Статия

2026-05-09 15:21:04 +03:00
commit a3ac63152e
37 changed files with 2490 additions and 0 deletions
@@ -0,0 +1,30 @@
+<!DOCTYPE HTML>
+
+<html>
+        <head>
+                <meta charset="utf-8">
+                <meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+                <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+        <title>Поклон пред българската писменост | Българска старина</title>
+
+        </head>
+        <body>
+                <center><h1>Поклон пред българската писменост</h1></center>
+                <article>
+                <hr>
+       <p align="justify"><p><br>
+Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
+<br>
+– Значи сте българин?<br>
+<br>
+Писателят кимнал и го изгледал учудено. Тогава монголецът скочил на крака. Постоял миг в някакво обредно свещенодействие, после сторил поклон и изрекъл:<br>
+<br>
+– След хляба, само на човешката писменост е отредено правото на поклон и молитва! Аз се прекланям пред величието на вашата българска писменост, създадена от светите солунски братя Кирил и Методий! С техните букви пиша аз и моят народ. Приемете от мен и народа ми моя благослов и преклонение!…<br>
+<br>
+Боян Болгар останал изумен от този странен жест на монголския си спътник към българските светци. Почти просълзен от вълнение и гордост, че на десет хиляди метра един чужденец коленичил пред родната ни писменост под погледите на толкова пътници, той не смеел да отрони дума. Поклонът бил като възпев на величието и светлината, които излъчвала българската култура в душата на монголеца и писателят изпитал тръпка, каквато никога не бил преживявал дотогава.<br>
+<br>
+<em>Из „Поклон пред българската писменост“ на Станко Михайлов</em>
+
+    </article>
+        </body>
+</html>