довършване родолюбие

Добавяне на въведение и оправяне на частта с гностиците.
This commit is contained in:
vas
2026-06-19 16:30:09 +03:00
committed by Venelin
parent 83a633dafc
commit 8bc70b8260
+4 -14
View File
@@ -1,4 +1,4 @@
<!DOCTYPE HTML> <DOCTYPE HTML>
<html lang="bg"> <html lang="bg">
<head> <head>
<meta charset="utf-8"> <meta charset="utf-8">
@@ -46,7 +46,7 @@
<p align="justify"> Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение. </p> <p align="justify"> Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение. </p>
<p align="justify"> За ерес „етно-филетизъм“ не са чували православните отци допреди 1872 г., когато българите с помощта на турския султан справедливо се отделят от Цариградската патриаршия. Това е предизвикано от лошото отношение на гръцкото духовенство към българите и забраните за използване на български език в богослужението. Желанието на българите не е да поставят народното над вярата, а да почетат народното на своето място във вярата. Т.е. да не позволят потъпкването му от другородци. А обвинението на гърците е, че българите делят църквата по племенен признак. Следователно или ерес „етно-филетизъм“ не съществува, или неини изповедници са гърците, които се стремяли да използват църковната си власт, за да налагат своя род и език на българите. И до днес съществуването на такава ерес не се приема от всички поместни православни църкви, включително от Българската, която вече е в пълно канонично общение с останалите.</p> <p align="justify"> За ерес „етно-филетизъм“ не са чували православните отци допреди 1872 г., когато българите с помощта на турския султан справедливо се отделят от Цариградската патриаршия. Това е предизвикано от лошото отношение на гръцкото духовенство към българите и забраните за използване на български език в богослужението. Желанието на българите не е да поставят народното над вярата, а да почетат народното на своето място във вярата. Т.е. да не позволят потъпкването му от другородци. А обвинението на гърците е, че българите делят църквата по племенен признак. Следователно или ерес „етно-филетизъм“ не съществува, или неини изповедници са гърците, които се стремяли да използват църковната си власт, за да налагат своя род и език на българите. И до днес съществуването на такава ерес не се приема от всички поместни православни църкви, включително от Българската, която вече е в пълно канонично общение с останалите. Такъв е възгледът и на свети Теофан Затворник.</p>
<p align="justify"> Въпреки това, мнозина днес смятат, че проявяването на каквато и да е любов и грижа към собствения народ е вид идолопоклонство и няма място в Църквата. И макар да трябва да се пазим от залитане към земното пред небесното, то нима земното (народът) да противоречи на небесното (Църквата)? Както казахме, на-родът е просто разширение на семейството. Нима семейството (домашната църква) няма място в Църквата? Бог да ни пази от такова гностичество. Често се забелязва и отношение, според което споменаването на „православния български народ“ в молитвените прошения в църква било грешно, защото трябвало да се молим за всички православни християни. Но това означава ли, че не трябва да споменаваме и членовете на семейството си в молитва, защото трябва да се молим за всички? Частното противоречи ли на общото? (Изрично има прошения „за този град“ и „за всеки град“...) Да се молим за нашия Патриарх противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя председател, пеещите, трудещите се и т.н. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат, защото не са „за всички“?</p> <p align="justify"> Въпреки това, мнозина днес смятат, че проявяването на каквато и да е любов и грижа към собствения народ е вид идолопоклонство и няма място в Църквата. И макар да трябва да се пазим от залитане към земното пред небесното, то нима земното (народът) да противоречи на небесното (Църквата)? Както казахме, на-родът е просто разширение на семейството. Нима семейството (домашната църква) няма място в Църквата? Бог да ни пази от такова гностичество. Често се забелязва и отношение, според което споменаването на „православния български народ“ в молитвените прошения в църква било грешно, защото трябвало да се молим за всички православни християни. Но това означава ли, че не трябва да споменаваме и членовете на семейството си в молитва, защото трябва да се молим за всички? Частното противоречи ли на общото? (Изрично има прошения „за този град“ и „за всеки град“...) Да се молим за нашия Патриарх противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя председател, пеещите, трудещите се и т.н. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат, защото не са „за всички“?</p>
@@ -55,7 +55,8 @@
<p align="justify">„Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4).</p> <p align="justify">„Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4).</p>
<p align="justify"> Като обобщение може да се каже, че съществуват три възгледа за отношението към народа сред църковните люде:<br> <p align="justify"> Като обобщение може да се каже, че съществуват три възгледа за отношението към народа сред църковните люде:<br>
Двете крайности:</p>
Двете крайности:</p>
<p align="justify"><b>1.</b> Родоотстъпничество или отричане (гностически възглед)<br> <p align="justify"><b>1.</b> Родоотстъпничество или отричане (гностически възглед)<br>
<b>2.</b> Издигане като идол над вярата в Бога (езически възглед)</p> <b>2.</b> Издигане като идол над вярата в Бога (езически възглед)</p>
<p align="justify">Златната среда:<br> <p align="justify">Златната среда:<br>
@@ -182,14 +183,3 @@
</body> </body>
</html> </html>
</p>
</article>
</body>
</html>
</p>
</article>
</body>
</html>