Venelin Dechkov
32 lines
3.0 KiB
HTML
32 lines
3.0 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
|
|
|
<html>
|
|
<head>
|
|
<meta charset="utf-8">
|
|
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
|
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
|
<title>Поклон пред българската писменост | Българска старина</title>
|
|
|
|
</head>
|
|
<body>
|
|
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
|
<center><h1>Поклон пред българската писменост</h1></center>
|
|
<article>
|
|
<hr>
|
|
<p align="justify"><p><br>
|
|
Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
|
|
<br>
|
|
– Значи сте българин?<br>
|
|
<br>
|
|
Писателят кимнал и го изгледал учудено. Тогава монголецът скочил на крака. Постоял миг в някакво обредно свещенодействие, после сторил поклон и изрекъл:<br>
|
|
<br>
|
|
– След хляба, само на човешката писменост е отредено правото на поклон и молитва! Аз се прекланям пред величието на вашата българска писменост, създадена от светите солунски братя Кирил и Методий! С техните букви пиша аз и моят народ. Приемете от мен и народа ми моя благослов и преклонение!…<br>
|
|
<br>
|
|
Боян Болгар останал изумен от този странен жест на монголския си спътник към българските светци. Почти просълзен от вълнение и гордост, че на десет хиляди метра един чужденец коленичил пред родната ни писменост под погледите на толкова пътници, той не смеел да отрони дума. Поклонът бил като възпев на величието и светлината, които излъчвала българската култура в душата на монголеца и писателят изпитал тръпка, каквато никога не бил преживявал дотогава.<br>
|
|
<br>
|
|
<em>Из „Поклон пред българската писменост“ на Станко Михайлов</em>
|
|
|
|
</article>
|
|
</body>
|
|
</html>
|