родолюбие: правописна грѣшка

s/ortho/rodolubie/index.html

@@ -65,7 +65,7 @@
 <br>
 	<h3 id="natio">За разликата между „национализъм“ и „империализъм“</h3>
 
-	<p align="justify">Когато говорим за родолюбието в православна светлина, трябва да обърнем внимание на понятието „национализъм“ и различните представи, обвързани с него. Днес често то се използва с отрицателен оттенък, сякаш в него има нездрав стремеж за потисничество над други, самопревъзнасяне или нещо изкуствено. В действителност обаче национализмът (от лат. natio „народ“) възниква като историческо движение, основано на действителните народи и естественото родолюбие, целящо отстояването на своя народ, а не господство и потисничество над другите. Същинският национализъм се проявява особено силно през XIX в. в условията на господство на няколко империи над цялата палитра от народи на европейския континент (а и колониите извън него) – Османска, Австрийска, Руска и т.н. Така например само в Австрийската империя влизат големи части от седем (!) славянски народа, освен останалите. „Национализмът“, т.е. народното движение, целяло освобождаването на тези народи и създаването им на собствени държави, където няма да бъдат потискани чрез забрани за техния език и пр. Подобно на човек, който се застъпва за семейството си, когато то бива потискано – това е отстояване, а не самопревъзнасяне. Под влияние на част от развитието на западноевропейската история някои приемат, че идеята за собствена държава на всеки народ е явление на Новото време, но историята ни доказва точно обратното. Така например византийските летописи (Никита Хоният, XIII в. – посочка) свидетелстват, че царете Асен и Петър, след като възстановили Българското царство, нямало да се спрат, докато не обединят всички българи под една власт. Историята на древните царства – Египетско, Асирийско, Вавилонско, Израилско, Персийско – започва като история на един народ, който основава своя държава, а чак впоследствие, поради голямата си мощ, налага властта си и над други народи. Това означава – съвсем естествено – че империализмът, или явлението една държава да управлява много народи, е вследствие на развитие, а не първоначалното състояние. Най-често в тези случаи управленският фактор се превръща в самоцел и започва да потиска народите с цел укрепване на положението си. С империализма се свързва идеята, че един народ трябва да превзема и потиска други народи – тук вече е нездравото народностното самопревъзнасяне.</p>
+	<p align="justify">Когато говорим за родолюбието в православна светлина, трябва да обърнем внимание на понятието „национализъм“ и различните представи, обвързани с него. Днес често то се използва с отрицателен оттенък, сякаш в него има нездрав стремеж за потисничество над други, самопревъзнасяне или нещо изкуствено. В действителност обаче национализмът (от лат. natio „народ“) възниква като историческо движение, основано на действителните народи и естественото родолюбие, целящо отстояването на своя народ, а не господство и потисничество над другите. Същинският национализъм се проявява особено силно през XIX в. в условията на господство на няколко империи над цялата палитра от народи на европейския континент (а и колониите извън него) – Османска, Австрийска, Руска и т.н. Така например само в Австрийската империя влизат големи части от седем (!) славянски народа, освен останалите. „Национализмът“, т.е. народното движение, целяло освобождаването на тези народи и създаването им на собствени държави, където няма да бъдат потискани чрез забрани за техния език и пр. Подобно на човек, който се застъпва за семейството си, когато то бива потискано – това е отстояване, а не самопревъзнасяне. Под влияние на част от развитието на западноевропейската история някои приемат, че идеята за собствена държава на всеки народ е явление на Новото време, но историята ни доказва точно обратното. Така например византийските летописи (Никита Хониат, XIII в. – посочка) свидетелстват, че царете Асен и Петър, след като възстановили Българското царство, нямало да се спрат, докато не обединят всички българи под една власт. Историята на древните царства – Египетско, Асирийско, Вавилонско, Израилско, Персийско – започва като история на един народ, който основава своя държава, а чак впоследствие, поради голямата си мощ, налага властта си и над други народи. Това означава – съвсем естествено – че империализмът, или явлението една държава да управлява много народи, е вследствие на развитие, а не първоначалното състояние. Най-често в тези случаи управленският фактор се превръща в самоцел и започва да потиска народите с цел укрепване на положението си. С империализма се свързва идеята, че един народ трябва да превзема и потиска други народи – тук вече е нездравото народностното самопревъзнасяне.</p>
 
 	<p align="justify">И тъй, правилните определения за понятията са следните:</p>
 	<p align="justify"><b>Национализъм (родолюбие)</b> – убеждението, че човек трябва да обича и самоотвержено отстоява собствения си народ, както обича семейството си.</p>