Venelin Dechkov
73 lines
8.9 KiB
HTML
73 lines
8.9 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
|
||
<html>
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<title>Бележки за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||
<center>
|
||
<h1>Кратки бележки за произхода на българите</h1>
|
||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||
</center>
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
</center>
|
||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 19.11.2025 г.
|
||
<br><i>създадена:</i> 08.09.2023 г.</p></small>
|
||
<br>
|
||
|
||
<p align="justify">Тук са изложени някои мои бележки за произхода на българите. Част от тях са заимствани от Д. Иловайски и се повтарят с описаното в миналите ми статии, но тук са предадени по-сбито:</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• единственият засвидетелстван български език е славянският;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• липсва друг превод на Св. Писания освен славянския (или както синонимно е наречен от Йоан Екзарх – български);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• в епохата Χ–XΙ в. българите безспорно са славяни, говорят на славянски – речта им е засвидетелствана от Кедрин: <b>„Βεζείτε, ό Τσαΐσαρ“</b> (<span class="starobg">Бѣзите, цѣсарь</span>), а също са наричани така в:</p>
|
||
|
||
<p align="justify">1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<strong>славянският, сиреч българският народ...</strong>“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „<strong>славяни-българи</strong>“ в Солунско;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<strong>Славения, тоест България</strong>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• историята не ни представя примери за светкавична и безследна загуба на родния език, и то на могъщия народ-завоевател;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• старобългарският език е чист славянски език (няма например тюркски елемент в него);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• Аспаруховите българи са били многочислени, напр. според Баварския землеписец (IX в.): „Vulgarii, regio est immensa et populus multus, habeus civitates v, eo quod multitudo magna ex eis sit et non sit eis opus civitates habere“; хазарския каган Йосиф (X век): „многочислени като песъчинки в морето“; български Манасиев летопис: „Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък“ (XIV в. – домашен);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• средновековните българи са се считали за изконни славяни (пряка приемственост в летописите с т. нар. Аспарухови българи или „пра“българи);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• славянското присъствие<a href="#1"><b>*</b></a> в южните Балкани (напр. Пелопонес) се осъществява <strong>след</strong> окончателното въдворяване на българите зад Дунава;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• славянското население на Епир и Тесалия през цялото Средновековие, дори до XIX век, е известно с името си „българи“. Според тюркската хипотеза обаче те са „станали“ българи (уж приели името на алтайските покорители) за времето, в което тези земи са били част от Първото българско царство – според тях ок. 100 години с прекъсвания (920–1018 г). Същевременно, племето милинги в Морея, поселило се там ок. VIII в., се споменава през XIV век в Морейския летопис. Как тогава може същите славяни да „станат“ българи за под 100 години „тюрко-българска“ власт, но под 600–700 години византийска – да не приемат името „ромеи“, а да си останат милинги?</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• отново в Тесалия има немалко топомини, произхождащи от името „българи“ (Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar и пр.);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• предводителят на „пра“българите в Италия Алцек е наречен „<strong>вожд на славяните</strong>“ („Alcieco, dux Sclavorum – Chronicon Salernitarum, 142-150);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">И прочее факти. Изобщо историческото съществуване на отделен от сърбохърватския славянски народ и език в източната половина на Балканите (в дн. Румъния, България, РСМ, Гърция и пр., известен в Средновековието с името българи), не намира обяснение, ако древните българи не бъдат признати за славяни.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">В една по-ранна епоха някои писатели (напр. Прокопий Кесарийски и Йорнанд Равенски) правят разлика между българи и <strong>склавини</strong> (напр. „българи, анти и склавини“), като последното название първоначално означава собствено илирийския или сърбо-хървато-словенския клон на славяните. Постепенно гръцките летописци разпростират името им върху всички народи, говорещи сродни езици от това семейство.<br>
|
||
|
||
<p id="1" align="justify"><b>*</b> споменатите славяни (милинги, езерци) в Пелопонес принадлежат към <b>същото българско племе</b> съгласно езиковите и исторически свидетелства: езикът им е старобългарски с *шт и *жд, изрично са наречени българи в критска народна песен и използват титлата „болярин“;<br></p>
|
||
<br>
|
||
<hr>
|
||
<p>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!<br>
|
||
<br>
|
||
<p><div class="container">
|
||
<img src="slav-proizhod.jpg">
|
||
</div></p>
|
||
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|