22 lines
6.1 KiB
HTML
22 lines
6.1 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
|
<html lang="bg">
|
|
<head>
|
|
<meta charset="utf-8">
|
|
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
|
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
|
<title>Турско робство | Българска старина</title>
|
|
|
|
</head>
|
|
|
|
<body>
|
|
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
|
<center><h1>Правилен ли е изразът „турско робство“?</h1></center>
|
|
<center><h3><span class="date"><i>Братя Дечкови</span class="date"></i></h3></center>
|
|
<article>
|
|
<hr>
|
|
<p align="justify">В последните години традиционният български израз „турско робство“ бива отричан и подлаган на нападки. Противниците на това понятие го обвързват с представата за <u>робовладелство</u> – лишаване от лична свобода, подлагане на принудителен труд без възмездие. Макар в Османската империя действително да е имало робовладелство, това не е уместен отговор на критиците, тъй като то не е било над целия български народ, а в отделни случаи. Ключът за разрешаването на въпроса е да разберем, че в българския език думата робство има един по-различен и стар смисъл, а именно <u>„угнетено положение на народ под чужда власт“.</u> Това значение на думата е посочено и в Речника на българския език на БАН, и е използвано често в традицията на стария българския език през Средновековието и Възраждането, а и след това. Например в Съборника на цар Борил (1211 г.) пише следното: „На цар Иван Асен Белгун, който освободи българския род от <b>гръцкото робство</b> <span class="starobg"><big>(ѿ рабо́ты грьчьскїе)</big></span>, вечна му памет“. В старобългарския превод на Библията пък се говори за египетско робство над евреите: „И Аз чух как синовете Израилеви, които египтяните <b>поробиха</b> <span class="starobg"><big>(и҆́мже є҆гѵ́птѧне порабо́тиша и҆́хъ)</big></span>, стенат...“ (Изход 6:5); „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на <b>робството</b> <span class="starobg"><big>(ѿ до́мꙋ рабо́ты)</big></span>;“ (Изход 20:2). Филистимецът Голиат предизвиква евреите, казвайки: „Изберете си един човек, и нека слезе при мене; ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите“. „Робски“ става народът, който загуби битката. Византийският летописец Теофан Изповедник свидетелства за следния случай в Първото българско царство при управлението на Сабин: „Когато Сабин изпратил пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде <b>поробена</b> от ромеите“ (ГИБИ, том III). Всъщност думата „робство“ има общ корен с „работа“ – „роб“ или „раб“ – с приблизително значение „слуга“. Ярък пример за употребата на думата „робство“ в това значение е и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ (1762 г.): „Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но Бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско <b>поробване</b>…“; „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от <b>гръцкото робство</b>. И явил му се светият великомъченик Димитрий.“; „Но турците по Божия воля в това време надвили и взели Търновград и <b>поробили</b> и завладели цяла България. Оттогава и досега те <b>държат в робство</b> и угнетяват българската земя“.</p>
|
|
<p align="justify">Знаейки всичко това, следва да заключим, че няма нищо смущаващо в използването на словосъчетанието „турско робство“, което точно описва състоянието на българите в Османската империя, използвайки класическа българска изразност.</p>
|
|
</article>
|
|
</body>
|
|
</html>
|