
Комитовци (области): св. цар Давид Български
-
-
Самуил
-
-
Радомир Гавриил
-
-
Св. Йоан/Иван Владимир
-
-
Йоан/Иван Владислав
-
-
(Пресиян II)
-
- -

Гръцко робство

-
-
Делян (Петър II)
-
-
Константин Бодин (Петър III)
-
- -

II Царство

-
-
Теодор Петър IV и Иван Асен (Ясен) I
-
-
Иваница (Калоян)
-
-
Борил
-
-
Иван Асен II
-
-
Калиман I Асен
-
-
Криза
-
-
Константин Тих-Асен
-
-
Михаил II Асен
-
-
Криза
-
-
Теодор Светослав (Тертер)
-
-
Михаил III Шишман
-
-
Иван Александър и синове
-
-
Търново: Иван Шишман
-
-
Видин: Иван Срацимир
-
-
(Константин и Фружин)
-
- -

III Царство

-
-
Княз Александър I Батенберг
-
-
Цар Фердинанд
-
-
Цар Борис III
-
-
Цар Симеон II
-
+

III Царство

+
+
Княз Александър I Батенберг
+
+
Цар Фердинанд
+
+
Цар Борис III
+
+
Цар Симеон II
+
diff --git a/s/index.html b/s/index.html index 2829249..5337468 100644 --- a/s/index.html +++ b/s/index.html @@ -6,7 +6,7 @@ - Статии + Статии @@ -23,8 +23,8 @@

Други


- banner -
+ banner + diff --git a/s/kim/index.html b/s/kim/index.html index e8ac01f..7274e7c 100644 --- a/s/kim/index.html +++ b/s/kim/index.html @@ -6,7 +6,7 @@ - Статии + Статии @@ -27,7 +27,7 @@ Работата разглежда старобългарското книжовно обновление на Света гора Атонска през XIII-XIV в., легнало в основата на правописно-книжовното преустройство на св. Патриарх Евтимий, което от своя страна придало облика на последващите църковнославянски преписи и издания до наши дни. Писателят се стреми да използва достъпен език и родна българска изразност, за сметка на хитрите, чужди книжни думи, с цел разбиране на написаното, и противопоставяне на появилата се в старобългаристиката наклонност към превъзнасяне и чуждопоклонство.

- +

Проф. Александър Милев – виден български филолог – Васил Дечков

Родолюбието на светите братя Кирил и Методий – бл. Теофилакт Български (XI в.)

Поклон пред българската писменост – Станко Михайлов

@@ -36,3 +36,4 @@ +f diff --git a/s/kim/k&m-rodolub/index.html b/s/kim/k&m-rodolub/index.html index 7695670..c7cac27 100644 --- a/s/kim/k&m-rodolub/index.html +++ b/s/kim/k&m-rodolub/index.html @@ -5,7 +5,7 @@ - Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина + Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина