176 lines
39 KiB
HTML
176 lines
39 KiB
HTML
<!DOCTYPE HTML>
|
||
<html lang="bg">
|
||
<head>
|
||
<meta charset="utf-8">
|
||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||
<title>Православие и родолюбие | Българска старина</title>
|
||
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<center>
|
||
<h1>Православие и родолюбие</h1>
|
||
<i><h3>Братя Дечкови</h3></i>
|
||
</center>
|
||
|
||
<article>
|
||
<center>
|
||
<hr>
|
||
<br>
|
||
<div class="container">
|
||
<img src="bg-svetii.jpg" alt="bg-svetii">
|
||
</div>
|
||
<br>Светци поборници за българщината: икони на св. Паисий Хилендарски и св. св. Кирил и Методий
|
||
</center>
|
||
<br>
|
||
|
||
<p align="left"><span class="date">08.06.2025 г.</span></p>
|
||
|
||
<p align="left">Съдържание:<br>
|
||
<a href="#pagan"><b>1. </b><i>Против новите езичници</i></a><br>
|
||
<a href="#gnosis"><b>2. </b><i>Против новите гностици</i></a><br>
|
||
<a href="#natio"><b>3. </b><i>За разликата между „национализъм“ и „империализъм“</i></a><br>
|
||
<a href="#svidetelstva"><b>4. </b><i>Свидетелства за родолюбието в църквата</i></a></p><br>
|
||
|
||
<h3 id="pagan">Против новите езичници</h3>
|
||
<p align="justify"> Нашите нравствени схващания не са несвързани предпочитания, а част от определен светоглед (и неговата ценностна система). Тези въпроси се разглеждат от философията и раздела ѝ етика. Няма как българското като ценност да е над Бога, Който е създал всичко, включително и българите. Православието е истинната вяра, която Бог ни е открил за Него и за цялото творение. Тази истина е всеобхватен светоглед за Твореца и цялото Му творение: човека, животните, природата; народите, моралът, спасението… Без Бог няма философска основа за никакъв морал, всичко става относително. Без всеобщ Законодател, всяко нравствено съждение се свежда до лични предпочитания, а не до разумно обосновани норми. Но ние знаем, че Бог съществува и е Създател и Законодател на вселената. Добро е това, което съответства на Божията воля, а зло е това, което ѝ противоречи. Познание за Божията воля придобиваме от Неговия Закон, който ни е открит в Откровението – Библията (Стария и Новия Завет) и тълкуванията ѝ от светите отци на Църквата. Така че ако човек постави българското над православието, то той вече не би бил православен, тъй като не би следвал нравствената система на православието, а свои предпочитания, извъртащи реда на старшинството в светогледа. Би поставил творението над Твореца.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Това не означава, че ние се отричаме от българското и българската култура – тъкмо обратното. Както вече споменах, родолюбието е добродетел в православието. Подобно на семейството, което обичаме и почитаме, и за което имаме нравствен дълг да се грижим и жертваме. А народът е разширение на семейството. Всичко това са християнски ценности, с които атеист би могъл да не е съгласен. Казвам го, за да подчертая, че няма някакви „общи“, „неутрални“ ценности, но всички те принадлежат към дадени системи. А истинната система е православието, в която родолюбието е добродетел. Сам Бог е създал (човека, а сетне и) различните народи и /езици. В Стария Завет има строги предписания членовете на Божия народ да не се женят за чужденки (езичнички), да не приемат боговете и обичаите на другите народи. В Новия Завет Дух Светий слиза върху апостолите и ги сподобява с дарбата да говорят на всякакви езици, за да проповядват християнството на всички народи, както им заръчва Христос: „и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Св. ап. Павел дори се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Св. Юстин Философ (II век) съобщава, че езичниците се възхищавали на християните за родолюбието им. С покръстването на народите за последните се основават цели собствени поместни църкви – Арменска, Грузинска, Българска… Св. Кирил Философ превежда Библията на старобългарски и разбива ереста на тези, които грешно учели, че Бог може да се прославя само на три езика. Когато във война между Русия и Япония православните японци питат своя просветител руснак св. Николай дали да се молят за Япония или за Русия с оглед на вярата и народността си, той им отвръща да се молят за Япония. Монахът светец Паисий Хилендарски полага огромен труд за своята „История славянобългарска“, в която показва правилното отношение на православния християнин към неговия народ. Всекиму са известни неговите думи: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин? (…) Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост.“. Според собствените му думи, св. Паисий пише Историята „в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му Отец и пресветия, преблагия и животворящ негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин“. Епископът мъченик Борис Неврокопски в описанието си на пастирските добродетели включва родолюбието и го описва като „възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване“. Всички висши български духовници от царско време следват този принцип. Всичко това са примери за родолюбци, поставящи Бога на първо място, както е правилният ред. </p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение. </p>
|
||
|
||
<p align="justify">За дообсъждане: етно-филетизмът като обвинение – гръцка измислица, не се приема всеобщо, вкл. от Българската църква.</p>
|
||
|
||
<br><h3 id="gnosis">Против новите гностици</h3>
|
||
|
||
<p align="justify"> „Етно-филетизмът“ е гръцка измислица на принципа „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> И защо според теб е нещо нередно да се молиш за собствения си народ? Трябва да не се молим и за семействата си ли? Когато молитвите са споменавали владетеля, това е бил царят на съответната държава, а не на всички народи.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Разбирам, че се опасяваш от залитане към земното пред небесното, но мисля, че трябва да разглеждаме народа си като разширение на семейството. „Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Надяваме ли се на „небесно“ семейство? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Има ли място „семейното“ в Църквата? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Противопоставянето на Църква и народ е противопоставяне на небесното и земното, своего рода гностицизъм.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"> Частното противоречи ли на общото? Да се молиш за патриарха или певците противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя предстоятел. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат?</p><br>
|
||
|
||
<h3 id="natio">За разликата между „национализъм“ и „империализъм“</h3>
|
||
|
||
<p align="justify">Когато говорим за родолюбието в православна светлина, трябва да обърнем внимание на понятието „национализъм“ и различните представи, обвързани с него. Днес често то се използва с отрицателен оттенък, сякаш в него има нездрав стремеж за потисничество над други, самопревъзнасяне или нещо изкуствено. В действителност обаче национализмът (от лат. natio „народ“) възниква като историческо движение, основано на действителните народи и естественото родолюбие, целящо отстояването на своя народ, а не господство и потисничество над другите. Същинският национализъм се проявява особено силно през XIX в. в условията на господство на няколко империи над цялата палитра от народи на европейския континент (а и колониите извън него) – Османска, Австрийска, Руска и т.н. Така например само в Австрийската империя влизат големи части от седем (!) славянски народа, освен останалите. „Национализмът“, т.е. народното движение, целяло освобождаването на тези народи и създаването им на собствени държави, където няма да бъдат потискани чрез забрани за техния език и пр. Подобно на човек, който се застъпва за семейството си, когато то бива потискано – това е отстояване, а не самопревъзнасяне. Под влияние на част от развитието на западноевропейската история някои приемат, че идеята за собствена държава на всеки народ е явление на Новото време, но историята ни доказва точно обратното. Така например византийските летописи (Никита Хоният, XIII в. – посочка) свидетелстват, че царете Асен и Петър, след като възстановили Българското царство, нямало да се спрат, докато не обединят всички българи под една власт. Историята на древните царства – Египетско, Асирийско, Вавилонско, Израилско, Персийско – започва като история на един народ, който основава своя държава, а чак впоследствие, поради голямата си мощ, налага властта си и над други народи. Това означава – съвсем естествено – че империализмът, или явлението една държава да управлява много народи, е вследствие на развитие, а не първоначалното състояние. Най-често в тези случаи управленският фактор се превръща в самоцел и започва да потиска народите с цел укрепване на положението си. С империализма се свързва идеята, че един народ трябва да превзема и потиска други народи – тук вече е нездравото народностното самопревъзнасяне.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">И тъй, правилните определения за понятията са следните:</p>
|
||
<p align="justify"><b>Национализъм (родолюбие)</b> – убеждението, че човек трябва да обича и самоотвержено отстоява собствения си народ, както обича семейството си.</p>
|
||
<p align="justify"><b>Империализъм (властолюбие, потисничество)</b> – изопачена представа за господстване над другите народи и отнемане на тяхната свобода; народностен егоизъм и горделивост.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Следователно напр. сръбските изстъпления в Македония трябва да се наричат прояви не на „сръбския национализъм“ (родолюбие), а на „сръбския империализъм“ (властолюбие). Стремежът на българите да освободят поробените си сънародници в Македония не е „български империализъм“, а български национализъм (родолюбие).</p>
|
||
|
||
<p align="justify">Би могло да се направи следното сравнение: ако престъпник влезе в дом на семейство, за да го обере или да навреди на членовете му, но пострада от стопанина, то виновен за това ще бъде не стопанинът, а крадецът. В нашия случай стопанинът е родолюбецът, а крадецът – империалист. Единият пази своето, а другият се опитва да присвои или да навреди на другия.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 1:</u> Исторически разграничението не е било толкова ясно откроено, тъй като при възмогване на определен народ, той завземал земи и от други, напр. българските владетели в определени времена се наричали „царе на българи и гърци“. Също побеждаване и разсипване на неверници или заплашващи отечеството биха могли да се разглеждат като нещо положително (както в Стария Завет). Но това разграничение (между родолюбие и властолюбие) продължава да важи като обща рамка за по-доброто разбиране на отношението към народа и международните отношения.
|
||
|
||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 2:</u> Във връзка с течението на политическия национализъм, някои се опитват да твърдят, че преди Новото време не е съществувало у простия народ понятие, че са една народност. Смятаме за напълно безпредметно да опровергаваме толкова безпочвено твърдение, което намира разобличение във всеки втори стих от Стария Завет. Но ще добавим следното:</p>
|
||
|
||
<p align="justify">1) В Стария Завет еврейският народ постоянно се нарича „дом Израилев“ или чеда на Авраам. Израил е другото име на Иаков, от чиито 12 сина произлизат дванадесетте Израилеви колена. А Авраам е негов дядо – считан за родоначалникът на евреите въобще. Щом всички членове на еврейския народ се определят като неговия дом, това означава, че представата за тях е като за сродници, членове на един общ голям род. Оттам идва и самата дума „на-род“ – естествена кръвна връзка между сродници, а не някаква наложена отвън изкуствена сглобка. На старобългарски, синоним на „род“ е „език“, което говори за тъждеството между двете.</p>
|
||
|
||
<p align="justify">2) В летописа на Георги Акрополит (XIII в.) за войната на цар Михаил II Асен с гърците се споменава следното: <i>„Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните“.</i> Това ясно свидетелства, че тези обикновени граждани, и то на Ромейската империя, са се възприемали като принадлежащи към отделен български народ.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 3:</u> (към гностиците?): За втората Христова заповед? Самарянинът – първо е духовно родство, второ е кръвно. (както Христос първо се обръща към „изгубените овце на дома Израилев“, а после към езичниците) Духовното родство е първо, но не унищожава кръвното – както благодатта не унищожава природата.</p>
|
||
|
||
<p align="justify"><b>*</b> <u>Бележка 4:</u> (да се добави към „против гностиците“): Да отричаш родолюбието е все едно да кажеш на майка в родилен дом, която иска своето бебе, че трябва да вземе което и да е, защото трябва да обича всички еднакво. Толкова е противоестествено, никой не мисли така. Всъщност людете са родолюбци, макар и неосъзнато.</p>
|
||
|
||
<br>
|
||
|
||
<h3 id="svidetelstva">Свидетелства за родолюбието в църквата</h3>
|
||
|
||
<p align="justify">В преданието на църквата, в писанията и действията на светите отци личат любовта, дългът и загрижеността към народа. Родолюбието е нещо, което не се поставя под
|
||
въпрос, както, например, любовта към родителите, то просто винаги се предполага. Въпреки това има твърде много явни свидетелства, някои от които сме изложили тук: </p>
|
||
|
||
<h4>Богослужебни молитви за народа</h4>
|
||
<ul>
|
||
<li>Отпуст на вечернята:</li>
|
||
<p>„Утвърди, Боже, благочестивия и христолюбив български народ, светата православан вяра, православните християни и тоя свети храм во век века.“</p>
|
||
<li>Ектения:</li>
|
||
<p>„За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.“</p>
|
||
<li>Тропар на Честния Кръст</li>
|
||
<p>„Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даряваш на православния български народ победа над враговете и го запазваш с Твоя кръст.“ <a href="#1"><sup>[1]</sup></a></p>
|
||
<li>Отпуст на литургията:</li>
|
||
<p>„Господи, Който благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Тебе, спаси Твоите люде и благослови наследството Си. Запази пълнотата на
|
||
Твоята Църква. Освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти ги прослави с Твоята божествена сила и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе. Дай мир на Твоя
|
||
свят, на Твоите църкви, на свещениците, на нашия български народ, на войнството и на всички Твои люде! Защото всяко добро даване и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки
|
||
от Тебе, Отче на светлините, и на Тебе въздаваме слава и благодарение, и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.“</p>
|
||
</ul>
|
||
|
||
<h4>Свети апостол Павел за любовта към сънародниците му (Римляни 9)</h4>
|
||
<p>1 „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –</p>
|
||
<p>2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;</p>
|
||
<p>3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,</p>
|
||
<p>4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;</p>
|
||
<p>5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.“</p>
|
||
|
||
<h4>Апостолски правила (правило 34): Отделните народи си имат епископи</h4>
|
||
<p>„Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава
|
||
тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без
|
||
разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети.“</p>
|
||
|
||
<h4>Светите Кирил и Методий</h4>
|
||
<!-- todo -->
|
||
<p>„Много страдаха и се отказваха от живота, за дето българите не разбираха вярата“</p>
|
||
|
||
<h4>Свети цар Борис</h4>
|
||
<p>Свети Борис поставя основите на независимите ни църква и държава. Цялото му дело е посветено на привеждането ни към Богопознание и запазването на нашия език и независимост</p>
|
||
|
||
<h4>Борилов Синодик (1211г.): Възпоменава царете и светиите потрудили се за народа</h4>
|
||
<p>„На Кирила Философа, който преведе Божественото Писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, [...] вечна памет.“</p>
|
||
<p>„На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.“</p>
|
||
<p>„На царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет.
|
||
На неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.“</p>
|
||
|
||
<h4 id="sv_ivan">Житието на свети Йоан Рилски от свети Евтимий Търновски: Възпоменава подвига на цар Иван Асен за освобождението ни</h4>
|
||
<p>„Не след дълго, когато Бог благоволи да обнови българската държава и да въздигне, да кажа, като е писано, падналата скиния, рухнала от гръцкото насилие,
|
||
той въздигна рога на българското царство при преблагочестивия цар Асен, който в светото кръщение бе наречен Иван. Той прочее, като прие хоругвите на царството,
|
||
всички паднали български градове здраво укрепи, а разорените обнови. И добре препасан срещу гръцкото царство, покоряваше околните области, градовете и селата“</p>
|
||
|
||
<!-- Поясни че е добавка към житието -->
|
||
<p>„Но, о пречестна главо, и изпълнена с благодатта на Светия дух, Иване, жилище на спасителя и на Отца, ти, който стоиш пред престола на Царя на всички и открито
|
||
се наслаждаваш на светлината на единосъщната Троица, и херувимски възгласящ заедно с ангелите трисвятата песен, понеже имаш велико и безмерно дръзновение, <b>моли се
|
||
на всемилостивия владика да спаси твоите сънародници, единородния ти български народ и помогни на нашия властен цар Иван Шишман</b>, и му покори всички противящи се
|
||
врагове под нозете му! Непорочна вярата пази! Градовете наши утвърди! Целия свят умири! От глад и пагуба ни избави! И от нападения на иноземци ни съхрани! Старите
|
||
утеши, младите напъти! Безумните умъдри! Вдовиците пожали! Сираците закрили! Младенците отхрани! И всичките си люде запази от всички напасти, и в деня на Страшния
|
||
съд ни избави от лявата част и ни сподоби чрез молитвите си да чуем заедно с десните овци блажения онзи глас от владиката Христос: "Дойдете, благословени на моя отца,
|
||
наследете приготвеното за вас царство от началото на света, понеже нему подобава слава, чест и власт в безконечните векове, амин!"“</p>
|
||
|
||
<h4>Свети Паисий Хилендарски</h4>
|
||
|
||
<h4>Свети Софроний Врачански</h4>
|
||
|
||
<h4>Дядо Борис Неврокопски: Загриженост и любов към народа</h4>
|
||
<p>„Българският народ е християнски, затова никой няма право да му дава езическо училище.“</p>
|
||
<p>„Българският народ се е крепил, живял и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и в себе си и затова никой не може безнаказано да учи
|
||
неговите рожби на безверие и безбожие и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се спаси българската
|
||
младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и да се
|
||
извърши с общи усилия от всички ония които мислят за българската младеж и трептят за съдбините на българското племе.“</p>
|
||
<a href="https://dobrotoliubie.com/2019/11/04/дядо-борис-митрополит-неврокопски-ка">Източник</a><br>
|
||
<a href="https://predanie.bg/пътят-на-отците/59-вяра-българска/1136-неврокопски-митрополит-борис-кризата-в-нашето-училище">Друго от дядо Борис по въпроса</a>
|
||
|
||
<h4>Свети Гавриил Ургебадзе</h4>
|
||
<h4>Отец Георги Жегларски</h4>
|
||
<!-- Свети Теофан Затворник в защита на българската екзархия? -->
|
||
|
||
<h4>Други Богослужибни свидетелства</h4>
|
||
<p>Из Постния трипесенник: „На нас християните се даде необоримата държава на Твоя Кръст, Спасителю наш, чрез който се побеждават множествата на иноплеменните езици (народи)...“</p>
|
||
<p>Казва се, че <b>държавата</b> на Кръста побеждава другородците Т.е. приравнени са вяра, народ и държава</p>
|
||
|
||
<hr>
|
||
|
||
<p id="1"><sup>[1]</sup> На старогръцки: „Σώσον, Κύριε, τον λαόν Σου και ευλόγησον την κληρονομίαν Σου, νίκας τοις βασιλεύσι κατά βαρβάρων δωρούμενος και το σον φυλάττων, δια του Σταυρού Σου, πολίτευμα.“<br>
|
||
|
||
Буквално: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш победа на василевса (царя) над варварите, и запазваш с Кръста Си Твоя народ (жительство)“.<br>
|
||
|
||
Когато сме имали цар се е пеело: <br>
|
||
|
||
След като царството ни падна, вече се молим за нашия православен народ. Приравняването на цар и народ не е нещо ново - виж <a href="#sv_ivan">това</a>
|
||
</p>
|
||
|
||
</article>
|
||
</body>
|
||
</html>
|