41 lines
6.3 KiB
HTML
41 lines
6.3 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
|
||
<html>
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<title>Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||
<article>
|
||
<center><h1>Образите на св. св. Кирил и Методий в творчеството на шуменския зограф Никола Василев</h1></center>
|
||
<hr><br>
|
||
|
||
|
||
<p align="justify">Никола Василев е образописец (зограф) от гр. Шумен. Макар в днешно време да не се обръща достатъчно внимание на творчеството му, в действителност той е създал иконографска работилница, което може да се нарече шуменска зографска школа.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Любим иконографски сюжет на зографа са ликовете на светите равнопапостолни братя Методий и Кирил. В тях той развива иконографския сюжет и изразява историческата им връзка на първоучителите с България.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Основно вдъхновение за Василев са образите на светите братя от литографията на Христо Данов, иконите на Станислав Доспевски и отчасти Цоню Симеонов. Той съчетава различни части от тях, като добавя свой творчески принос.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Има два главни вида образи на светите братя в творчеството на Никола Василев: единият е с включено кръщението на св. цар Борис между двамата братя, а другият – с поставена между тях маса с азбуката. Във всички образи се забелязва влиянието на литографията на Данов – благославящият отгоре Христос, цветните епископски одежди, думите на Евангелието, разположението на Методий отляво, а Кирил – отдясно и т.н.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>1) Образи с Борисовото кръщение.</b> Особено значимо за тях е извършеното от Никола Василев поставяне на царското кръщение в средата на иконата като главно събитие (при Христо Данов е в един от медальоните). Изобразена е българската столица (Прѣславъ) с крепостни стени, обществени сгради, понякога стража. В средата е царското семейство – самият Борис е коленичил пред св. Методий, който извършва тайнството. Вляво е купелът, а вдясно – царицата, царския син и войник. С този сюжет е изразено старинното църковно предание за връзката на първоучителите с България и дори покръстването на цар Борис от св. Методий, за което съобщава блажени Теофилакт в <a href="https://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html#b">Пространното житие на св. Климент Охридски</a> (XI в.).</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>2) Образи с маса и свитък с азбуката.</b> Те са вдъхновени от Станислав Доспевски, но запазват значителни черти от предпочитанията на Василев. Между равноапостолите има маса, на която са поставени свитък с азбуката, Св. Кръст, глобус и понякога други предмети. Одеждите и разположението на фигурите обачие поддражават на виенската литография.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">В много от иконите св. св. Методий и Кирил са наречени <b>„български просветители“</b>, а под централната сцена пише <b>„Кръщение Борисово в Преслав“</b>. По този начин се изразява църковното предание за българския произход на братята, езика и просветителското им дело, т.е. на българския корен на Покръстването и просвещението на славянските народи, както е изразено в древните жития, а в тази епоха – напр. в щампите на еп. Поликарп (XIX в.).</p>
|
||
|
||
<br><hr>
|
||
<p align="justify">Данните са почерпени от: Тодорова, Р. <a href="https://www.researchgate.net/publication/322131509_Konceptualizaciata_na_obrazite_na_sv_sv_Kiril_i_Metodij_v_ikonografskia_model_na_Nikola_Vasilev_ot_Sumen_Conceptualization_of_the_images_of_St_Cyril_and_St_Methodius_in_the_iconographic_model_of_Nikol">Концептуализацията на образите на св. св. Кирил и Методий в иконографския модел на Никола Василев от Шумен</a> – В: Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството, София: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, 2017.</p>
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|