vrd/bgstarina
1
0
Fork 0
Code Issues Pull Requests Actions Packages Projects Releases Activity

Шевица във всички раздели

Browse Source
This commit is contained in:
Venelin
2026-06-24 23:31:32 +03:00
parent d3f77ee879
commit 0efa4c69de
56 changed files with 393 additions and 388 deletions
Download Patch File Download Diff File Expand all files Collapse all files
css/obsht.css
+1
View File
@@ -121,6 +121,7 @@ a { color: #6fcc5a; }
} }
.glav { .glav {
text-align: center;
font-size: 1.5em; font-size: 1.5em;
font-family: glav, mod, sans-serif; font-family: glav, mod, sans-serif;
} }
i/1tsarstvo/index.html
+9 -6
View File
@@ -6,18 +6,21 @@
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0"> <meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css"> <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
<title>Първо българско царство | Българска старина</title> <title>Първо българско царство | Българска старина</title>
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article>
<center><h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1></center> <h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1>
<hr>
<br> <article><hr>
<h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3> <h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3>
<h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3> <h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3>
<h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3> <h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3>
</article>
<hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
i/1tsarstvo/svboris/index.html
+1 -2
View File
@@ -29,7 +29,6 @@
<p align="right"> – из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p> <p align="right"> – из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p>
<br> <br>
<hr> <hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
i/index.html
+9 -5
View File
@@ -10,14 +10,18 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article>
<center><h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1></center> <h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1>
<hr>
<br> <article><hr>
<h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3> <h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3>
<h3><a href="revival">Възраждане</a></h3> <h3><a href="revival">Възраждане</a></h3>
<h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3> <h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3>
</article>
<hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
i/nova/index.html
+9 -1
View File
@@ -10,8 +10,16 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
<h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1>
<article><hr>
<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3> <h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
<hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
i/nova/rech-stambolov/index.html
+24 -14
View File
@@ -8,45 +8,55 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a>
<center><h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center> <h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1>
<article> <article><hr>
<hr><br> <div align="justify">
<p align="justify"><p><br> <p>
Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br> Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
8 февруари 1879 г.<br> 8 февруари 1879 г.
<br> </p>
<p>
„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br> „Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br> Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br> „Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.<br> После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.
</p>
<p>
Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br> Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br> Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br> Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.<br> За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.</p>
<p>
Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br> Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br> И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
<!-- Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и нев --> Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и невредими;
ние искаме да остане нашиятъ националенъ организъмъ цѣлъ, не осакатенъ.
Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br> Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br> Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
</p>
<p>
Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br> Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br> Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br> Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!<br> Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!
</p>
<p>
Мѫчно. Мѫчно и боли.<br> Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br> Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br> Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br> Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br> Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.<br> Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.
<br> </p>
<br> <br>
Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br> Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
<br> <br>
<br> <br>
<div class="container">
<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br> <p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
</div>
</article> </article>
</body> </body>
</html> </html>
i/revival/index.html
+9 -5
View File
@@ -10,13 +10,17 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article>
<center><h1 class="glav">Възраждане</h1></center> <h1 class="glav">Възраждане</h1>
<hr>
<br> <article><hr>
<h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3> <h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3>
<small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small> <small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small>
</article>
<hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
index.html
+1 -1
View File
@@ -22,7 +22,7 @@
<article> <article>
<br> <br>
<hr> <hr>
<center><p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center> <center><p><small>✉️ Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
</article> </article>
</body> </body>
</html> </html>
k/index.html
+2 -3
View File
@@ -10,9 +10,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">Книги 📚</h1>
<center><h1 class="glav">Книги 📚</h1></center> <article><hr>
<hr><br>
<p><h3><a href=aprilov-kim.pdf>Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.</a></h3></p> <p><h3><a href=aprilov-kim.pdf>Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.</a></h3></p>
<p><h3><a href=pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3></p> <p><h3><a href=pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3></p>
<p><h3><a href=nosii-veleva.pdf>Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.</a></h3></p> <p><h3><a href=nosii-veleva.pdf>Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.</a></h3></p>
r/etym/index.html
+1 -1
View File
@@ -10,7 +10,7 @@
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1></center> <h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1>
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center> <center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
<article> <article>
<div class="container"> <div class="container">
r/imena/index.html
+1 -1
View File
@@ -10,7 +10,7 @@
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Красиви български имена</h1></center> <h1 class="glav">Красиви български имена</h1>
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center> <center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
<article> <article>
<div class="container"> <div class="container">
r/index.html
+4 -5
View File
@@ -10,16 +10,15 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1>
<center><h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h3><a href="loan">Чуждицо-български речник</a></h3> <h3><a href="loan">Чуждицо-български речник</a></h3>
<h3><a href="etym">Кратък български етимологичен речник</a></h3> <h3><a href="etym">Кратък български етимологичен речник</a></h3>
<h3><a href=../k/pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3> <h3><a href=../k/pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3>
<h3><a href="slav">🔧 Справочник за славянската теория</a></h3> <h3><a href="slav">🔧 Справочник за славянската теория</a></h3>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
r/loan/index.html
+1 -1
View File
@@ -10,7 +10,7 @@
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1></center> <h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1>
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center> <center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
<article> <article>
<div class="container"> <div class="container">
s/drugi/index.html
+5 -6
View File
@@ -7,19 +7,18 @@
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css"> <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css"> <link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
<title>Статии</title> <title>Статии</title>
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article>
<center><h1 class="glav">Други</h1></center> <h1 class="glav">Други</h1>
<hr> <article><hr>
<br>
<h3><a href="rus-palom.pdf">Поклонническо пособие (на руски) – светини и история на България</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="rus-palom.pdf">Поклонническо пособие (на руски) – светини и история на България</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="robstvo">Правилен ли е изразът „турско робство“?</a> <i>– Братя Дечкови</i></h3> <h3><a href="robstvo">Правилен ли е изразът „турско робство“?</a> <i>– Братя Дечкови</i></h3>
<h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
s/drugi/robstvo/index.html
+2 -3
View File
File diff suppressed because one or more lines are too long
s/drugi/simeon/index.html
+1 -2
View File
@@ -44,7 +44,6 @@
<br> <br>
<hr> <hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
s/drugi/tsare/index.html
+2 -3
View File
@@ -14,10 +14,9 @@
<div class="container"> <div class="container">
<img src="crown.png" alt="венец"> <img src="crown.png" alt="венец">
</div> </div>
<center><h1 class="glav">🔧 Български царе</h1></center> <h1 class="glav">🔧 Български царе</h1>
<center><h3><span class="date"><i>Васил Дечков</span class="date"></i></h3></center> <center><h3><span class="date"><i>Васил Дечков</span class="date"></i></h3></center>
<article> <article><hr>
<hr>
<h2 class="section-title">Древна България</h2> <h2 class="section-title">Древна България</h2>
<div class="timeline"> <div class="timeline">
s/index.html
+8 -11
View File
@@ -1,5 +1,4 @@
<!DOCTYPE HTML> <!DOCTYPE HTML>
<html> <html>
<head> <head>
<meta charset="utf-8"> <meta charset="utf-8">
@@ -7,25 +6,23 @@
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css"> <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css"> <link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
<title>Статии</title> <title>Статии</title>
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article>
<center><h1 class="glav">Статии</h1></center> <h1 class="glav">Статии</h1>
<hr>
<br> <article><hr>
<h3>Теми:</h3> <h3>Теми:</h3>
<p align="left"><a href="proizhod"><h2>Произход и поселения на българите</h2></a></p> <p align="left"><a href="proizhod"><h2>Произход и поселения на българите</h2></a></p>
<p align="left"><a href="kim"><h2>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h2></a></p> <p align="left"><a href="kim"><h2>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h2></a></p>
<p align="left"><a href="vene"><h2>Юрий Венелин</h2></a></p> <p align="left"><a href="vene"><h2>Юрий Венелин</h2></a></p>
<p align="left"><a href="ortho"><h2>Православие</h2></a></p> <p align="left"><a href="ortho"><h2>Православие</h2></a></p>
<p align="left"><a href="drugi"><h2>Други</h2></a></p> <p align="left"><a href="drugi"><h2>Други</h2></a></p>
<br><hr>
<div class="container">
<img src="/site-banner1.jpg" alt="banner">
</div>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
s/kim/index.html
+4 -6
View File
@@ -11,10 +11,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h1>
<center><h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</big></h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h3><a href="venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3> <h3><a href="venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
<h3><a href="k&m-starobg">Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="k&m-starobg">Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<details> <details>
@@ -33,7 +31,7 @@
<h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3> <h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3>
<h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
f
s/kim/k&m-rodolub/index.html
+1 -1
View File
@@ -10,8 +10,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1>
<article> <article>
<center><h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1></center>
<center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2> <center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2>
<hr><br> <hr><br>
s/kim/poklon/index.html
+2 -3
View File
@@ -10,9 +10,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1></center> <h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1>
<article> <article><hr>
<hr>
<p align="justify"><p><br> <p align="justify"><p><br>
Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br> Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
<br> <br>
s/kim/za-bukvite/index.html
+2 -4
View File
@@ -15,8 +15,7 @@
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i> <i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
</center> </center>
<article> <article><hr>
<hr><br>
<center> <center>
<div class="container"> <div class="container">
<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite"> <img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
@@ -72,7 +71,6 @@
<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li> <li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
</ol> </ol>
<br><hr> <br><hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
s/ortho/index.html
+4 -5
View File
@@ -11,10 +11,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">Православие</h1>
<center><h1 class="glav">Православие</h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h3><a href="dovodi.pdf">Доводите за съществуването на Бога и православното богословие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="dovodi.pdf">Доводите за съществуването на Бога и православното богословие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="dechkov-gonenie.pdf">Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="dechkov-gonenie.pdf">Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="petr1.pdf">Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия</a> <i>– Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)</i></h3> <h3><a href="petr1.pdf">Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия</a> <i>– Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)</i></h3>
@@ -30,6 +28,7 @@
<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3> <h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
s/ortho/lamech/index.html
+1 -2
View File
@@ -44,7 +44,6 @@
<br> <br>
<hr> <hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
s/ortho/priesthood/index.html
+1 -2
View File
@@ -32,7 +32,6 @@
<p align="justify">Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.</p> <p align="justify">Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.</p>
<br> <br>
<hr> <hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
s/proizhod/blgari-tesalia/index.html
+1 -2
View File
@@ -15,8 +15,7 @@
<h3><i>Васил Дечков</i></h3> <h3><i>Васил Дечков</i></h3>
</center> </center>
<article> <article><hr>
<hr><br>
<p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p> <p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
<br> <br>
<br> <br>
s/proizhod/drevnost/index.html
+1 -2
View File
@@ -39,7 +39,6 @@
<p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p> <p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p>
<br> <br>
<hr> <hr></article>
</article>
</body> </body>
</html> </html>
s/proizhod/index.html
+4 -5
View File
@@ -11,10 +11,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1>
<center><h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h3>Общи</h3> <h3>Общи</h3>
<h3><a href="slav-theory">Славянска теория за произхода на българите</a> <i>– енциклопедичен очерк от Васил Дечков</i><h3> <h3><a href="slav-theory">Славянска теория за произхода на българите</a> <i>– енциклопедичен очерк от Васил Дечков</i><h3>
<h3><a href="predanie">🔧 Възгледът на старите българи за произхода им</a> <i>– Васил Дечков</i><h3> <h3><a href="predanie">🔧 Възгледът на старите българи за произхода им</a> <i>– Васил Дечков</i><h3>
@@ -37,6 +35,7 @@
</a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3> </a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>
</article> <hr></article>
<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
s/proizhod/stari-bg/index.html
+1 -1
View File
@@ -11,7 +11,7 @@
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1></center> <h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1>
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br> <center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
<div class="container"> <div class="container">
<center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center> <center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center>
s/vene/index.html
+4 -6
View File
@@ -11,11 +11,9 @@
</head> </head>
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<article> <h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</h1>
<center><h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</big></big></h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h3><a href="vene-ethno">🔧 Откъс относно философия на историята</a> <i>– Юрий Венелин</i></h3> <h3><a href="vene-ethno">🔧 Откъс относно философия на историята</a> <i>– Юрий Венелин</i></h3>
<h3><a href="../kim/venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3> <h3><a href="../kim/venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
<h3><a href="vene-bio">Значението на дейността на Юрий Венелин</a> <i>– Никола Палаузов (1851)</i></h3> <h3><a href="vene-bio">Значението на дейността на Юрий Венелин</a> <i>– Никола Палаузов (1851)</i></h3>
@@ -23,7 +21,7 @@
<h3><a href="vene-slovo.pdf">Реч по повод 186-годишнината от кончината на великия будител Юрий Венелин</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="vene-slovo.pdf">Реч по повод 186-годишнината от кончината на великия будител Юрий Венелин</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
<h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3> <h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3>
<hr></article>
</article> <div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
</body> </body>
</html> </html>
s/vene/vene-prinosi/index.html
+1 -1
View File
@@ -11,7 +11,7 @@
<body> <body>
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br> <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center><h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1></center> <h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1>
<center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br> <center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br>
<article> <article>
<div class="container"> <div class="container">
t/index.html
+2 -4
View File
@@ -10,10 +10,8 @@
</head> </head>
<body> <body>
<article> <h1 class="glav">Стихотворения</h1>
<center><h1 class="glav">Стихотворения</h1></center> <article><hr>
<hr>
<br>
<h2>Далчев, Атанас</h2> <h2>Далчев, Атанас</h2>
<h3><a href="aprilov-pr">Васил Априлов за произхода на българите</a></h3> <h3><a href="aprilov-pr">Васил Априлов за произхода на българите</a></h3>
<h3><a href="belejki-proizhod">Кратки бележки за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3> <h3><a href="belejki-proizhod">Кратки бележки за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>