82 lines
12 KiB
HTML
82 lines
12 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
<html lang="bg">
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<title>Disciplina arcana | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||
<center>
|
||
<h1>Disciplina arcana: „българи и славяни“?!</h1>
|
||
<h2>Обяснение</h2>
|
||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||
</center>
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
</center>
|
||
|
||
<small><p align="left"><span class="date">последно обновена:</span> 27.03.2026 г.
|
||
<br><i>създадена:</i> 21.11.2025 г.</p></small><br>
|
||
<p align="justify"><b>Тази статия изхожда от <a href="../slav-theory">славянската теория</a> за произхода на древните българи.</b></p>
|
||
<p align="justify">Името Σκλάβοι, Σθλαβήνοι („склави“, „славини“) в ромейските източници може да означава:</p>
|
||
<p align="left"><b>1.</b> Конкретно западнобалкански славяни<br>
|
||
<b>2.</b> Всички славяни<br>
|
||
<b>3.</b> Конкретно българи.</p>
|
||
<p>Може и да е звучи произволно, но е безспорно, че и трите значения ги има (цитати). Тоест произволът не идва от славянското становище, а от гърците.</sup></a></p>
|
||
|
||
<p align="justify">Както при тях римлянин (ромеин) може да означава:</p>
|
||
<p align="left"><b>1.</b> Всички поданици на Царството<br>
|
||
<b>2.</b> Конкретно латинците<br>
|
||
<b>3.</b> Конкретно гърците</p><br>
|
||
|
||
<p align="left"><h3><big>1. Конкретен клон (западнобалк.)</big></h3></p>
|
||
|
||
<p align="justify">Места, където наистина се говори за други славяни – най-вероятно сърбо-хърватите (+словенци). Защото наистина има такива места, както е при Йордан Равенски („българи, анти и склави“ – антите също са славяни, но са изброени отделно от склавите). И чак след това можем да достигнем до малкото места, където този модел не работи, защото се отнасят наистина за България и българи.</p>
|
||
|
||
<p><div class="container">
|
||
<img src="distinct.png"></div></p><br>
|
||
|
||
<p align="justify">• Българите по времето на Георги Войтех не приели сърбина Константин Бодин за свой владетел, защото по този начин <b>„българите щели да покорени от славяните [сърбите]“.</b> Източник?</p>
|
||
|
||
<p align="justify">• „склавите [сърбите?] и вулгарите много се заобичали, защото говорели един език“ – Дуклянски летопис, XIV в. (да се допроучи).</p><br>
|
||
|
||
<p align="left"><h3><big>2. Всички славяни</h3></big></p>
|
||
|
||
<p align="left"><h3><big>3. Конкретно българите</h3></big></p>
|
||
|
||
<p align="justify">1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<strong>славянският, сиреч българският народ...</strong>“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „<strong>славяни-българи</strong>“ в Солунско;</p>
|
||
|
||
<p align="justify">3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<strong>Славения, тоест България</strong>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία);</p>
|
||
|
||
<p align="justify">4) Сказание за Сивила (средновизантийски сборник, в старобългарски превод?): <b>„Славяните, сиреч българите</b>, са добри, гостоприемни, истинни, беззлобливи, любящи чужденеца и християнството. Те ще запазят и предадат при Второто пришествие правата вяра на Господа“.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Брат/близнак = Българи/славяни</p>
|
||
|
||
|
||
<br><p align="justify"><b>За единичните случаи:</b> 2-те места, където се казва „българи и Славинии“ вероятно относно Мизия и Македония, и едното място, където се казва "българи и склави" относно България.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>1.</b> С понятието „Славиния“ могат да се описват/разграничават независимите или полу-зависимите от Византия българи (т.е. българите с техните славянски области).</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>2.</b> „Маджари и авари“, „мизи и българи“, „българи и хуни“, „царе и князе“, „народи и племена“ е език на пояснение, разширение, уточнение („и“ като пояснителен съюз), не разделение. Може да означава <b>„българите, които са славяни“</b> или „аварите, които са маджари“ – такъв е случаят при св. Паисий, който на едно място говори за „авари и маджари“, а на друго – изрично казва, че аварите са маджари (според него). Също и при патриарх Никифор (IX в.), на едно място говори за „българи и хуни“, а на друго място нарича българите „хуни“. Това е съвсем естествен начин на говорене и всеки от нас го прави, съзнателно или не, за да опише всестранно някоя своя мисъл, напр. „комунисти и фанатици“ (в тази мисъл комунистите също са към фанатиците, но е изразена така, че може да се разтълкува и погрешно, сякаш са нещо отделно). Има такъв поетичен похват (паралелизъм) в библейския еврейски език: „Чужд станах за <b>братята</b> си и странен за <b>синовете</b> на майка ми“. (Пс. 68:9). „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.“ (Пс. 18:1). Това тълкувание окончателно се потвърждава от летописа на Никита Хониат (XIII в.), в който се споменава, че Асен и Петър „нямало да се спрат, докато не нанесат твърде големи вреди на ромеите и не обединят управлението на <b>мизи и българи</b> в едно, както било някога.“ Българите, които са добре известни като „мизи“ у гърците, в различните им предели (Мизия и Македония) са наречени от тях <b>„мизи и българи“</b>! Какъв по-ясен пример за византийската етнографска неточност от това!</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>3.</b> Смесени понятия – често византийските летописци използват народните имена съвсем произволно, без да отразява нещо действително. Например „българи и котраги“, макар че според други източници котрагите спадат към българите. Същите византийци наричат циганите "Γύφτοι" <b>(египтяни)</b>, откъдето се и запазва думата Gypsies! Така че не можем да очакваме това да са някакви вещи етнографи! Често използват имената както им падне. Така е и в разказа за бунта на Виталиан (513 г.), в който участват българи, които са наречени последователно в същия текст през две изречения „българи и хуни“, „скити“, „хуни“, „готи“...</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Разбирам, че това е някакъв по-нишов въпрос и няма да тръгнем да се обясняваме като излагаме самото становище, но е добре да го имаме като подготвено тълкувание, защото това е труден момент, с който могат да ни „сгащят“, ако не сме подготвени предварително.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">И както казва Иловайски: първо да докажат как изобщо е възможно това радикално превръщане, и после ще мислим за 2-3 заплетени изречения в източник.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Според мен е по-добре да разтълкуваш тези места като "просто българи" и да кажеш "не е нещо особено, просто по-особен изказ" (както правят средновековните българи впрочем в старобългарските преводи), т.е. нашият възглед се подкрепя и от преданието<a href="#1"><sup><b>[1]</b></sup></a>, отколкото да "удвоиш славянството" и да кажеш, че има две групи българи. Мисля, че втората възможност по-скоро отслабва славянското становище, а и не се основава на топонимите, където езикът е един, и на историята, където народът е един. Малко е поставяне на каруцата (2-3 забити израза от гърците) пред коня (целокупния български народ, езикът и преданието)</p>
|
||
|
||
<p id="1" align="justify"><span class="date"><sup><b>[1]</b></sup></span> Виж старобългарския превод на Симеон Логотета. Така правят и прозорливите учени Ю. Венелин и Д. Иловайски. „Цялата беда е в това, че досега историческите умници са тълкували всичко буквално; според тях например две имена на един и същ народ означават два различни народа, защото тези имена се състоят от съвсем различни букви!!“ – Юрий Венелин.
|
||
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|