Статия
This commit is contained in:
@@ -0,0 +1,48 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||||
<title>Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1><big>Алцек – „вожд на славяните“</big></h1>
|
||||
<h2>Пряко свидетелство за славянския произход на древните българи</h2>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="left"><small><span class="date">написана:</span> 31.08.2025 г.</p></small>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Знаете ли, че Алцек – брат на Аспарух и предводител на българите в Италия – в Салернитанския летопис (974 г.) е наречен „вожд/княз на славяните“ (Alcieco, dux Sclavorum)? Същият е споменат от Павел Дякон (787–796 г.) като „Алцеко, вожд/княз на българите“ (Alzeco, dux Vulgarum) и в летописа от Монте Касино (867–920 г.) като „Алцек Българина“ (Alzechus Vulgar).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Салернитанският летопис е написан от абат Рагоалд от Монте Касино – прочут манастир в Италия, намиращ се в близост до местата, населени от Алцековите българи – Сепинум, Бовианум, Изерния (според Павел Дякон) и Салерно (според летописа).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Ето го и въпросният откъс от летописа: „След като умрял Ламберт, синът на Гуидо Стари, последният оставил на синовете си Сполетум. След като и той се споминал, Гуидо Млади получил Сполетум и Камеринум, разположил се на лагер и сключил мир с агаряните в Сепинум, където някога бил настанен от Ромуалд <b>КНЯЗЪТ НА СЛАВЯНИТЕ АЛЦИЕКО</b> [Alcieco, dux Sclavorum], след като били дадени и взети заложници...”</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Тези свидетелства от древни местни и вещи писатели са поредното доказателство за славянския произход още на древните българи. Това се потвъждава косвено и от свидетелството на Павел Дякон (кр. на VIII в.), който казва: „въпреки че говорят на латински, все пак съвсем не са забравили да употребяват и собствения си език“ – бидейки малцинство в чужда държава. Колко ли повече можем да отнесем тези думи към дунавските (Аспаруховите) българи, които са били основният български клон, разгромил цялата византийска войска, наложил данък на Империята и създал своя държава, където господствал!</p>
|
||||
|
||||
<small><p align="justify">цитатите на изворите са по: Николов, А. Alzeko, dux Vulgarum и заселванията на прабългари в Италия – В: Българско средновековие: общество, власт, история. София: 2013.</p></small>
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
<p><small>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<details>
|
||||
<summary>
|
||||
изображение ИИ
|
||||
</summary>
|
||||
<p><div class="container">
|
||||
<img src="alzeko.jpg">
|
||||
</div></p>
|
||||
</details>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,42 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Васил Априлов за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2>из „Денница на новобългарското образование“, 1841, стр. 91</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="aprilov-pr.jpg" alt="V-Aprilov">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">превел от руски:</span> <i>Васил Дечков,</i> 28.02.2025</p>
|
||||
<p align="justify"> (26). Справедливостта изисква да се каже (suum cuique<a href="#1"><b>¹</b></a>), че след завръщането ми от Константинопол в началото на 1831 год. случайно намерих първия том от съчинението <i>„Българите“</i> на покойния <i>Юрий Иванович Венелин</i>. Смелостта, с която той се бе въоръжил срещу Ареопага на учените, както той сам обяснява, ме порази. Не се наемам да защитавам неговите мнения, тъй като не съм в състояние да се съревновавам с учените и да подкрепям с нови доводи неговите предположения за масагетите, гепидите, ретийците и готите. Оставям на учените да ги доказват или опровергават. Но що се отнася до славянството на българите, то нека ми бъде позволено и аз да подам своя глас против мнението на онези господа учени, които нарекох <i>татаромани</i> в писмата си към покойния <i>Венелин</i>, писани впрочем не за публиката. — Ще говоря с факти, и моля да отворите която и да е преведена на новобългарски език книга: преводът на Новия Завет или Историята на г-н Кайданов, или друга, която и да е. — Освен някои гръцки и турски думи, навлезли в употреба, нима там има <i>татарски</i>? На са ли всичките старобългарски, тоест славянски? Русия, бидейки под владичество на татарите, които живели с русите не навсякъде заедно, е възприела и до днес има някои татарски думи, а татаро-българите, които дошли в голяма маса и покорили някакъв си славянски народец около Дунава, изгубили своя собствен език — езикът на Завоевателите и Владетелите — и приели езика на този народец<a href="#2"><b>²</b></a>, който, освен това, те изгонили от заетите от тях места? — Как! Днешните българи в своите народни песни славят Перун, Коледа, Лада и Леля, (о) а за Далай Лама съвсем са забравили? Но тези господа учени произнасят своите определения от писменото си бюро и никога не са виждали българския народ. (p). Забележително за мен е и това, че мнозина учени уважават мненията на другите и или ги приемат, или ги подминават с мълчание, оставяйки въпроса неразрешен. (q). Знаейки добре латински, те забравят правилото: „Vitam impendere vero“ („Да посветиш живота си на истината“). — <i>Руската академия</i>, която вече направи толкова много, би сторила велико благодеяние и за литературата, и за историята, ако назначи няколко учени да пътешестват по България. Там може да се събере обилна жетва в много отношения.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> По този начин първият том на г-н Венелин, който възбуди общо въодушевление сред славяните, поощри първо мен към занимания. Дълго търсих автора в Санкт Петербург и Москва, за да го моля да продължи своите изследвания; защото неговите положения бяха тържество за всички българи. Те видяха в него онзи Гений, който може да ги извлече от неизвестността, да ги запознае с техните братя – русите…</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
|
||||
<p id="1" align="justify"><b>¹</b> лат. „Всекиму своето“;</p>
|
||||
<p id="2" align="justify"><b>²</b> Тук Васил Априлов критикува възгледа на татароманите, които твърдят, че българите са „татари“ (тюрки). Той утвърждава многобройността на древните българи, а не малобройността, която те им приписват. В славянския модел (който поддържат Априлов и Венелин) заселилите се българи са славяни от самото начало и не съществува отделен „славянски народец“ – бел. пр.</p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<p><small>Цялата книга в PDF: Априловъ, В. <a href=/k/.pdf>Денница ново-болгарскаго образованiя</a>, 1841.</small></p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,81 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Disciplina arcana | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Disciplina arcana: „българи и славяни“?!</h1>
|
||||
<h2>Обяснение</h2>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 27.03.2026 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 21.11.2025 г.</p></small><br>
|
||||
<p align="justify"><b>Тази статия изхожда от <a href="../slav-theory">славянската теория</a> за произхода на древните българи.</b></p>
|
||||
<p align="justify">Името Σκλάβοι, Σθλαβήνοι („склави“, „славини“) в ромейските източници може да означава:</p>
|
||||
<p align="left"><b>1.</b> Конкретно западнобалкански славяни<br>
|
||||
<b>2.</b> Всички славяни<br>
|
||||
<b>3.</b> Конкретно българи.</p>
|
||||
<p>Може и да е звучи произволно, но е безспорно, че и трите значения ги има (цитати). Тоест произволът не идва от славянското становище, а от гърците.</sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Както при тях римлянин (ромеин) може да означава:</p>
|
||||
<p align="left"><b>1.</b> Всички поданици на Царството<br>
|
||||
<b>2.</b> Конкретно латинците<br>
|
||||
<b>3.</b> Конкретно гърците</p><br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><h3><big>1. Конкретен клон (западнобалк.)</big></h3></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Места, където наистина се говори за други славяни – най-вероятно сърбо-хърватите (+словенци). Защото наистина има такива места, както е при Йордан Равенски („българи, анти и склави“ – антите също са славяни, но са изброени отделно от склавите). И чак след това можем да достигнем до малкото места, където този модел не работи, защото се отнасят наистина за България и българи.</p>
|
||||
|
||||
<p><div class="container">
|
||||
<img src="distinct.png"></div></p><br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• Българите по времето на Георги Войтех не приели сърбина Константин Бодин за свой владетел, защото по този начин <b>„българите щели да покорени от славяните [сърбите]“.</b> Източник?</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• „склавите [сърбите?] и вулгарите много се заобичали, защото говорели един език“ – Дуклянски летопис, XIV в. (да се допроучи).</p><br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><h3><big>2. Всички славяни</h3></big></p>
|
||||
|
||||
<p align="left"><h3><big>3. Конкретно българите</h3></big></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<strong>славянският, сиреч българският народ...</strong>“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „<strong>славяни-българи</strong>“ в Солунско;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<strong>Славения, тоест България</strong>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">4) Сказание за Сивила (средновизантийски сборник, в старобългарски превод?): <b>„Славяните, сиреч българите</b>, са добри, гостоприемни, истинни, беззлобливи, любящи чужденеца и християнството. Те ще запазят и предадат при Второто пришествие правата вяра на Господа“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Брат/близнак = Българи/славяни</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br><p align="justify"><b>За единичните случаи:</b> 2-те места, където се казва „българи и Славинии“ вероятно относно Мизия и Македония, и едното място, където се казва "българи и склави" относно България.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>1.</b> С понятието „Славиния“ могат да се описват/разграничават независимите или полу-зависимите от Византия българи (т.е. българите с техните славянски области).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>2.</b> „Маджари и авари“, „мизи и българи“, „българи и хуни“, „царе и князе“, „народи и племена“ е език на пояснение, разширение, уточнение („и“ като пояснителен съюз), не разделение. Може да означава <b>„българите, които са славяни“</b> или „аварите, които са маджари“ – такъв е случаят при св. Паисий, който на едно място говори за „авари и маджари“, а на друго – изрично казва, че аварите са маджари (според него). Също и при патриарх Никифор (IX в.), на едно място говори за „българи и хуни“, а на друго място нарича българите „хуни“. Това е съвсем естествен начин на говорене и всеки от нас го прави, съзнателно или не, за да опише всестранно някоя своя мисъл, напр. „комунисти и фанатици“ (в тази мисъл комунистите също са към фанатиците, но е изразена така, че може да се разтълкува и погрешно, сякаш са нещо отделно). Има такъв поетичен похват (паралелизъм) в библейския еврейски език: „Чужд станах за <b>братята</b> си и странен за <b>синовете</b> на майка ми“. (Пс. 68:9). „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.“ (Пс. 18:1). Това тълкувание окончателно се потвърждава от летописа на Никита Хониат (XIII в.), в който се споменава, че Асен и Петър „нямало да се спрат, докато не нанесат твърде големи вреди на ромеите и не обединят управлението на <b>мизи и българи</b> в едно, както било някога.“ Българите, които са добре известни като „мизи“ у гърците, в различните им предели (Мизия и Македония) са наречени от тях <b>„мизи и българи“</b>! Какъв по-ясен пример за византийската етнографска неточност от това!</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>3.</b> Смесени понятия – често византийските летописци използват народните имена съвсем произволно, без да отразява нещо действително. Например „българи и котраги“, макар че според други източници котрагите спадат към българите. Същите византийци наричат циганите "Γύφτοι" <b>(египтяни)</b>, откъдето се и запазва думата Gypsies! Така че не можем да очакваме това да са някакви вещи етнографи! Често използват имената както им падне. Така е и в разказа за бунта на Виталиан (513 г.), в който участват българи, които са наречени последователно в същия текст през две изречения „българи и хуни“, „скити“, „хуни“, „готи“...</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Разбирам, че това е някакъв по-нишов въпрос и няма да тръгнем да се обясняваме като излагаме самото становище, но е добре да го имаме като подготвено тълкувание, защото това е труден момент, с който могат да ни „сгащят“, ако не сме подготвени предварително.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">И както казва Иловайски: първо да докажат как изобщо е възможно това радикално превръщане, и после ще мислим за 2-3 заплетени изречения в източник.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Според мен е по-добре да разтълкуваш тези места като "просто българи" и да кажеш "не е нещо особено, просто по-особен изказ" (както правят средновековните българи впрочем в старобългарските преводи), т.е. нашият възглед се подкрепя и от преданието<a href="#1"><sup><b>[1]</b></sup></a>, отколкото да "удвоиш славянството" и да кажеш, че има две групи българи. Мисля, че втората възможност по-скоро отслабва славянското становище, а и не се основава на топонимите, където езикът е един, и на историята, където народът е един. Малко е поставяне на каруцата (2-3 забити израза от гърците) пред коня (целокупния български народ, езикът и преданието)</p>
|
||||
|
||||
<p id="1" align="justify"><span class="date"><sup><b>[1]</b></sup></span> Виж старобългарския превод на Симеон Логотета. Така правят и прозорливите учени Ю. Венелин и Д. Иловайски. „Цялата беда е в това, че досега историческите умници са тълкували всичко буквално; според тях например две имена на един и същ народ означават два различни народа, защото тези имена се състоят от съвсем различни букви!!“ – Юрий Венелин.
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,72 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Бележки за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Кратки бележки за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 19.11.2025 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 08.09.2023 г.</p></small>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Тук са изложени някои мои бележки за произхода на българите. Част от тях са заимствани от Д. Иловайски и се повтарят с описаното в миналите ми статии, но тук са предадени по-сбито:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• единственият засвидетелстван български език е славянският;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• липсва друг превод на Св. Писания освен славянския (или както синонимно е наречен от Йоан Екзарх – български);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• в епохата Χ–XΙ в. българите безспорно са славяни, говорят на славянски – речта им е засвидетелствана от Кедрин: <b>„Βεζείτε, ό Τσαΐσαρ“</b> (<span class="starobg">Бѣзите, цѣсарь</span>), а също са наричани така в:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<strong>славянският, сиреч българският народ...</strong>“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „<strong>славяни-българи</strong>“ в Солунско;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<strong>Славения, тоест България</strong>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• историята не ни представя примери за светкавична и безследна загуба на родния език, и то на могъщия народ-завоевател;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• старобългарският език е чист славянски език (няма например тюркски елемент в него);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• Аспаруховите българи са били многочислени, напр. според Баварския землеписец (IX в.): „Vulgarii, regio est immensa et populus multus, habeus civitates v, eo quod multitudo magna ex eis sit et non sit eis opus civitates habere“; хазарския каган Йосиф (X век): „многочислени като песъчинки в морето“; български Манасиев летопис: „Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък“ (XIV в. – домашен);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• средновековните българи са се считали за изконни славяни (пряка приемственост в летописите с т. нар. Аспарухови българи или „пра“българи);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• славянското присъствие<a href="#1"><b>*</b></a> в южните Балкани (напр. Пелопонес) се осъществява <strong>след</strong> окончателното въдворяване на българите зад Дунава;</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• славянското население на Епир и Тесалия през цялото Средновековие, дори до XIX век, е известно с името си „българи“. Според тюркската хипотеза обаче те са „станали“ българи (уж приели името на алтайските покорители) за времето, в което тези земи са били част от Първото българско царство – според тях ок. 100 години с прекъсвания (920–1018 г). Същевременно, племето милинги в Морея, поселило се там ок. VIII в., се споменава през XIV век в Морейския летопис. Как тогава може същите славяни да „станат“ българи за под 100 години „тюрко-българска“ власт, но под 600–700 години византийска – да не приемат името „ромеи“, а да си останат милинги?</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• отново в Тесалия има немалко топомини, произхождащи от името „българи“ (Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar и пр.);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">• предводителят на „пра“българите в Италия Алцек е наречен „<strong>вожд на славяните</strong>“ („Alcieco, dux Sclavorum – Chronicon Salernitarum, 142-150);</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">И прочее факти. Изобщо историческото съществуване на отделен от сърбохърватския славянски народ и език в източната половина на Балканите (в дн. Румъния, България, РСМ, Гърция и пр., известен в Средновековието с името българи), не намира обяснение, ако древните българи не бъдат признати за славяни.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">В една по-ранна епоха някои писатели (напр. Прокопий Кесарийски и Йорнанд Равенски) правят разлика между българи и <strong>склавини</strong> (напр. „българи, анти и склавини“), като последното название първоначално означава собствено илирийския или сърбо-хървато-словенския клон на славяните. Постепенно гръцките летописци разпростират името им върху всички народи, говорещи сродни езици от това семейство.<br>
|
||||
|
||||
<p id="1" align="justify"><b>*</b> споменатите славяни (милинги, езерци) в Пелопонес принадлежат към <b>същото българско племе</b> съгласно езиковите и исторически свидетелства: езикът им е старобългарски с *шт и *жд, изрично са наречени българи в критска народна песен и използват титлата „болярин“;<br></p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><div class="container">
|
||||
<img src="slav-proizhod.jpg">
|
||||
</div></p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,146 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<center><h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1></center>
|
||||
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
|
||||
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
|
||||
<p align="justify"><p><br>
|
||||
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
|
||||
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;<br>
|
||||
<br>
|
||||
<b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:<br>
|
||||
<br>
|
||||
Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
|
||||
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
|
||||
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
|
||||
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
|
||||
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
|
||||
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
|
||||
<p>1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
|
||||
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
|
||||
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="tesalia2.png"></p>
|
||||
</p>
|
||||
<p><em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
|
||||
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
|
||||
<p><img src="ohrid.jpg"></p>
|
||||
<b> <br>
|
||||
</b><em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)</em></p>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="delyan.png"></p>
|
||||
<p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян;</em></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
|
||||
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>XIII </b><b>в. – </b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><img src="bgasen.png"></p>
|
||||
<p><img src="bgasen2.png"></p>
|
||||
</b></p>
|
||||
<p><em>Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II</em></p>
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>1336 г.</b> – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, <b>българи</b> и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]</p>
|
||||
<p><b>1348-1371 г. –</b> Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция. </p>
|
||||
<p><b>1423 г.</b> – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за <u>българи в Тесалия през </u><u>XV </u><u>в.,</u> които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b>1829-1834 г.</b> – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, <u>българи</u>, турци, гърци“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и <b>Тесалия</b>“.</p>
|
||||
<p><b>1850 г. </b>– Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1868 г.</b> – Руският генерал-майор и военен историк Иван Липранди в съчинението си „Източният въпрос и България“, във връзка с жилищата на българите казва: „За Македония не говоря: тя е обитавана от българите, на които е принадлежала; в нея живеят само малка част от гърците; тук живеят и куцо-власите или цинцарите, но те са много повече в <u>Тесалия</u>, която е наполовина населена от гърци с <u>българи</u>, общо до милион и половина“.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1881 г. </b>– кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;</p>
|
||||
<p><b>1912 г. </b>– присъединена е и<b> </b>Северна Тесалия (местността около Еласона);</p>
|
||||
<p><b>Погърчване</b> – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b> <br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
</b><b>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</b></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
|
||||
<p>Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]</p>
|
||||
<p>Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]</p>
|
||||
<p><img src="vasmer1.png"></p>
|
||||
<p><em>Списък на Макс Фасмер с български геогр. названия в Тесалия<br>
|
||||
<br>
|
||||
</em></p>
|
||||
<p>Със сигурност има и други източници за българите в Тесалия (Велегезития), но това са някои от тях, на които съм попадал или са по-важни за въпроса.</p>
|
||||
<p>Ромейският цар Константин Багренородни (X в.) възкликва: „Пославяни се и стана варварска цялата страна“ (εσθλαβωθή πάσα η χώρα καί γέγονε βάρβαρος), говорейки за българските поселения, простиращи се чак до двата Епира, Тесалия, Морея (бълг. име на Пелопонес), Корфу, Крит, Мала Азия. Както видяхме от всичките събрани и представени исторически и езикови свидетелства, това не били някакви безродни или безименни славяни, камо ли сърби, а именно българи. Земите на Софокъл, Перикъл, Леонид, Платон намерили нови стопани, притежаващи собствена култура, обичаи и нрави. Неслучайно св. Паисий Хилендарски казва:</p>
|
||||
<p>„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“</p>
|
||||
<p>„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“</p>
|
||||
<p> – из „История славянобългарска“</p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
|
||||
[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име<br>
|
||||
<br>
|
||||
[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
|
||||
<p> <br>
|
||||
[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
|
||||
[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
|
||||
|
||||
</blockquote>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,45 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/drevnost.css">
|
||||
<title>Обзор на древнобългарската история | Българска старина</title>
|
||||
<style>
|
||||
.map-image {
|
||||
width: 60%;
|
||||
max-width: 800px;
|
||||
display: block;
|
||||
margin: auto;
|
||||
}
|
||||
</style>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Обзор на древнобългарската история</h1>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="svb-final.png" alt="map" class="map-image">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">14.04.2025 г.</span></p>
|
||||
<p align="justify">Eто какво казват Ю. Венелин и Д. Иловайски въз основа на първоизточниците. Българите (славянско племе) тръгват от Кубан и Южна Волга към IV век и постепенно обхващат днешна Южна Русия, Украйна, Влахия. Заради техния наплив от нашествия, Анастасий през VI век строи своята знаменита стена. Множество българи се заселват и в земите на Империята, в Мизия, Македония, Тракия, Тесалия и т.н. Това става грубо между VI-VIII век, макар да има сведения и за по-ранни вълни, например IV век. Тоест поселенията и деянията на „прабългари и славяни“ са всъщност поселенията на славяните-българи. Така например според Васил Априлов Велизарий (роден в Сапарева баня) е българин. По-голямата част от българите обаче още е на север от Дунава в днешна Румъния (изпълнена със славянобългарска топонимия) и Украйна. Когато през 680 Исперих княз превзема земи от Римската империя на юг от Дунава, той извършва окончателното утвърждаване на българите на юг от Дунава, което е и началото на нова епоха в българската история. Държавното разширение на българите на юг е естествена част от тяхното цялостно тегнене в тази посока.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Така българите постепенно се разпространяват още повече и в областите по на юг, в Епир, Тесалия, същинска Гърция. За българите в Морея се говори в 8 век, <b>след</b> Исперих. Всичко това не са мои измислици или на Юрий Венелин, а имат своите дълбоки корени в старобългарските летописи и предание. Ще напиша статия за това, но сега ще кажа с 2 думи: в Манасиевия летопис се говори, че българите започват да завземат тази земя (Балканите) по времето на цар Анастасий, т.е. V–VI век. После се казва, че през 680 г. българите са били многочислени и постепенно са превзели всичко дори до Драч (Илирия/Епир), откъдето е и българският гений св. Йоан Кукузел. В апокрифния летопис от XI век като първи цар на българите се споменава Слав. А пък в старобългарския превод на Симеон Логотет, описаните в гръцкия оригинал нашествия на славяни от VII век, са уточнени като българи. А в сказание за Сивила се казва: „славяните, сиреч българите“. </p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
File diff suppressed because one or more lines are too long
@@ -0,0 +1,36 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Критика на Д. Иловайски към К. Грот | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот</h1>
|
||||
<h2>„Моравия и маджарите през IX–X в.“</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
<p align="left">из сп. <i>Русская старина.</i> 1882, март.</p>
|
||||
<p align="left"><small><span class="date">превел от руски:</span> <i>Васил Дечков</i>, 2023</small></p><br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Вследствие на невярната представа за Българското царство, уж основано от татарска орда, не се изясниха отношенията на това царство с Моравската държава, а също и така наречената Тиска България [на р. Тиса]<a href="#1"><b>*</b></a>, и българската власт в Трансилвания; макар той [К. Грот] да отделил немалко страници на този въпрос (85-97). Придържайки се към лъжовна гледна точка, авторът неволно отхвърля свидетелството на Аноним Нотарий* за това, че маджарите намерили български княжества в земята на древна Дакия [днешна Румъния]. Да приемем, че Аноним Нотарий<a href="#2"><b>*</b></a> си е позволил разни измислици, но той е бил пристрастен собствено по отношение на маджарите; а откъде накъде му е притрябвало да си измисля нещо, говорещо в полза на широкото разпространение на българите на север от Дунава? И тук сякаш нарочно са приведени потвърждаващи го факти, а именно една грамота от XIII век, споменаваща за българската власт в Трансилвания, и славянското наречие на трансилванските българи, отличаващо се с архаични особености (92-93). По какъв начин тези българи, обитавали там до идването на маджарите, са могли да запазят най-древни форми на славянския език, ако те не са били славяни? Такъв естествен извод, съгласно известния похват на [тюркската] школа, се отстранява със следното предположение: трансилванските славяни са принадлежали към клона на българските славяни (94). Забележете, те принадлежали не собствено към българите, а към българските славяни. Но що за племе са тези български славяни, и откъде са се взели, такива въпроси или остават без отговор от страна на школата, или предизвикват редица нови измислици и предположения.</p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p id="1" align="justify"><small><b>*</b> Поясненията в квадратни скоби са от преводача;</p>
|
||||
<p id="2" align="justify"><b>*</b> Става дума за неизвестен унгарски нотариус (писар) и летописец в унгарския кралски двор, написал „Gesta Hungarorum“ (Деяния на унгарците).</p>
|
||||
<p align="justify">руски оригинал: <a href="https://loveread.me/read_book.php?id=60339&p=145">ТУК.</a> </small></p>
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,42 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Произход и поселения на българите</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1><span class="glav"><big><big>Произходъ и поселения на българитѣ</big></big></span></h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3>Общи</h3>
|
||||
<h3><a href="slav-theory">Славянска теория за произхода на българите</a> <i>– енциклопедичен очерк от Васил Дечков</i><h3>
|
||||
<h3><a href="predanie">🔧 Възгледът на старите българи за произхода им</a> <i>– Васил Дечков</i><h3>
|
||||
<h3><a href="ilov2/ilovaisky-obolgarah.pdf">По въпроса за българите – за първи път на български език
|
||||
</a> <i>– проф. Димитрий Иловайски, 1879 г.</i><h3>
|
||||
<h3><a href="../kim/k&m-starobg">Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="otvet">Въпроси и отговори за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="ilov">Проф. Димитрий Иловайски за произхода на българите (откъс)</a>
|
||||
<h3><a href="belejki-proizhod">Кратки бележки за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="aprilov-pr">Васил Априлов за произхода на българите (откъс)</a></h3>
|
||||
<h3><a href="stari-bg">🔧 Старите българи и техният език</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="drevnost">🔧 Обзор на древнобългарската история</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="zaimov">Поредно терзание за произхода на българите</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<br>
|
||||
<h3>Частни<h3>
|
||||
<h3><a href="alzek">Алцек – „вожд на славяните“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="bat.pdf">От бат Боян до бат Бойко. Титлата „бат“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="blgari-tesalia">Българите в Тесалия. Историческо изследване</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="ilov1">Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот „Моравия и маджарите през IX-X в.“
|
||||
</a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>
|
||||
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,92 @@
|
||||
<!doctype html>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width,initial-scale=1">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/otvet.css">
|
||||
<title>Въпроси и отговори | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Въпроси и отговори за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>отговори: Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr><br>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<article class="forum-quote" role="article" aria-label="Цитат от форум">
|
||||
<div class="fq-header">
|
||||
<div class="avatar">G</div>
|
||||
<div class="fq-meta">
|
||||
<div class="who">Gabraka написа:</div>
|
||||
<div class="date">На 28.07.2025 г. в 9:04</div>
|
||||
</div>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
…славянството на прабългарите трябва да бъде доказано с повече от логически изводи, за да бъде общоприето. Крачка в тази посока са генетичните данни за значителна славянска кръв в прабългарите, но гените все пак не определят езика. И докато имената на Плиска и Преслав лесно се обясняват през славянски, то личните имена на кановете и липсата на хронисти, споменаващи единоезичието на славяни и прабългари, са доста силни насрещни доводи…
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
<div class="reply-box">
|
||||
<p align="left"><span class="date"><b><u>Отговор:</u></b></span></p>
|
||||
<p align="justify">Логическата обосновка е силна, но не единствена. За езика на „пра“българите имаме достатъчно податки: освен славянските названия на градовете Плиска, Преслав, Шумен, Загоре, девет Белграда, имаме пряко указание от Теофан Изповедник за края на VII век, че Онгъл (= славянското <span class="starobg"><b>Ѫгълъ</b></span>) се нарича така <b>„на български“</b>. Същата местност се нарича през османско време Буджак, което на турски също значи „ъгъл“. Славянски имена имат и князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Бат Боян/Безмер, Котраг, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир, Пресиян, Борис и пр.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">За летописците също не съм съгласен: летописът от Салерно дословно нарича Алцек (брат на Аспарух) <b>„вожд на славяните“</b> (Alcieco, dux Sclavorum). Това известие е от X век – век и половина след свидетелството на Павел Дякон, че Алцековите българи (малобройни) още използват своя език. А Аспаруховите – със своя държава и многобройни – не? Моисей Хоренски споменава древния български вожд Вунд – както немците наричат славяните – а Теофан споменава „вундо-българи“, т.е. българи-венеди.</p>
|
||||
</article></div>
|
||||
|
||||
<article class="forum-quote" role="article" aria-label="Цитат от форум">
|
||||
<div class="fq-header">
|
||||
<div class="avatar">G</div>
|
||||
<div class="fq-meta">
|
||||
<div class="who">Gabraka написа:</div>
|
||||
<div class="date">На 28.07.2025 г. в 9:04</div>
|
||||
</div>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
Разбира се, казаците са пример за славяноезични, които драстично променят бита си, но остават езиково еднакви с останалите малоруси. Промяната на бита обаче не води до промяна в именната система точно защото езикът им остава руски.
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
|
||||
<article><div class="reply-box">
|
||||
<p align="left"><span class="date"><b><u>Отговор:</u></b></span></p>
|
||||
<p align="justify">За бита ще спомена накратко, че Георги Пизидийски споменава как „пра“българите в обсадата от 626 г. използват лодки <b>еднодръвки</b>. Освен развитото строителство, в техните селища се намират също землянки и земеделски сечива и съдове. Също в Месецослова на Василий II българите езичници са изобразени с типични славянски дрехи. Константин Багренородни споменава конницата на хърватите (60,000). </p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Бл. Теофилакт Охридски, който през XI век говори за българското заселване на Балканите, използва израза: <b>„славянският, сиреч българският народ...“</b> („τὸ τῶν Σθλοβενῶν γένος εἴτʹ οὖν Βουλγάρων“). Все пак той е бил доста по-близо до епохата и е разполагал с много повече източници от нас хилядолетие по-късно, когато се създават изкуствени историческо-етнографски теории, които нямат основание нито в езика, нито във вярванията, носиите и предполагат пълно несъществуване на древните българи, за да се обясни славянския характер на последващите. Според тази теория сагудатите за едно поколение са „станали“ българи (предполага се, първоначално – алтайски покорители), но милингите за 700 години не са станали гърци (сроден индо-европейски народ). Противоречията са крещящи, дори не ми се навлиза. Не ми се навлиза много и в заплетения въпрос за волжките българи, но трябва да се каже, че и при тях има свидетелства за славянство. Например Хаджи Калфа казва, че „техният език и обичаи са сходни с руските“. Ибн Фадлан нарича владетеля им „цар на славяните“ или „владавац“, а земята им – „славянска“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">В цялото средновековно българско предание „пра“българите са считани за славяни и преки предшественици. Това се вижда от старобългарския превод на Манасиевия летопис, където за ранните български нашествия (Анастасий, нач. на VI в.) се казва: „оттогава българите наченаха да завземат тази земя“, а също от старобългарския превод на Метафрастовия летопис, където споменатите на гръцки нашественици „Σκλάβοι“ са уточнени като <b><span class="starobg">„блъгаре“</span></b> (при Маврикий, кр. на VI в.).</p></div>
|
||||
</article>
|
||||
|
||||
<article class="forum-quote" role="article" aria-label="Цитат от форум">
|
||||
<div class="fq-header">
|
||||
<div class="avatar">G</div>
|
||||
<div class="fq-meta">
|
||||
<div class="who">Gabraka написа:</div>
|
||||
<div class="date">На 28.07.2025 г. в 9:04</div>
|
||||
</div>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
Езиково морейските славяни може и да са идентични със славяните на север от тях, но те българи не стават. Милингите се споменават с племенното си име поне до 14-и век, докато от Тесалия на север всички славяни са българи. Няма късни споменавания на сагудати, смоляни и т.н.
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
|
||||
<article><div class="reply-box">
|
||||
<p align="left"><span class="date"><b><u>Отговор:</u></b></span></p>
|
||||
<p align="justify">Балканските славяни не „стават“, а са изконни българи. Например Йоан Малала споменава именно българи в Тесалия още в VI в. (Там после се споменават велегезитите). Що се отнася до морейските славяни, както споменах, те са наречени „българи“ в критска народна песен (XVIII в.). Това, че пазят племенното си име (XIV в.) не е никак противоречие, всеки народ се състои от племена. Съществуват български племена и в XIX в., както ги нарича Иречек. Освен шопи, мияци, копановци, те включат и бързаци, които някои свързват със сл.-българското племе берзити.</p></div></article>
|
||||
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,238 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Възгледът на старите българи за произхода им | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Възгледът на старите българи за произхода им</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
<small><p align="left"><b>🔧 СТАТИЯТА ОЩЕ СЕ ПИШЕ 🔧</b><br><span class="date">последно обновена:</span> 17.04.2026 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 27.03.2026 г.</p></small>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="53-manasii.jpg">
|
||||
</div>
|
||||
<br>
|
||||
<p align="justify">Какво е било съзнанието на старите българи за техния произход? Какво е било старинното предание по този въпрос в самото Средновековие? Отговор ни дават старобългарските летописни бележки и преводи.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>Летописът на Константин Манасий</b>, ромейски духовник, обхваща събитията от Сътворението на света до възкачването на император Алексий I Комнин (1081 г.). Той е преведен на старобългарски език по времето на цар Иван Александър (XIV в.). При превода са включени 19 самобитни добавки с червено мастило, посветени на българската история, както и 69 изображения (миниатюри), 18 от които – на събития от българското минало. В тези изключително ценни собствени старобългарски откъслеци е отразена българската гледна точка за историческите събития, която изцяло липсва в ромейските (гръцките) летописи, настроени враждебно към българите. Добавките са съкровище от праотците ни и заслужават да бъдат прочетени от всеки българин. Какво ни казват те за произхода на нашия народ?</p>
|
||||
|
||||
<p><div class="container">
|
||||
<img src="anastas.jpg"></div></p>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">При а҆настаси цр҃и начѧшѧ бл҃гаре поемати ꙁемѧ сиѧ прѣшеⷣше ꙋ бъдынѣ · и҆ прѣжⷣе поѫшѫ о҆хриⷣскѫѧ ꙁемѧ и҆ посеⷨ҇ сиѫ ꙁемѧ</font>
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<i>При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От изхода на българите досега са изминали 870 години.</i>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Това са добавили българските книжовници към главата за царуването на византийския император Анастасий Ι (491–518). Виждаме, че първото споменаване на българите е още преди известната 681 г. и то като правещи нашествия на тези земи, т.е. на юг от р. Дунав / на Балканите. Според средновековното предание българите са древен славянски народ, който ок. IV–V век начева движението си от Волга и Причерноморието на юг, прави редовни нашествия в Ромейската империя и постепенно заселва вътрешността на Балканския полуостров, утвърждавайки се в него като ново отечество.
|
||||
Как се съотнася всичко това към обсъжданата от нас старобългарска добавка към Манасиевия летопис? Според добавката:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">1. Има историческа приемственост между древните и по-новите българи, което предполага славянска принадлежност.</p>
|
||||
<p align="justify">2. Българите идват (букв. про-<i>изхождат</i>) от север.</p>
|
||||
<p align="justify">3. Българите правят ранни нашествия по тези земи, още преди 681 г. Споменато е за такова събитие по времето на император Анастасий I, т.е. V–VI в., но се свидетелства, че „преди това започнаха да превземат долната Охридска земя“, т.е. имало е и предишни нашествия.</p>
|
||||
<p align="justify">4. В хода на завземаните земи е отредено първенствуващо място на Охрид като свещен български град. По този начин е утвърдено историческото присъствие и българската принадлежност на славянското население на Охрид, а оттук Македония, Албания и Гърция, т.е. на южните българи.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"></p>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">при Костандинѣ брадатѣмь быⷭ҇ ст҃ыи ѕ҃ съборъ :~ <br>П</font>ри семь Кѡстандинѣ цр҃и прѣидошѫ бл҃гаре прѣꙁ Дѹнавъ · и҆ о҆тѧ́шѫ гръкомь ꙁемѧ сиѫ вьнеиже живѫтъ и҆ донинѣ, раꙁбивше ихъ, прѣжеⷣже нарицаашесѧ ꙁемѣ сиꙗ̏ Мисїа · многоже бесчисльни сѫще, и҆спльнишѫ и҆ сиѫ странѫ Дѹнавѹ и҆ онѫ̏, до Драча и҆ дале · и҆ бѡ вла́си и҆ сръбле и҆ прочїи, вьси е҆диносѫтъ :~
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<i>При Константин Брадати стана Шестият свети събор. При тогова цар Константин българите преминаха през Дунава, разбиха гърците и отнеха от тях тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък, защото и власи, и сърби, и прочия, са все едно. </i>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Втората добавка вече се отнася за годината 680, когато е свикан Шестият вселенски събор (относно монотелитската ерес) и се случва войната между Империята и българите начело на своя княз Аспарух. Това е окончателното утвърждаване на българите на юг от Дунава. Виждаме, че се говори за древните българи като за преки наши предци. Те разбиват гърците, превземат тази земя и живеят в нея „и до днес“. Това е живият български народ, а не изчезнали другородци. Споменатите техни поселения от двете страни на Дунава, както и в Албания и Гърция („до Драч и по-надалеч“), изразът „бидейки безчислено многобройни“ и сравнението със съседните народи също съответстват именно на известния ни славянски български народ (топоними), а не на някаква предполагаема шепа тюрки, скитала в Добруджа, както твърдят някои теории.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Може би някои от вас се чудят защо нарекох Аспарух „княз“, а не „хан“. Истината е, че няма нито един исторически източник, в който ранните български владетели да са наречени със степното звание „хан“ (като например Чингис хан). Това погрешно тълкуване за първи път се налага в края на XIX в. от поддръжниците на тюркския произход на древните българи. Както казва гениалният руски историк проф. Димитрий Иловайски: „Г-н Куник, за да потурчи окончателно българите, постоянно нарича техните князе „ханове“, макар източниците никъде да не им приписват такава титла.“ (1879 г.) Но да чуем какво казват следващите български добавки в Манасиевия летопис:</p>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">при семъ Львѣ цр҃и быⷭ҇ кнѧꙃь бл҃гаромъ, Ка́рдамъ :~</font>
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<i>При този цар Лъв <b>княз</b> на българите беше Кардам.</i>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
(...)
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">+ съ сиⷨ҇ цр҃емъ паⷦ҇ крѹⷨ҇ кнѧꙃъ браⷩ҇ състави поⷣ, о҆дринеⷨ҇, и҆ раꙁби е҆го...</font>
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<i><b>Княз</b> Крум започна война и с този цар </i>[Лъв Арменец]<i> под Одрин и го разби...</i>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
(...)
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">· нѫ и҆ꙁшеⷣ бл҃г꙽рскыи кнѧꙃъ Мꙋртагъ · раꙁби е҆го и҆ побѣди ·.</font>
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<i>Но излезе българският <b>княз</b> Муртаг, разби го и го победи...</i>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<p align="justify">Изглежда, че старите българи наричат предполагаемите „татарски ханове“ Кардам, Крум и Муртаг със звучната славянска титла „княз“! И за капак нека разгледаме добавената от българските книжовници миниатюра (изображение) за знаменитото пируване на Крум с черепа на Никифор след победата над гърците:</p>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<big>
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
<font color="tomato">крⷨ҇ꙋ кнѧꙃъ о҆кова главѫ никифора цр҃ѣ и҆ напиватъ ꙁдравицѫ бл꙽гаромь ·</font>
|
||||
</span>
|
||||
</big>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<i>Крум <b>княз</b>, като окова главата на цар Никифор, прави наздравица с българите</i>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p><div class="container">
|
||||
<img src="krumknez.jpg"></div></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Освен, че е княз, Крум е изобразен като снажен и русоляв, което противоречи на налаганите представи за древните българи като смугли или дори монголоидни хора. Интересно е също следното: в своя гръцки летопис св. Теофан Изповедник пише, че Крум „оголил черепа, обковал го отвън със сребро и като се гордеел, карал да пият от него славянските вождове“. Същевременно в старобългарския превод на Манасий княз Крум прави наздравица <b>„с българите“</b>. Това означава, че е поставен знак за равенство между „българи“ и „славяни“, т.е. старобългарските книжовници използват като синоним и дори уточняват, че славянските велможи не са представители на друг, отделен от българите народ, а друго име за същия български народ.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Някои биха попитали защо в тези летописи византийските императори са наречени „царе“? Отговорът е прост – „цар“ е българската дума или съответствие на латинското „император“. По същия начин „княз“ в ранносредновековна България е от същия ранг като германското king или könig (крал). Св. Тервел получава титлата кесар, която означава „съимператор“ или „втори след императора“. Симеон Велики е този, който окончателно изравнява скиптъра на българските владетели с този на ромейските – оттогава българските владетели окончателно са признати за царе, което е развнозначно на императори. Затова и българските преводачи на Манасиевия летопис наричат владетелите преди Симеон „князе“, а след него „царе“, а ромейските наричат просто „царе“ (= императори).
|
||||
|
||||
<p align="justify">Но да се върнем на князете. Дали положението е същото в другите старобългарски летописи? Да вземем паметника, широко известен като „Именник на българските <b><i>ханове</b></i>“:</p>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
<span class="starobg">
|
||||
Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡдъ ємꙋ Дꙋло. а лѣт ємꙋ дилѡм твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ємꙋ Дꙋло. а лѣт ємꙋ дилом тверимь. Гѡстꙋнъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ємꙋ. Ерми. а лѣт ємꙋ дохсъ. втиремь. Кꙋртъ: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ємꙋ Дуло. а лѣт ємꙋ шегоръ вечемь. Безмѣръ ҃г. лѣт. а рѡд семꙋ Дуло. а лѣт ємꙋ шегоръ вечемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обонꙋ странꙋ Дꙋнаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм прïиде на странꙋ Дꙋнаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дꙋло. а лѣт ємꙋ верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ємꙋ Дꙋло. а лѣт ємꙋ текꙋчитем...
|
||||
</span>
|
||||
</p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify"><i>Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Гостун, наместник бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем. Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. Безмер 3 години. Родът му Дуло, а годината на този шегор вечем. Тези <b>петима князе</b> държаха <b>княжението</b> от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава <b>Исперих княз</b>. Същото и досега. <b>Исперих княз</b> 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем. Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му теку читем...</i></p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
<p align="justify">Читателят напразно ще търси къде корифеите на нейно височество Науката са съзрели в този източник да се споменават някакви монголски „ханове“. Но така става, когато една теория сляпо се предпоставя, понеже се крепи на големи „авторитети“ или партийна подкрепа. Истинското име на този извор следователно е „Именник на българските <b><i>князе</i></b>“!</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<p align="justify">произход Именник + Чурешки родослови.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">князе Логотет.т.е. изобщо в старобългарските ръкописи (+ проложно житие от Бога).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Според средновековното предание българите са древен славянски народ, който ок. IV–V век начева движението си от Волга и Причерноморието на юг, прави редовни нашествия в Ромейската империя и постепенно заселва вътрешността на Балканския полуостров, утвърждавайки се в него като ново отечество. Точно такова е описанието на <b>пан Матей Стрийковски</b> – полски благородник, летописец и духовник, пътувал през XVI в. през българските земи в Османската империя като пратеник при турския султан. Особено ценно е, че той съчетава древните летописи с Библията и народните предания. Той не прави разлика между „пра“българи и славяни. Според него древните българи са славянски народ („славянските българи“), дошъл от „северните полета“ и започнал да завзема и изпълва балканските земи още в V–VI век. При пътуването си Стрийковски лично е разговарял с образовани български духовници. „Дори съвременните българи – отбелязва той – открито признават, че са излезли от московските земи“. Той свидетелства, че прочутата Дълга стена на Анастасий I (край Константинопол, от Черно до Мраморно море) е построена, именно за да спре неудържимите нашествия на българите. Интересно е, че това мнение споделят българските възрожденци като Васил Априлов, а и руски историци като проф. Д. Иловайски. (Юрий Венелин за движение и имперските българи) (Любен Каравелов за заселвания) Всичко това е засвидетелствано и във византийските извори, но те намират изопачено тълкуване в трудовете на някои нови историци, измислили тюркската хипотеза за произхода на българите. Те знаят за славянските нашествия от тези векове, но забравят да споменат, че са именно български, омаловажавайки ранните известия, в които изрично са споменато под името „българи“. Въпреки това, в „История на средновековна България VII–XIV век“ от И. Божилов и В. Гюзелев се признава, че: <i>„Твърде интересен и любопитен за историята на балканските земи е фактът, че инициативата и организацията на по-голямата част от славянските нападения (особено тази на славините) през първата половина на VI в. принадлежала преди всичко на българите. Под тяхно ръководство били извършени най-големите и мащабни военни операции“</i> (стр. 31). (ежегодни нашествия)</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Измислицата на В. Бешевлиев за „Тангра“. Какво намираме в най-древните паметници на българите? Славянски божества в старобългарските преводи на Александрията, Малала, апокриф Ходене на Богородица по мъките</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Червеното е добавка от старобългарския преводач на гръцкия текст:</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify"><i>Богородица искаше да види как се мъчат душите, затова рече на архангела: „Покажи ми всички неща, които стават на земята“. Архангелът отговори: „Както искаш, Благодатна, аз всичко ще ти разкрия“. И рече му Света Богородица: „Кажи ми, колко са мъките, които изтърпява християнският род?“ — „Мъките са неизречени“ — рече ѝ Архангел Михаил. Благодатната му каза: „Съобщи ми за небето и земята“. Тогава архистратигът заръча да се явят ангелите от юг и да се отвори адът. И Богородица видя в ада мъчещите се. Там имаше множество мъже и жени, и имаше много вопли. Богородица попита архистратига: „Кои са тези?“ Той отговори: „Тези не вярваха в името на Отца и Сина и Светия Дух и забравиха Бога. Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, <font color="tomato">всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък <b>Троян, Хърс, Велес, Перун</b> превърнаха в богове; вярваха в зли бесове и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук“.</i><a href="#8"><sup><b>[извор]</b></sup></a></font></p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p align="justify">ЛОГОТЕТ. В старобългарския превод на Симеон-Логотетовия летопис, на местата, където се говори за нашествия на южни славяни (σκλάβοι) в пределите на Империята, същите са отъждествени и уточнени като българи (<span class="starobg"><big>блъгаре</big></span>). Това е най-пряко свидетелство от старобългарската книжнина за чисто славянското предание на старите българи относно произхода им. Или казано със съвременна науковерна изразност: поставен е знак за равенство между „прабългари“ и „български славяни“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">СЛОВО ЗА СИВИЛА. „славяните, сиреч българите“</p>
|
||||
<div class="fq-body">
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p align="justify"><i>Из старобългарски апокриф („Слово за Сивила“): „Сивила им отговори [тълкува сън за девет слънца]: „Деветте слънца са деветте рода. Първият род са <b>славяните, сиреч българите</b>: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на Бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за Бога. Третият род са <b>елините, т. е. гърците</b>, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на Бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от Бога избрани...</i><a href="#9"><sup><b>[извор]</b></sup></a></font></p>
|
||||
</blockquote>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<p align="justify">СОЛУНСКА ЛЕГЕНДА. „славянските племена, наречени българи“, „българи“ в Солун</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Виж сигнал.</p>
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr><small><p id="8" align="justify"><sup>8</sup> Стара българска литература в седем тома, Том I: Апокрифи. София: Български писател, 1982, с. –––.</p>
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,111 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Славянска теория | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="folk3.png" alt="folk">
|
||||
</div>
|
||||
<h1>Славянска теория за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2>Енциклопедичен очерк</h2>
|
||||
</div>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 20.11.2025 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 18.03.2025 г.</p></small><br>
|
||||
<p align="justify"> Според славянската теория древните българи изначално са славянски народ, произхождащ от земите на север от Кавказ, около реките Кубан и Южна Волга.<a href="#1"><sup><b>[1]</b></sup></a><a href="#2"><sup><b>[2]</b></sup></a> Те създават държава на север от Дунава, в Южна Русия и Украйна, и постепенно завладяват и се заселват в широки области на юг от Дунава в Балканите, дори в Морея.<a href="#3"><sup><b>[3]</b></sup></a><a href="#4"><sup><b>[4]</b></sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Този възглед е преобладаващ в българското общество до началото на XX век.<a href="#5"><sup><b>[5]</b></sup></a><a href="#6"><sup><b>[6]</b></sup></a> Корените му са още от средновековната традиция, а в Българското възраждане негов изразител става св. Паисий Хилендарски. В академичната наука основоположник на теорията е <a href="/s/vene-slovo.pdf">Юрий Венелин</a>, а поддръжници са <a href="https://bgstarina.blog.bg/history/2022/03/26/d-i-ilovaiski-za-proizhoda-na-bylgarite.1810603">Димитрий Иловайски</a>, Сергей Уваров, Йован Раич, Савельев-Ростиславич, йеромонах Спиридон Габровски, Васил Априлов, Никола Палаузов, Пьотър Бутков, архиепископ Филарет, Любен Каравелов, Гаврил Кръстевич, Константин д'Осон и др.<a href="#7"><sup><b>[7]</b></sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Основава се на исторически, езикови и културни аргументи като славянската принадлежност на старобългарския език, липсата на тюркски или ирански дири в неговата лексика и граматика<a href="#8"><sup><b>[8]</b></sup></a>; наличието на славянски имена сред древните българи като Кубрат/Кроват, Бат Боян, Безмер, Котраг, Гостун, Телец, Драгомир, Енравота, Маломир, Звиница, Пресиян, Борис, Владимир, Вунд<a href="#9"><sup><b>[9]</b></sup></a><a href="#10"><sup><b>[10]</b></sup></a>; старобългарски (славянски) топоними като Онгъл (<b><span class="starobg">Ѫгълъ</span></b>, както се наричал <b>„на български“</b> според преп. Теофан Изповедник и Патриарх Никифор), Преслав, Плиска, Загоре, Шумен, <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)">девет Белграда</a><a href="#11"><sup><b>[11]</b></sup></a>; самото народно име <b><span class="starobg">„блъгаре“</span></b> се обяснява от р. Волга (старобълг. <b><span class="starobg">Вльга</b></span>, т.е. влага)<a href="#12"><sup><b>[12]</b></sup></a> с аналогии в чешката р. Vlha и полската р. Wilga. Славянската теория се придържа към старобългарската традиция, отразена в оригинални и преводни съчинения или откъси от Първото и Второто българско царство, която разглежда древните българи като славяни<a href="#13"><sup><b>[13]</b></sup></a><a href="#14"><sup><b>[14]</b></sup></a>, повествува за техните начални нашествия в Империята още от времето на император Анастасий I<a href="#15"><sup><b>[15]</b></sup></a> (упр. 430–518 г.); нарича владетели като Кубрат и Аспарух <b>„князе“</b><a href="#16"><sup><b>[16]</b></sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> От културна страна се привеждат факти за високите строителни умения на древните българи (вкл. подово отопление в Плиска), намираните в техните градове землянки и полуземлянки (аналогични на славянските), намерените в техните селища сърпове, палешници за рала, черясла, мотики, грънци и делви със зърнени култури, което говори за земеделие<a href="#17"><sup><b>[17]</b></sup></a>; свидетелства, че славяните имат конница<a href="#18"><sup><b>[18]</b></sup></a>; споменавания как българите през VI–VII в. в битка използват лодки еднодръвки (Георги Пизидийски и др.); облеклото от изображението в Месецослова на Василий II, където българите носят славянски шапки с кожена обшивка и кафтани с осем ширита, каквито са били новобългарските, хърватските, руските и полските<a href="#19"><sup><b>[19]</b></sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Поддръжниците на тази теза се позовават също и на отъждествяванията на българите със славяните в летописите, напр. летописа от Салерно (X в., <i>Chronicon Salernitanum</i>), където заселилият се в Италия Алцек (брат на Аспарух) е наречен „Алцек, вожд на <b>славяните</b>“ („Alcieco, dux Sclavorum“)<a href="#20"><sup><b>[20]</b></sup></a> или пък в Пространното гръцко житие на св. Климент Охридски от бл. Теофилакт Охридски: <b>„славянският, сиреч българският народ...“</b> („τὸ τῶν Σθλοβενῶν γένος εἴτʹ οὖν Βουλγάρων“)<a href="#21"><sup><b>[21]</b></sup></a>. Критикува се нелогичното предположение за светкавична и безследна загуба на родния език, и то на могъщия народ завоевател<a href="#22"><sup><b>[22]</b></sup></a><a href="#23"><sup><b>[23]</b></sup></a>, което кара по-късния представител на официалната историография Рашо Рашев да приеме славяноезичие сред „пра“българите още преди преминаването им на юг от Дунава. Славянската теория акцентира отстояването на българската народност от св. княз Борис-Михаил<a href="#24"><sup><b>[24]</b></sup></a> посредством делото и старанията му за независима българска църква и богослужение на български (=славянски) език, който е наричан <b>„български“</b> още в X в. от св. Йоан Екзарх<a href="#25"><sup><b>[25]</b></sup></a>.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Обръща се внимание на съществуването на българския като отделен славянски език от сръбския, което предполага наличие на друга славянска група на изток и юг от р. Морава – българите.<a href="#26"><sup><b>[26]</b></sup></a><a href="#27"><sup><b>[27]</b></sup></a> От значение са и редица топоними от Средна Гърция, съдържащи народното име „българи“, като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή<a href="#28"><sup><b>[28]</b></sup></a>, което показва трайната българска принадлежност на славянското население в тези области.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Забележително е, че в старобългарските преводи на Йоан Малала и Александрията се споменават славянските божества Перун, Сварог, Даждбог и др., но няма помен от предполагаемото „пра“българско божество „Тангра“.<a href="#29"><sup><b>[29]</b></sup></a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"> Изградените от Венелин и Иловайски тези намират широко разпространение в руската общественост и българската възрожденска интелигенция.<a href="#30"><sup><b>[30]</b></sup></a><a href="#31"><sup><b>[31]</b></sup></a></p>
|
||||
|
||||
<br><hr><small><p id="1" align="justify"><sup>1</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 12–13, 32, 105</p>
|
||||
|
||||
<p id="2" align="justify"><sup>2</sup> Венелинъ, Ю. <a href="http://books.google.com/books?id=YWMNAQAAIAAJ&dq=inauthor%3A%22%D0%AE%D1%80%D1%96%D0%B9%20%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%22&pg=PR1#v=onepage&q&f=false">Древнiе и нынѣшнiе Болгарe</a> въ политическомъ, народописномъ, историческомъ и религиозномъ ихъ отношенiи къ россiянамъ. Историко-критическiя изысканiя. Москва: Университетская типографiя, 1829, с. 67.</p>
|
||||
|
||||
<p id="3" align="justify"><sup>3</sup> Пак там, с. 3, 71 и насетне.</p>
|
||||
|
||||
<p id="4" align="justify"><sup>4</sup> Венелинъ, Ю. <a href="/k/vene-kritik.pdf">Критическiя изслѣдованiя объ исторiи Болгаръ.</a> Москва: на иждивенiи болгарина И. Н. Денкоглу, 1849, с. 1–4.</p>
|
||||
|
||||
<p id="5" align="justify"><sup>5</sup> Иречек, К. История на българите. изд. Корени, 1999, с. 139.</p>
|
||||
|
||||
<p id="6" align="justify"><sup>6</sup> Шишманов, И. Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – В: <a href="http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/26977">СбНУНК, XVI–XVII, 1900</a>, с. 507.</p>
|
||||
|
||||
<p id="7" align="justify"><sup>7</sup> Державин, Н. История на България, том I. София: Славиздат, 1946, с. 178.</p>
|
||||
|
||||
<p id="8" align="justify"><sup>8</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 101–102.</p>
|
||||
|
||||
<p id="9" align="justify"><sup>9</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 77–91.</p>
|
||||
|
||||
<p id="10" align="justify"><sup>10</sup> Шишманов, И. Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – В: <a href="http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/26977">СбНУНК, XVI–XVII, 1900</a>, с. 535–543.</p>
|
||||
|
||||
<p id="11" align="justify"><sup>11</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 100–101.</p>
|
||||
|
||||
<p id="12" align="justify"><sup>12</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 98–100.</p>
|
||||
|
||||
<p id="13" align="justify"><sup>13</sup> Златарски, В. <a href="https://bghistory-letopisec.blogspot.com/2014/04/blog-post.html">Извѣстията за българитѣ въ хрониката на Симеона Метафраста и Логотета:</a> Историко-критическо изслѣдване. София: Държавна печатница, 1908, с. 15.</p>
|
||||
|
||||
<p id="14" align="justify"><sup>14</sup> Стара българска литература в седем тома, Том I: Апокрифи. София: Български писател, 1982, с. 295–296.</p>
|
||||
|
||||
<p id="15" align="justify"><sup>15</sup> Хрониката на Константин Манасий, София: 1992, с. 123</p>
|
||||
|
||||
<p id="16" align="justify"><sup>16</sup> Попов, А. <a href="https://archive.org/details/obzorkhronograf01popogoog/page/25/mode/2up">Обзор хронографов русской редакции</a>, Москва: Типография Лазаревскаго инст. (А. Мамонтовъ), 1866.</p>
|
||||
|
||||
<p id="17" align="justify"><sup>17</sup> Димитров, Б. <a href="https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/2#textstart">12 мита в българската история</a>, София: Фондация „Ком“, 2006.</p>
|
||||
|
||||
<p id="18" align="justify"><sup>18</sup> Иловайскiй, Д. <a href="https://macedonia.kroraina.com/il/dop_polemika_1886.htm#c2">Дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому.</a> Типографія М. Г. Волчанинова, (бывш. М. Н. Лаврова и К). Леонтьевскій пер. д. Лаврова. Москва, 1886.</p>
|
||||
|
||||
<p id="19" align="justify"><sup>19</sup> Иречек, К. История на българите. изд. Корени, 1999.</p>
|
||||
|
||||
<p id="20" align="justify"><sup>20</sup> <a href="https://web.archive.org/web/20131203032749/http://rm.univr.it/didattica/fonti/anto_cam/chrosalern/chrosalern_index.htm">Chronicon Salernitanum.</a> A critical edition with Studies on Literary and Historical Sources and on Language, a cura di U. Westerbergh, Stockholm, 1956. стр. 141-150.</p>
|
||||
|
||||
<p id="21" align="justify"><sup>21</sup> Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски. София: Издателство на БАН, 1966. – <a href="https://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html#II">Пространно житие: II, 5.</a></p>
|
||||
|
||||
<p id="22" align="justify"><sup>22</sup> Иловайски, Д. <a href="https://bgstarina.blog.bg/history/2022/03/26/d-i-ilovaiski-za-proizhoda-na-bylgarite.1810603">Въпросът за народността на русите, българите и хуните.</a> – В: Списание на Министерството на народното просвещение, част CCXV, Санкт Петербург, с. 17.</p>
|
||||
|
||||
<p id="23" align="justify"><sup>23</sup> Венелин, Ю. <a href="https://bgstarina.blog.bg/history/2021/05/25/iu-venelin-za-slavianskiia-proizhod-na-drevnite-bylgari.1762634"> Древните и сегашните българи</a> в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите. Москва: Университетска типография, 1829, с. 58–67.</p>
|
||||
|
||||
<p id="24" align="justify"><sup>24</sup> Дечков, В. <a href="https://www.forumnauka.bg/topic/23290-slavyanski-proizhod-na-drevnite-blgari/"> Славянски произход на древните българи.</a> София: онлайн материал, 2021.</p>
|
||||
|
||||
<p id="25" align="justify"><sup>25</sup> Дечков, В. <a href="https://bgstarina.blog.bg/history/2024/05/27/istoricheski-svidetelstva-che-kirilo-metodieviiat-cyrkovniia.1911613"> Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият (църковният или старият славянски) език е български.</a> София: онлайн материал, 2024.</p>
|
||||
|
||||
<p id="26" align="justify"><sup>26</sup> Иловайский, Д. Сборник государственных знаний. Т. VII. Спб. 1879. (<a href="https://litlife.club/books/82156/read?page=101">„Славянство болгар перед критикой слависта“</a>)</p>
|
||||
|
||||
<p id="27" align="justify"><sup>27</sup> Иловайски, Д. За славянското происхождение на дунавските бѫлгаре. Букурещ: изд. „Дружеството за распространение полезни знания“, 1875, с. 104.</p>
|
||||
|
||||
<p id="28" align="justify"><sup>28</sup> Vasmer, M., <a href="http://promacedonia.org/en/mv/index.html"> Die Slaven in Griechenland.</a> Berlin: 1941, Leipzig: 1970.</p>
|
||||
|
||||
<p id="29" align="justify"><sup>29</sup> князь Оболенский, М. <a href="https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003562266?page=26&rotate=0&theme=white">Летописец Переяславля Суздальского.</a> Москва: 1851, в предговора – с. XVI–XVII.</p>
|
||||
|
||||
<p id="30" align="justify"><sup>30</sup> Тулаев, П. Юрий Венелин и началото на българознанието. София: издава Национално движение „Русофили“, 2019.<p>
|
||||
|
||||
<p id="31" align="justify"><sup>31</sup> Державин, Н. История на България, том I. София: Славиздат, 1946, с. 178.</p>
|
||||
|
||||
</small>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,36 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Старите българи и техният език | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center><h1>Старите българи и техният език</h1></center>
|
||||
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center>
|
||||
</div>
|
||||
<article><br>
|
||||
<p align="justify" class="date">29.11.2024 г.</p>
|
||||
<p align="justify">В деня на всебългарския просветител св. Климент Охридски Фейсбук отново беше залят с изказвания на невежествени хулители на българското – особено тюрколюбците. За тези отцеругатели е много важно да се изтъкне лъжата, че старобългарският език всъщност не бил български, защото българите от времето на владетелите Аспарух и Кубрат уж не говорели този език! Възражението им е напълно погрешно, защото: 1) ако приемем тяхната теория, ние сме българите (славяни), а не „прабългарите“ (тюрки); Но за тези люде явно представата за мнимите „прабългари“ е по-важна от цялата история на действително съществуващия български народ и език. 2) В действителност ранните български („прабългарски“) имена на градове са чисто славянски: Плиска, Преслав, Шумен, девет (!) града с името Белград, Варна, Загоре. Самият летописец св. Теофан Изповедник казва, че крепостта на Аспарух се е наричала „на български“ ОНГЪЛ (ѪГЪЛЪ) – чиста славянска (старобългарска) дума, която днес се изговаря като „ъгъл“. На турски ъгъл е „буджак“ и така се нарича въпросната местност по време на Османската империя. Не по-различно е положението и при князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Безмер, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир – славянски имена, много от които дори нямат нужда от обяснение. Няма убедителни доказателства, че българите са говорели на нещо друго и после са го сменили със славянски (български). Тъкмо обратното. Тук църковната история се оказва същински ключ по въпроса за произхода на българите. Цялото дело на св. цар Борис след покръстването на българите е свързано с отстояването на българската народност, което се изразява в извоюването на самостоятелна църква и богослужение на роден български език. Това става и с ревността на светите братя Кирил и Методий, които страдали, че българите не разбират свещените книги. Това ни казва блаженият Теофилакт (родом грък, XI в.) в Пространното житие на св Климент Охридски:</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„Понеже <b>славянският, сиреч българският народ</b> (τὸ τῶν Σθλοβενῶν γένος εἴτʹ οὖν Βουλγάρων) не разбирал Писанията, изложени на гръцки език, светците [Кирил и Методий] смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на Писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1:19) на българите. Те тъгували и страдали до отказ от живота“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">„…[Кирил и Методий] измолили от Него тази благодат – да изнамерят азбуката, която съответствува на звуковете на <b>българския език</b> (Βουλγάρου γλώττης), и да могат да преведат Божествените Писания на езика на народа (си)“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">7. „…те изнамерили славянските писмена, превели боговдъхновените Писания <b>от гръцки на български език</b>...“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">IV 16. „Този Борис (Βορίσης) изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се просвещава и удостоява с божественото кръщение. Кирил и Методий видели, че има много вярващи и че много Божии чеда се раждат чрез вода и дух (Йоан 3:5), но че те са напълно лишени от духовна храна. Затова светците изнамерили азбуката, както казахме, и <b>превели Писанията на български език</b> (ἐπὶ τὸ Βουλγαρικὸν)...“.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Виждаме, че българите са славяни, че църковният славянски език е български, и че светите братя са превели Библията, виждайки дълбоката нужда именно на новопросветените българи да я разбират. Още св. Йоан Екзарх в X в. нарича църковният славянски език „БЪЛГАРСКИ“. Така че древните българи са били славяни, което е засвидетелствано и в летописа от Салерно (X в.), където АЛЦЕК [брат на Аспарух] е наречен „вожд на СЛАВЯНИТЕ“ („Alcieco, dux Sclavorum“).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">По думите на Черноризец Храбър: „има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“.</p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
@@ -0,0 +1,38 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Поредно терзание за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Поредно терзание за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 05.01.2026 г.
|
||||
<br><i>създадена:</i> 05.01.2026 г.</p></small>
|
||||
<br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="zaimov.png">
|
||||
</div>
|
||||
<br>
|
||||
<p align="justify">„Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ – В тази книга проф. Йордан Заимов разглежда въпроса за българското заселване на Балканите чрез имената на места, селища, реки. Сам по себе си изключително вълнуващ труд. Но болно ми става като като видя такова заглавие („Заселване на българските славяни“). Не защото не може да се използва за древните българи, и не защото това, за което говорят е в действителност нещо различно от българите. Мога да посоча примери и за двете в нашето славянско направление – Любен Каравелов нарича древните българи „български славяни“, Юрий Венелин тълкува писания на историци за „руските славяни“ като казва „т.е. русите“... Но проблемът е в академичното изопачено разбиране зад това понятие, което крие грозното обезродяване и разкъсване (раздвояване) на българския народ като тюрки, претопили се в безименни славяни... Питам се „защо, защо, защо?“ Та нали това е писано от професори – най-вещите лица по въпроса. Как може такова нещо да се разпространява, и то не само това, но се разглежда като единствената възможност, като самата Истина. И да няма един учен през целия комунизъм (а и преди, освен Иловайски) с друго мнение? И тогава си спомням латинската поговорка „Vitam impendere vero“ – „Да посветиш живота си на истината“. Точно с тези думи Васил Априлов изобличава западноевропейските „татаромани“. В случая е още по-зле защото става дума за нашата собствена Българска академия на науките и за комунизма – властта, която уж претендира за „панславизъм“ или поне за положително отношение към славяните във връзка с политическото влияние на СССР. Но не! В действителност за тях е важна не историческата близост и истинските корени на славянските народи, а академичното предание от съветските и преди това прозападните руски учени (а не пробългарските, каквито също има), които считат древните българи за тюрки, (претопили се в славяни). За това получаваме заглавие за „български славяни“, което, пак казвам, дори да говори за нещо действително (древните славянски българи), но го изопачава. Цялата тази мъка и размисли минават през главата ми всеки път като видя такова заглавие. Но защо ли се чудя? Положението е същото при въпроса за произхода на света и човека – има не само научни книги с грешни понятия и представи, но цели пресъздавания на видове, цели епохи, които са съвършен плод на човешкото въображение – и по-право – на човешката заблуда и помрачение. Така че не бива да се учудвам, защото за къде по-големи въпроси има дори по-големи заблуди! Но това показва ненадеждността на установената наука и нуждата от Преданието на вярата.</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b>Послепис</b>, 20.04.26 г.: Дадох си сметка, че ако изхождайки от здравото мислене, за себе си приемам „български славяни“ в официозната наука просто като тъждествено на древните българи, както правят Юрий Венелин и Любен Каравелов, то значително бих освободил мисълта си. Бих могъл да чета такива трудове (като на Заимов) през здрава призма, обогатявайки се със сведения. „Мнозина са си задавали въпроса: от кое време славяните, т.е. русите, дошли в Русия и я населяват?...“ – Ю. В. Това няма да промени техния тюркски или изобщо неславянски възглед (проф. Иловайски критикува фалшивата представа за „български славяни“ като отделни от българите, но и го ползва за самите българи), но ще освободи мен от неговата тежест и ще ми позволи да налагам правилния изконно-славянски (славянобългарски) прочит на понятието и разискваните теми. </p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p><small>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
Reference in New Issue
Block a user