Шевица във всички раздели

2026-06-24 23:31:32 +03:00
parent d3f77ee879
commit 0efa4c69de
56 changed files with 393 additions and 388 deletions
@@ -121,6 +121,7 @@ a { color: #6fcc5a; }
 }

 .glav {
+    text-align: center;
    font-size: 1.5em;
    font-family: glav, mod, sans-serif;
 }
@@ -1,4 +1,4 @@
 <center>
-<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+	<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
 <img src="czech.png">
 </center>
@@ -6,18 +6,21 @@
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>Първо българско царство | Българска старина</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Първо българско царство (~632–1018)</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="enravota">Първоизточникът за житието на св. княз Енравота Боян</a></h3>
 	<h3><a href="svboris">Чудото на св. цар Борис с Кръста</a> <i>– из Бертински летописи (IX в.)</i></h3>
 	<h3><a href="svkiril-kratko">Кратко житие на св. Кирил Философ („Успение Кирилово“)</a></h3>
-</article>
+
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -29,7 +29,6 @@

 	<p align="right">	– из Бертинските летописи, Латински извори за българската история, т. II.</p>
 <br>
-<hr>
-</article>
+<hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -10,14 +10,18 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">📜 Първоизточници</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="1tsarstvo">Първо българско царство (~632–1018)</a></h3>
 	<h3><a href="revival">Възраждане</a></h3>
 	<h3><a href="nova">Трето българско царство (Нова история)</a></h3>
-</article>
+
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -10,8 +10,16 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-                <center><h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
+
+<h1 class="glav">Трето българско царство (Нова история)</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
+
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -8,45 +8,55 @@

 </head>
 <body>
-<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<center><h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center>
-
-<article>
-  	<hr><br>
-        <p align="justify"><p><br>
-Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
-8 февруари 1879 г.<br>
-<br>
-„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
-Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
-„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
-После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.<br>
-Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
-Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
-Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
-За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.<br>
-Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
-И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
-<!-- Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и нев -->
-Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
-Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
-Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
-Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
-Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
-Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!<br>
-Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
-Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
-Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
-Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
-Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
-Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.<br>
-<br>
-<br>
-Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
-<br>
-<br>
-<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a>
+<h1 class="glav">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1>

+<article><hr>
+	<div align="justify">
+		<p>
+			Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
+			8 февруари 1879 г.
+		</p>
+		<p>
+			„Последенъ стана младиятъ Ст. Стамболовъ.<br>
+			Говорътъ му бѣше пламенъ, топълъ и съ чувство. А резонитѣ – не бѣха по-слаби отъ чувствата.<br>
+			„Единъ царски ферманъ, г-да, преди осемь години дойде, та съедини българската нация въ едно цѣло подъ жезъла на единъ духовенъ началникъ – Екзарха; тоя ферманъ начърта въ сѫщо време и границитѣ на нашето цѣлокупно българско отечество съ епархиитѣ, които влизаха въ крѫга на България и вѣдомството на Екзархията. Тая Цѣлокупна България бѣ духовно-църковно наше отечество.<br>
+			После дойде една европейска международна конференция, въ лицето на която Европа на тая черковно-духовна България утвърди политически-автономнитѣ граници и призна единството на българската нация въ тия граници.
+		</p>
+		<p>
+			Най-после дойде руско-турската война и Санъ-Стефанскиятъ договоръ. Въ него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция, признаха тия граници на нашето цѣлокупно отечество, като създадоха в тѣхъ една политическа нова, млада държава, наречена Българско Княжество. Но, въ Берлинъ разсѣкоха тая България.<br>
+			Разсѣкоха това наше мило, драго, цѣло Отечество на петь части (мрътва тишина).<br>
+			Защо ни разсѣкоха на петь кѫса?<br>
+			За да ни направятъ повече сакати, повече недѫгави и немощни да ни направятъ да се влачимъ во-вѣки и да прекараме единъ жалъкъ, тежъкъ националенъ, политически и исторически животъ – да бѫдемъ ние политически просяци – божяци и да живѣемъ отъ милостинята, отъ трохитѣ, отъ подаянията политически, отъ благодетелството и кьефоветѣ дипломатически на европейската дипломация, додето бѫдемъ отново поробени.</p>
+		<p>
+			Разсѣкоха насъ, младъ, енергиченъ, пъленъ съ жизненость народъ, който въ течение само на десетина години можа̀, има̀ крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимость&nbsp; п о в е ч е&nbsp; о т ъ&nbsp; п е т д е с е т ь&nbsp; х и л я д и&nbsp; ж е р т в и&nbsp; –&nbsp; м ѫ ч е н и ц и; насъ, ч и и т о&nbsp; п о л е т а,&nbsp; п ѫ т и щ а,&nbsp; у с о и&nbsp; и&nbsp; к ѫ т и щ а&nbsp; с е&nbsp; п о к р и х а&nbsp; с ъ&nbsp; п е п е л ь,&nbsp; к о с т и&nbsp; и&nbsp; с ъ л з и&nbsp; (общо вълнение и сълзи).<br>
+			И сега ни канятъ тѣ да пристѫпимъ – не, да се довлѣчемъ до оная троха, която берлинскитѣ джелати благоволиха да ни подхвърлятъ.<br>
+			Не. Ние имаме право; ние искаме да си останемъ здрави. Ние имаме право и ние искаме да ни оставятъ рѫцетѣ, краката и другитѣ части цѣли и невредими;
+			ние искаме да остане нашиятъ националенъ организъмъ цѣлъ, не осакатенъ.
+			Даватъ ни свобода, а зиматъ здравето ни, лишаватъ ни отъ възможность, отъ условията за животъ.<br>
+			Защо ни е намъ тая свобода, когато тя само ще ни напомня нѣкогашното ни крепко, здраво и жизнено тѣло.<br>
+		</p>
+		<p>
+			Да просимъ, да се влачимъ и да живѣемъ страдалчески животъ – ний, които имаме бѫдеще, бѫдеще свѣтло, славно, както що имаме и минало свѣтло и славно.<br>
+			Не. По-добре е, г-да представители, да бѫдемъ пакъ роби, както бѣхме, но да бѫдемъ една нация въ едно отечество, способни и жизнени да водимъ борба и да прогресираме. Ние искаме – и трѣбва това да го кажемъ високо да ни чуятъ всички: или всички българи свободни да бѫдемъ въ една независима държава, или всички пакъ роби подвластни на Турция. Веригитѣ на робството турско лесно ще съкрушимъ, ако останемъ подъ тая Турция, ако бѫдемъ въ онова положение, въ каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.<br>
+			Где сѫ, г-да представители, где сѫ нашитѣ мили градове: Нишъ, Пиротъ, Враня и Лѣсковецъ? – Дадени на сърбитѣ. Где е Тулча и Добруджа? – Дадени на ромъни. – Где е Одринъ, Солунъ, Дебъръ, Битоля, Охридъ, Скопие, Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ и други страни на нашето отечество. Где?<br>
+			Где е Пловдивъ, Батакъ, Панагюрище, Сливенъ, Казанлъкъ, Стара-Загора и Карлово – елмазитѣ на нашето отечество? Отцепени отъ насъ чрезъ турски гарнизони!
+		</p>
+		<p>
+			Мѫчно. Мѫчно и боли.<br>
+			Нека не приемемъ Берлинския договоръ.<br>
+			Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейнитѣ дипломати и владѣтели (и като се обръща към драгоманитѣ, които присѫтствуваха, продължи): „Вие ни сѣкохте безъ да ни викате, безъ да ни изслушате, безъ да ни кажете вината, поради която ни сѣчете, но ние ви казваме: боли, боли и мѫчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бѣ опредѣлено отъ вашата конференция в Цариградъ и каквото то бѣ създадено на Сан-Стефанскиятъ договоръ“.<br>
+			Ораторътъ спрѣ. Той бѣше бледъ. Залата екна отъ бурни и нескончаеми рѫкоплѣскания.<br>
+			Кореспондентите, до които седѣше Тодоръ Шишковъ и превождаше съ сълзи дума по дума речьта на Стамболова, станаха и отидоха при младия ораторъ и топло му стиснаха рѫката.<br>
+			Дѣдо Антимъ го повика, пригърна, цѣлуна по челото и каза: „Б ѫ д и&nbsp; б л а г о с л о в е н ъ,&nbsp; м о е&nbsp; ч е д о,&nbsp; о т ъ&nbsp; Б о г а&nbsp; и&nbsp; о т ъ&nbsp; в с и ч к и т ѣ&nbsp; н и&nbsp; с в е т ц и“.
+		</p>
+		<br>
+		Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
+		<br>
+		<br>
+		<div class="container">
+			<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
+		</div>
 </article>
 </body>
 </html>
@@ -10,13 +10,17 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Възраждане</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Възраждане</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3><a href="paisii-venelin.pdf">Венелиновски препис на „История славянобългарска“</a></h3>
 	<small>Изпратен на Юрий Венелин от Васил Априлов; пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва</small>
-</article>
+
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>

@@ -22,7 +22,7 @@
 <article>
 		<br>
 		<hr>
-		<center><p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
+		<center><p><small>✉️ Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
 </article>
 </body>
 </html>
@@ -10,9 +10,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Книги 📚</h1></center>
-		<hr><br>
+<h1 class="glav">Книги 📚</h1>
+<article><hr>
 		<p><h3><a href=aprilov-kim.pdf>Априловъ, В. Българскитѣ книжницы, или на кое словѣнско плѣме собственно принадлежи Кирилловската азбука?, 1841.</a></h3></p>
 		<p><h3><a href=pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3></p>
 		<p><h3><a href=nosii-veleva.pdf>Велева, М. Български народни носии и шевици, 1959.</a></h3></p>
@@ -1,4 +1,4 @@
 <center>
-<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+	<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
 <img src="poklon.png">
 </center>
@@ -10,7 +10,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1></center>
+		<h1 class="glav">Кратък български етимологичен речник</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -10,7 +10,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Красиви български имена</h1></center>
+		<h1 class="glav">Красиви български имена</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -10,16 +10,15 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">🔠 Рѣчници</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="loan">Чуждицо-български речник</a></h3>
 		<h3><a href="etym">Кратък български етимологичен речник</a></h3>
 		<h3><a href=../k/pravopis1920.pdf>Василевъ, В. Правописенъ рѣчникъ, 1920.</a></h3>
 		<h3><a href="slav">🔧 Справочник за славянската теория</a></h3>

-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>

@@ -10,7 +10,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1></center>
+		<h1 class="glav">Чуждицо-български речник</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -7,19 +7,18 @@
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Други</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Други</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="rus-palom.pdf">Поклонническо пособие (на руски) – светини и история на България</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="robstvo">Правилен ли е изразът „турско робство“?</a> <i>– Братя Дечкови</i></h3>
 		<h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>

-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -44,7 +44,6 @@


 	<br>
-	<hr>
-</article>
+<hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -14,10 +14,9 @@
 <div class="container">
  <img src="crown.png" alt="венец">
 </div>
-<center><h1 class="glav">🔧 Български царе</h1></center>
+<h1 class="glav">🔧 Български царе</h1>
 <center><h3><span class="date"><i>Васил Дечков</span class="date"></i></h3></center>
-<article>
-  <hr>
+<article><hr>

  <h2 class="section-title">Древна България</h2>
  <div class="timeline">
@@ -1,5 +1,4 @@
 <!DOCTYPE HTML>
-
 <html>
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
@@ -7,25 +6,23 @@
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
 	<title>Статии</title>
-
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Статии</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+
+<h1 class="glav">Статии</h1>
+
+<article><hr>
+
 	<h3>Теми:</h3>
 	<p align="left"><a href="proizhod"><h2>Произход и поселения на българите</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="kim"><h2>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="vene"><h2>Юрий Венелин</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="ortho"><h2>Православие</h2></a></p>
 	<p align="left"><a href="drugi"><h2>Други</h2></a></p>
-		<br><hr>
-		<div class="container">
-			<img src="/site-banner1.jpg" alt="banner">
-		</div>

-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
+
 </body>
 </html>
@@ -11,10 +11,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</big></h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
 		<h3><a href="k&m-starobg">Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<details>
@@ -33,7 +31,7 @@
 		<h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3>
 		<h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>

-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
-f
@@ -10,8 +10,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1>
 <article>
-                <center><h1 class="glav">Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1></center>
                <center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2>
                <hr><br>

@@ -10,9 +10,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-                <center><h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1></center>
-<article>
-                <hr>
+                <h1 class="glav">Поклон пред българската писменост</h1>
+<article><hr>
       <p align="justify"><p><br>
 Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
 <br>
@@ -15,8 +15,7 @@
 	<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
 </center>

-<article>
-	<hr><br>
+<article><hr>
 	<center>
 		<div class="container">
 			<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
@@ -72,7 +71,6 @@
 		<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
 	</ol>

-<br><hr>
-</article>
+<br><hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -11,10 +11,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Православие</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Православие</h1>
+<article><hr>
 		<h3><a href="dovodi.pdf">Доводите за съществуването на Бога и православното богословие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="dechkov-gonenie.pdf">Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="petr1.pdf">Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия</a> <i>– Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)</i></h3>
@@ -30,6 +28,7 @@
 		<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>

-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -44,7 +44,6 @@


 <br>
-<hr>
-</article>
+<hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -32,7 +32,6 @@
 	<p align="justify">Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.</p>

 <br>
-<hr>
-</article>
+<hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -15,8 +15,7 @@
                <h3><i>Васил Дечков</i></h3>
        </center>

-<article>
-        <hr><br>
+<article><hr>
        <p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
        <br>
        <br>
@@ -39,7 +39,6 @@

 	<p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p>
 <br>
-<hr>
-</article>
+<hr></article>
 </body>
 </html>
@@ -11,10 +11,8 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</h1>
+<article><hr>
 		<h3>Общи</h3>
 		<h3><a href="slav-theory">Славянска теория за произхода на българите</a> <i>– енциклопедичен очерк от Васил Дечков</i><h3>
 		<h3><a href="predanie">🔧 Възгледът на старите българи за произхода им</a> <i>– Васил Дечков</i><h3>
@@ -37,6 +35,7 @@
 </a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>


-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -1,11 +1,11 @@
 <!doctype html>
 <html lang="bg">
 <head>
-<meta charset="utf-8">
-<meta name="viewport" content="width=device-width,initial-scale=1">
-<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
-<link rel="stylesheet" href="/css/otvet.css">
-<title>Въпроси и отговори | Българска старина</title>
+	<meta charset="utf-8">
+	<meta name="viewport" content="width=device-width,initial-scale=1">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/otvet.css">
+	<title>Въпроси и отговори | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
@@ -11,7 +11,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1></center>
+		<h1 class="glav">Старите българи и техният език</h1>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
 		<div class="container">
 		<center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center>
@@ -11,11 +11,9 @@
 </head>
 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</big></big></h1></center>
+<h1 class="glav">ЮрІй Венелинъ</h1>
+<article><hr>

-		<hr>
-		<br>
 	<h3><a href="vene-ethno">🔧 Откъс относно философия на историята</a> <i>– Юрий Венелин</i></h3>
 	<h3><a href="../kim/venelin-cs">Юрий Венелин за църковнославянския език</a> <i>– Григорий Венедиктов</i></h3>
 	<h3><a href="vene-bio">Значението на дейността на Юрий Венелин</a> <i>– Никола Палаузов (1851)</i></h3>
@@ -23,7 +21,7 @@
 	<h3><a href="vene-slovo.pdf">Реч по повод 186-годишнината от кончината на великия будител Юрий Венелин</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 	<h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3>

-
-</article>
+<hr></article>
+<div class="container"><img src="/site-banner1.jpg" alt="banner"></div>
 </body>
 </html>
@@ -11,7 +11,7 @@

 <body>
 <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
-		<center><h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1></center>
+		<h1 class="glav">Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1>
 		<center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br>
 <article>
 		<div class="container">
@@ -10,10 +10,8 @@

 </head>
 <body>
-<article>
-                <center><h1 class="glav">Стихотворения</h1></center>
-		<hr>
-		<br>
+<h1 class="glav">Стихотворения</h1>
+<article><hr>
 		<h2>Далчев, Атанас</h2>
 		<h3><a href="aprilov-pr">Васил Априлов за произхода на българите</a></h3>
 		<h3><a href="belejki-proizhod">Кратки бележки за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>