41 lines
5.2 KiB
HTML
41 lines
5.2 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
<html lang="bg">
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<title>Св. Прокопий Чешки | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||
<center>
|
||
<h1 class="glav">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</h1>
|
||
<h3>Евгений Поселянин, 1908 г.</h3>
|
||
</center>
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
<br>
|
||
<div class="container">
|
||
<img src="sv-prokop.jpg" alt="sv-prokop">
|
||
</div>
|
||
</center>
|
||
<br>
|
||
|
||
<p align="left"><span class="date">✝ 1 брезен (април)</span></p>
|
||
<p align="left">превод от руски: <i>Васил Дечков</i></p>
|
||
<p align="justify">Син на благочестиви и знатни родители, Прокопий се родил в Бохемия [Чехия], в село Хотиш. В детството и младостта си той изучил всички науки, които тогава се преподавали на славянски език. След учението той приел свещенически сан и започнал ревностно да разпространява и поддържа православното християнско учение. След това се отделил в пустинно уединение и се предал на отшелнически подвизи. Тук, в пещерата, го открил излезлият на лов херцог Улрих, който проявил съпричастност към отшелника и продължително беседвал с него. Този херцог, изпълнявайки желанието на Прокопий, построил на река Сазава църква, посветена на св. Йоан Предтеча. Така била положена основа на обителта (около 1012 г.), която, със старанията на Прокопий и пособията на херцог Улрих и на неговия приемник крал Бретислав, в скоро време достигнала цветущо състояние. Въпреки това високо покровителство обаче, на Прокопий му било трудно да се бори за православието с папистите.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"Преди смъртта си Прокопий предсказал на братята за приближаващо, но непродължително гонение. Действително, скоро след смъртта на преп. Прокопий (той починал 1-и април 1053 г.), вече в 1055 год., „сазавските иноци били обсипани с различни укори; на княза (Спитигнев) се внушавали различни измислици и клевети, като му било казвано, че чрез славянската писменост се въвежда ерес, и че те [иноците] са напълно покварени от лицемерие; затова трябвало да се изгонят и [на тяхно място] да се постави латински абат [игумен] с негови братя“.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Така и било постъпено спрямо сазавските иноци. Крал Вратислав обаче им върнал обителта (през 1061 г.) и молил римския папа Григорий VIII да утвърди в нея славянското богослужение. Папата отговорил на краля: „Ваше височество моли при вас да се извършва служба на славянски език; ние никак не можем да сме благосклонни към вашата молба. Убедени сме, че ненапразно е било угодно Богу някои места от Свещ. Писание да бъдат скрити и то да не е ясно и разбираемо за всички, за да не би по този начин да изпадне в пренебрежение или, ако бъде зле разбрано, да въведе в заблуждение. Затова, въпреки вашето неблагоразумно искане, с властта на блажения Петър и за слава Божия, повеляваме, с всички сили да се противостои на суетната дързост“. Вратислав не изпълнил волята на папата, и в Сазавската обител, както по-преди, (започнали) да провеждат службите на славянски език.</p>
|
||
|
||
<br>
|
||
<hr>
|
||
<p align="justify"><small>Поселянин, Е. Полное собрание жития святых Православной греко-российской церкви. Апрель. 1908</small></p>
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|