Статия
This commit is contained in:
vrd committed
commit
a3ac63152e
37 files changed
+2490
No files matched your search
@@ -0,0 +1,35 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Православие</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Православие</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3><a href="dovodi.pdf">Доводите за съществуването на Бога и православното богословие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="dechkov-gonenie.pdf">Антихристиянското гонение срещу Българската православна църква по време на комунистическата власт</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="petr1.pdf">Положението на руската църква при цар Петра I. Унищожение на Московската патриаршия</a> <i>– Васил Дечков (по св. Серафим Софийски)</i></h3>
|
||||
<h3><a href="isaiah">Против „девтеро-Исаия“</a> <i>– проф. Иван Марковски</i></h3>
|
||||
<h3><a href="lamech">За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="xc-obrazets.pdf">Господ Иисус Христос – образец за пастира</a> <i>– Васил Дечков (по схиархим. Йоан Маслов)</i></h3>
|
||||
<h3><a href="greh.pdf">Грях – същност, видове и борба с греха</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="priesthood">Нужни ли са ни „попове“?</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="rodolubie">🔧 Православие и родолюбие</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="sv-dimiter">Чудото на свети Димитър с българите</a><i> – из „История славянобългарска“</i></h3>
|
||||
<h3><a href="muchenitsi.pdf">Българските мъченици и християно-мохамеданските отношения в турското робство</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="sv-constantine.pdf">Управление на св. Константин Велики и неговите наследници (реферат)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,45 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||||
<title>„Девтеро-Исаия“ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Проф. Ив. Марковски разгромява мнението за втори автор на книга Исаия</h1>
|
||||
<h2>от книгата „Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“</h2>
|
||||
<h3><i>проф. Иван Марковски</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">05.11.2025 г.</span></p>
|
||||
<p align="justify"> 5. Срещу приведените тук доказателства за послеисаевия произход на гл. гл. 40–66 могат да се направят следните възражения. а) Живото и ясно описание на плена, като минало, преживяно събитие, се обяснява с начина на пророческото изложение, в което често бъдещето и настоящето се сливат. За богоозарения поглед на великия пророк Исаия това е много естествено, иначе би трябвало да отречем пророчеството изобщо. – б) Авторът прави обвинения, които за намиращите се в плен не биха имали никакво значение (56:9 и нт.; 65:6). Безцелни се явяват и текстовете, в които се говори за околните народи (Едом, Мидия), щом като тия текстове нямат пророчески или месиянски характер. Авторът по-нататък говори за гробове в скали (65:4), за високи планини (57:7), за различни дървета и растения, които на жителите във Вавилония са неизвестни. Във всеки случай изглежда невероятно авторът да си служи с такъв език, ако приемем, че той почти целият си живот е прекарал във Вавилон. – в) Положението на иудейското царство така се описва, щото трябва да се допусне, че писателят е живял преди плена (56–57). – г) Пророците, които са живели преди плена, напр. Иеремия и Софония, са се ползували от Ис. 40–66 (срав. Иер. 10:1–6 с Ис. 47:8; 66:10; Соф. 2:15; 3:10 с Ис. 47:8; 66:20 и др.). – д) Езиковите особености, които се срещат във втората част за разлика от първата, се дължат на особения характер на съдържанието във втората половина на кн. Исаия. Освен това, известни изрази, картини и сравнения се срещат и в двете части. Така напр., изразът „светият (-тия) Израилев“ се среща в първата част 12 пъти (Ис. 1:4; 5:19, 24 и др.) и 17 пъти във втората част (Ис. 41:14, 16, 20; 43:3, 14 и др.); фразата „устата Господни изрекоха това“ се среща 5 пъти в първата и два пъти във 2-та ч. (Ис. 40:5; 58:14). Че думите кара ( = викам), възвестявам (Ис. 6:3; 40:2), мишпат ( = съд) (32:16; 42:4) и цедек ( = правда) (Ис. 1:26; 61:3) в двете части имат различно значение, не е доказано с положителност. – е) Непонятно е, как така авторът на едно такова важно и обширно писание (състоящо се от 27 глави, 40–66 гл.) да бъде забравен, когато съвсем малки пророчески речи са ни известни, кога и от кого са написани. Твърде неубедително е и обяснението на отрицателната критика за начина, как е станало присъединяването на гл. гл. 40–66 към първата част на кн. Исаия. Това е само една хипотеза, почиваща на случайност и вероятност. – ж) Думите в Иис., син Сирахов, 48:27: „… с великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион“ могат да се отнесат само към прор. Исаия, към Ис. 40:1 и нт. – з) В 70-те и двете части са съединени в една книга под заглавие Ησαΐας. Ако в талмудическия канон е поставен първоначално не Исаия, а Иеремия, това е във връзка с традиционния възглед, според който Иеремия е автор на книгите Царства, които се намират непосредствено пред пророците. – и) В НLine truncated
|
||||
|
||||
<p align="justify"> 6. Що се касае пък до тъй наречените „раб Господен-песни“ (Ebed-Jahve-Lieder), съдържащи се във втората част на кн. Исаия (42:1–9; 49:1–13; 50:4–11; 52:13–53:12), които от времето на B. Duhm се смятат за самостоятелен откъслек, независим от кн. Ис., ще трябва да направим следното разяснение.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Изразът „раб Господен“ се среща не само във втората част на кн. Исаия, той е известен и на други библейски автори. Така се нарича на някои места целият израилски народ, напр.: Пс. 89:13; срав. Ис. 41:8, 9; 44:1, 21; 45:4; 48:20; Иерем. 30:10 и др. Това название се употребява и за отделни личности, които се намират в близко отношение с Бога. Така се нарича Авраам (Пс. 104:12), Исаак (Бит. 21:14), Моисей (Чис. 12:7 и др.), Давид (1 Парал. 17:7; Пс. 88:4, 21; Ис. 37:35), Зоровавел (Аг. 2:24), пророците, праведниците, дори езическите царе Навуходоносор (Иерем. 25:9; 27:6) и Кир (Ис. 43:10). В Н. Завет апостолите също се наричат раби Господни (Тит. 1:1; Иак. 1:1).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> С тоя толкова известен и популярен израз прор. Исаия си служи във втората част на своята книга, където говори за спасителни и утешителни времена; но на някои места го употребява в по-специален и възвишен смисъл, като под „раб Господен“ разбира Месия, Иисуса Христа.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Не всички западни учени са съгласни с това църковно-традиционно разбиране. Голяма част от ексигетите, обаче, разбират под „раб Господен“ или целия израилски народ, или само най-добрата част от него, идеалния Израил. Други пък приемат, че под „раб Господен“ писателят на кн. Исаия е разбирал пророческото съсловие. Но ако разгледаме по-основно тия места в контекст ще се уверим, че описанието на невинния и безгрешен „раб“, Който търпеливо понася всички страдания, „като овца биде Той заведен на клане“ (Ис. 53:7), и дори греховете и недъзите на езичниците Той пое върху Себе Си и претърпя смърт (Ис. 53:4–6,8), – няма отношение към израилския народ и е неприспособимо към него. Също и към пророците не може да се отнесе описанието на „раба Господен“, защото на никого от тях не е възлагана такава универсална мисия; никой не могъл да поеме върху си греховете на всички, за да стане изкупителна жертва за народите.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Според Gressmann, няма нито една личност в историята на израилския народ, към която да е приспособено пророческото описание за „раба Господен“. Предвид всичко това и поради голямото разногласие между ексигетите, нам не ни остава друго, освен да се върнем към месиянско разбиране на тия места. И вместо да прибягваме до изкуствени хипотези за авторството на някой неизвестен писател бил той „девтеро-Исаия“, или друт някой анонимен, „религиозен фантаст“, по-основателно и оправдателно е да приемем за автор на цялата книга гениалния пророк Исаия, който с богоозарения си поглед е могъл да проникне в бъдещето и да види дори страдащия на кръста Месия“.</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p>Марковски, И. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, Велико Търново: Издат. „СЛОВО“, 1992, с. 302–306..</p>
|
||||
<br><div class="container">
|
||||
<img src="isaiah.jpg" alt="Isaiah">
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,50 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/lxx.css">
|
||||
|
||||
|
||||
<title>За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски</h1>
|
||||
<h2>или</h2>
|
||||
<h2>За значението на превода на 70-те</h2>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="lxx.jpg" alt="LXX">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">06.03.2025 г.</span></p>
|
||||
<p align="justify"> <i>„Ридал някога Ламех и викал: „Мъж убивам, ако ме уязви; младеж убивам, ако ме нарани“. А ти, душо, и плътта си окаля, и ума оскверни, и пак не трепериш“</i> (синодално издание, 2001).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Какво е искал да каже св. Андрей Критски с тези думи от канона си (четвъртък, песен 2., тропар 1.)? Защо Ламех, който заплашва с убийство, е за пример? Липсата на смисъл ни кара да сравним със Зографското издание (2007) на канона: „Аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило“ – казваше Ламех; а ти, душе моя, не трепериш, като окаля плътта си и оскверни ума си?“. Тук цитатът е дословен със синодалното издание на Библията (Бит. 4:23) и смисълът остава неясен. Но ако погледнем в успоредния старобългарски текст (пак в Зограф. изд.), ще намерим нещо по-различно: <span class="starobg">„Мꙋ́жа оу҆би́хъ, глаго́летъ, въ ꙗ҆́звꙋ мнѣ̀, и̑ ю҆́ношꙋ въ стрꙋ́пъ, Ламе́хъ рыда́ѧ вопіѧ́ше, (ты̀ же не трепе́щеши, ѽ дꙋшѐ моѧ̀, ѡ҆калѧ́вши пло́ть, и̑ оу҆́мъ ѡ҆скверни́вши).“</span>, т.е. „мъж убих, и се уязвих, и момче, и се нараних“. Така вече изречението има смисъл – упрекът към душата е, че не се кае като Ламех, а не че не заплашва да убива като него. Но откъде произлиза грешката в новобългарския превод?</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Посоченият пример е само едно от местата в синодалния (ново)български превод на Библията, където личи безкритичното облягане на протестантската немска библейска критика (от XVI в. насетне), която отрича църковното предание и го заменя с човешки мъдрувания. Тя нахлува в българския превод, понеже той се води от синодалния руски. Св. Андрей Критски, светите апостоли (виж Новия Завет), ранните християни (срв. Марковски, Въведение в Св. Писание на Стария Завет), светите отци и исторически Православието въобще използват Стария Завет в неговия най-стар запазен вид – старогръцкия превод на 72-та тълковници (Септуагинта, IV–III в. пр. Хр.), един от които бил св. Симеон Богоприемец – известен ни от събитието на празника Сретение Господне (Лука 2:25-26). Според църковното предание този превод е боговдъхновен. Протестантската библейска критика обаче иудействува, водейки се от еврейския масоретски Стар Завет (X–XI в. сл. Хр.), като го нарича „еврейски оригинал“ (срв. Марковски). Но че Старият Завет на равинистичните иудеи (наследници на фарисеите) не е еврейският първопис, можем да видим от сравнението му с някои от откъслечно запазените кумрански ръкописи (II в. пр. Хр.), които съответстват не на късните масоретски преписи, а на превода на 70-те, който изглежда е запазил по-ранен и достоверен вид на Свещ. Писания. Пример за това са кумранските свитъци на книга Исаия (1QIsaᵃ и 4QIsaᵉ), където в гл. 7:14 се казва, че „девица ще зачене“, както е и според 70-те (Септуагинта). При масоретите обаче думата е променена на עלמה „мома“, което показва по-късно иудейско вмешателство.
|
||||
|
||||
<p align="justify"> В тълкуванията си на Свещ. Писание св. Йоан Златоуст (IV в.) използва именно превода на 70-те. Разяснявайки това място, той изтъква покаянието на Ламех, който изповядва греха си в отлика от Кайн, който до последно е отричал пред Бога, поради което бил наказан с изгнаничество и треперене.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Преводът на 70-те (в неговата Лукианова рецензия) е използван и от светите братя Кирил и Методий при правенето им на старобългарския превод на Свещ. Писание, а оттам е останал частично и в по-късните църковнославянски (руска редакция) издания на Библията: Генадиева, Острожка, Елисаветинска – в тях обаче, за жалост, ок. 13 книги от Стария Завет са изгубени и преведени наново от Вулгата, т.е. латински.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Всичко това е добре известно в Православната църква по света и затова преводът на 70-те е използван при съставянето на американската „Православна учителна Библия“ (Orthodox Study Bible), чешкия православен молитвеник и много други издания. Новообърнатите на запад не са обременени от протестантското влияние на библейската критика и се завръщат към корените на Православието.</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,32 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/molitva.css">
|
||||
<title>Молитва за българския народ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Молитва към Господа за българския народ</h1>
|
||||
<h2>и застъпничеството на всички български светии</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="bgsvetii.jpg" alt="Всички български светии">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">24.02.2025</span></p>
|
||||
<p align="justify">Сѐ, вразѝ Хр҇ⷭта̀ Бг҃а вкꙋ́пѣ воста́ша на бо́лгарскаго ꙗ҆зы́ка, хотѧ́ще покори́ти е҆го̀ бесо́вскими нападе́ньми и҆ ѿклони́ти е҆го̀ въ безꙋ́мнѣмъ мра́цѣ безбо́жїѧ и҆ нече́стїѧ!
|
||||
При́зри, Гд҇ⷭи, и҆ ви́ждь: не ѡ҆ста́ви достоѧ́нїе Твоѐ въ снѣдь врагѡ́мъ Твои́мъ! Ты̀ же хо́щеши, Влⷣко, всѣ́мъ человѣ́кѡмъ повѣ́дати тѧ̀ и҆ въ ра́зꙋмъ и҆́стины прїитѝ. Не ѡ҆ста́ви на́съ грѣ́шныхъ, но поми́лꙋй на́съ, моли́твами ст҃ы́хъ равноапо́стольныхъ Меѳо́дїѧ и҆ Кѵ̈ри́лла, просвѣти́телей но́выхъ солꙋ́нѧнъ – бо́лгаръ – и҆ всѣ́хъ про́чихъ сро́дныхъ и҆́мъ словѣ́нскихъ ꙗ҆зы́ковъ; моли́твами благовѣ́рнаго цр҃ѧ̀ Бори́са-Михаи́ла, крс҃ти́телѧ Бл҃гарскаго, и҆́же во ст҃ыхъ ѻ҆тца̀ на́шего І҆ѡа́нна, пꙋстынножи́телѧ Ры́льскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Кли́мента, а҆рхїепі́скопа О҆́хридскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Є҆ѵѳѵ́мїѧ, патриа́рха Тр҃новскаго, преподо́бнаго ѻ҆тца̀ на́шего Паї́сіѧ, проигꙋ́мена Хиленда́рскаго и всѣ́хъ про́чихъ бесчи́сленныхъ ст҃ы́хъ и҆́же ѿ бл҃гарскаго ро́да просиѧ́вшыхъ. Ты̀ бо є҆сѝ свѣ́тъ мі́ра, во свѣ́тѣ Твое́мъ оу҆́зримъ свѣ́тъ. Сохранѝ на́съ ѿ кривовѣ́рїѧ и҆ безвѣ́рїѧ, внꙋша́емыхъ ѿ враго́въ на́шихъ, дабы̀ соблюжде́ны кро́вомъ Твои́мъ, сподо́бимсѧ чи́стаго житїѧ̀ и Цр҃ствїѧ небе́снаго. А҆ми́нь.</p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,37 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Нужни ли са ни „попове“?</h1>
|
||||
<h3>Васил Дечков</h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="tabernaculo.jpg" alt="priest">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">28.03.2025 г.</span></p>
|
||||
<p align="justify">В днешно време в България и сред голям брой протестанти намира израз мнението, че свещениците не са нужни; че човек може да е християнин и да има връзка с Бога, т.е. да се моли, и без тях. </p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Човек действително може да се моли на Бога самостоятелно и по всяко време, изпълнявайки заръката на св. Павел: „непрестанно се молете, за всичко благодарете“. (Самият Апостол Павел е бил църковен пастир). Ако пък човек се приобщава към църковното събрание, това би било още по-душеполезно за него, защото Господ Христос казва: „дето са двама или трима в Мое име, там съм и Аз“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Общението с Бога обаче не се състои само в молитвата. Не някой друг, а Сам Господ Иисус Христос е установил църковните тайнства, в които по неведом за нас начин биваме осенявани от Божията благодат (сила). Такова е например Светото кръщение, за което Господ казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Тези тайнства са свещени обреди, които само свещеникът може да извършва. Тоест без свещеника не можем да имаме спасение! Това не е измислено от някого си през V, X, или XV век, а има своето основание още от началото на истинската вяра, още от Стария Завет – свещеници Божии са например Мелхиседек, Моисей, Аарон и техните наследници. В Стария Завет сред евреите имало строго определено свещеноначалие и само свещениците и левитите можели да служат в Соломоновия храм и да извършват жертвите. Още в Древен Израил е имало нужда от „попове“. Необходимостта от Божии избраници се вижда също в пророческото служение. Присъствието на свещени чинове се вижда и в Новия Завет, където многократно се говори за епископи, презвитери (свещеници) и дякони. Свещените чинове са засвидетелствани и сред първите ученици на апостолите и дори на Самия Христос, като например св. Игнатий, епископ Антиохийски (където за първи път Христовите ученици се наричат християни), св. Лазар Четверодневният (станал впоследствие епископ), св. Поликарп, епископ Смирненски, св. Иаков, брат Господен (Йерусалимски епископ) и безброй други.</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,175 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Православие и родолюбие | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Православие и родолюбие</h1>
|
||||
<i><h3>Братя Дечкови</h3></i>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="bg-svetii.jpg" alt="bg-svetii">
|
||||
</div>
|
||||
<br>Светци поборници за българщината: икони на св. Паисий Хилендарски и св. св. Кирил и Методий
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">08.06.2025 г.</span></p>
|
||||
|
||||
<p align="left">Съдържание:<br>
|
||||
<a href="#pagan"><b>1. </b><i>Против новите езичници</i></a><br>
|
||||
<a href="#gnosis"><b>2. </b><i>Против новите гностици</i></a><br>
|
||||
<a href="#natio"><b>3. </b><i>За разликата между „национализъм“ и „империализъм“</i></a><br>
|
||||
<a href="#svidetelstva"><b>4. </b><i>Свидетелства за родолюбието в църквата</i></a></p><br>
|
||||
|
||||
<h3 id="pagan">Против новите езичници</h3>
|
||||
<p align="justify"> Нашите нравствени схващания не са несвързани предпочитания, а част от определен светоглед (и неговата ценностна система). Тези въпроси се разглеждат от философията и раздела ѝ етика. Няма как българското като ценност да е над Бога, Който е създал всичко, включително и българите. Православието е истинната вяра, която Бог ни е открил за Него и за цялото творение. Тази истина е всеобхватен светоглед за Твореца и цялото Му творение: човека, животните, природата; народите, моралът, спасението… Без Бог няма философска основа за никакъв морал, всичко става относително. Без всеобщ Законодател, всяко нравствено съждение се свежда до лични предпочитания, а не до разумно обосновани норми. Но ние знаем, че Бог съществува и е Създател и Законодател на вселената. Добро е това, което съответства на Божията воля, а зло е това, което ѝ противоречи. Познание за Божията воля придобиваме от Неговия Закон, който ни е открит в Откровението – Библията (Стария и Новия Завет) и тълкуванията ѝ от светите отци на Църквата. Така че ако човек постави българското над православието, то той вече не би бил православен, тъй като не би следвал нравствената система на православието, а свои предпочитания, извъртащи реда на старшинството в светогледа. Би поставил творението над Твореца.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Това не означава, че ние се отричаме от българското и българската култура – тъкмо обратното. Както вече споменах, родолюбието е добродетел в православието. Подобно на семейството, което обичаме и почитаме, и за което имаме нравствен дълг да се грижим и жертваме. А народът е разширение на семейството. Всичко това са християнски ценности, с които атеист би могъл да не е съгласен. Казвам го, за да подчертая, че няма някакви „общи“, „неутрални“ ценности, но всички те принадлежат към дадени системи. А истинната система е православието, в която родолюбието е добродетел. Сам Бог е създал (човека, а сетне и) различните народи и /езици. В Стария Завет има строги предписания членовете на Божия народ да не се женят за чужденки (езичнички), да не приемат боговете и обичаите на другите народи. В Новия Завет Дух Светий слиза върху апостолите и ги сподобява с дарбата да говорят на всякакви езици, за да проповядват християнството на всички народи, както им заръчва Христос: „и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Св. ап. Павел дори се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Св. Юстин Философ (II век) съобщава, че езичниците се възхищавали на християните за родолюбието им. С покръстването на народите за последните се основават цели собствени поместни църкви – Арменска, Грузинска, Българска… Св. Кирил Философ превежда Библията на старобългарски и разбива ереста на тези, които грешно учели, че Бог може да се прославя само на три езика. Когато във война между Русия и Япония православните японци питат своя просветител руснак св. Николай дали да се молят за Япония или за Русия с оглед на вярата и народността си, той им отвръща да се молят за Япония. Монахът светец Паисий Хилендарски полага огромен труд за своята „История славянобългарска“, в която показва правилното отношение на православния християнин към неговия народ. Всекиму са известни неговите думи: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин? (…) Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простоLine truncated
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение. </p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">За дообсъждане: етно-филетизмът като обвинение – гръцка измислица, не се приема всеобщо, вкл. от Българската църква.</p>
|
||||
|
||||
<br><h3 id="gnosis">Против новите гностици</h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> „Етно-филетизмът“ е гръцка измислица на принципа „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> И защо според теб е нещо нередно да се молиш за собствения си народ? Трябва да не се молим и за семействата си ли? Когато молитвите са споменавали владетеля, това е бил царят на съответната държава, а не на всички народи.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Разбирам, че се опасяваш от залитане към земното пред небесното, но мисля, че трябва да разглеждаме народа си като разширение на семейството. „Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Надяваме ли се на „небесно“ семейство? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Има ли място „семейното“ в Църквата? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Противопоставянето на Църква и народ е противопоставяне на небесното и земното, своего рода гностицизъм.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Частното противоречи ли на общото? Да се молиш за патриарха или певците противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя предстоятел. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат?</p><br>
|
||||
|
||||
<h3 id="natio">За разликата между „национализъм“ и „империализъм“</h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Когато говорим за родолюбието в православна светлина, трябва да обърнем внимание на понятието „национализъм“ и различните представи, обвързани с него. Днес често то се използва с отрицателен оттенък, сякаш в него има нездрав стремеж за потисничество над други, самопревъзнасяне или нещо изкуствено. В действителност обаче национализмът (от лат. natio „народ“) възниква като историческо движение, основано на действителните народи и естественото родолюбие, целящо отстояването на своя народ, а не господство и потисничество над другите. Същинският национализъм се проявява особено силно през XIX в. в условията на господство на няколко империи над цялата палитра от народи на европейския континент (а и колониите извън него) – Османска, Австрийска, Руска и т.н. Така например само в Австрийската империя влизат големи части от седем (!) славянски народа, освен останалите. „Национализмът“, т.е. народното движение, целяло освобождаването на тези народи и създаването им на собствени държави, където няма да бъдат потискани чрез забрани за техния език и пр. Подобно на човек, който се застъпва за семейството си, когато то бива потискано – това е отстояване, а не самопревъзнасяне. Под влияние на част от развитието на западноевропейската история някои приемат, че идеята за собствена държава на всеки народ е явление на Новото време, но историята ни доказва точно обратното. Така например византийските летописи (Никита Хоният, XIII в. – посочка) свидетелстват, че царете Асен и Петър, след като възстановили Българското царство, нямало да се спрат, докато не обединят всички българи под една власт. Историята на древните царства – Египетско, Асирийско, Вавилонско, Израилско, Персийско – започва като история на един народ, който основава своя държава, а чак впоследствие, поради голямата си мощ, налага властта си и над други народи. Това означава – съвсем естествено – че империализмът, или явлението една държава да управлява много народи, е вследствие на развитие, а не първоначалното състояние. Най-често в тези случаи управленският фактор се превръща в самоцел и започва да потиска народите с цел укрепване на положението си. С империализма се свързва идеята, че един народ трябва да превзема и потиска други народи – тук вече е нездравото народностното самопревъзнасяне.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">И тъй, правилните определения за понятията са следните:</p>
|
||||
<p align="justify"><b>Национализъм (родолюбие)</b> – убеждението, че човек трябва да обича и самоотвержено отстоява собствения си народ, както обича семейството си.</p>
|
||||
<p align="justify"><b>Империализъм (властолюбие, потисничество)</b> – изопачена представа за господстване над другите народи и отнемане на тяхната свобода; народностен егоизъм и горделивост.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Следователно напр. сръбските изстъпления в Македония трябва да се наричат прояви не на „сръбския национализъм“ (родолюбие), а на „сръбския империализъм“ (властолюбие). Стремежът на българите да освободят поробените си сънародници в Македония не е „български империализъм“, а български национализъм (родолюбие).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Би могло да се направи следното сравнение: ако престъпник влезе в дом на семейство, за да го обере или да навреди на членовете му, но пострада от стопанина, то виновен за това ще бъде не стопанинът, а крадецът. В нашия случай стопанинът е родолюбецът, а крадецът – империалист. Единият пази своето, а другият се опитва да присвои или да навреди на другия.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 1:</u> Исторически разграничението не е било толкова ясно откроено, тъй като при възмогване на определен народ, той завземал земи и от други, напр. българските владетели в определени времена се наричали „царе на българи и гърци“. Също побеждаване и разсипване на неверници или заплашващи отечеството биха могли да се разглеждат като нещо положително (както в Стария Завет). Но това разграничение (между родолюбие и властолюбие) продължава да важи като обща рамка за по-доброто разбиране на отношението към народа и международните отношения.
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 2:</u> Във връзка с течението на политическия национализъм, някои се опитват да твърдят, че преди Новото време не е съществувало у простия народ понятие, че са една народност. Смятаме за напълно безпредметно да опровергаваме толкова безпочвено твърдение, което намира разобличение във всеки втори стих от Стария Завет. Но ще добавим следното:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">1) В Стария Завет еврейският народ постоянно се нарича „дом Израилев“ или чеда на Авраам. Израил е другото име на Иаков, от чиито 12 сина произлизат дванадесетте Израилеви колена. А Авраам е негов дядо – считан за родоначалникът на евреите въобще. Щом всички членове на еврейския народ се определят като неговия дом, това означава, че представата за тях е като за сродници, членове на един общ голям род. Оттам идва и самата дума „на-род“ – естествена кръвна връзка между сродници, а не някаква наложена отвън изкуствена сглобка. На старобългарски, синоним на „род“ е „език“, което говори за тъждеството между двете.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">2) В летописа на Георги Акрополит (XIII в.) за войната на цар Михаил II Асен с гърците се споменава следното: <i>„Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните“.</i> Това ясно свидетелства, че тези обикновени граждани, и то на Ромейската империя, са се възприемали като принадлежащи към отделен български народ.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 3:</u> (към гностиците?): За втората Христова заповед? Самарянинът – първо е духовно родство, второ е кръвно. (както Христос първо се обръща към „изгубените овце на дома Израилев“, а после към езичниците) Духовното родство е първо, но не унищожава кръвното – както благодатта не унищожава природата.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 4:</u> (да се добави към „против гностиците“): Да отричаш родолюбието е все едно да кажеш на майка в родилен дом, която иска своето бебе, че трябва да вземе което и да е, защото трябва да обича всички еднакво. Толкова е противоестествено, никой не мисли така. Всъщност людете са родолюбци, макар и неосъзнато.</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<h3 id="svidetelstva">Свидетелства за родолюбието в църквата</h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">В преданието на църквата, в писанията и действията на светите отци личат любовта, дългът и загрижеността към народа. Родолюбието е нещо, което не се поставя под
|
||||
въпрос, както, например, любовта към родителите, то просто винаги се предполага. Въпреки това има твърде много явни свидетелства, някои от които сме изложили тук: </p>
|
||||
|
||||
<h4>Богослужебни молитви за народа</h4>
|
||||
<ul>
|
||||
<li>Отпуст на вечернята:</li>
|
||||
<p>„Утвърди, Боже, благочестивия и христолюбив български народ, светата православан вяра, православните християни и тоя свети храм во век века.“</p>
|
||||
<li>Ектения:</li>
|
||||
<p>„За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.“</p>
|
||||
<li>Тропар на Честния Кръст</li>
|
||||
<p>„Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даряваш на православния български народ победа над враговете и го запазваш с Твоя кръст.“ <a href="#1"><sup>[1]</sup></a></p>
|
||||
<li>Отпуст на литургията:</li>
|
||||
<p>„Господи, Който благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Тебе, спаси Твоите люде и благослови наследството Си. Запази пълнотата на
|
||||
Твоята Църква. Освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти ги прослави с Твоята божествена сила и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе. Дай мир на Твоя
|
||||
свят, на Твоите църкви, на свещениците, на нашия български народ, на войнството и на всички Твои люде! Защото всяко добро даване и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки
|
||||
от Тебе, Отче на светлините, и на Тебе въздаваме слава и благодарение, и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.“</p>
|
||||
</ul>
|
||||
|
||||
<h4>Свети апостол Павел за любовта към сънародниците му (Римляни 9)</h4>
|
||||
<p>1 „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –</p>
|
||||
<p>2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;</p>
|
||||
<p>3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,</p>
|
||||
<p>4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;</p>
|
||||
<p>5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.“</p>
|
||||
|
||||
<h4>Апостолски правила (правило 34): Отделните народи си имат епископи</h4>
|
||||
<p>„Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава
|
||||
тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без
|
||||
разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети.“</p>
|
||||
|
||||
<h4>Светите Кирил и Методий</h4>
|
||||
<!-- todo -->
|
||||
<p>„Много страдаха и се отказваха от живота, за дето българите не разбираха вярата“</p>
|
||||
|
||||
<h4>Свети цар Борис</h4>
|
||||
<p>Свети Борис поставя основите на независимите ни църква и държава. Цялото му дело е посветено на привеждането ни към Богопознание и запазването на нашия език и независимост</p>
|
||||
|
||||
<h4>Борилов Синодик (1211г.): Възпоменава царете и светиите потрудили се за народа</h4>
|
||||
<p>„На Кирила Философа, който преведе Божественото Писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, [...] вечна памет.“</p>
|
||||
<p>„На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.“</p>
|
||||
<p>„На царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет.
|
||||
На неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.“</p>
|
||||
|
||||
<h4 id="sv_ivan">Житието на свети Йоан Рилски от свети Евтимий Търновски: Възпоменава подвига на цар Иван Асен за освобождението ни</h4>
|
||||
<p>„Не след дълго, когато Бог благоволи да обнови българската държава и да въздигне, да кажа, като е писано, падналата скиния, рухнала от гръцкото насилие,
|
||||
той въздигна рога на българското царство при преблагочестивия цар Асен, който в светото кръщение бе наречен Иван. Той прочее, като прие хоругвите на царството,
|
||||
всички паднали български градове здраво укрепи, а разорените обнови. И добре препасан срещу гръцкото царство, покоряваше околните области, градовете и селата“</p>
|
||||
|
||||
<!-- Поясни че е добавка към житието -->
|
||||
<p>„Но, о пречестна главо, и изпълнена с благодатта на Светия дух, Иване, жилище на спасителя и на Отца, ти, който стоиш пред престола на Царя на всички и открито
|
||||
се наслаждаваш на светлината на единосъщната Троица, и херувимски възгласящ заедно с ангелите трисвятата песен, понеже имаш велико и безмерно дръзновение, <b>моли се
|
||||
на всемилостивия владика да спаси твоите сънародници, единородния ти български народ и помогни на нашия властен цар Иван Шишман</b>, и му покори всички противящи се
|
||||
врагове под нозете му! Непорочна вярата пази! Градовете наши утвърди! Целия свят умири! От глад и пагуба ни избави! И от нападения на иноземци ни съхрани! Старите
|
||||
утеши, младите напъти! Безумните умъдри! Вдовиците пожали! Сираците закрили! Младенците отхрани! И всичките си люде запази от всички напасти, и в деня на Страшния
|
||||
съд ни избави от лявата част и ни сподоби чрез молитвите си да чуем заедно с десните овци блажения онзи глас от владиката Христос: "Дойдете, благословени на моя отца,
|
||||
наследете приготвеното за вас царство от началото на света, понеже нему подобава слава, чест и власт в безконечните векове, амин!"“</p>
|
||||
|
||||
<h4>Свети Паисий Хилендарски</h4>
|
||||
|
||||
<h4>Свети Софроний Врачански</h4>
|
||||
|
||||
<h4>Дядо Борис Неврокопски: Загриженост и любов към народа</h4>
|
||||
<p>„Българският народ е християнски, затова никой няма право да му дава езическо училище.“</p>
|
||||
<p>„Българският народ се е крепил, живял и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и в себе си и затова никой не може безнаказано да учи
|
||||
неговите рожби на безверие и безбожие и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се спаси българската
|
||||
младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и да се
|
||||
извърши с общи усилия от всички ония които мислят за българската младеж и трептят за съдбините на българското племе.“</p>
|
||||
<a href="https://dobrotoliubie.com/2019/11/04/дядо-борис-митрополит-неврокопски-ка">Източник</a><br>
|
||||
<a href="https://predanie.bg/пътят-на-отците/59-вяра-българска/1136-неврокопски-митрополит-борис-кризата-в-нашето-училище">Друго от дядо Борис по въпроса</a>
|
||||
|
||||
<h4>Свети Гавриил Ургебадзе</h4>
|
||||
<h4>Отец Георги Жегларски</h4>
|
||||
<!-- Свети Теофан Затворник в защита на българската екзархия? -->
|
||||
|
||||
<h4>Други Богослужибни свидетелства</h4>
|
||||
<p>Из Постния трипесенник: „На нас християните се даде необоримата държава на Твоя Кръст, Спасителю наш, чрез който се побеждават множествата на иноплеменните езици (народи)...“</p>
|
||||
<p>Казва се, че <b>държавата</b> на Кръста побеждава другородците Т.е. приравнени са вяра, народ и държава</p>
|
||||
|
||||
<hr>
|
||||
|
||||
<p id="1"><sup>[1]</sup> На старогръцки: „Σώσον, Κύριε, τον λαόν Σου και ευλόγησον την κληρονομίαν Σου, νίκας τοις βασιλεύσι κατά βαρβάρων δωρούμενος και το σον φυλάττων, δια του Σταυρού Σου, πολίτευμα.“<br>
|
||||
|
||||
Буквално: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш победа на василевса (царя) над варварите, и запазваш с Кръста Си Твоя народ (жительство)“.<br>
|
||||
|
||||
Когато сме имали цар се е пеело: <br>
|
||||
|
||||
След като царството ни падна, вече се молим за нашия православен народ. Приравняването на цар и народ не е нещо ново - виж <a href="#sv_ivan">това</a>
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,55 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/sv-dimiter.css">
|
||||
<title>Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Чудото на свети Димитър с българите</h1>
|
||||
<h2>из „История славянобългарска“
|
||||
<h3><i>събра и нареди: Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 23.01.2026 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 23.01.2026 г.</p></small>
|
||||
<br>
|
||||
<p align="justify">Много православни българи често ходят на поклонение или поне се възхищават на светините в Гърция. И действително, като православни християни, ние трябва да търсим светостта.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Но защо нехаем и не знаем за нашите родни светци и светини? Защо почти никой дори в църковна среда не знае за чудесното явяване и покровителство на свети Димитър при освобождаването на България от гръцко робство?</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Дълго време тоталитарният атеизъм е задушавал тази истина, но какво е оправданието ни днес? Защо тази църква (!), където по чудо се е пренесла иконата на свети Димитър от Солун, и са открити гробовете на царете Асен и Петър, стои целогодишно затворена и то като бездушен музей? Освен на Димитровден, когато се прави някое културно (не духовно) събитие.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Там, където трябва всеки ден да възнасяме благодарствени молитви към Бога, Който чрез Своя великомъченик Димитър ни е дарувал свобода – телесна и духовна!</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Изслушайте разказа за чудото на свети Димитър с българите и ще разберете защо ако това беше станало в друга православна страна – например Гърция – ежегодно щяха да се стичат тълпи с хиляди поклонници от целия православен свят.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Отец Паисий дълго време стоя на двулевката, но малцина се осмелиха да прочетат неговия историко-богословски труд. По-лесно е да се задоволяваме с клишетата.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Този кратък запис е скромен опит за съживяване на една забравена истина от църковно-историческото предание.</p>
|
||||
|
||||
<br><p align="center"><div class="video-container">
|
||||
<iframe
|
||||
src="https://www.youtube-nocookie.com/embed/_CVmklMXuTQ"
|
||||
title="Видео"
|
||||
frameborder="0"
|
||||
allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture"
|
||||
allowfullscreen>
|
||||
</iframe>
|
||||
</div></p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,39 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Св. Прокопий Чешки | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</h1>
|
||||
<h3>Евгений Поселянин, 1908 г.</h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="sv-prokop.jpg" alt="sv-prokop">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">✝ 1 брезен (април)</span></p>
|
||||
<p align="left">превод от руски: <i>Васил Дечков</i></p>
|
||||
<p align="justify">Син на благочестиви и знатни родители, Прокопий се родил в Бохемия [Чехия], в село Хотиш. В детството и младостта си той изучил всички науки, които тогава се преподавали на славянски език. След учението той приел свещенически сан и започнал ревностно да разпространява и поддържа православното християнско учение. След това се отделил в пустинно уединение и се предал на отшелнически подвизи. Тук, в пещерата, го открил излезлият на лов херцог Улрих, който проявил съпричастност към отшелника и продължително беседвал с него. Този херцог, изпълнявайки желанието на Прокопий, построил на река Сазава църква, посветена на св. Йоан Предтеча. Така била положена основа на обителта (около 1012 г.), която, със старанията на Прокопий и пособията на херцог Улрих и на неговия приемник крал Бретислав, в скоро време достигнала цветущо състояние. Въпреки това високо покровителство обаче, на Прокопий му било трудно да се бори за православието с папистите.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"Преди смъртта си Прокопий предсказал на братята за приближаващо, но непродължително гонение. Действително, скоро след смъртта на преп. Прокопий (той починал 1-и април 1053 г.), вече в 1055 год., „сазавските иноци били обсипани с различни укори; на княза (Спитигнев) се внушавали различни измислици и клевети, като му било казвано, че чрез славянската писменост се въвежда ерес, и че те [иноците] са напълно покварени от лицемерие; затова трябвало да се изгонят и [на тяхно място] да се постави латински абат [игумен] с негови братя“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Така и било постъпено спрямо сазавските иноци. Крал Вратислав обаче им върнал обителта (през 1061 г.) и молил римския папа Григорий VIII да утвърди в нея славянското богослужение. Папата отговорил на краля: „Ваше височество моли при вас да се извършва служба на славянски език; ние никак не можем да сме благосклонни към вашата молба. Убедени сме, че ненапразно е било угодно Богу някои места от Свещ. Писание да бъдат скрити и то да не е ясно и разбираемо за всички, за да не би по този начин да изпадне в пренебрежение или, ако бъде зле разбрано, да въведе в заблуждение. Затова, въпреки вашето неблагоразумно искане, с властта на блажения Петър и за слава Божия, повеляваме, с всички сили да се противостои на суетната дързост“. Вратислав не изпълнил волята на папата, и в Сазавската обител, както по-преди, (започнали) да провеждат службите на славянски език.</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="justify"><small>Поселянин, Е. Полное собрание жития святых Православной греко-российской церкви. Апрель. 1908</small></p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
Reference in new issue
Block a user