Files

45 lines
6.7 KiB
HTML

<!DOCTYPE HTML>
<html lang="bg">
<head>
<meta charset="utf-8">
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
<link rel="icon" type="image/png" href="/starina.png">
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
<title>Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина</title>
</head>
<body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center>
<h1 class="glav">Васил Априлов за произхода на българите</h1>
<h2>из „Денница на новобългарското образование“, 1841, стр. 91</h2>
</center>
<article>
<center>
<hr>
<br>
<div class="container">
<img src="aprilov-pr.jpg" alt="V-Aprilov">
</div>
</center>
<br>
<p align="left"><span class="date">превел от руски:</span> <i>Васил Дечков,</i> 28.02.2025</p>
<p align="justify"> (26). Справедливостта изисква да се каже (suum cuique<a href="#1"><b>¹</b></a>), че след завръщането ми от Константинопол в началото на 1831 год. случайно намерих първия том от съчинението <i>„Българите“</i> на покойния <i>Юрий Иванович Венелин</i>. Смелостта, с която той се бе въоръжил срещу Ареопага на учените, както той сам обяснява, ме порази. Не се наемам да защитавам неговите мнения, тъй като не съм в състояние да се съревновавам с учените и да подкрепям с нови доводи неговите предположения за масагетите, гепидите, ретийците и готите. Оставям на учените да ги доказват или опровергават. Но що се отнася до славянството на българите, то нека ми бъде позволено и аз да подам своя глас против мнението на онези господа учени, които нарекох <i>татаромани</i> в писмата си към покойния <i>Венелин</i>, писани впрочем не за публиката. — Ще говоря с факти, и моля да отворите която и да е преведена на новобългарски език книга: преводът на Новия Завет или Историята на г-н Кайданов, или друга, която и да е. — Освен някои гръцки и турски думи, навлезли в употреба, нима там има <i>татарски</i>? На са ли всичките старобългарски, тоест славянски? Русия, бидейки под владичество на татарите, които живели с русите не навсякъде заедно, е възприела и до днес има някои татарски думи, а татаро-българите, които дошли в голяма маса и покорили някакъв си славянски народец около Дунава, изгубили своя собствен език — езикът на Завоевателите и Владетелите — и приели езика на този народец<a href="#2"><b>²</b></a>, който, освен това, те изгонили от заетите от тях места? — Как! Днешните българи в своите народни песни славят Перун, Коледа, Лада и Леля, (о) а за Далай Лама съвсем са забравили? Но тези господа учени произнасят своите определения от писменото си бюро и никога не са виждали българския народ. (p). Забележително за мен е и това, че мнозина учени уважават мненията на другите и или ги приемат, или ги подминават с мълчание, оставяйки въпроса неразрешен. (q). Знаейки добре латински, те забравят правилото: „Vitam impendere vero“ („Да посветиш живота си на истината“). — <i>Руската академия</i>, която вече направи толкова много, би сторила велико благодеяние и за литературата, и за историята, ако назначи няколко учени да пътешестват по България. Там може да се събере обилна жетва в много отношения.</p>
<p align="justify"> По този начин първият том на г-н Венелин, който възбуди общо въодушевление сред славяните, поощри първо мен към занимания. Дълго търсих автора в Санкт Петербург и Москва, за да го моля да продължи своите изследвания; защото неговите положения бяха тържество за всички българи. Те видяха в него онзи Гений, който може да ги извлече от неизвестността, да ги запознае с техните братя – русите…</p>
<br>
<hr>
<p id="1" align="justify"><b>¹</b> лат. „Всекиму своето“;</p>
<p id="2" align="justify"><b>²</b> Тук Васил Априлов критикува възгледа на татароманите, които твърдят, че българите са „татари“ (тюрки). Той утвърждава многобройността на древните българи, а не малобройността, която те им приписват. В славянския модел (който поддържат Априлов и Венелин) заселилите се българи са славяни от самото начало и не съществува отделен „славянски народец“ – бел. пр.</p>
<br>
<p><small>Цялата книга в PDF: Априловъ, В. <a href=/k/.pdf>Денница ново-болгарскаго образованiя</a>, 1841.</small></p>
</article>
</body>
</html>