Уеднакваване на станиците
This commit is contained in:
Venelin Dechkov
+7
-7
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Статии</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Други</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -20,6 +20,6 @@
|
||||
<h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
File diff suppressed because one or more lines are too long
@@ -1,21 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Цар Симеон Велики | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Цар Симеон I Велики (893–927)</h1>
|
||||
<h2>изпитна работа по История на Средновековна България</h2>
|
||||
<h3>Васил Дечков</h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -44,6 +45,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -9,14 +9,14 @@
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="crown.png" alt="венец">
|
||||
</div>
|
||||
<center><h1>🔧 Български царе</h1></center>
|
||||
<center><h3><span class="date"><i>Васил Дечков</span class="date"></i></h3></center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<hr>
|
||||
|
||||
<h2 class="section-title">Древна България</h2>
|
||||
@@ -145,5 +145,6 @@
|
||||
<div class="bubble">Цар Симеон II</div>
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+7
-7
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Статии</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Статии</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -26,6 +26,6 @@
|
||||
<img src="/site-banner1.jpg" alt="banner">
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+7
-7
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Статии</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1><span class="glav"><big>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</big></span></h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -33,6 +33,6 @@
|
||||
<h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3>
|
||||
<h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,16 +1,16 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Родолюбието на светите братя Кирил и Методий | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1></center>
|
||||
<center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2>
|
||||
<hr><br>
|
||||
@@ -25,5 +25,5 @@
|
||||
<p align="justify">IV 16. „Този Борис (Βορίσης) изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се просвещава и удостоява с божественото кръщение. Кирил и Методий видели, че има много вярващи и че много Божии чеда се раждат чрез вода и дух (Йоан 3:5), но че те са напълно лишени от духовна храна. Затова светците изнамерили азбуката, както казахме, и <b>превели Писанията на български език</b> (ἐπὶ τὸ Βουλγαρικὸν)...“.</p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/kim.css">
|
||||
<title>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият език е български</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият (църковният или старият славянски) език е БЪЛГАРСКИ</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
@@ -257,6 +257,6 @@
|
||||
<img src="sv-kim.jpg" alt="poklon">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,16 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Поклон пред българската писменост | Българска старина</title>
|
||||
<title>Поклон пред българската писменост | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center><h1>Поклон пред българската писменост</h1></center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="justify"><p><br>
|
||||
Писателят Боян Болгар летял със самолет за някаква страна. Един от пътниците до него бил монголец. Дългото пътуване отегчило писателя и той разтворил книга. Монголецът надникнал в текста и заговорил на руски. Когато Боян Болгар пояснил, че е българин, спътникът му се втренчил в него и със застинала във въздуха ръка запитал:<br>
|
||||
@@ -25,6 +26,6 @@
|
||||
<br>
|
||||
<em>Из „Поклон пред българската писменост“ на Станко Михайлов</em>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||||
<title>Юрий Венелин за църковнославянския език | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Юрий Венелин за църковнославянския език</h1>
|
||||
<h2>от книгата „Ю. И. Венелин в Българското възраждане“</h2>
|
||||
<h3><i>Григорий Венедиктов</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -51,6 +52,6 @@
|
||||
<br><div class="container">
|
||||
<img src="yuri.jpg" alt="vene-cs">
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+59
-39
@@ -1,58 +1,78 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</h1>
|
||||
<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr><br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<article>
|
||||
<hr><br>
|
||||
<center>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
</div>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<p align="left"><span class="date">13.09.2024 г.</span></p><br>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Самото съчинение:
|
||||
<div align="justify">
|
||||
<p>Самото съчинение:
|
||||
<br><a href="https://chitanka.info/text/16262">„За буквите“ на Черноризец Храбър</a></p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник (<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a></p>
|
||||
<p>
|
||||
Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика).
|
||||
Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник
|
||||
(<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a>
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
<h3><i>Възникване</i></h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a> (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a></p>
|
||||
<p>
|
||||
Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.)
|
||||
заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a>
|
||||
(Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята,
|
||||
че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са
|
||||
премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a>
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
<h3><i>Личност</i></h3>
|
||||
|
||||
<p align="justify">Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.</p>
|
||||
<p>
|
||||
Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис)
|
||||
или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност,
|
||||
собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник,
|
||||
а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ –
|
||||
храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г).
|
||||
Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са
|
||||
(напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.
|
||||
</p>
|
||||
|
||||
</div>
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
<p id="1"><sup>1</sup> Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</p>
|
||||
<p id="2"><sup>2</sup> По-късно открит и в други преписи.</p>
|
||||
<p id="3"><sup>3</sup> Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</p>
|
||||
<p id="4"><sup>4</sup> „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил</p>
|
||||
|
||||
<br><p>Използвана книжнина:</p>
|
||||
<ol>
|
||||
<li>Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия</li><br>
|
||||
<li>Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</li><br>
|
||||
<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
|
||||
</ol>
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
<p id="1"><sup>1</sup> Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</p>
|
||||
<p id="2"><sup>2</sup> По-късно открит и в други преписи.</p>
|
||||
<p id="3"><sup>3</sup> Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</p>
|
||||
<p id="4"><sup>4</sup> „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил</p>
|
||||
|
||||
<br><p align="justify">Използвана книжнина:</p>
|
||||
<ol>
|
||||
<li>Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия</li><br>
|
||||
<li>Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</li><br>
|
||||
<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
|
||||
</ol>
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
<br><hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+7
-7
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Православие</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1>Православие</h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -30,6 +30,6 @@
|
||||
<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
|
||||
<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||||
<title>„Девтеро-Исаия“ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Проф. Ив. Марковски разгромява мнението за втори автор на книга Исаия</h1>
|
||||
<h2>от книгата „Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“</h2>
|
||||
<h3><i>проф. Иван Марковски</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -40,6 +41,6 @@
|
||||
<br><div class="container">
|
||||
<img src="isaiah.jpg" alt="Isaiah">
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,6 +1,6 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
@@ -9,11 +9,11 @@
|
||||
|
||||
<title>За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски</h1>
|
||||
<h2>или</h2>
|
||||
@@ -45,6 +45,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,20 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/molitva.css">
|
||||
<title>Молитва за българския народ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Молитва към Господа за българския народ</h1>
|
||||
<h2>и застъпничеството на всички български светии</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -27,6 +28,6 @@
|
||||
<p align="left"><span class="date">24.02.2025</span></p>
|
||||
<p align="justify">Сѐ, вразѝ Хр҇ⷭта̀ Бг҃а вкꙋ́пѣ воста́ша на бо́лгарскаго ꙗ҆зы́ка, хотѧ́ще покори́ти е҆го̀ бесо́вскими нападе́ньми и҆ ѿклони́ти е҆го̀ въ безꙋ́мнѣмъ мра́цѣ безбо́жїѧ и҆ нече́стїѧ!
|
||||
При́зри, Гд҇ⷭи, и҆ ви́ждь: не ѡ҆ста́ви достоѧ́нїе Твоѐ въ снѣдь врагѡ́мъ Твои́мъ! Ты̀ же хо́щеши, Влⷣко, всѣ́мъ человѣ́кѡмъ повѣ́дати тѧ̀ и҆ въ ра́зꙋмъ и҆́стины прїитѝ. Не ѡ҆ста́ви на́съ грѣ́шныхъ, но поми́лꙋй на́съ, моли́твами ст҃ы́хъ равноапо́стольныхъ Меѳо́дїѧ и҆ Кѵ̈ри́лла, просвѣти́телей но́выхъ солꙋ́нѧнъ – бо́лгаръ – и҆ всѣ́хъ про́чихъ сро́дныхъ и҆́мъ словѣ́нскихъ ꙗ҆зы́ковъ; моли́твами благовѣ́рнаго цр҃ѧ̀ Бори́са-Михаи́ла, крс҃ти́телѧ Бл҃гарскаго, и҆́же во ст҃ыхъ ѻ҆тца̀ на́шего І҆ѡа́нна, пꙋстынножи́телѧ Ры́льскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Кли́мента, а҆рхїепі́скопа О҆́хридскаго чꙋдотво́рца, ст҃аго Є҆ѵѳѵ́мїѧ, патриа́рха Тр҃новскаго, преподо́бнаго ѻ҆тца̀ на́шего Паї́сіѧ, проигꙋ́мена Хиленда́рскаго и всѣ́хъ про́чихъ бесчи́сленныхъ ст҃ы́хъ и҆́же ѿ бл҃гарскаго ро́да просиѧ́вшыхъ. Ты̀ бо є҆сѝ свѣ́тъ мі́ра, во свѣ́тѣ Твое́мъ оу҆́зримъ свѣ́тъ. Сохранѝ на́съ ѿ кривовѣ́рїѧ и҆ безвѣ́рїѧ, внꙋша́емыхъ ѿ враго́въ на́шихъ, дабы̀ соблюжде́ны кро́вомъ Твои́мъ, сподо́бимсѧ чи́стаго житїѧ̀ и Цр҃ствїѧ небе́снаго. А҆ми́нь.</p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,19 +1,20 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Нужни ли са ни „попове“? | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Нужни ли са ни „попове“?</h1>
|
||||
<h3>Васил Дечков</h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -32,6 +33,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,15 +1,16 @@
|
||||
<DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Православие и родолюбие | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Православие и родолюбие</h1>
|
||||
<i><h3>Братя Дечкови</h3></i>
|
||||
|
||||
@@ -1,22 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/sv-dimiter.css">
|
||||
<title>Чудото на св. Димитър с българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Чудото на свети Димитър с българите</h1>
|
||||
<h2>из „История славянобългарска“
|
||||
<h3><i>събра и нареди: Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -50,6 +50,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,19 +1,20 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Св. Прокопий Чешки | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</h1>
|
||||
<h3>Евгений Поселянин, 1908 г.</h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -34,6 +35,6 @@
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p align="justify"><small>Поселянин, Е. Полное собрание жития святых Православной греко-российской церкви. Апрель. 1908</small></p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/vene-cs.css">
|
||||
<title>Алцек – „вожд на славяните“ | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1><big>Алцек – „вожд на славяните“</big></h1>
|
||||
<h2>Пряко свидетелство за славянския произход на древните българи</h2>
|
||||
@@ -43,6 +43,6 @@
|
||||
<img src="alzeko.jpg">
|
||||
</div></p>
|
||||
</details>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,20 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Васил Априлов за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Васил Априлов за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2>из „Денница на новобългарското образование“, 1841, стр. 91</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -37,6 +38,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
<p><small>Цялата книга в PDF: Априловъ, В. <a href=/k/.pdf>Денница ново-болгарскаго образованiя</a>, 1841.</small></p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Disciplina arcana | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Disciplina arcana: „българи и славяни“?!</h1>
|
||||
<h2>Обяснение</h2>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -76,6 +76,6 @@
|
||||
|
||||
<p id="1" align="justify"><span class="date"><sup><b>[1]</b></sup></span> Виж старобългарския превод на Симеон Логотета. Така правят и прозорливите учени Ю. Венелин и Д. Иловайски. „Цялата беда е в това, че досега историческите умници са тълкували всичко буквално; според тях например две имена на един и същ народ означават два различни народа, защото тези имена се състоят от съвсем различни букви!!“ – Юрий Венелин.
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,20 +1,20 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Бележки за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Кратки бележки за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -67,6 +67,6 @@
|
||||
<img src="slav-proizhod.jpg">
|
||||
</div></p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,86 +1,86 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<center><h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1></center>
|
||||
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
|
||||
<blockquote>
|
||||
<p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
|
||||
<p align="justify"><p><br>
|
||||
<article>
|
||||
<hr><br>
|
||||
<p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
|
||||
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;<br>
|
||||
<br>
|
||||
<b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:<br>
|
||||
<br>
|
||||
Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
|
||||
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
|
||||
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
|
||||
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
|
||||
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
|
||||
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
|
||||
<p>1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
|
||||
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
|
||||
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="tesalia2.png"></p>
|
||||
</p>
|
||||
<p><em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
|
||||
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
|
||||
<p><img src="ohrid.jpg"></p>
|
||||
<b> <br>
|
||||
</b><em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)</em></p>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="delyan.png"></p>
|
||||
<p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян;</em></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
|
||||
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>XIII </b><b>в. – </b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><img src="bgasen.png"></p>
|
||||
<p><img src="bgasen2.png"></p>
|
||||
<p align="justify">
|
||||
|
||||
<p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
|
||||
<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;</p>
|
||||
<p><b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:</p>
|
||||
<p>Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
|
||||
<p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от „скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
|
||||
<p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
|
||||
<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.
|
||||
</p>
|
||||
<p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
|
||||
<p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
|
||||
<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.
|
||||
</p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
|
||||
<p>1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
|
||||
<p>2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
|
||||
<p>3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
|
||||
<p>4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
|
||||
<br>
|
||||
<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):</p>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="tesalia2.png"></p>
|
||||
<em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
|
||||
<br>
|
||||
<p>870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)</p>
|
||||
<p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
|
||||
<p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
|
||||
<p><img src="ohrid.jpg"></p>
|
||||
<br>
|
||||
<em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)</em>
|
||||
<br>
|
||||
<p><img src="delyan.png"></p>
|
||||
<p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян</em></p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
|
||||
<p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
|
||||
<br>
|
||||
<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><b>XIII </b><b>в. – </b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p><img src="bgasen.png"></p>
|
||||
<p><img src="bgasen2.png"></p>
|
||||
</b></p>
|
||||
<p><em>Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II</em></p>
|
||||
<p><b> </b></p>
|
||||
<p><b>1336 г.</b> – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, <b>българи</b> и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]</p>
|
||||
<p><b>1348-1371 г. –</b> Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция. </p>
|
||||
<p><b>1423 г.</b> – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за <u>българи в Тесалия през </u><u>XV </u><u>в.,</u> които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<br>
|
||||
<p><b>1829-1834 г.</b> – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, <u>българи</u>, турци, гърци“.</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<br>
|
||||
<p>В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и <b>Тесалия</b>“.</p>
|
||||
<p><b>1850 г. </b>– Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]<br>
|
||||
</p>
|
||||
@@ -89,58 +89,37 @@
|
||||
<p><b>1881 г. </b>– кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;</p>
|
||||
<p><b>1912 г. </b>– присъединена е и<b> </b>Северна Тесалия (местността около Еласона);</p>
|
||||
<p><b>Погърчване</b> – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?</p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
<p><b> <br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
</b><b>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</b></p>
|
||||
<p><br>
|
||||
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
|
||||
<p><h3>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</h3></p>
|
||||
<p>
|
||||
В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
|
||||
<p>Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]</p>
|
||||
<p>Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]</p>
|
||||
<p><img src="vasmer1.png"></p>
|
||||
<p><em>Списък на Макс Фасмер с български геогр. названия в Тесалия<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
</em></p>
|
||||
<p>Със сигурност има и други източници за българите в Тесалия (Велегезития), но това са някои от тях, на които съм попадал или са по-важни за въпроса.</p>
|
||||
<p>Ромейският цар Константин Багренородни (X в.) възкликва: „Пославяни се и стана варварска цялата страна“ (εσθλαβωθή πάσα η χώρα καί γέγονε βάρβαρος), говорейки за българските поселения, простиращи се чак до двата Епира, Тесалия, Морея (бълг. име на Пелопонес), Корфу, Крит, Мала Азия. Както видяхме от всичките събрани и представени исторически и езикови свидетелства, това не били някакви безродни или безименни славяни, камо ли сърби, а именно българи. Земите на Софокъл, Перикъл, Леонид, Платон намерили нови стопани, притежаващи собствена култура, обичаи и нрави. Неслучайно св. Паисий Хилендарски казва:</p>
|
||||
<p>„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“</p>
|
||||
<p>„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“</p>
|
||||
<p> – из „История славянобългарска“</p>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3<br>
|
||||
<br>
|
||||
[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908<br>
|
||||
<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
|
||||
[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име<br>
|
||||
<br>
|
||||
[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33<br>
|
||||
<br>
|
||||
<br><hr>
|
||||
|
||||
<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
|
||||
<p> <br>
|
||||
[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
|
||||
[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.<br>
|
||||
<br>
|
||||
<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5</p>
|
||||
<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.</p>
|
||||
<p>[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3</p>
|
||||
<p>[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908</p>
|
||||
<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
|
||||
<p>[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име</p>
|
||||
<p>[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33</p>
|
||||
<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
|
||||
<p>[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
|
||||
<p>[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.</p>
|
||||
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.</p>
|
||||
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
|
||||
|
||||
<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.<br>
|
||||
</p>
|
||||
<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
|
||||
<p> </p>
|
||||
|
||||
|
||||
</blockquote>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,6 +1,6 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
@@ -15,14 +15,14 @@
|
||||
}
|
||||
</style>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Обзор на древнобългарската история</h1>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -40,6 +40,6 @@
|
||||
<p align="justify">За доописване: обсадите на Солун и Цариград</p>
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,16 +1,16 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Д. Иловайски за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Проф. Димитрий Иловайски за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2>Из „Въпросът за народността на русите, българите и хуните“ (1881)</h2>
|
||||
@@ -55,6 +55,6 @@
|
||||
<img src="ilov.jpg">
|
||||
</div></p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Критика на Д. Иловайски към К. Грот | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот</h1>
|
||||
<h2>„Моравия и маджарите през IX–X в.“</h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
</article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -31,6 +31,6 @@
|
||||
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,18 +1,18 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Произход и поселения на българите</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1><span class="glav"><big><big>Произходъ и поселения на българитѣ</big></big></span></h1></center>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1><span class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</span></h1></center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
<h3>Общи</h3>
|
||||
@@ -37,6 +37,6 @@
|
||||
</a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>
|
||||
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -9,12 +9,12 @@
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Въпроси и отговори за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>отговори: Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr><br>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -35,7 +35,7 @@
|
||||
</div>
|
||||
</article>
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</article>
|
||||
<div class="reply-box">
|
||||
<p align="left"><span class="date"><b><u>Отговор:</u></b></span></p>
|
||||
<p align="justify">Логическата обосновка е силна, но не единствена. За езика на „пра“българите имаме достатъчно податки: освен славянските названия на градовете Плиска, Преслав, Шумен, Загоре, девет Белграда, имаме пряко указание от Теофан Изповедник за края на VII век, че Онгъл (= славянското <span class="starobg"><b>Ѫгълъ</b></span>) се нарича така <b>„на български“</b>. Същата местност се нарича през османско време Буджак, което на турски също значи „ъгъл“. Славянски имена имат и князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Бат Боян/Безмер, Котраг, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир, Пресиян, Борис и пр.</p>
|
||||
|
||||
@@ -1,20 +1,20 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Възгледът на старите българи за произхода им | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Възгледът на старите българи за произхода им</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -233,6 +233,6 @@
|
||||
<p>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,15 +1,15 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Славянска теория | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<img src="folk3.png" alt="folk">
|
||||
@@ -19,7 +19,7 @@
|
||||
</div>
|
||||
<h3><i>Васил Дечков</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -106,6 +106,6 @@
|
||||
|
||||
</small>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,22 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Старите българи и техният език | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center><h1>Старите българи и техният език</h1></center>
|
||||
<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<center><img src="pokrst.jpg" alt="Покръстване на българите"></center>
|
||||
</div>
|
||||
<article><br>
|
||||
<article><br>
|
||||
<p align="justify" class="date">29.11.2024 г.</p>
|
||||
<p align="justify">В деня на всебългарския просветител св. Климент Охридски Фейсбук отново беше залят с изказвания на невежествени хулители на българското – особено тюрколюбците. За тези отцеругатели е много важно да се изтъкне лъжата, че старобългарският език всъщност не бил български, защото българите от времето на владетелите Аспарух и Кубрат уж не говорели този език! Възражението им е напълно погрешно, защото: 1) ако приемем тяхната теория, ние сме българите (славяни), а не „прабългарите“ (тюрки); Но за тези люде явно представата за мнимите „прабългари“ е по-важна от цялата история на действително съществуващия български народ и език. 2) В действителност ранните български („прабългарски“) имена на градове са чисто славянски: Плиска, Преслав, Шумен, девет (!) града с името Белград, Варна, Загоре. Самият летописец св. Теофан Изповедник казва, че крепостта на Аспарух се е наричала „на български“ ОНГЪЛ (ѪГЪЛЪ) – чиста славянска (старобългарска) дума, която днес се изговаря като „ъгъл“. На турски ъгъл е „буджак“ и така се нарича въпросната местност по време на Османската империя. Не по-различно е положението и при князете: Гостун, Кубрат/Кроват, Безмер, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир – славянски имена, много от които дори нямат нужда от обяснение. Няма убедителни доказателства, че българите са говорели на нещо друго и после са го сменили със славянски (български). Тъкмо обратното. Тук църковната история се оказва същински ключ по въпроса за произхода на българите. Цялото дело на св. цар Борис след покръстването на българите е свързано с отстояването на българската народност, което се изразява в извоюването на самостоятелна църква и богослужение на роден български език. Това става и с ревността на светите братя Кирил и Методий, които страдали, че българите не разбират свещените книги. Това ни казва блаженият Теофилакт (родом грък, XI в.) в Пространното житие на св Климент Охридски:</p>
|
||||
|
||||
@@ -31,6 +31,6 @@
|
||||
<p align="justify">Виждаме, че българите са славяни, че църковният славянски език е български, и че светите братя са превели Библията, виждайки дълбоката нужда именно на новопросветените българи да я разбират. Още св. Йоан Екзарх в X в. нарича църковният славянски език „БЪЛГАРСКИ“. Така че древните българи са били славяни, което е засвидетелствано и в летописа от Салерно (X в.), където АЛЦЕК [брат на Аспарух] е наречен „вожд на СЛАВЯНИТЕ“ („Alcieco, dux Sclavorum“).</p>
|
||||
|
||||
<p align="justify">По думите на Черноризец Храбър: „има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“.</p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,20 +1,20 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Поредно терзание за произхода на българите | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Поредно терзание за произхода на българите</h1>
|
||||
<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -33,6 +33,6 @@
|
||||
<p><small>Заповядайте в нашата <a href="https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share">Facebook група</a> от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – <a href="https://rvlt.gg/RHXswTdD">Български свѣтогледъ</a>!</small><br>
|
||||
<br>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
+7
-7
@@ -1,17 +1,17 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/s.css">
|
||||
<title>Статии</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<article>
|
||||
<center><h1><span class="glav"><big><big>ЮрІй Венелинъ</big></big></span></h1></center>
|
||||
|
||||
<hr>
|
||||
@@ -24,6 +24,6 @@
|
||||
<h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3>
|
||||
|
||||
|
||||
<article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,22 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
|
||||
<title>Значение на Ю. Венелин | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Из „Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина“, 1851</h1>
|
||||
<h2>Предговор за значението на Венелиновата дейност</h2>
|
||||
<h3><i>Никола Палаузов</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
<br>
|
||||
@@ -37,6 +38,6 @@
|
||||
<br>
|
||||
<hr>
|
||||
<p>Цялата книга в PDF: Палаузовъ, Н. <a href=/k/vene-bio.pdf>Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина</a>, 1851.</p>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,21 +1,21 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
|
||||
<html>
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<title>Философия на историята | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
</head>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
|
||||
<center>
|
||||
<h1>Философия на историята</h1>
|
||||
<h2>Из „Древните и сегашните словенци“<h2>
|
||||
<h3><i>Юрий Венелин</i></h3>
|
||||
</center>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<center>
|
||||
<hr>
|
||||
</center>
|
||||
@@ -70,6 +70,6 @@
|
||||
<br><hr><small><p id="1" align="justify"><sup>1</sup> става дума за словенците</p>
|
||||
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
@@ -1,18 +1,19 @@
|
||||
<!DOCTYPE HTML>
|
||||
<html lang="bg">
|
||||
<head>
|
||||
<head>
|
||||
<meta charset="utf-8">
|
||||
<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
|
||||
<link rel="stylesheet" href="/css/venelin-prinosi.css">
|
||||
<title>Приноси Ю. Венелин | Българска старина</title>
|
||||
|
||||
</head>
|
||||
</head>
|
||||
|
||||
<body>
|
||||
<body>
|
||||
<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
|
||||
<center><h1>Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1></center>
|
||||
<center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br>
|
||||
<article>
|
||||
<article>
|
||||
<div class="container">
|
||||
<center><img src="venelin.png" alt="venelin"></center>
|
||||
</div>
|
||||
@@ -36,6 +37,6 @@
|
||||
|
||||
<p align="justify"><b><a href=/k/vene-bio.pdf>Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина</a></b>, съставено от Никола Палаузов, 1851.</p>
|
||||
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</article>
|
||||
</body>
|
||||
</html>
|
||||
|
||||
Reference in New Issue
Block a user