47 lines
11 KiB
HTML
47 lines
11 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
<html lang="bg">
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||
<title>„Девтеро-Исаия“ | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||
<center>
|
||
<h1>Проф. Ив. Марковски разгромява мнението за втори автор на книга Исаия</h1>
|
||
<h2>от книгата „Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“</h2>
|
||
<h3><i>проф. Иван Марковски</i></h3>
|
||
</center>
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
<br>
|
||
</center>
|
||
|
||
<p align="left"><span class="date">05.11.2025 г.</span></p>
|
||
<p align="justify"> 5. Срещу приведените тук доказателства за послеисаевия произход на гл. гл. 40–66 могат да се направят следните възражения. а) Живото и ясно описание на плена, като минало, преживяно събитие, се обяснява с начина на пророческото изложение, в което често бъдещето и настоящето се сливат. За богоозарения поглед на великия пророк Исаия това е много естествено, иначе би трябвало да отречем пророчеството изобщо. – б) Авторът прави обвинения, които за намиращите се в плен не биха имали никакво значение (56:9 и нт.; 65:6). Безцелни се явяват и текстовете, в които се говори за околните народи (Едом, Мидия), щом като тия текстове нямат пророчески или месиянски характер. Авторът по-нататък говори за гробове в скали (65:4), за високи планини (57:7), за различни дървета и растения, които на жителите във Вавилония са неизвестни. Във всеки случай изглежда невероятно авторът да си служи с такъв език, ако приемем, че той почти целият си живот е прекарал във Вавилон. – в) Положението на иудейското царство така се описва, щото трябва да се допусне, че писателят е живял преди плена (56–57). – г) Пророците, които са живели преди плена, напр. Иеремия и Софония, са се ползували от Ис. 40–66 (срав. Иер. 10:1–6 с Ис. 47:8; 66:10; Соф. 2:15; 3:10 с Ис. 47:8; 66:20 и др.). – д) Езиковите особености, които се срещат във втората част за разлика от първата, се дължат на особения характер на съдържанието във втората половина на кн. Исаия. Освен това, известни изрази, картини и сравнения се срещат и в двете части. Така напр., изразът „светият (-тия) Израилев“ се среща в първата част 12 пъти (Ис. 1:4; 5:19, 24 и др.) и 17 пъти във втората част (Ис. 41:14, 16, 20; 43:3, 14 и др.); фразата „устата Господни изрекоха това“ се среща 5 пъти в първата и два пъти във 2-та ч. (Ис. 40:5; 58:14). Че думите кара ( = викам), възвестявам (Ис. 6:3; 40:2), мишпат ( = съд) (32:16; 42:4) и цедек ( = правда) (Ис. 1:26; 61:3) в двете части имат различно значение, не е доказано с положителност. – е) Непонятно е, как така авторът на едно такова важно и обширно писание (състоящо се от 27 глави, 40–66 гл.) да бъде забравен, когато съвсем малки пророчески речи са ни известни, кога и от кого са написани. Твърде неубедително е и обяснението на отрицателната критика за начина, как е станало присъединяването на гл. гл. 40–66 към първата част на кн. Исаия. Това е само една хипотеза, почиваща на случайност и вероятност. – ж) Думите в Иис., син Сирахов, 48:27: „… с великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион“ могат да се отнесат само към прор. Исаия, към Ис. 40:1 и нт. – з) В 70-те и двете части са съединени в една книга под заглавие Ησαΐας. Ако в талмудическия канон е поставен първоначално не Исаия, а Иеремия, това е във връзка с традиционния възглед, според който Иеремия е автор на книгите Царства, които се намират непосредствено пред пророците. – и) В Н. Завет на 11 места се цитират 40–66 гл. като думи на прор. Исаия.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> 6. Що се касае пък до тъй наречените „раб Господен-песни“ (Ebed-Jahve-Lieder), съдържащи се във втората част на кн. Исаия (42:1–9; 49:1–13; 50:4–11; 52:13–53:12), които от времето на B. Duhm се смятат за самостоятелен откъслек, независим от кн. Ис., ще трябва да направим следното разяснение.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Изразът „раб Господен“ се среща не само във втората част на кн. Исаия, той е известен и на други библейски автори. Така се нарича на някои места целият израилски народ, напр.: Пс. 89:13; срав. Ис. 41:8, 9; 44:1, 21; 45:4; 48:20; Иерем. 30:10 и др. Това название се употребява и за отделни личности, които се намират в близко отношение с Бога. Така се нарича Авраам (Пс. 104:12), Исаак (Бит. 21:14), Моисей (Чис. 12:7 и др.), Давид (1 Парал. 17:7; Пс. 88:4, 21; Ис. 37:35), Зоровавел (Аг. 2:24), пророците, праведниците, дори езическите царе Навуходоносор (Иерем. 25:9; 27:6) и Кир (Ис. 43:10). В Н. Завет апостолите също се наричат раби Господни (Тит. 1:1; Иак. 1:1).</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> С тоя толкова известен и популярен израз прор. Исаия си служи във втората част на своята книга, където говори за спасителни и утешителни времена; но на някои места го употребява в по-специален и възвишен смисъл, като под „раб Господен“ разбира Месия, Иисуса Христа.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Не всички западни учени са съгласни с това църковно-традиционно разбиране. Голяма част от ексигетите, обаче, разбират под „раб Господен“ или целия израилски народ, или само най-добрата част от него, идеалния Израил. Други пък приемат, че под „раб Господен“ писателят на кн. Исаия е разбирал пророческото съсловие. Но ако разгледаме по-основно тия места в контекст ще се уверим, че описанието на невинния и безгрешен „раб“, Който търпеливо понася всички страдания, „като овца биде Той заведен на клане“ (Ис. 53:7), и дори греховете и недъзите на езичниците Той пое върху Себе Си и претърпя смърт (Ис. 53:4–6,8), – няма отношение към израилския народ и е неприспособимо към него. Също и към пророците не може да се отнесе описанието на „раба Господен“, защото на никого от тях не е възлагана такава универсална мисия; никой не могъл да поеме върху си греховете на всички, за да стане изкупителна жертва за народите.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Според Gressmann, няма нито една личност в историята на израилския народ, към която да е приспособено пророческото описание за „раба Господен“. Предвид всичко това и поради голямото разногласие между ексигетите, нам не ни остава друго, освен да се върнем към месиянско разбиране на тия места. И вместо да прибягваме до изкуствени хипотези за авторството на някой неизвестен писател бил той „девтеро-Исаия“, или друт някой анонимен, „религиозен фантаст“, по-основателно и оправдателно е да приемем за автор на цялата книга гениалния пророк Исаия, който с богоозарения си поглед е могъл да проникне в бъдещето и да види дори страдащия на кръста Месия“.</p>
|
||
|
||
<br>
|
||
<hr>
|
||
<p>Марковски, И. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, Велико Търново: Издат. „СЛОВО“, 1992, с. 302–306..</p>
|
||
<br><div class="container">
|
||
<img src="isaiah.jpg" alt="Isaiah">
|
||
</div>
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|