Уеднакваване на станиците
This commit is contained in:
Venelin Dechkov
+59
-39
@@ -1,58 +1,78 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr><br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<article>
|
||||
<hr><br>
|
||||
<center>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">13.09.2024 г.</span></p><br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Самото съчинение:
|
||||
<div align="justify">
|
||||
<p>Самото съчинение:
|
||||
<br><a href="https://chitanka.info/text/16262">„За буквите“ на Черноризец Храбър</a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник (<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a></p>
|
||||
<p>
|
||||
Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика).
|
||||
Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник
|
||||
(<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a>
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
<h3><i>Възникване</i></h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a> (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a></p>
|
||||
<p>
|
||||
Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.)
|
||||
заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a>
|
||||
(Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята,
|
||||
че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са
|
||||
премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a>
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
<h3><i>Личност</i></h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.</p>
|
||||
<p>
|
||||
Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис)
|
||||
или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност,
|
||||
собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник,
|
||||
а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ –
|
||||
храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г).
|
||||
Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са
|
||||
(напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
<p id="1"><sup>1</sup> Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</p>
|
||||
<p id="2"><sup>2</sup> По-късно открит и в други преписи.</p>
|
||||
<p id="3"><sup>3</sup> Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</p>
|
||||
<p id="4"><sup>4</sup> „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил</p>
|
||||
|
||||
<br><p>Използвана книжнина:</p>
|
||||
<ol>
|
||||
<li>Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия</li><br>
|
||||
<li>Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</li><br>
|
||||
<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
|
||||
</ol>
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
<p id="1"><sup>1</sup> Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</p>
|
||||
<p id="2"><sup>2</sup> По-късно открит и в други преписи.</p>
|
||||
<p id="3"><sup>3</sup> Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</p>
|
||||
<p id="4"><sup>4</sup> „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил</p>
|
||||
|
||||
<br><p align="justify">Използвана книжнина:</p>
|
||||
<ol>
|
||||
<li>Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия</li><br>
|
||||
<li>Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</li><br>
|
||||
<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
|
||||
</ol>
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
Reference in New Issue
Block a user