From fc587e868f1f87d9bd5a4d1c0e81f0cfc6905d58 Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Venelin Date: Wed, 24 Jun 2026 23:31:32 +0300 Subject: [PATCH] =?UTF-8?q?=D0=A8=D0=B5=D0=B2=D0=B8=D1=86=D0=B0=20=D0=B2?= =?UTF-8?q?=D1=8A=D0=B2=20=D0=B2=D1=81=D0=B8=D1=87=D0=BA=D0=B8=20=D1=80?= =?UTF-8?q?=D0=B0=D0=B7=D0=B4=D0=B5=D0=BB=D0=B8?= MIME-Version: 1.0 Content-Type: text/plain; charset=UTF-8 Content-Transfer-Encoding: 8bit --- cp/index.html | 8 +-- css/obsht.css | 1 + cz/index.html | 2 +- i/1tsarstvo/enravota/index.html | 8 +-- i/1tsarstvo/index.html | 29 ++++---- i/1tsarstvo/svboris/index.html | 13 ++-- i/index.html | 28 ++++---- i/nova/index.html | 20 ++++-- i/nova/rech-stambolov/index.html | 94 ++++++++++++++------------ i/revival/index.html | 26 ++++--- index.html | 7 +- k/index.html | 13 ++-- pl/index.html | 2 +- r/etym/index.html | 10 +-- r/imena/index.html | 10 +-- r/index.html | 17 +++-- r/loan/index.html | 10 +-- s/drugi/index.html | 21 +++--- s/drugi/robstvo/index.html | 13 ++-- s/drugi/simeon/index.html | 13 ++-- s/drugi/tsare/index.html | 15 ++-- s/index.html | 41 ++++++----- s/kim/index.html | 20 +++--- s/kim/k&m-rodolub/index.html | 10 +-- s/kim/k&m-starobg/index.html | 10 +-- s/kim/poklon/index.html | 13 ++-- s/kim/venelin-cs/index.html | 10 +-- s/kim/za-bukvite/index.html | 6 +- s/ortho/index.html | 19 +++--- s/ortho/isaiah/index.html | 10 +-- s/ortho/lamech/index.html | 13 ++-- s/ortho/molitva/index.html | 10 +-- s/ortho/priesthood/index.html | 11 ++- s/ortho/rodolubie/index.html | 10 +-- s/ortho/sv-dimiter/index.html | 10 +-- s/ortho/sv-prokop/index.html | 8 +-- s/proizhod/alzek/index.html | 10 +-- s/proizhod/aprilov-pr/index.html | 10 +-- s/proizhod/arcana/index.html | 8 +-- s/proizhod/belejki-proizhod/index.html | 8 +-- s/proizhod/blgari-tesalia/index.html | 11 ++- s/proizhod/drevnost/index.html | 13 ++-- s/proizhod/ilov/index.html | 8 +-- s/proizhod/ilov1/index.html | 8 +-- s/proizhod/index.html | 19 +++--- s/proizhod/otvet/index.html | 10 +-- s/proizhod/predanie/index.html | 8 +-- s/proizhod/slav-theory/index.html | 8 +-- s/proizhod/stari-bg/index.html | 12 ++-- s/proizhod/zaimov/index.html | 8 +-- s/vene/index.html | 32 ++++----- s/vene/vene-bio/index.html | 10 +-- s/vene/vene-ethno/index.html | 8 +-- s/vene/vene-prinosi/index.html | 12 ++-- t/index.html | 16 ++--- t/k&m-karavl/index.html | 4 +- 56 files changed, 395 insertions(+), 389 deletions(-) diff --git a/cp/index.html b/cp/index.html index 46f5f25..b447aba 100644 --- a/cp/index.html +++ b/cp/index.html @@ -2,10 +2,10 @@ - - - - Христопедия + + + + Христопедия diff --git a/css/obsht.css b/css/obsht.css index 22b1d7a..33619ee 100644 --- a/css/obsht.css +++ b/css/obsht.css @@ -121,6 +121,7 @@ a { color: #6fcc5a; } } .glav { + text-align: center; font-size: 1.5em; font-family: glav, mod, sans-serif; } diff --git a/cz/index.html b/cz/index.html index 7a9dfb2..c2edc2a 100644 --- a/cz/index.html +++ b/cz/index.html @@ -1,4 +1,4 @@
- +
diff --git a/i/1tsarstvo/enravota/index.html b/i/1tsarstvo/enravota/index.html index 6b74a71..05968e1 100644 --- a/i/1tsarstvo/enravota/index.html +++ b/i/1tsarstvo/enravota/index.html @@ -1,10 +1,10 @@ - - - - Житие на св. Енравота Боян | Българска старина + + + + Житие на св. Енравота Боян | Българска старина diff --git a/i/1tsarstvo/index.html b/i/1tsarstvo/index.html index e8a8d19..2c3210a 100644 --- a/i/1tsarstvo/index.html +++ b/i/1tsarstvo/index.html @@ -2,22 +2,25 @@ - - - - Първо българско царство | Българска старина - + + + + Първо българско царство | Българска старина ⬅️назад
-
-

Първо българско царство (~632–1018)

-
-
-

Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян

-

Чудото на св. цар Борис с Кръста – из Бертински летописи (IX в.)

-

Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)

-
+ +

Първо българско царство (~632–1018)

+ +
+ +

Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян

+

Чудото на св. цар Борис с Кръста – из Бертински летописи (IX в.)

+

Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)

+ +
+
banner
+ diff --git a/i/1tsarstvo/svboris/index.html b/i/1tsarstvo/svboris/index.html index d81cde1..01db9e6 100644 --- a/i/1tsarstvo/svboris/index.html +++ b/i/1tsarstvo/svboris/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Чудото на св. цар Борис | Българска старина + + + + + Чудото на св. цар Борис | Българска старина @@ -29,7 +29,6 @@

– из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.


-
- +
diff --git a/i/index.html b/i/index.html index ba42468..94e7e93 100644 --- a/i/index.html +++ b/i/index.html @@ -2,22 +2,26 @@ - - - - Първоизточници + + + + Първоизточници ⬅️назад
-
-

📜 Първоизточници

-
-
-

Първо българско царство (~632–1018)

-

Възраждане

-

Трето българско царство (Нова история)

-
+ +

📜 Първоизточници

+ +
+ +

Първо българско царство (~632–1018)

+

Възраждане

+

Трето българско царство (Нова история)

+ +
+
banner
+ diff --git a/i/nova/index.html b/i/nova/index.html index 804a35b..91fd209 100644 --- a/i/nova/index.html +++ b/i/nova/index.html @@ -2,16 +2,24 @@ - - - - Нова история | Българска старина + + + + Нова история | Българска старина ⬅️назад
-

Трето българско царство (Нова история)

-

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

+ +

Трето българско царство (Нова история)

+ +
+ +

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

+ +
+
banner
+ diff --git a/i/nova/rech-stambolov/index.html b/i/nova/rech-stambolov/index.html index a7801bb..e6db718 100644 --- a/i/nova/rech-stambolov/index.html +++ b/i/nova/rech-stambolov/index.html @@ -1,52 +1,62 @@ - - - - Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина + + + + Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина -⬅️назад
-

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

- -
-

-


-Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,
-8 февруари 1879 г.
-
-„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.
-Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.
-„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.
-После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.
-Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.
-Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).
-Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?
-За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.
-Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость  п о в е ч е  о т ъ  п е т д е с е т ь  х и л я д и  ж е р т в и  –  м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о  п о л е т а,  п ѫ т и щ а,  у с о и  и  к ѫ т и щ а  с е  п о к р и х а  с ъ  п е п е л ь,  к о с т и  и  с ъ л з и  (общо вълнение и сълзи).
-И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.
- -Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.
-Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.
-Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.
-Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.
-Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?
-Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!
-Мѫчно. Мѫчно и боли.
-Нека не приемемъ Берлинския договоръ.
-Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.
-Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.
-Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.
-Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и  б л а г о с л о в е н ъ,  м о е  ч е д о,  о т ъ  Б о г а  и  о т ъ  в с и ч к и т ѣ  н и  с в е т ц и“.
-
-
-Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.
-
-
-


+⬅️назад +

Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор

+
+
+

+ Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,
+ 8 февруари 1879 г. +

+

+ „Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.
+ Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.
+ „Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.
+ После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници. +

+

+ Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.
+ Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).
+ Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?
+ За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.

+

+ Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость  п о в е ч е  о т ъ  п е т д е с е т ь  х и л я д и  ж е р т в и  –  м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о  п о л е т а,  п ѫ т и щ а,  у с о и  и  к ѫ т и щ а  с е  п о к р и х а  с ъ  п е п е л ь,  к о с т и  и  с ъ л з и  (общо вълнение и сълзи).
+ И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.
+ Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и невредими; + ние искаме да остане нашиятъ националенъ организъмъ цѣлъ, не осакатенъ. + Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.
+ Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.
+

+

+ Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.
+ Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.
+ Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?
+ Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони! +

+

+ Мѫчно. Мѫчно и боли.
+ Нека не приемемъ Берлинския договоръ.
+ Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.
+ Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.
+ Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.
+ Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и  б л а г о с л о в е н ъ,  м о е  ч е д о,  о т ъ  Б о г а  и  о т ъ  в с и ч к и т ѣ  н и  с в е т ц и“. +

+
+ Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.
+
+
+
+


+
diff --git a/i/revival/index.html b/i/revival/index.html index 7d22a9b..30c6d34 100644 --- a/i/revival/index.html +++ b/i/revival/index.html @@ -2,21 +2,25 @@ - - - - Възраждане | Българска старина + + + + Възраждане | Българска старина ⬅️назад
- + +

Възраждане

+ + +
banner
+ diff --git a/index.html b/index.html index 70702ec..fecb481 100644 --- a/index.html +++ b/index.html @@ -3,7 +3,7 @@ - Българска старина + Българска старина @@ -22,7 +22,8 @@

-

ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.
Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

-
+

✉️ Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com

+
+
banner
diff --git a/k/index.html b/k/index.html index 38c07af..f34e5c4 100644 --- a/k/index.html +++ b/k/index.html @@ -2,17 +2,16 @@ - - - - Книги | Българска старина + + + + Книги | Българска старина ⬅️назад
-
-

Книги 📚

-

+

Книги 📚

+

Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.

Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.

Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.

diff --git a/pl/index.html b/pl/index.html index f4a2735..de56c71 100644 --- a/pl/index.html +++ b/pl/index.html @@ -1,4 +1,4 @@
- +
diff --git a/r/etym/index.html b/r/etym/index.html index 7fbc422..3d78399 100644 --- a/r/etym/index.html +++ b/r/etym/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - - - - Етимологичен речник | Българска старина + + + + Етимологичен речник | Българска старина ⬅️назад
-

Кратък български етимологичен речник

+

Кратък български етимологичен речник

Васил Дечков

diff --git a/r/imena/index.html b/r/imena/index.html index 24965c3..3dbe9af 100644 --- a/r/imena/index.html +++ b/r/imena/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - - - - Красиви български имена | Българска старина + + + + Красиви български имена | Българска старина ⬅️назад
-

Красиви български имена

+

Красиви български имена

Васил Дечков

diff --git a/r/index.html b/r/index.html index 2ad8853..f06a5a7 100644 --- a/r/index.html +++ b/r/index.html @@ -2,24 +2,23 @@ - - - - Рѣчници + + + + Рѣчници ⬅️назад
- +
banner
diff --git a/r/loan/index.html b/r/loan/index.html index c672c3f..1da2ea3 100644 --- a/r/loan/index.html +++ b/r/loan/index.html @@ -1,16 +1,16 @@ - - - - Чуждицо-български речник | Българска старина + + + + Чуждицо-български речник | Българска старина ⬅️назад
-

Чуждицо-български речник

+

Чуждицо-български речник

Васил Дечков

diff --git a/s/drugi/index.html b/s/drugi/index.html index bf90adf..2c65925 100644 --- a/s/drugi/index.html +++ b/s/drugi/index.html @@ -2,24 +2,23 @@ - - - - - Статии - + + + + + Статии ⬅️назад
- +
banner
diff --git a/s/drugi/robstvo/index.html b/s/drugi/robstvo/index.html index b54a0e4..d0edd63 100644 --- a/s/drugi/robstvo/index.html +++ b/s/drugi/robstvo/index.html @@ -1,19 +1,18 @@ - - - - Турско робство | Българска старина + + + + Турско робство | Българска старина ⬅️назад
-

Правилен ли е изразът „турско робство“?

+

Правилен ли е изразът „турско робство“?

Братя Дечкови

-
-
+

В последните години традиционният български израз „турско робство“ бива отричан и подлаган на нападки. Противниците на това понятие го обвързват с представата за робовладелство – лишаване от лична свобода, подлагане на принудителен труд без възмездие. Макар в Османската империя действително да е имало робовладелство, това не е уместен отговор на критиците, тъй като то не е било над целия български народ, а в отделни случаи. Ключът за разрешаването на въпроса е да разберем, че в българския език думата робство има един по-различен и стар смисъл, а именно „угнетено положение на народ под чужда власт“. Това значение на думата е посочено и в Речника на българския език на БАН, и е използвано често в традицията на стария българския език през Средновековието и Възраждането, а и след това. Например в Съборника на цар Борил (1211 г.) пише следното: „На цар Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцкото робство (ѿ рабо́ты грьчьскїе), вечна му памет“. В старобългарския превод на Библията пък се говори за египетско робство над евреите: „И Аз чух как синовете Израилеви, които египтяните поробиха (и҆́мже є҆гѵ́птѧне порабо́тиша и҆́хъ), стенат...“ (Изход 6:5); „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството (ѿ до́мꙋ рабо́ты);“ (Изход 20:2). Филистимецът Голиат предизвиква евреите, казвайки: „Изберете си един човек, и нека слезе при мене; ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите“. „Робски“ става народът, който загуби битката. Византийският летописец Теофан Изповедник свидетелства за следния случай в Първото българско царство при управлението на Сабин: „Когато Сабин изпратил пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите“ (ГИБИ, том III). Всъщност думата „робство“ има общ корен с „работа“ – „роб“ или „раб“ – с приблизително значение „слуга“. Ярък пример за употребата на думата „робство“ в това значение е и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ (1762 г.): „Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но Бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване…“; „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий.“; „Но турците по Божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя“.

Знаейки всичко това, следва да заключим, че няма нищо смущаващо в използването на словосъчетанието „турско робство“, което точно описва състоянието на българите в Османската империя, използвайки класическа българска изразност.

diff --git a/s/drugi/simeon/index.html b/s/drugi/simeon/index.html index 6bb89fe..5721210 100644 --- a/s/drugi/simeon/index.html +++ b/s/drugi/simeon/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Цар Симеон Велики | Българска старина + + + + + Цар Симеон Велики | Българска старина @@ -44,7 +44,6 @@
-
-
+
diff --git a/s/drugi/tsare/index.html b/s/drugi/tsare/index.html index 02445be..2b4657d 100644 --- a/s/drugi/tsare/index.html +++ b/s/drugi/tsare/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Български царе | Българска старина + + + + + Български царе | Българска старина @@ -14,10 +14,9 @@
венец
-

🔧 Български царе

+

🔧 Български царе

Васил Дечков

-
-
+

Древна България

diff --git a/s/index.html b/s/index.html index d4aed57..314d120 100644 --- a/s/index.html +++ b/s/index.html @@ -1,31 +1,28 @@ - - - - - - Статии - + + + + + Статии ⬅️назад
- +

Статии

+ + +
banner
+ diff --git a/s/kim/index.html b/s/kim/index.html index 61e8d9b..fdae8cb 100644 --- a/s/kim/index.html +++ b/s/kim/index.html @@ -2,19 +2,17 @@ - - - - - Статии + + + + + Статии ⬅️назад
-
-

Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език

-
-
+

Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език

+ +
+
banner
-f diff --git a/s/kim/k&m-rodolub/index.html b/s/kim/k&m-rodolub/index.html index 36f5b99..889d53d 100644 --- a/s/kim/k&m-rodolub/index.html +++ b/s/kim/k&m-rodolub/index.html @@ -2,16 +2,16 @@ - - - - Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина + + + + Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина ⬅️назад
+

Родолюбието на светите братя Кирил и Методий

-

Родолюбието на светите братя Кирил и Методий

Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)


diff --git a/s/kim/k&m-starobg/index.html b/s/kim/k&m-starobg/index.html index 7e1845c..0cdbdbb 100644 --- a/s/kim/k&m-starobg/index.html +++ b/s/kim/k&m-starobg/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български + + + + + Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български diff --git a/s/kim/poklon/index.html b/s/kim/poklon/index.html index 8099be6..bf6283d 100644 --- a/s/kim/poklon/index.html +++ b/s/kim/poklon/index.html @@ -2,17 +2,16 @@ - - - - Поклон пред българската писменост | Българска старина + + + + Поклон пред българската писменост | Българска старина ⬅️назад
-

Поклон пред българската писменост

-
-
+

Поклон пред българската писменост

+


Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:

diff --git a/s/kim/venelin-cs/index.html b/s/kim/venelin-cs/index.html index 878509e..15d8e39 100644 --- a/s/kim/venelin-cs/index.html +++ b/s/kim/venelin-cs/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина + + + + + Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина diff --git a/s/kim/za-bukvite/index.html b/s/kim/za-bukvite/index.html index 8a47a24..a5654b5 100644 --- a/s/kim/za-bukvite/index.html +++ b/s/kim/za-bukvite/index.html @@ -15,8 +15,7 @@

Васил Дечков

-
-

+
za-bukvite @@ -72,7 +71,6 @@
  • (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).
    • -
    -
    +
    diff --git a/s/ortho/index.html b/s/ortho/index.html index 34a1e99..3d556e6 100644 --- a/s/ortho/index.html +++ b/s/ortho/index.html @@ -2,19 +2,17 @@ - - - - - Православие + + + + + Православие ⬅️назад
    -
    -

    Православие

    -
    -
    +

    Православие

    +

    Доводите за съществуването на Бога и православното богословие – Васил Дечков

    Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт – Васил Дечков

    Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия – Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)

    @@ -30,6 +28,7 @@

    Коптската църква – Васил Дечков

    Кратко житие на преп. Прокопий Чешки – Евгений Поселянин, 1908 г.

    -
    +
    +
    banner
    diff --git a/s/ortho/isaiah/index.html b/s/ortho/isaiah/index.html index d68c535..f3b984a 100644 --- a/s/ortho/isaiah/index.html +++ b/s/ortho/isaiah/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - „Девтеро-Исаия“ | Българска старина + + + + + „Девтеро-Исаия“ | Българска старина diff --git a/s/ortho/lamech/index.html b/s/ortho/lamech/index.html index c502e4f..44c5bce 100644 --- a/s/ortho/lamech/index.html +++ b/s/ortho/lamech/index.html @@ -1,13 +1,13 @@ - - - - + + + + - За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски | Българска старина + За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски | Българска старина @@ -44,7 +44,6 @@
    -
    -
    +
    diff --git a/s/ortho/molitva/index.html b/s/ortho/molitva/index.html index 80fad52..d4c6512 100644 --- a/s/ortho/molitva/index.html +++ b/s/ortho/molitva/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Молитва за българския народ | Българска старина + + + + + Молитва за българския народ | Българска старина diff --git a/s/ortho/priesthood/index.html b/s/ortho/priesthood/index.html index 6db5196..6fca395 100644 --- a/s/ortho/priesthood/index.html +++ b/s/ortho/priesthood/index.html @@ -1,10 +1,10 @@ - - - - Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина + + + + Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина @@ -32,7 +32,6 @@

    Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.


    -
    -
    +
    diff --git a/s/ortho/rodolubie/index.html b/s/ortho/rodolubie/index.html index be8c01d..82a71cf 100644 --- a/s/ortho/rodolubie/index.html +++ b/s/ortho/rodolubie/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Православие и родолюбие | Българска старина + + + + + Православие и родолюбие | Българска старина diff --git a/s/ortho/sv-dimiter/index.html b/s/ortho/sv-dimiter/index.html index 07ae91f..b8396da 100644 --- a/s/ortho/sv-dimiter/index.html +++ b/s/ortho/sv-dimiter/index.html @@ -2,11 +2,11 @@ - - - - - Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина + + + + + Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина diff --git a/s/ortho/sv-prokop/index.html b/s/ortho/sv-prokop/index.html index 3141fe4..48558e1 100644 --- a/s/ortho/sv-prokop/index.html +++ b/s/ortho/sv-prokop/index.html @@ -1,10 +1,10 @@ - - - - Св. Прокопий Чешки | Българска старина + + + + Св. Прокопий Чешки | Българска старина diff --git a/s/proizhod/alzek/index.html b/s/proizhod/alzek/index.html index 9a89cfa..3d09f1b 100644 --- a/s/proizhod/alzek/index.html +++ b/s/proizhod/alzek/index.html @@ -2,11 +2,11 @@ - - - - - Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина + + + + + Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина diff --git a/s/proizhod/aprilov-pr/index.html b/s/proizhod/aprilov-pr/index.html index 876e60d..5715c78 100644 --- a/s/proizhod/aprilov-pr/index.html +++ b/s/proizhod/aprilov-pr/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина + + + + + Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина diff --git a/s/proizhod/arcana/index.html b/s/proizhod/arcana/index.html index fa65d97..bd690bd 100644 --- a/s/proizhod/arcana/index.html +++ b/s/proizhod/arcana/index.html @@ -1,10 +1,10 @@ - - - - Disciplina arcana | Българска старина + + + + Disciplina arcana | Българска старина diff --git a/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html b/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html index 2871c73..53be3b6 100644 --- a/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html +++ b/s/proizhod/belejki-proizhod/index.html @@ -2,10 +2,10 @@ - - - - Бележки за произхода на българите | Българска старина + + + + Бележки за произхода на българите | Българска старина diff --git a/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html b/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html index 4270484..21a7fa5 100644 --- a/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html +++ b/s/proizhod/blgari-tesalia/index.html @@ -2,10 +2,10 @@ - - - - Българите в Тесалия | Българска старина + + + + Българите в Тесалия | Българска старина @@ -15,8 +15,7 @@

    Васил Дечков

    -
    -

    +



    diff --git a/s/proizhod/drevnost/index.html b/s/proizhod/drevnost/index.html index bd2ae9d..2066238 100644 --- a/s/proizhod/drevnost/index.html +++ b/s/proizhod/drevnost/index.html @@ -1,11 +1,11 @@ - - - - - Обзор на древнобългарската история | Българска старина + + + + + Обзор на древнобългарската история | Българска старина