<title>Disciplina arcana | Българска старина</title>
</head>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
<center>
<h1>Disciplina arcana: „българи и славяни“?!</h1>
<h2>Обяснение</h2>
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
</center>
<article>
<article>
<center>
<hr>
</center>
@@ -76,6 +76,6 @@
<pid="1"align="justify"><spanclass="date"><sup><b>[1]</b></sup></span> Виж старобългарския превод на Симеон Логотета. Така правят и прозорливите учени Ю. Венелин и Д. Иловайски. „Цялата беда е в това, че досега историческите умници са тълкували всичко буквално; според тях например две имена на един и същ народ означават два различни народа, защото тези имена се състоят от съвсем различни букви!!“ – Юрий Венелин.
<title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>
</head>
<body>
<center><h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1></center>
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
<center>
<h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1>
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
</center>
<blockquote>
<p><center><imgsrc="tesalia1.jpg"></center></p>
<palign="justify"><p><br>
<article>
<hr><br>
<p><center><imgsrc="tesalia1.jpg"></center></p>
<br>
<br>
<p><b> </b></p>
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;<br>
<br>
<b>580 г.; VI–VIII в.</b><b></b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:<br>
<br>
Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада,<b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.<br>
</p>
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следаот широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.<br>
<br>
</p>
<p> </p>
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
<p>1) Житиена св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
<p> </p>
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):<br>
<br>
<p><imgsrc="tesalia2.png"></p>
</p>
<p><em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
<br>
<br>
870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по иметонатези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)<br>
<br>
</p>
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
</p>
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
</p>
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
<p> </p>
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
</p>
<p><b>XIII </b><b>в. –</b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
<br>
</p>
<p><imgsrc="bgasen.png"></p>
<p><imgsrc="bgasen2.png"></p>
<palign="justify">
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;</p>
<p><b>580 г.; VI–VIII в.</b><b></b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:</p>
<p>Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода настатията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.
</p>
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселенас българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.
</p>
<br>
<br>
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
<p>1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
<br>
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):</p>
<br>
<p><imgsrc="tesalia2.png"></p>
<em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
<br>
<p>870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)</p>
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
</p>
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можелодабъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
<p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян</em></p>
<br>
<br>
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
</p>
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
<br>
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
</p>
<p><b>XIII </b><b>в. –</b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
<br>
</p>
<p><imgsrc="bgasen.png"></p>
<p><imgsrc="bgasen2.png"></p>
</b></p>
<p><em>Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II</em></p>
<p><b> </b></p>
<p><b>1336 г.</b> – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, <b>българи</b> и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]</p>
<p><b>1348-1371 г. –</b> Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция. </p>
<p><b>1423 г.</b> – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за <u>българи в Тесалия през </u><u>XV </u><u>в.,</u> които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]</p>
<p> </p>
<br>
<p><b>1829-1834 г.</b> – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, <u>българи</u>, турци, гърци“.</p>
<p> </p>
<br>
<p>В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и <b>Тесалия</b>“.</p>
<p><b>1850 г. </b>– Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]<br>
</p>
@@ -89,58 +89,37 @@
<p><b>1881 г. </b>– кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;</p>
<p><b>1912 г. </b>– присъединена е и<b></b>Северна Тесалия (местността около Еласона);</p>
<p><b>Погърчване</b> – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?</p>
<p> </p>
<p><b> <br>
<br>
<br>
</b><b>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</b></p>
<p><br>
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
<p><h3>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</h3></p>
<p>
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
<p>Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]</p>
<p>Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]</p>
<p><imgsrc="vasmer1.png"></p>
<p><em>Списък на Макс Фасмер с български геогр. названия в Тесалия<br>
<br>
<br>
</em></p>
<p>Със сигурност има и други източници за българите в Тесалия (Велегезития), но това са някои от тях, на които съм попадал или са по-важни за въпроса.</p>
<p>Ромейският цар Константин Багренородни (X в.) възкликва: „Пославяни се и стана варварска цялата страна“ (εσθλαβωθή πάσα η χώρα καί γέγονε βάρβαρος), говорейки за българските поселения, простиращи се чак до двата Епира, Тесалия, Морея (бълг. име на Пелопонес), Корфу, Крит, Мала Азия. Както видяхме от всичките събрани и представени исторически и езикови свидетелства, това не били някакви безродни или безименни славяни, камо ли сърби, а именно българи. Земите на Софокъл, Перикъл, Леонид, Платон намерили нови стопани, притежаващи собствена култура, обичаи и нрави. Неслучайно св. Паисий Хилендарски казва:</p>
<p>„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“</p>
<p>„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“</p>
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5<br>
</p>
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.<br>
<br>
[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3<br>
<br>
[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908<br>
<br>
</p>
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име<br>
[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.<br>
<br>
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5</p>
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.</p>
<p>[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3</p>
<p>[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908</p>
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
<p>[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име</p>
<p>[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33</p>
<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
<p>[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
<p>[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.</p>
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.</p>
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.<br>
</p>
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
<palign="justify">Логическата обосновка е силна, но не единствена. За езика на „пра“българите имаме достатъчно податки: освен славянските названия на градовете Плиска, Преслав, Шумен, Загоре, девет Белграда, имаме пряко указание от Теофан Изповедник за края на VII век, че Онгъл (= славянското <spanclass="starobg"><b>Ѫгълъ</b></span>) се нарича така <b>„на български“</b>. Същата местност се нарича през османско време Буджак, което на турски също значи „ъгъл“. Славянски имена имат и князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Бат Боян/Безмер, Котраг, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир, Пресиян, Борис и пр.</p>
<title>Възгледът на старите българи за произхода им | Българска старина</title>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
<center>
<h1>Възгледът на старите българи за произхода им</h1>
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
</center>
<article>
<article>
<center>
<hr>
</center>
@@ -233,6 +233,6 @@
<p>Заповядайте в нашата <ahref="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <ahref="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
<center><imgsrc="pokrst.jpg"alt="Покръстване на българите"></center>
</div>
<article><br>
<article><br>
<palign="justify"class="date">29.11.2024 г.</p>
<palign="justify">В деня на всебългарския просветител св. Климент Охридски Фейсбук отново беше залят с изказвания на невежествени хулители на българското – особено тюрколюбците. За тези отцеругатели е много важно да се изтъкне лъжата, че старобългарският език всъщност не бил български, защото българите от времето на владетелите Аспарух и Кубрат уж не говорели този език! Възражението им е напълно погрешно, защото: 1) ако приемем тяхната теория, ние сме българите (славяни), а не „прабългарите“ (тюрки); Но за тези люде явно представата за мнимите „прабългари“ е по-важна от цялата история на действително съществуващия български народ и език. 2) В действителност ранните български („прабългарски“) имена на градове са чисто славянски: Плиска, Преслав, Шумен, девет (!) града с името Белград, Варна, Загоре. Самият летописец св. Теофан Изповедник казва, че крепостта на Аспарух се е наричала „на български“ ОНГЪЛ (ѪГЪЛЪ) – чиста славянска (старобългарска) дума, която днес се изговаря като „ъгъл“. На турски ъгъл е „буджак“ и така се нарича въпросната местност по време на Османската империя. Не по-различно е положението и при князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Безмер, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир – славянски имена, много от които дори нямат нужда от обяснение. Няма убедителни доказателства, че българите са говорели на нещо друго и после са го сменили със славянски (български). Тъкмо обратното. Тук църковната история се оказва същински ключ по въпроса за произхода на българите. Цялото дело на св. цар Борис след покръстването на българите е свързано с отстояването на българската народност, което се изразява в извоюването на самостоятелна църква и богослужение на роден български език. Това става и с ревността на светите братя Кирил и Методий, които страдали, че българите не разбират свещените книги. Това ни казва блаженият Теофилакт (родом грък, XI в.) в Пространното житие на св Климент Охридски:</p>
@@ -31,6 +31,6 @@
<palign="justify">Виждаме, че българите са славяни, че църковният славянски език е български, и че светите братя са превели Библията, виждайки дълбоката нужда именно на новопросветените българи да я разбират. Още св. Йоан Екзарх в X в. нарича църковният славянски език „БЪЛГАРСКИ“. Така че древните българи са били славяни, което е засвидетелствано и в летописа от Салерно (X в.), където АЛЦЕК [брат на Аспарух] е наречен „вожд на СЛАВЯНИТЕ“ („Alcieco, dux Sclavorum“).</p>
<palign="justify">По думите на Черноризец Храбър: „има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“.</p>
<title>Поредно терзание за произхода на българите | Българска старина</title>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
</head>
<body>
<ahref=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
<center>
<h1>Поредно терзание за произхода на българите</h1>
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
</center>
<article>
<article>
<center>
<hr>
</center>
@@ -33,6 +33,6 @@
<p><small>Заповядайте в нашата <ahref="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <ahref="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
<br>
</article>
</body>
</article>
</body>
</html>
Reference in New Issue
Block a user
Blocking a user prevents them from interacting with repositories, such as opening or commenting on pull requests or issues. Learn more about blocking a user.
Venelin Dechkov
