Статия
This commit is contained in:
@@ -0,0 +1,262 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/kim.css">
|
||||
<title>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият (църковният или старият славянски) език е БЪЛГАРСКИ</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
<hr><br>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">24.05.2024 г.</span></p>
|
||||
<p align="left"><i><small>Посвещава се на светите равноапостолни славянобългарски<a href="#*">*</a> просветители Методий и Кирил.</small></i></p><br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Честит празник на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура, и на славянската писменост!</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">В езикознанието отдавна е признато, че езикът на светите братя Кирил и Методий, т.е. църковният или старият славянски, е именно български език. Между учените езиковеди, които изтъкват единството между особеностите на древния и новия български език са Юрий И. Венелин, Александър Х. Востоков, Павел Й. Шафарик, Август Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер. И до днес обаче битуват някои частични заблуди в различни прослойки на Запад и в Русия, които имат нужда от разобличение и разяснение. Така самият Востоков, макар да признава българската принадлежност на езика, въвежда подвеждащото понятие „старославянский“, което и до днес е общоприето в Русия, за сметка на използваното от Венелин „древнеболгарский“ <b>(старобългарски)</b>. Понятието на Востоков насочва към грешната мисъл, че този език някога е бил говорен от всички славяни и отговаря на особеностите на всички славянски езици, а не само на един определен славянски народ и език – българския. И до ден днешен в някои руски среди звучат твърдения от рода на това, че езикът на светите братя не е бил наричан никога български, а единствено славянски, което също подрива истината за изконнобългарското му естество. Целта на изследването ми е да разгледа и докаже въпроса за българската принадлежност на Кирило-Методиевия език от гледна точка <i><b>не на езикознанието, а на историята. Важно е да се отбележи, че това не е езиковедски труд, в който се разглеждат самите черти на езика, а историко-извороведска статия. В нея се възприема като аксиома вече доказаното в славистиката българско естество на езика, и въз основа на него се разглежда възприятието му в историческите източници.</b></i> На такъв труд досега не съм се натъквал.</p>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="left">Съдържание:
|
||||
<a href="#starobg"><i><h3>I Старобългарски източници</h3></i></a>
|
||||
<a href="#starobg1">1. Св. Йоан Екзарх – „Шестоднев“</a> (IX–X в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg2">2. „Разумник“, старобългарски апокриф</a> (XI-XII в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg3">3. Борилов съборник</a> (1211 г.)<br>
|
||||
<a href="#starobg4">4. Служба на св. Кирил от Скопски месецослов</a> (XIII в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg5">5. Приписка към Осмогласник Sinaiticus Slavicus 19</a> (XIV в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg6">6. Григорий Цамблак – Похвално слово за св. Евтимий Търновски</a> (нач. XV в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg7">7. Второ житие на св. Наум Охридски</a> (неизв. възникване)<br>
|
||||
<a href="#starobg8">8. Летописно „Сказание“ от ръкопис Служебник</a> (XII–XIII в.)<br>
|
||||
<a href="#starobg9">9. „Сказание за превода на Свещеното Писание“</a> (неизв. възникване)
|
||||
<a href="#greek"><i><h3>II Гръцки източници</h3></i></a>
|
||||
<a href="#greek1">1. Пространно житие на св. Климент Охридски</a> (XI в.)<br>
|
||||
<a href="#greek2">2. Кратко житие на св. Климент Охридски</a> (нач. XIII в.)<br>
|
||||
<a href="#greek3">3. Трето житие на св. Наум Охридски</a> (неизв. възникване)<br>
|
||||
<a href="#greek4">4. Пространно гръцко житие на свети Наум Охридски</a> (неизв. възникване)
|
||||
<a href="#slav"><i><h3>III Други славянски източници</h3></i></a>
|
||||
1. Моравски: <a href="#slav1">Градищенски летопис</a> (XII в.)<br>
|
||||
2. Малоруски: <a href="#slav2">Пересопнѝцко Благовестие</a> (XVI в.)
|
||||
<a href="#arab"><i><h3>IV Арабски източник</h3></i></a>
|
||||
1. Ал-Бекри – <a href="#arab">„Книга за пътища и страни“</a> (сведения от Ибрахим, син на Якуба)
|
||||
</p><hr><br>
|
||||
|
||||
<p id="starobg"><h2><i>I Старобългарски източници:</i></h2></p>
|
||||
<p id="starobg1"><h3><b>1) Св. Йоан Екзарх, „Шестоднев“ (м/у 893–913 г.)</b>, из Слово за втория ден:</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Нека главата ти бъде горното небе, а преградата, която е над езика, е второто небе. Затова елините го наричат ураниск, т.е. небце, а <b>по български</b> се нарича <span class="starobg"><big>„лалоцы“</big></span><a href="#1"><sup>[1]</sup></a><a href="#2"><sup>[2]</sup></a><a href="#3"><sup>[3]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Освен че присъства в старобългарския език, <span class="starobg"><big>„лалоцы“</big></span> е добре известна славянска дума, която е налична в сръбски, хърватски, руски, чешки, полски и пр.<a href="#4"><sup>[4]</sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg2"><h3><b>2) „Разумник“, старобългарски апокриф (XI-XII в.)</b></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Кой изнамери българската книга? Кирил Философ“<a href="#5"><sup>[5]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg3"><h3><b>3) Борилов съборник (1211 г.):</b></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„На Кирила Философа, който преведе Божественото Писание <b>от гръцки език на български</b> <span class="starobg"><big>(ѿ грьчьскаго е̑зы́ка на бльга́рскыи)</big></span> и просвети българския род, новият втори апостол, (...), вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет“<a href="#6"><sup>[6]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p>„И след това благочестивият цар Борил заповяда да се преведе <b>от гръцки на неговия български език</b> съборникът <span class="starobg"><big>(ѿ гръчьскаго на блъгарскыи свои ѧ̑зыкь)“</big></span><a href="#7"><sup>[7]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg4"><h3>4) Из служба на св. Кирил от Скопски месецослов, XIII в. – седален гл. 8., след 3. песен</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><span class="starobg"><big>„… и книгами бльгарскыми проиде . и до Рима же дошедь“</big></span><a href="#8"><sup>[8]</sup></a></p>
|
||||
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="knigami.png">
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Превод: „Като заря светла възсия; и просвети вселената, и еретиците прогонваше; след като потърси на изток и на запад; и на север и юг, проповядваше на всички страни и говореше езиците на всички; и <b>с книгите български</b> тръгна, стигна и до Рим, и тук като пре(д)стави тялото си, блаженне, предаде твоя дух в ръцете Господни; бидейки учител на благоверието, Кириле премъдри, молѝ Христа Бога да ни подаде опрощение на греховете“<a href="#9"><sup>[9]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg5"><h3>5) Приписка от свещеномонах Методий (XIV в.) към Осмогласник (Октоих) Sinaiticus Slavicus 19 (Синайски манастир „Света Екатерина“), л. 217а-217б <a href="#10"><sup>[10]</sup></a>.</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><span class="starobg"><big>„… трꙋди же и҆ иꙁлѡжениа прѣпоⷣбнааго ѡц҃а нашего і҆ѡ҇ старⸯца · прѣложивⸯшаго иꙁъ гръчьскыⷯ въ блъгарⸯскыи нашъ ѧзыкъ · сїа и҆ꙁбравⸯшꙋ въ ст҃ои горѣ аѳонⸯстѣи · и лаврѣ бг҃оноснааго ѡ҆ц҃а наше҇ⷢ аѳанасїа ჻ любовїѧ и҆ желанїемъ, и҆ блгⷣтиѧ ст҃го дх҃а · прѣложи и҆ и҆списа кнїгы, и҆хже и҆мена ꙁⷣе · “</big></span></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„… трудовете и изложенията на преподобния наш отец Йоан Старец, който подбра и преведе от гръцки на българския наш език в Света гора Атонска и в лаврата на богоносния наш отец Атанасия. С любов и желание, и с благодатта на Светия Дух, преведе и написа книгите, чиито имена са тук:...“<a href="#11"><sup>[11]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg6"><h3>6) Григорий Цамблак (нач. XV в.) – Похвално слово за св. Евтимий Търновски:</h3><p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Но какво вършеше [Евтимий]? Превеждаше божествените книги <b>от еладски език на български</b> <span class="starobg"><big>(ѿ єлладскаго ѧзыка на блъгарскыи)</big></span><a href="#12"><sup>[12]</sup></a>. И никой, който ме слуша да казвам това, да не мисли, че се отклонявам от истината, понеже <b>българските книги</b> са твърде стари поради многото си години и понеже съществуват още от самото начало на покръстването на народа, па и защото тъкмо тези книги е изучавал и този велик между светците мъж, който достигна даже до наши дни<a href="#13"><sup>[13]</sup></a>. (...) <b>Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания</b>, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше спасяемите от дълбочината на невежеството“<a href="#14"><sup>[14]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg7"><h3>7) Второ житие на св. Наум (неизвестно време на възникване, запазеният ръкопис е от XVI в.<a href="#15"><sup>[15]</sup></a>)</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„И така, като пееха Божествената литургия, [папата] пострига Константина Философа в иночество, като го нарече Кирил, и го постави за свещеник, а Методия ръкоположи за архиепископ на Моравия и цяла Панония. След извършването на Литургията над всички книги, преведени <b>от гръцки на български език</b> <span class="starobg"><big>(прѣводиміе отⸯ грьчьскы вь блъгарⸯскыи еꙁыкъ…</big></span><a href="#16"><sup>[16]</sup></a>), [папата] ги показа на всички, понеже книгите сами се разгръщаха и се показваха.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">(...)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Така той ръкоположи и Климент, и Наум с останалите свещеници и дякони, и заповяда да се извърши цялото вечерно и утринно богослужение по българското писание (<span class="starobg"><big>блъгаръскаго писанїа</big></span><a href="#17"><sup>[17]</sup></a>) във великия храм на светите апостоли Петър и Павел…“<a href="#18"><sup>[18]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg8"><h3>8) Летописно „Сказание“ (XII–XIII в.) от ръкопис Служебник, намерен в гр. Вроцлав, дн. югозападна Полша</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„В царуването на този цар Михаил беше кръстен славянския народ на Морава. И им бе даден епископ Мефеди [Методий]. И отиде с него брат му Кирил, който бе Философ, син Леонов. Солунянин. Те преведоха цялото Божествено Писание <b>от гръцки книги на славянски език на български</b>“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><span class="starobg"><big>„Въ црс҃тво сего̀ Михаи́ла цр҃ѧ̀ кр҃щенⸯ бы́сть Слове́нскыи ꙗ҆́зыкⸯ Морава̀. и̑ да́нь бы́сть и́мⸯ Епі́скопъ Мефедѝ. и̑ пои́де съ нимⸯ братⸯ е̑го̀ Кѵ̈ри́лⸯ, ѿба Философа сѫща, сн҃а Леѡ̑но́ва̀. Се̑лоунѣнина̀. Сїа ⷤ прѣложи́ста̀ въсе Бжес҇тънъноѐ писаніѐ Грече́скыхⸯ книг҇ НА СЛОВЄ́НСКЫ ꙵ ꙖЗЫК҇ НА БЛЪГАРСКЫ ꙵ“.<span></big><a href="#19"><sup>[19]</sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p id="starobg9"><h3>9) „Сказание за превода на Свещеното Писание“ (среднобългарско, запазено в молдовски ръкопис от XVI в.)</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Сказание откъде и в кое време се преведе Божественото Писание <b>от гръцки език на български</b> <span class="starobg"><big>(ѿ гръс҇ⷱкаго ѧ҆зы́ка въ блъ́гарска҇ⷢ).</span></big> (...) Известно е, че при Птолемея, царя елински, в лето 301. <span class="starobg"><big>(т҃а)</span></big> преди Христовото слизане, по смотрение Божие бе преведено от еврейско Писание на елинско. След слизането и въплъщението на Господа нашего Иисуса Христа, в последните времена, в лето 6370. <span class="starobg"><big>(҂ѕт҃о)</span></big> при благоверния цар Йоан Асен, [се явиха] богопослани мъже изповедници и равноапостоли: Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Лаврентий – 7 на брой, по Божий промисъл, както 70 при Птолемея; те преведоха [Писанието] от <b>гръцки език на български</b> в лето 6370. <span class="starobg"><big>(҂sт҃о)</span></big>...“<a href="#20"><sup>[20]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Въпреки че съдържа погрешно отнасяне на Св. Седмочисленици към времето на цар Йоан Асен, „Сказанието“ съдържа ценни сведения. Според някои учени сегашният му вид е от XIII–XIV в. и е възможно той да се основава на писания от IX–X в.<a href="#21"><sup>[21]</sup></a></p>
|
||||
|
||||
<br><p id="greek"><h2><i>II Гръцки източници:</i></h2></p>
|
||||
|
||||
<p id="greek1"><h3><b>1) Пространно (гръцко) житие на св. Климент Охридски (XI в.)</b>, написано от блаж. Теофилакт, архиепископ на Охрид и цяла България</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">II 5. „Понеже <b>славянският, сиреч българският народ</b> (τὸ τῶν Σθλοβενῶν γένος εἴτʹ οὖν Βουλγάρων) не разбирал Писанията, изложени на гръцки език, светците [Кирил и Методий] смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на Писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1:19) на българите. Те тъгували и страдали до отказ от живота“<a href="#22"><sup>[22]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">6. „…[Кирил и Методий] измолили от Него тази благодат – да изнамерят азбуката, която съответствува на звуковете на <b>българския език (Βουλγάρου γλώττης)</b>, и да могат да преведат Божествените Писания на езика на народа (си)“<a href="#23"><sup>[23]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">7. „…те изнамерили славянските писмена, превели боговдъхновените Писания <b>от гръцки на български език</b>...“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">(„…ἐξευρίσκουσι μὲν τὰ <b>Σθλοβενικὰ</b> γράμματα, ἑρμηνεύουσι δὲ τὰς θεοπνεύστους γραφὰς ἐκ τῆς ἑλλάδος γλώττης εἰς τὴν <b>Βουλγαρικήν</b>…“<a href="#24"><sup>[24]</sup></a>)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">IV 16. „Този Борис (Βορίσης) изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се просвещава и удостоява с божественото кръщение. Кирил и Методий видели, че има много вярващи и че много Божии чеда се раждат чрез вода и дух (Йоан 3:5), но че те са напълно лишени от духовна храна. Затова светците изнамерили азбуката, както казахме, и <b>превели Писанията на български език</b> (ἐπὶ τὸ Βουλγαρικὸν)...“<a href="#25"><sup>[25]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="greek2"><h3><b>2) Димитрий Хоматиан – Кратко (гръцко) житие на св. Климент Охридски (нач. XIII в.)</b></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд, [Климент] усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие <b>на тукашния български говор от Кирил</b> (πρὸς τὴν ἔνθαδε Βουλγάρων διάλεκτον<a href="#26"><sup>[26]</sup></a>), истински богомъдър и равноапостолен отец, и пръв бил с Методий, известния учител на мизийския [българския] народ на благочестие и православна вяра“<a href="#27"><sup>[27]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="greek3"><h3><b>3) Трето житие на св. Наум Охридски</b> – преведено на църковнобълг. от гръцките печатни издания, които вероятно се основават на по-стар гръцки ръкопис.</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„[Кирил и Методий], които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат в православната вяра прелъстените. (...) За да приведат мнозина в Христовата вяра и да ги просветят с истинската светлина, и да разумяват Божественото Писание, преведоха Стария и Новия [Завет], <b>от елински език на простия български език</b> и изобретиха сами писмена за славянския език. С тези новоизобретени букви написаха божествените книги на славянски език.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">(...)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">От тези знамения и чудеса, и от други откровения, които видя, светейшият папа Адриан позна, че това дело е божествено и богоугодно. Той повика светиите при себе си и им повели да донесат новопреведените си книги, които и донесоха; [папата] ги изпита несъмнено, съпоставяйки елинското [писание] с <b>българското</b>, и ги намери съгласни и единомъдрени във всичко“<a href="#28"><sup>[28]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p id="greek4"><h3><b>4) Пространно гръцко житие на свети Наум Охридски</b></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„… Като вършеше това за учителите си [т.е. Кирил и Методий], [Наум] не изостана, докато не доведоха докрай в България своето голямо начинание – плод на Божия промисъл и богонравно. То бе най-напред упражняването и отличното разбиране на народния говор, а сетне и забележителното изнамиране на писмените знаци и най-точното познаване на думите, чрез които да направят за тукашните племена<a href="#**"><sup>[**]</sup></a> превода на Свещеното Писание <b>от гръцки на български</b> и разпространявайки Новия и Стария Завет, да проправят пътя на спасението за тези, които преди бяха тласкани от неверието. (...) Понеже всепроникващата Божия мъдрост им помогна и укрепи словото със знаци, които състави чрез тях, те можаха да се отличат и в едното, и в другото. <b>Изнамериха букви, подходящи за езика на българите</b>, както бяха решили, и им съставиха книги, равни по брой на нашите, от старата и новата благодат“<a href="#29"><sup>[29]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">(...)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„[В Рим], като сравниха чрез съпоставяне преведеното <b>на български</b> с гръцките преводи на Свещеното Писание (и на Стария, и на Новия Завет) (...), та <b>да го предадат на младия български народ</b> за учение и да го завещаят на идните поколения като истинско познание на благочестието“<a href="#30"><sup>[30]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<br><p id="slav"><h2><i>III Други славянски източници</i></h2></p>
|
||||
|
||||
<p id="slav1"><h3><b>1) Чешки – Градищенски летопис (XII в.)</b>, написан на латински от чешки (моравски) черноризец</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„В същото време Кирил и Методий, като изобретиха <b>българските букви</b>, проповядваха на моравците словото Божие“<a href="#31"><sup>[31]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„hac ipsa tempestate Cyrillus et Methodius inventis <b>Bulgarorum litteris</b> verbum Dei praedicaverunt Moravicis“<a href="#32"><sup>[32]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<p id="slav2"><h3><b>2) Малоруски – Пересопнѝцко Благовестие (XVI в.)</b></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><span class="starobg"><big>„… книгы чɛтырɛ(х) єѵ(г)листовь, выложɛныи изь языка блъгарского на мовꙋ роускоую читачоу милыи“</big></span><a href="#33"><sup>[33]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„… книгите на четиримата евангелисти, преведени <b>от български на руски език</b>, мили читателю“<a href="#34"><sup>[34]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><span class="starobg"><big>„А ижє єсть прекладана изь язика блъгарского на мовꙋ роускоую, то дла лєпшо(г)[о] вирозрумлєня люду хр(с)тїан"ского посполитого“.</big></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„А което е преведено <b>от български на руски език</b>, то е за по-добро разбиране от людете на християнския посполит“.</p>
|
||||
|
||||
<br><p id="arab"><h2><i>IV Арабска книга, позоваваща се на еврейски пътепис:</i></h2></p>
|
||||
<p align="justify"><h3><b>1) „Книга за пътища и страни“</b> на испанския арабин Абу Обеид Ал-Бекри (1066 г).</h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">В тази книга арабинът Ал-Бекри се позовава на пътепис от евреина <b>Ибрахим, син на Якуба</b> (Авраам, син Яковов), за <b>965 г.</b>:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„1. 1. Що се отнася до царя на ал-Блкâрûн (българите), то Ибрахим, син на Якуба, казва: „аз не съм стъпвал в неговата страна, но видях неговите пратеници в град Мâрзбрг [Магдебург], когато те дойдоха при цар Хута [Отон I]<a href="#35"><sup>[35]</sup></a>; те носеха тесни дрехи и бяха опасани с дълги пояси (колани), на които бяха прикрепени копчета (пулчета) от злато и сребро.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">(...)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">3. И те (<b>българите</b>) знаят разни езици и <b>превеждат Евангелието на славянски</b> език; те са християни“<a href="#36"><sup>[36]</sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<br><h2><i>Заключение:</h2></i>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Статията опровергава използването на понятието „старославянски“ вместо „старобългарски“ и неоправданото твърдение или по-точно невежество на някои прослойки, предимно на Запад и в Русия, че езикът никога не е бил наричан български, а само славянски, както и мнението на някои високопарни български историци и езиковеди (например Иван Илчев и Елка Мирчева), че в най-древната епоха (IX–X в.) езикът не е бил наричан български, а само славянски. Напротив, от посочените източници видяхме, че названието „български“ е било широко и непрекъснато използвано в цялостната традиция на Кирило-Методиевия език от началото на писмеността до падането на (Второто) Българско царство под турско робство. Освен това понятията „славянски“ и „български“ били използвани като равнозначни, подобно на „гръцки“ и „елински“, „унгарски“ и „маджарски“, „албански“ и „шиптарски“, „румънски“ и „влашки“, „арамейски“ и „сирийски“, „еврейски“ и „иудейски“, които са едновременно равнозначни, но могат да отразяват и различни оттенъци. В случая с българския, той бил наричан и славянски, тъй като от една страна това бил езикът за просвета на всички славяни, а от друга – собствено българите понякога били наричани „славяни“; От всичко това следва и погрешността на мнението за неславянството на българите и мнимата смяна на езика им.</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr><small><p id="*" align="justify"><sup>[*]</sup> т.е. просветители на всички славяни и особено на българите;</p>
|
||||
|
||||
<p id="**" align="justify"><sup>[**]</sup> τοῖς ἐνδαπίοις λαοῖς – дат. падеж, мн. ч. от <b>λαός „люде, народ, племе“</b></p>
|
||||
|
||||
<p id="1" align="justify"><sup>[1]</sup> старобълг. текст в: Aitzetmüller, R. <i>Das Hexaemeron des Exarchen Johannes, Bd. 2</i>, Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt, 1958, стр. 50.</p>
|
||||
|
||||
<p id="2" align="justify"><sup>[2]</sup> новобълг. превод на Петков, П. – В: Милтенова, А. ред. <i>Стара българска литература, т. V: Естествознание</i>, София: изд. „Български писател“, 1992, стр. 37.</p>
|
||||
|
||||
<p id="3" align="justify"><sup>[3]</sup> новобълг. превод на Петков, П., с изменения от Иванова, К. в: <a href="https://macedonia.kroraina.com/zv/zv5_2b.html"><i>Тържество на словото.</i> Златният век на българската книжнина</a>, София: Агата-А, 1995, стр. 192.</p>
|
||||
|
||||
<p id="4" align="justify"><sup>[4]</sup> Фасмер, М. <a href="https://lexicography.online/etymology/vasmer/л/лалки">Этимологический онлайн-словарь русского языка: лалки.</a></p>
|
||||
|
||||
<p id="5" align="justify"><sup>[5]</sup> Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: <a href="/k/borilov-sobornik.pdf">стандартното издание на Бориловия съборник в pdf</a>, с. 77.</p>
|
||||
|
||||
<p id="6" align="justify"><sup>[6]</sup> Иванов, Й. <a href="https://macedonia.kroraina.com/ji/index.html">Богомилски книги и легенди</a>, София: Придворна печатница, 1925, стр. 262.</p>
|
||||
|
||||
<p id="7" align="justify"><sup>[7]</sup> Пак там, с. 80.</p>
|
||||
|
||||
<p id="8" align="justify"><sup>[8]</sup> Иванов, Й. Български старини из Македония, София: 1970, стр. 292.</p>
|
||||
|
||||
<p id="9" align="justify"><sup>[9]</sup> новобълг. превод – мой;</p>
|
||||
|
||||
<p id="10" align="justify"><sup>[10]</sup> ръкописът е достъпен онлайн <a href="https://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29170">ТУК</a>, цитиран на 08.05.2024 г.</p>
|
||||
|
||||
<p id="11" align="justify"><sup>[11]</sup> новобълг. превод – мой;</p>
|
||||
|
||||
<p id="12" align="justify"><sup>[12]</sup> Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак, София: Издателство на БАН, 1971, стр. 166–167.</p>
|
||||
|
||||
<p id="13" align="justify"><sup>[13]</sup> Динеков, П (ред.), Из старата българска литература, София: „Български писател“, 1974, стр. 177.</p>
|
||||
|
||||
<p id="14" align="justify"><sup>[14]</sup> Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак, същото издание, стр. 196–197.</p>
|
||||
|
||||
<p id="15" align="justify"><sup>[15]</sup> Иванова, К. ред. <i>Стара българска литература, т. IV: Житиеписни творби</i>, София: изд. „Български писател“, 1986, с. 527–528. </p>
|
||||
|
||||
<p id="16" align="justify"><sup>[16]</sup> издание на старобълг. Лавров, Л. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности, Ленинград: 1930, стр. 182–184. </p>
|
||||
|
||||
<p id="17" align="justify"><sup>[17]</sup> Пак там.</p>
|
||||
|
||||
<p id="18" align="justify"><sup>[18]</sup> новобълг. превод – мой; срв. Иванова, К. ред. Стара българска литература, т. IV: Житиеписни творби, с. 81–83. </p>
|
||||
|
||||
<p id="19" align="justify"><sup>[19]</sup> Бодянский, О. <a href="https://rb.gy/6udvfe">О древнѣйшемъ свидѣтельствѣ, что церковно-книжный языкъ есть славяно-булгарскiй</a>, Санкт-Петербургъ: 1843, стр. 5; новобълг. превод – мой.</p>
|
||||
|
||||
<p id="20" align="justify"><sup>[20]</sup> новобълг. превод – мой; по изданието на старобълг. от Лавров, Л. пос. съч., стр. 171–172. </p>
|
||||
|
||||
<p id="21" align="justify"><sup>[21]</sup> Николова, С. Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария Завет – В: <i>Старобългарският превод на Стария Завет</i>, том 1, София: Издателство на БАН, 1998, стр. XVIII; също XIII–XIV. </p>
|
||||
|
||||
<p id="22" align="justify"><sup>[22]</sup> Милев, А. <i><a href="https://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html">Гръцките жития на Климент Охридски</a></i>, София: Издателство на БАН, 1966. Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт, стр. 81. Новобълг. превод е от Ал. Милев с някои изменения.</p>
|
||||
|
||||
<p id="23" align="justify"><sup>[23]</sup> Пак там.</p>
|
||||
|
||||
<p id="24" align="justify"><sup>[24]</sup> Пак там, стр. 80–81.</p>
|
||||
|
||||
<p id="25" align="justify"><sup>[25]</sup> Пак там, стр. 89.</p>
|
||||
|
||||
<p id="26" align="justify"><sup>[26]</sup> Пак там, <i>Кратко житие на Климент Охридски от Димитрий Хоматиан</i>, стр. 174.</p>
|
||||
|
||||
<p id="27" align="justify"><sup>[27]</sup> Пак там, стр. 175, новобълг. превод от Ал. Милев с малки изменения.</p>
|
||||
|
||||
<p id="28" align="justify"><sup>[28]</sup> превод – мой; издание на старобълг. (цс) – Лавров, Л. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности, Ленинград, 1930 г., стр. 184-185.</p>
|
||||
|
||||
<p id="29" align="justify"><sup>[29]</sup> Бърлиева, С. <a href="https://www.kmnc.bg/wp-content/uploads/2024/01/Kniga_SB_260121.pdf">Кирилометодиевски мотиви в латинската и гръцката книжнина</a>, Приложение 1: <i>„Подробен разказ за живота и деянията на светия наш отец Наум“</i>, София: Издателство на БАН, 2021, стр. 121–122. </p>
|
||||
|
||||
<p id="30" align="justify"><sup>[30]</sup> Пак там, стр. 123.</p>
|
||||
|
||||
<p id="31" align="justify"><sup>[31]</sup> <a href="https://www.vostlit.info/Texts/rus17/Ann_Gradicenses/frametext.htm">Annales Gradicenses. MGH, SS.</a> Bd. XVII. Hannover. 1861 (превод от латински на руски и бележки – Досаев А. С. 2012)</p>
|
||||
|
||||
<p id="32" align="justify"><sup>[32]</sup> Бодянский, О. пос. съч., стр. 9.</p>
|
||||
|
||||
<p id="33" align="justify"><sup>[33]</sup> Чепіга, І. П. <i><a href="https://archive.org/details/PY1561/page/n439/">Пересопницьке Євангеліє 1556–1561.</i></a> Дослідження. Транслітерований текст. Словопокажчик / Чепіга І.П., Німчук В. В., Гнатенко Л.А.. — 2001, стр. 392.</p>
|
||||
|
||||
<p id="34" align="justify"><sup>[34]</sup> превод на български – мой;</p>
|
||||
|
||||
<p id="35" align="justify"><sup>[35]</sup> според ориенталистите – немският император Отон I.</p>
|
||||
|
||||
<p id="36" align="justify"><sup>[36]</sup> Златарски, В. <i><a href="http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/27748">Известието на Ибрахим Ибн Якуба за българите от 965 г.</i></a>, СпБАН клон ист. фил. и фил. общ., XXΙΙ, 1921, с. 67-87</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr><center>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="smaller">
|
||||
<img src="sv-kim.jpg" alt="poklon">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
Reference in New Issue
Block a user