Venelin Dechkov
58 lines
8.9 KiB
HTML
58 lines
8.9 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
<html lang="bg">
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||
<title>Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||
<center>
|
||
<h1>Юрий Венелин за църковнославянския език</h1>
|
||
<h2>от книгата „Ю. И. Венелин в Българското възраждане“</h2>
|
||
<h3><i>Григорий Венедиктов</i></h3>
|
||
</center>
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
<br>
|
||
</center>
|
||
|
||
<p><small>отг. ред. Венедиктов, Г. К.<br>
|
||
Руска академия на науките,<br>
|
||
Институт по славянознание и балканистика.<br>
|
||
Москва, 1998.<br></small></p>
|
||
<h3>3. Ю. И. Венелин за българския език<br>
|
||
3.4. За езика на първите славянски преводи<br></h3>
|
||
|
||
<p align="left"><span class="date">превел от руски:</span> <i>Васил Дечков</i>, 2023</p><br>
|
||
<p align="justify"> Венелин решително застъпил схващането, че езикът на първите славянски преводи на Свещеното Писание, направени от Кирил и Методий, е старобългарски език, и че съвременният български език се явява пряк наследник на този старобългарски език, който станал църковен също у русите и сърбите.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> „Днешният български – писал Венелин през 1838 г. – се намира почти в такова отношение спрямо стария български (т.е. нашия църковен), както е новогръцкия спрямо стария гръцки“<a href="#1"><sup><b>[65]</b></sup></a>. В друг труд, издаден посмъртно, Венелин писал още по-утвърдително: „И така, Кирил и Методий превели Св. Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език, мъртъв в останалите страни, но жив и народен до днес в България“<a href="#2"><sup><b>[66]</b></sup></a>.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Известно е, че в руската литература преди Венелин Востоков писал за родствената връзка на съвременния български език с езика на Кирило-Методиевите преводи на Свещеното Писание, решавайки въпроса за езиковата основа на най-древните паметници на славянската писменост. Венелин достигнал до същия извод, широко съпоставяйки данните на съвременния български език с църковнославянския (църковния). В писмо до П. И. Соколов от 2 септември 1830 г. от Силистра той писал: „Нашият църковен език несъмнено е българският от IX век; ако и сега българинът казва <i>Азъ бѣхъ, ты бѣше, той бѣ, бяше</i> и т.н., а останалите славяни – не, то той е достоен повече от всички за този изследователски шум, често предоставян на народи, които не го заслужават“<a href="#3"><sup><b>[67]</b></sup></a>.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> В обнародваните трудове и запазени книжа (писма и пр.) на Венелин има и много други изказвания, потвърждаващи разглеждания тук въпрос. В това отношение твърде показателен е фактът, че в „аналитичния и систематичен обзор“ на славянските езици в съставената от него програма за университетски курс лекции по славянознание („Конспект за преподаване история на славянския език и литература“) не присъства „църковен език“ като отделен. П. А. Лавров, който в края на XIX век издал „Конспекта“, обърнал внимание на този факт и правилно го обяснил с това, че Венелин решително считал този език (у Лавров – „древнеславянский“) за старобългарски, и че дълбокото убеждение на Венелин в това се основавало на неговото близко познанство със съвременния български език.<a href="#4"><sup><b>[68]</b></sup></a></p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Както ще видим, Венелин в своите трудове подчертал, че църковният език от времето на своето възникване сред славяните бил старобългарски език по своя произход. Въпросът за етноезиковата принадлежност на първите славянски преводи на Кирил и Методий, и съхранилите се най-древни паметници на славянската писменост, както е известно, е един от най-важните през цялата история на палеославистиката. По този начин, Венелин наред с Востоков стои в основата на гледната точка, която скоро станала господстваща в световната славистика, и която и днес споделят мнозинството от най-големите световни слависти.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> В тази връзка ще отбележим също, че именно Венелин въвел понятието „стар български език“ („древнеболгарский язык“) в руската славяноведческа книжнина. Едновременно с него Шафарик широко използвал това понятие в немскоезичната литература („Altbulgarische“). Следва да се обърне внимание на това, защото нерядко се изказва мнението, че немският езиковед А. Лескин (пръв) въвел понятието „старобългарски език“ в употреба в славистичната литература в началото на 70-те год. на XIX в.</p>
|
||
|
||
<br>
|
||
<hr>
|
||
<p>Цялата книга в оригинал на руски: <a href="https://macedonia.kroraina.com/jv/index.htm">Ю. И. Венелин в болгарском возрождении</a> (1998).</p>
|
||
<small><p id="1" align="justify"><sup>65.</sup> <i>Венелин, Ю.</i> О зародыше новой болгарской литературы, с. 4.</p>
|
||
<p id="2" align="justify"><sup>66.</sup> <i>Венелин, Ю.</i> <a href="/k/vene-kritik.pdf">Критические исследования об истории болгар...</a>, с. 66.</p>
|
||
<p id="3" align="justify"><sup>67.</sup> ОР РГБ, ф. 49, п. V, ед. хр. 148. л. 8.</p>
|
||
<p id="4" align="justify"><sup>68.</sup> <i>Лавров П</i>., Конспект преподавания истории славянского языка и литературы, составленный по определению Императорского Московского университета от 2 мая 1834 г. г. Ю. И. Венелиным. // Древности. Труды Славянской комиссии Московского археологического общества, т. II. М., 1898, с. 124.</p><br></small>
|
||
<br><div class="container">
|
||
<img src="yuri.jpg" alt="vene-cs">
|
||
</div>
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|