добавяне прѣпратка в списък

Статия св. св. Кирил и Методий възрожденски икони
Картинка на раздела
2026-06-30 19:48:12 +03:00 · 2026-06-30 19:34:09 +03:00 · 2026-06-26 21:05:37 +03:00 · 2026-06-26 15:20:41 +03:00 · 2026-06-25 11:17:26 +03:00 · 2026-06-24 23:42:34 +03:00
60 changed files with 547 additions and 403 deletions
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/cp.css">
 	<title>Христопедия</title>

@@ -121,7 +121,9 @@ a { color: #6fcc5a; }
 }

 .glav {
-    font-size: 1.5em;
+    text-align: center;
+    /* Min of  (2.5 * default) and (9% of screen), so it's not too big on phones */
+    font-size: min(2.5em, 9vw);
    font-family: glav, mod, sans-serif;
 }

@@ -146,6 +148,7 @@ a { color: #6fcc5a; }

 img {
    max-width: 100%;
+    /* Preserve aspect ration on size changes*/
    height: auto;
 }

@@ -11,5 +11,7 @@ img {
 }

 .glav {
-    font-size: 3em;
+    font-size: min(6em, 14vw);
+    margin-top: 0;
+    margin-bottom: 0;
 }
@@ -1,4 +1,4 @@
 <center>
-<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+	<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
 <img src="czech.png">
 </center>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Житие на св. Енравота Боян | Българска старина</title>

@@ -4,20 +4,24 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Първо българско царство | Българска старина</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3>
 	<h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3>
 	<h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3>
-</article>
+
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Чудото на св. цар Борис | Българска старина</title>
@@ -29,7 +30,6 @@

 	<p align="right">	– из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p>
 <br>
-<hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>„Успение Кирилово“ | Българска старина</title>
 </head>
@@ -4,20 +4,25 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Първоизточници</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3>
 	<h3><a href="revival">Възраждане</a></h3>
 	<h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3>
-</article>
+
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -4,14 +4,23 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Нова история | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-                <center><h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
+
+<h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
+
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -3,50 +3,61 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
-<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<center><h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center>
-
-<article>
-  	<hr><br>
-        <p align="justify"><p><br>
-Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
-8 февруари 1879 г.<br>
-<br>
-„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
-Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
-„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
-После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.<br>
-Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
-Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
-Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
-За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.<br>
-Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
-И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
-<!-- Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и нев -->
-Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
-Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
-Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
-Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
-Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
-Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!<br>
-Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
-Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
-Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
-Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
-Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
-Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.<br>
-<br>
-<br>
-Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
-<br>
-<br>
-<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a>
+<h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1>

+<article><hr>
+	<div align="justify">
+		<p>
+			Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
+			8 февруари 1879 г.
+		</p>
+		<p>
+			„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
+			Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
+			„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
+			После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.
+		</p>
+		<p>
+			Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
+			Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
+			Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
+			За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.</p>
+		<p>
+			Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
+			И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
+			Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и невредими;
+			ние искаме да остане нашиятъ националенъ организъмъ цѣлъ, не осакатенъ.
+			Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
+			Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
+		</p>
+		<p>
+			Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
+			Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
+			Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
+			Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!
+		</p>
+		<p>
+			Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
+			Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
+			Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
+			Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
+			Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
+			Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.
+		</p>
+		<br>
+		Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
+		<br>
+		<br>
+		<div class="container">
+			<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
+		</div>
 </article>
 </body>
 </html>
@@ -4,19 +4,24 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Възраждане | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Възраждане</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Възраждане</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3>
 	<small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small>
-</article>
+
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -3,26 +3,49 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<title>Българска старина</title>
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/vid.css">
 </head>
 <body>
-	<center>
+<center>
 	<h1 class="glav">Българска старина</h1>
 	<p><a href="i">ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ</a> | <a href="s">СТАТИИ</a> | <a href="k">КНИГИ</a> | <a href="r">РѢЧНИЦИ</a> | <a href="cp">🔧ХРИСТОПЕДИЯ</a></p>
+	<hr>
 	<i>
 		<p>„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...</p>
 		<p>Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...</p> <p>поради голямото желание, което имах“.</p>
 		<p>–  св. Паисий Хилендарски</p>
 	</i>
 	<p><img src="starina.png" alt="bgstarina" /></p>
-	</center>
+</center>
+
+<br>
+<hr>

 <article>
-		<br>
-		<hr>
-		<center><p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
+	<center>
+		<p>
+			За да получавате известия при нова статия последвайте нашия
+			<a href="/rss.xml" aria-label="RSS Feed">
+				RSS
+				<svg xmlns="http://www.w3.org/2000/svg" viewBox="0 -60 256 316" width="24" height="24">
+					<rect width="256" height="256" rx="32" fill="#f26522"/>
+					<circle cx="68" cy="189" r="24" fill="white"/>
+					<path d="M44 92v34c47 0 86 39 86 86h34c0-66-54-120-120-120z" fill="white"/>
+					<path d="M44 44v34c74 0 134 60 134 134h34C212 119 137 44 44 44z" fill="white"/>
+				</svg>
+			</a>
+		</p>
+
+		<p><small>Заповядайте в нашия сървър за обсъждане на православие и история в Stoat: <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small></p>
+
+		<p>
+			<small>✉️ Ел. поща за връзка: <a href="mailto:v.dechk@gmail.com">v.dechk@gmail.com</a></small>
+		</p>
+	</center>
+
 </article>
 </body>
 </html>
@@ -4,15 +4,15 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Книги | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Книги 📚</h1></center>
-		<hr><br>
+<h1 class="glav">Книги 📚</h1>
+<article><hr>
 		<p><h3><a href=aprilov-kim.pdf>Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.</a></h3></p>
 		<p><h3><a href=pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3></p>
 		<p><h3><a href=nosii-veleva.pdf>Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.</a></h3></p>
@@ -25,9 +25,14 @@
 		<p><h3><a href=staroblg-tom4jitia.pdf>Стара българска литература, Т. 4: Житиеписни творби (съст. Иванова, К.), 1986.</a></h3></p>
 		<p><h3><a href="spirit-east.pdf">Urquhart, D. The Spirit of the East, 1839.</a></h3></p>
 		<p><h3>Uvarov, S. De Bulgarorum Utrorumque Origine et Sedibus Antiquissimis, 1853.</a></h3></p>
+		<p>
 			&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="uvarov-bulgarorum.pdf">PDF1: едностранен</a>
 			&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="uvarov-bulgarorum1.pdf">PDF2: двустранен</a>
-</article>
+		</p>
+
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -1,4 +1,4 @@
 <center>
-<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+	<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
 <img src="poklon.png">
 </center>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Етимологичен речник | Българска старина</title>

@@ -10,7 +11,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1></center>
+		<h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Красиви български имена | Българска старина</title>

@@ -10,7 +11,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Красиви български имена</h1></center>
+		<h1 class="glav">Красиви български имена</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -4,22 +4,22 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Рѣчници</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="loan">Чуждицо-български речник</a></h3>
 		<h3><a href="etym">Кратък български етимологичен речник</a></h3>
 		<h3><a href=../k/pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3>
 		<h3><a href="slav">🔧 Справочник за славянската теория</a></h3>

-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Чуждицо-български речник | Българска старина</title>

@@ -10,7 +11,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1></center>
+		<h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -0,0 +1,16 @@
+<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
+<rss version="2.0">
+	<channel>
+		<title>Българска Старина</title>
+		<link>https://bgstarina.volconst.com</link>
+		<description>Нови статии от Българска Старина</description>
+
+		<item>
+			<title>Православие и родолюбие</title>
+			<link>https://bgstarina.volconst.com/s/ortho/rodolubie</link>
+			<pubDate>Fri, 26 Jun 2026 12:00:00 GMT</pubDate>
+			<description>В днешно време ние, православните християни, често оставяме духът на този век да определя нашите възгледи. По много въпроси отстъпваме пред постоянните напори на света за власт върху истината, вместо да се вслушаме в божественото учение на светите отци на Църквата. Така например под натиска на налагания днес в света глобализъм, ние изоставяме разбирането за родолюбието като християнска добродетел. Какво обаче казва Преданието?</description>
+		</item>
+
+	</channel>
+</rss>
@@ -4,22 +4,22 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Други</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Други</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="rus-palom.pdf">Поклонническо пособие (на руски) – светини и история на България</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="robstvo">Правилен ли е изразът „турско робство“?</a> <i>– Братя Дечкови</i></h3>
 		<h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>

-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Цар Симеон Велики | Българска старина</title>
@@ -44,7 +45,6 @@


 	<br>
-	<hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -14,10 +14,9 @@
 <div class="container">
  <img src="crown.png" alt="венец">
 </div>
-<center><h1 class="glav">🔧 Български царе</h1></center>
+<h1 class="glav">🔧 Български царе</h1>
 <center><h3><span class="date"><i>Васил Дечков</span class="date"></i></h3></center>
-<article>
-  <hr>
+<article><hr>

  <h2 class="section-title">Древна България</h2>
  <div class="timeline">
@@ -1,31 +1,29 @@
 <!DOCTYPE HTML>
-
 <html>
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Статии</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Статии</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3>Теми:</h3>
 	<p align="left"><a href="proizhod"><h2>Произход и поселения на българите</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="kim"><h2>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="vene"><h2>Юрий Венелин</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="ortho"><h2>Православие</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="drugi"><h2>Други</h2></a></p>
-		<br><hr>
-		<div class="container">
-			<img src="/site-banner1.jpg" alt="banner">
-		</div>

-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
@@ -11,10 +12,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</big></h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
 		<h3><a href="k&m-starobg">Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<details>
@@ -32,8 +31,9 @@
 		<h3><a href="k&m-rodolub">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</a> <i>– бл. Теофилакт Български (XI в.)</i></h3>
 		<h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3>
 		<h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
+		<h3><a href="km-vas">Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев</a>

-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
-f
@@ -4,14 +4,15 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1>
 <article>
-                <center><h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1></center>
                <center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2>
                <hr><br>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/kim.css">
 	<title>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</title>
@@ -0,0 +1,40 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+                <meta charset="utf-8">
+                <meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+		<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев | Българска старина</title>
+
+        </head>
+        <body>
+                <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+                <article>
+                <center><h1>Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев</h1></center>
+                <hr><br>
+
+
+<p align="justify">Никола Василев е образописец (зограф) от гр. Шумен. Макар в днешно време да не се обръща достатъчно внимание на творчеството му, в действителност той е създал иконографска работилница, което може да се нарече шуменска зографска школа.</p>
+
+	<p align="justify">Любим иконографски сюжет на зографа са ликовете на светите равнопапостолни братя Методий и Кирил. В тях той развива иконографския сюжет и изразява историческата им връзка на първоучителите с България.</p>
+
+	<p align="justify">Основно вдъхновение за Василев са образите на светите братя от литографията на Христо Данов, иконите на Станислав Доспевски и отчасти Цоню Симеонов. Той съчетава различни части от тях, като добавя свой творчески принос.</p>
+
+	<p align="justify">Има два главни вида образи на светите братя в творчеството на Никола Василев: единият е с включено кръщението на св. цар Борис между двамата братя, а другият – с поставена между тях маса с азбуката. Във всички образи се забелязва влиянието на литографията на Данов – благославящият отгоре Христос, цветните епископски одежди, думите на Евангелието, разположението на Методий отляво, а Кирил – отдясно и т.н.</p>
+
+	<p align="justify"><b>1) Образи с Борисовото кръщение.</b> Особено значимо за тях е извършеното от Никола Василев поставяне на царското кръщение в средата на иконата като главно събитие (при Христо Данов е в един от медальоните). Изобразена е българската столица (Прѣславъ) с крепостни стени, обществени сгради, понякога стража. В средата е царското семейство – самият Борис е коленичил пред св. Методий, който извършва тайнството. Вляво е купелът, а вдясно – царицата, царския син и войник. С този сюжет е изразено старинното църковно предание за връзката на първоучителите с България и дори покръстването на цар Борис от св. Методий, за което съобщава блажени Теофилакт в <a href="https://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html#b">Пространното житие на св. Климент Охридски</a> (XI в.).</p>
+
+	<p align="justify"><b>2) Образи с маса и свитък с азбуката.</b> Те са вдъхновени от Станислав Доспевски, но запазват значителни черти от предпочитанията на Василев. Между равноапостолите има маса, на която са поставени свитък с азбуката, Св. Кръст, глобус и понякога други предмети. Одеждите и разположението на фигурите обачие поддражават на виенската литография.</p>
+
+	<p align="justify">В много от иконите св. св. Методий и Кирил са наречени <b>„български просветители“</b>, а под централната сцена пише <b>„Кръщение Борисово в Преслав“</b>. По този начин се изразява църковното предание за българския произход на братята, езика и просветителското им дело, т.е. на българския корен на Покръстването и просвещението на славянските народи, както е изразено в древните жития, а в тази епоха – напр. в щампите на еп. Поликарп (XIX в.).</p>
+
+	<br><hr>
+	<p align="justify">Данните са почерпени от: Тодорова, Р. <a href="https://www.researchgate.net/publication/322131509_Konceptualizaciata_na_obrazite_na_sv_sv_Kiril_i_Metodij_v_ikonografskia_model_na_Nikola_Vasilev_ot_Sumen_Conceptualization_of_the_images_of_St_Cyril_and_St_Methodius_in_the_iconographic_model_of_Nikol">Концептуализацията на образите на св. св. Кирил и Методий в иконографския модел на Никола Василев от Шумен</a> – В: Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството, София: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, 2017.</p>
+
+
+
+
+</article>
+        </body>
+</html>
@@ -4,15 +4,15 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Поклон пред българската писменост | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-                <center><h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1></center>
-<article>
-                <hr>
+                <h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1>
+<article><hr>
       <p align="justify"><p><br>
 Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
 <br>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
 	<title>Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
@@ -15,8 +16,7 @@
 	<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
 </center>

-<article>
-	<hr><br>
+<article><hr>
 	<center>
 		<div class="container">
 			<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
@@ -72,7 +72,6 @@
 		<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
 	</ol>

-<br><hr>
-</article>
+<br><br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Православие</title>
@@ -11,10 +12,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Православие</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Православие</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="dovodi.pdf">Доводите за съществуването на Бога и православното богословие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="dechkov-gonenie.pdf">Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="petr1.pdf">Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия</a> <i>– Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)</i></h3>
@@ -30,6 +29,7 @@
 		<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>

-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
 	<title>„Девтеро-Исаия“ | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/lxx.css">

@@ -44,7 +45,6 @@


 <br>
-<hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/molitva.css">
 	<title>Молитва за българския народ | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина</title>

@@ -32,7 +33,6 @@
 	<p align="justify">Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.</p>

 <br>
-<hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Православие и родолюбие | Българска старина</title>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/sv-dimiter.css">
 	<title>Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Св. Прокопий Чешки | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
 	<title>Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина</title>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Disciplina arcana | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Бележки за произхода на българите | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>

@@ -15,8 +16,7 @@
                <h3><i>Васил Дечков</i></h3>
        </center>

-<article>
-        <hr><br>
+<article><hr>
        <p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
        <br>
        <br>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/drevnost.css">
 	<title>Обзор на древнобългарската история | Българска старина</title>
@@ -39,7 +40,6 @@

 	<p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p>
 <br>
-<hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Д. Иловайски за произхода на българите | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Критика на Д. Иловайски към К. Грот | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Произход и поселения на българите</title>
@@ -11,10 +12,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1>
+<article><hr>
 		<h3>Общи</h3>
 		<h3><a href="slav-theory">Славянска теория за произхода на българите</a> <i>– енциклопедичен очерк от Васил Дечков</i><h3>
 		<h3><a href="predanie">🔧 Възгледът на старите българи за произхода им</a> <i>– Васил Дечков</i><h3>
@@ -37,6 +36,7 @@
 </a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>


-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -1,11 +1,11 @@
 <!doctype html>
 <html lang="bg">
 <head>
-<meta charset="utf-8">
-<meta name="viewport" content="width=device-width,initial-scale=1">
-<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
-<link rel="stylesheet" href="/css/otvet.css">
-<title>Въпроси и отговори | Българска старина</title>
+	<meta charset="utf-8">
+	<meta name="viewport" content="width=device-width,initial-scale=1">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/otvet.css">
+	<title>Въпроси и отговори | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Възгледът на старите българи за произхода им | Българска старина</title>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Славянска теория | Българска старина</title>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Старите българи и техният език | Българска старина</title>
@@ -11,7 +12,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1></center>
+		<h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
 		<div class="container">
 		<center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Поредно терзание за произхода на българите | Българска старина</title>

@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
@@ -11,11 +12,9 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</big></big></h1></center>
+<h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</h1>
+<article><hr>

-		<hr>
-		<br>
 	<h3><a href="vene-ethno">🔧 Откъс относно философия на историята</a> <i>– Юрий Венелин</i></h3>
 	<h3><a href="../kim/venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
 	<h3><a href="vene-bio">Значението на дейността на Юрий Венелин</a> <i>– Никола Палаузов (1851)</i></h3>
@@ -23,7 +22,7 @@
 	<h3><a href="vene-slovo.pdf">Реч по повод 186-годишнината от кончината на великия будител Юрий Венелин</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 	<h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3>

-
-</article>
+<br><hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Значение на Ю. Венелин | Българска старина</title>
@@ -4,6 +4,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Философия на историята | Българска старина</title>

@@ -3,6 +3,7 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/venelin-prinosi.css">
 	<title>Приноси Ю. Венелин | Българска старина</title>
@@ -11,7 +12,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1></center>
+		<h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1>
 		<center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -4,16 +4,15 @@
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Творби | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Стихотворения</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Стихотворения</h1>
+<article><hr>
 		<h2>Далчев, Атанас</h2>
 		<h3><a href="aprilov-pr">Васил Априлов за произхода на българите</a></h3>
 		<h3><a href="belejki-proizhod">Кратки бележки за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
Author	SHA1	Message	Date
vrd	244edcc1b7	добавяне прѣпратка в списък	2026-06-30 19:48:12 +03:00
vrd	2a8d84dc19	Статия св. св. Кирил и Методий възрожденски икони	2026-06-30 19:34:09 +03:00
vrd	c20a03c303	Картинка на раздела	2026-06-26 21:05:37 +03:00
vrd	cc027a35d3	Добави RSS	2026-06-26 15:20:41 +03:00
vrd	23414b40fa	Уголеми заглавията	2026-06-25 11:17:26 +03:00
vrd	0efa4c69de	Шевица във всички раздели	2026-06-24 23:42:34 +03:00