Статия
This commit is contained in:
@@ -0,0 +1,146 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<center><h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1></center>
|
||||
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
|
||||
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
|
||||
<p align="justify"><p><br>
|
||||
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
|
||||
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;<br>
|
||||
<br>
|
||||
<b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:<br>
|
||||
<br>
|
||||
Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
|
||||
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
|
||||
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
|
||||
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
|
||||
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
|
||||
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
|
||||
<p>1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
|
||||
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
|
||||
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="tesalia2.png"></p>
|
||||
</p>
|
||||
<p><em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
|
||||
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
|
||||
<p><img src="ohrid.jpg"></p>
|
||||
<b> <br>
|
||||
</b><em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)</em></p>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="delyan.png"></p>
|
||||
<p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян;</em></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
|
||||
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>XIII </b><b>в. – </b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><img src="bgasen.png"></p>
|
||||
<p><img src="bgasen2.png"></p>
|
||||
</b></p>
|
||||
<p><em>Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II</em></p>
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>1336 г.</b> – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, <b>българи</b> и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]</p>
|
||||
<p><b>1348-1371 г. –</b> Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция. </p>
|
||||
<p><b>1423 г.</b> – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за <u>българи в Тесалия през </u><u>XV </u><u>в.,</u> които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b>1829-1834 г.</b> – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, <u>българи</u>, турци, гърци“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и <b>Тесалия</b>“.</p>
|
||||
<p><b>1850 г. </b>– Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1868 г.</b> – Руският генерал-майор и военен историк Иван Липранди в съчинението си „Източният въпрос и България“, във връзка с жилищата на българите казва: „За Македония не говоря: тя е обитавана от българите, на които е принадлежала; в нея живеят само малка част от гърците; тук живеят и куцо-власите или цинцарите, но те са много повече в <u>Тесалия</u>, която е наполовина населена от гърци с <u>българи</u>, общо до милион и половина“.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1881 г. </b>– кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;</p>
|
||||
<p><b>1912 г. </b>– присъединена е и<b> </b>Северна Тесалия (местността около Еласона);</p>
|
||||
<p><b>Погърчване</b> – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b> <br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
</b><b>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</b></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
|
||||
<p>Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]</p>
|
||||
<p>Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]</p>
|
||||
<p><img src="vasmer1.png"></p>
|
||||
<p><em>Списък на Макс Фасмер с български геогр. названия в Тесалия<br>
|
||||
<br>
|
||||
</em></p>
|
||||
<p>Със сигурност има и други източници за българите в Тесалия (Велегезития), но това са някои от тях, на които съм попадал или са по-важни за въпроса.</p>
|
||||
<p>Ромейският цар Константин Багренородни (X в.) възкликва: „Пославяни се и стана варварска цялата страна“ (εσθλαβωθή πάσα η χώρα καί γέγονε βάρβαρος), говорейки за българските поселения, простиращи се чак до двата Епира, Тесалия, Морея (бълг. име на Пелопонес), Корфу, Крит, Мала Азия. Както видяхме от всичките събрани и представени исторически и езикови свидетелства, това не били някакви безродни или безименни славяни, камо ли сърби, а именно българи. Земите на Софокъл, Перикъл, Леонид, Платон намерили нови стопани, притежаващи собствена култура, обичаи и нрави. Неслучайно св. Паисий Хилендарски казва:</p>
|
||||
<p>„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“</p>
|
||||
<p>„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“</p>
|
||||
<p> – из „История славянобългарска“</p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
|
||||
[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име<br>
|
||||
<br>
|
||||
[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
|
||||
<p> <br>
|
||||
[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
|
||||
[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
|
||||
|
||||
</blockquote>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
Reference in New Issue
Block a user