44 lines
6.3 KiB
HTML
44 lines
6.3 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
|
<html lang="bg">
|
|
<head>
|
|
<meta charset="utf-8">
|
|
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
|
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
|
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
|
<title>Значение на Ю. Венелин | Българска старина</title>
|
|
|
|
</head>
|
|
|
|
<body>
|
|
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
|
<center>
|
|
<h1 class="glav">Из „Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина“, 1851</h1>
|
|
<h2>Предговор за значението на Венелиновата дейност</h2>
|
|
<h3><i>Никола Палаузов</i></h3>
|
|
</center>
|
|
<article>
|
|
<center>
|
|
<hr>
|
|
<br>
|
|
<div class="container">
|
|
<img src="vene-bio1.png" alt="vene-bio">
|
|
</div>
|
|
</center>
|
|
<br>
|
|
|
|
<p align="left"><span class="date">превел на съвременен български:</span> <i>Васил Дечков</i>, 2025</p>
|
|
<p align="justify"> Венелин е един от ония учени мъже, паметта на които е останала вечно незабравима. Със своите критически изследвания, той не само изведе българския народ от онази тъмна неизвестност, в която се намираше толкова векове преди него, но оказа голяма услуга и на общата славянска история. Той ясно доказа, че българите не са от татарски произход, както отнапред бяха писали, но са чисто славянско племе, подобно на: русите, поляците, чехите и др., и че прочутите хуни, които нанесли такъв голям страх на Западната Европа в Средните векове, не са били друг народ, но са били българи. Доказа, че българите са отдавнашни европейски старожители и тяхното царство е било обширно и могъщо. Със своето огнено слово и пламенна любов той събуди нашите българи от тойзи дълбокий, смъртовидни сън, в който се намираха толкози векове. Никой от учените мъже европейски не беше обърнал такова внимание на нашия народ; нему беше дадено да го изведе от онази тъмнина.<b>*</b></p>
|
|
|
|
<p align="justify"> Името на тогози учен мъж трябва да бъде паметно за всеки българин, понеже, ако можем така да кажем, той възроди българската история, разля светлина върху нашия народ и запозна с него целия (всичкия) просветѐн свят.</p>
|
|
|
|
<p align="justify"> Затова, за да мога да възблагодаря неговата памет, познах за небезполезно да напечатам това кратко негово жизнеописание, за да може всеки българин да разумее неговия живот и трудове, които той бе поел върху си само поради рядката си ревност за ползата на славянския род, а най-много за българите. Нека всеки българин, в благодарност за неговите заслуги, с внимание прочете и изучи това негово жизнеописание, което показва каква любов и ревност тойзи учен человек имаше към цялото славянство, за което не жалеше ни трудовете, ни живота си. Наистина, незабвенний мъжо! Името ти навсегда (завинаги) ще царува в устата на благодарните българи, – в техните сърца ти си намерил несъкрушим паметник за твоите заслуги! Господ да те прости, Юрий Венелине, и да ти подари Царството Небесно!</p>
|
|
|
|
<p align="justify"><b>*</b><small> Венелин в своята книжка „За зародиша на новата българска литература“ пише: „Още през 1827 год., в едно московско списание мислеха, че всички заддунавски славяни са изчезнали, и че там вече не се чува славянска реч. Това доказва какви смътни разбирания за жителите на Европейска Турция имаше у нас (т.е. в Русия) през 1827 год. За да обърна вниманието на учените изследователи към забравения народ, в 1829 год. издадох своите критически изследвания за него и изразих упрека си в следните думи: „нека чужденците, поради незнание или нехайство, малко да се грижат за тях (за българите); но толкова по-непростително за нас е да забравим българите, от чиито ръце получихме кръщение, които ни научиха да четем и пишем, на чийто роден език се извършва нашето богослужение, на чийто език писахме почти до времето на Ломоносов; чиято люлка е свързана с неразривни връзки с люлката на руския народ и проч. Quod erit demonstrandum“</small></p>
|
|
|
|
<br>
|
|
<hr>
|
|
<p>Цялата книга в PDF: Палаузовъ, Н. <a href=/k/vene-bio.pdf>Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина</a>, 1851.</p>
|
|
</article>
|
|
</body>
|
|
</html>
|