Уеднакваване на станиците

2026-06-23 21:49:22 +03:00
parent df6ce133c9
commit 44e428276c
58 changed files with 550 additions and 527 deletions
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 		<div class="container">
 			<img src="christopedia.png">
@@ -121,6 +121,7 @@ a { color: #6fcc5a; }
 }

 .glav {
+    font-size: 2em;
    font-family: glav, mod, sans-serif;
 }

@@ -3,16 +3,6 @@
    src: url('../fonts/miroslav.otf') format('opentype');
 }

-h1 {
-    font-family: miro, sans-serif; /* Apply the font only to h1 */
-    font-size: 36px;
-}
-
-img {
-    width: 20%;
-    height: auto;
-}
-
 /* For smaller screens (e.g., mobile), make the image 100% of the container width */
@media (max-width: 768px) {
    img {
@@ -9,6 +9,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h2>Първоизточникът за житието и страданието на светия мъченик Енравота Боян /Воин/, княз български</h2>
@@ -9,6 +9,7 @@

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Първо българско царство (~632–1018)</h1></center>
 		<hr>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Чудото на св. цар Борис с Кръста</h1>
 			<h2>из Бертински летописи (IX в.)</h2>
@@ -3,40 +3,47 @@
 <html>
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
+	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<title>„Успение Кирилово“ | Българска старина</title>
-
 </head>
 <body>
-                <p><center><h1><strong>Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*</p></center></h1></strong>
-                     <p><center><h2>(„Успение Кирилово“)</h2></center></p>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<center>
+	<h1><strong>Кратко житие на св. равноапостолен Кирил Философ*</h1></strong>
+	<h2>(„Успение Кирилово“)</h2>
+</center>

-<blockquote>
-       <p align="justify"><br>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54&nbsp;000.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.&nbsp; Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.</p>
-<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.<br>
-<br>
-_______________________________________________________________________<br>
-<br>
-* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.<br>
-<br>
-Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).</p>
+<article align="justify">
+	<hr><br>

-   </blockquote>
+	<div align="justify">
+
+	<p> Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.</p>
+	<p> Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.</p>
+	<p> Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.</p>
+	<p> Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.</p>
+	<p> Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.</p>
+	<p> След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54&nbsp;000.</p>
+	<p> Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.</p>
+	<p> Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.</p>
+	<p> Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.</p>
+	<p> И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.&nbsp; Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.</p>
+	<p> И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.</p>
+	<p> Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.</p>
+	<p> След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.</p>
+	<p> И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.</p>
+	<p> И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.</p>
+	<p> Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.</p>
+	<p> И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.</p>
+	<p> Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.</p>
+
+	<br><hr>
+	<p>* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.</p>
+
+	<p>Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).</p>
+
+	</div>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,6 +9,7 @@

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>📜 Първоизточници</h1></center>
 		<hr>
@@ -9,6 +9,7 @@

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
                <center><h1>Трето българско царство (Нова история)</h1></center>
 		<h3><a href="rech-stambolov">Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</a></h3>
 </body>
@@ -1,15 +1,18 @@
 <!DOCTYPE HTML>
-
 <html>
 <head>
        <meta charset="utf-8">
+        <meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+        <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
        <title>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <center><h1>Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор</h1></center>

-<blockquote>
+<article>
+  	<hr><br>
        <p align="justify"><p><br>
 Реч на Стефан Стамболов по повод Берлинския договор,<br>
 8 февруари 1879 г.<br>
@@ -42,7 +45,8 @@
 Андонов, И. Из спомените ми от турско време; Съединението. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 18–20.<br>
 <br>
 <br>
-<p><img src="stambolov.jpeg"></p>><br>
-    </blockquote></blockquote>
+<p><img src="stambolov.jpeg"></p><br>
+
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,6 +9,7 @@

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Възраждане</h1></center>
 		<hr>
@@ -1,24 +1,29 @@
 <!DOCTYPE HTML>
-
 <html>
 <head>
 	<meta charset="utf-8">
 	<meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
        <title>Българска старина</title>
-	<link rel="stylesheet" href="css/obsht.css">
-	<link rel="stylesheet" href="css/vid.css">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
+	<link rel="stylesheet" href="/css/vid.css">
 </head>
 <body>
-	<center><h1>Българска старина</h1></center>
-	<center><p><a href="i">ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ</a> | <a href="s">СТАТИИ</a> | <a href="k">КНИГИ</a> | <a href="r">РѢЧНИЦИ</a> | <a href="cp">🔧ХРИСТОПЕДИЯ</p></a></center>
-	<center><i><p>„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...</p> <p>Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...</p> <p>поради голямото желание, което имах“.</p> <p>–  св. Паисий Хилендарски</p></center></i>
-	<center><p><img src="starina.png" alt="bgstarina" /></p>
+	<center>
+		<h1 class="glav" style="font-size: 3em;">Българска старина</h1>
+	<p><a href="i">ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ</a> | <a href="s">СТАТИИ</a> | <a href="k">КНИГИ</a> | <a href="r">РѢЧНИЦИ</a> | <a href="cp">🔧ХРИСТОПЕДИЯ</a></p>
+	<i>
+		<p>„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род...</p>
+		<p>Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах...</p> <p>поради голямото желание, което имах“.</p>
+		<p>–  св. Паисий Хилендарски</p>
+	</i>
+		<p><img src="starina.png" style="width:20%;height:auto" alt="bgstarina" /></p>
+	</center>

 <article>
 		<br>
 		<hr>
-		<p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
-	<article>
+		<center> <p><small>ℹ️ Страницата е в ход на разработка, но едновременно с това – достъпна за посетители.<br>Ел. поща за връзка: v.dechk@gmail.com</small></p></center>
+</article>
 </body>
 </html>

@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Книги 📚</h1></center>
 		<hr><br>
@@ -1 +0,0 @@
-polsha.html
@@ -0,0 +1,4 @@
+<center>
+<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
+<img src="poklon.png">
+</center>
@@ -1,4 +0,0 @@
-<center>
-<link rel="stylesheet" href="polsha.css">
-<img src="poklon.png">
-</center>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Кратък български етимологичен речник</h1></center>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Красиви български имена</h1></center>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>🔠 Рѣчници</h1></center>
 		<hr>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Чуждицо-български речник</h1></center>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
 <article>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Други</h1></center>
 		<hr>
@@ -20,6 +20,6 @@
 		<h3><a href="tsare">🔧 Списък на българските царе</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="simeon">Цар Симеон I Велики (893–927)</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>

-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Правилен ли е изразът „турско робство“?</h1></center>
 		<center><h3><span class="date"><i>Братя Дечкови</span class="date"></i></h3></center>
 <article>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Цар Симеон I Велики (893–927)</h1>
 			<h2>изпитна работа по История на Средновековна България</h2>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>

 <div class="container">
  <img src="crown.png" alt="венец">
@@ -145,5 +145,6 @@
  <div class="bubble">Цар Симеон II</div>
 </div>

+</article>
 </body>
 </html>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Статии</h1></center>
 		<hr>
@@ -26,6 +26,6 @@
 				<img src="/site-banner1.jpg" alt="banner">
 			</div>

-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1><span class="glav"><big>Св. св. Кирил и Методий и старобългарският език</big></span></h1></center>
 		<hr>
@@ -33,6 +33,6 @@
 		<h3><a href="poklon">Поклон пред българската писменост</a> <i>– Станко Михайлов</i></h3>
 		<h3><a href="za-bukvite">Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>

-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-                <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Родолюбието на светите братя Кирил и Методий</h1></center>
                <center><h2>Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Охридски (XI в.)</h2>
@@ -10,7 +10,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h1>Исторически свидетелства, че Кирило-Методиевият (църковният или старият славянски) език е БЪЛГАРСКИ</h1>
@@ -9,6 +9,7 @@

 </head>
 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
                <center><h1>Поклон пред българската писменост</h1></center>
 <article>
                <hr>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Юрий Венелин за църковнославянския език</h1>
 			<h2>от книгата „Ю. И. Венелин в Българското възраждане“</h2>
@@ -6,17 +6,18 @@
 	<link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
 	<link rel="stylesheet" href="/css/stari-bg.css">
 	<title>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“ | Българска старина</title>
-
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 <center>
 	<h1>Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“</h1>
 	<i><h2><span class="date">Васил Дечков</span></h2></i>
 </center>
+
 <article>
-		<center>
 	<hr><br>
+	<center>
 		<div class="container">
 			<img src="za-bukvite.jpg" alt="za-bukvite">
 		</div>
@@ -24,18 +25,39 @@

 	<p align="left"><span class="date">13.09.2024 г.</span></p><br>

-	<p align="justify">Самото съчинение:
+	<div align="justify">
+	<p>Самото съчинение:
 <br><a href="https://chitanka.info/text/16262">„За буквите“ на Черноризец Храбър</a></p>

-	<p align="justify">Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник (<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a></p>
+	<p>
+		Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика).
+		Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник
+		(<b>1348 г.</b>), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)<a href="#1"><sup>1</sup></a>
+	</p>

 	<h3><i>Възникване</i></h3>

-        <p align="justify">Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a> (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a></p>
+	<p>
+		Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.)
+		заради израза относно светите братя, открит в московския препис: <span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“</span><a href="#2"><sup>2</sup></a>
+		(Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята,
+		че посоченият израз (<span class="starobg">„сѫтъ бо єще живи…“</span>) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са
+		премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.<a href="#3"><sup>3</sup></a>
+	</p>

 	<h3><i>Личност</i></h3>

-	<p align="justify">Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.</p>
+	<p>
+		Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис)
+		или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност,
+		собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник,
+		а част от заглавието на творбата: <span class="starobg">„О писменехь чрънориꙁца храбра“</span> (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ –
+		храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес<a href="#4"><sup>4</sup></a>. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г).
+		Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са
+		(напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.
+	</p>
+
+	</div>

 	<br><hr>
 	<p id="1"><sup>1</sup> Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</p>
@@ -43,15 +65,13 @@
 	<p id="3"><sup>3</sup> Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</p>
 	<p id="4"><sup>4</sup> „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил</p>

-<br><p align="justify">Използвана книжнина:</p>
+	<br><p>Използвана книжнина:</p>
 	<ol>
 		<li>Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия</li><br>
 		<li>Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.</li><br>
 		<li>(Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).</li>
 	</ol>

-
-
 <br><hr>
 </article>
 </body>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1>Православие</h1></center>
 		<hr>
@@ -30,6 +30,6 @@
 		<h3><a href="copts.pdf">Коптската църква</a> <i>– Васил Дечков</i></h3>
 		<h3><a href="sv-prokop">Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</a> <i>– Евгений Поселянин, 1908 г.</i></h3>

-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Проф. Ив. Марковски разгромява мнението за втори автор на книга Исаия</h1>
 			<h2>от книгата „Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“</h2>
@@ -12,7 +12,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h1>За една грешка в новобългарския превод на Великия покаен канон от св. Андрей Критски</h1>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Молитва към Господа за българския народ</h1>
 			<h2>и застъпничеството на всички български светии</h2>
@@ -9,6 +9,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Нужни ли са ни „попове“?</h1>
 			<h3>Васил Дечков</h3>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 	<center>
 		<h1>Православие и родолюбие</h1>
 		<i><h3>Братя Дечкови</h3></i>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Чудото на свети Димитър с българите</h1>
 			<h2>из „История славянобългарска“
@@ -9,6 +9,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Кратко житие на преп. Прокопий Чешки</h1>
 			<h3>Евгений Поселянин, 1908 г.</h3>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h1><big>Алцек – „вожд на славяните“</big></h1>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Васил Априлов за произхода на българите</h1>
 			<h2>из „Денница на новобългарското образование“, 1841, стр. 91</h2>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Disciplina arcana: „българи и славяни“?!</h1>
 			<h2>Обяснение</h2>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Кратки бележки за произхода на българите</h1>
 			<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
@@ -3,69 +3,70 @@
 <html>
 <head>
        <meta charset="utf-8">
+        <meta name="viewport" content="width=device-width, initial-scale=1.0">
+        <link rel="stylesheet" href="/css/obsht.css">
        <title>Българите в Тесалия | Българска старина</title>

 </head>
 <body>
-                <center><h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1></center>
-                <center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+        <center>
+                <h1>Българите в Тесалия. Историческо изследване или обзор</h1>
+                <h3><i>Васил Дечков</i></h3>
+        </center>

-<blockquote>
+<article>
+        <hr><br>
        <p><center><img src="tesalia1.jpg"></center></p>
-       <p align="justify"><p><br>
+        <br>
+        <br>
+
+        <p align="justify">

-<p><b>&nbsp;</b></p>
        <p><b>VI </b><b>в.</b> – Прокопий Кесарийски пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан: <u>българи</u>, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са опустошили Илирия, Тракия, <u>Гърция</u>, Тракийски Херсон и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград;</p>
-<p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;<br>
-<br>
-<b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:<br>
-<br>
-Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
+        <p><b>558 г. –</b> кутогорският (български) княз Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсон, а третата към самия Цариград;</p>
+        <p><b>580 г.; VI–VIII в.</b><b> </b>– Населяване на днешна Гърция от българите – в частност племето велегезити обхваща Тесалия, чиято източна част впоследствие получава името Велегезития:</p>
+        <p>Сирийският летописец Йоан Ефески в 584 г. пише: „В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, <b>Тесалия</b> и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се <u>засели в нея</u> без страх, като че да беше негова“.</p>
        <p>Съвременникът на св. Исидор Севилски и продължителят му утвърждават, че в началото на царуването на Ираклий славяните превзели Гърция от ромеите („Cujus initio (imperii Heraclii) Sclavi Grжciam Romanis tulerunt“). В чудесата на св. Димитрия Солунски четем: „През време на епископството на блаженопаметния Йоана, когато славянският народ (Σκλαβίνων ἔθνος) се подигна... Те опустошиха цяла <b>Тесалия</b>, околните острови и тия на Гърция, също Цикладите с цяла Ахея, Епир, по-голямата част на Илирика и част от Азия.“ Неизвестният съкратител на Страбон от края на X в. съобщава, че в негово време целият Епир, почти цяла Елада (същинска Гърция), Пелопонес и Македония били заети от &nbsp;„скитите славяни“ (Σκύθαι Σκλάβοι).[i]</p>
        <p>Че тези славяни са били не какви да е, а именно българи, предстои да видим от изложените исторически и езикови свидетелства в настоящата статия. Предстои да разберем, че славянското население на Тесалия е било известно под народното си име „българи“ повече от хилядолетие.</p>
-<p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.<br>
+        <p>Македонистите отричат, че тези славяни имат каквото и да е било отношение към българския народ и ги считат за изцяло отделна единица, свои предци – „македонски словени“. За жалост, в новата световна наука, обслужваща политиката, предствата за народната принадлежност на славяните в днешна Македония и Гърция е твърде мъглява и често повлияна от македонизма, сръбските и гръцките домогвания. Тук няма да се спираме на тези безпочвени твърдения, чиято несъстоятелност сама ще се разкрие в хода на статията. Българските учени от своя страна, или поне по-старите, вземайки предвид историческите и езиковите свидетелства и закони, считат славяните в Гърция до Морея (Пелопонес) включително за собствена българска група славяни, която имала първостепенното значение в образуването на българската народност. Макар да сме съгласни с едно такова твърдение, все пак бихме искали да укажем на една негова слабост.
        </p>
        <p>За съжаление, повечето български историци приемат сляпо теорията за неславянски произход на древните българи, поради което и считат, че тези славяни приели името „българи“ едва вследствие на пребиваването им под властта на българската държава. Трябва обаче да отбележим, че те са били същото време, ако не и повече, под ромейска власт, но никога не са се нарекли ромеи. По същия начин не са се нарекли и турци при завладяването им от последните. Но въпросните изследователи очакват да приемем, че славяните за 300 години (~620-920 г.) ромейско господство не приели името ромеи, а под българско – приели името „българи“ за 100 години (~920-1018 г.) управление с прекъсвания. Опровержение в тази връзка представлява и славянското племе милинги, което през VII-VIII в. населява Морея, и се споменава чак до XIV в. (Морейски летопис) под собственото си племенно название.[ii] 700 години милингите не стават ромеи.</p>
        <p>Показания ни дават и немалко от географските названия из днешна Гърция, в които срещаме народното име „българи“: Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar, и пр. Особена важност обаче има реката Βούλγαρης на о-в Лесбос (до Мала Азия), която има признаците на следа от широките славянски заселвания от VI-VIII в., обхванали и гръцките острови.[iii] Тя нямаше как да придобие своето название, ако въпросните заселвания не бяха на славяни, наричащи се българи.</p>
-<p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.<br>
-<br>
+        <p>Летописно сведение по въпроса имаме от <b>Йоан Малала </b>(VI в.), който пише: „<i>пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидонци, а сега <u>българи</u>, 3000 души</i>“. Сведението се намира и в старобългарския превод от X в. Ромейският летописец отъждествява българите с древногръцкото митично племе мирмидонци, обитавало Тесалия. Изглежда, че по това време (VI в.) тя е била заселена с българи. Още едно указание намираме в старобългарския превод (XIII-XIV в.) на св. Симеон-Метафрастовия летопис, където в споменатото нахлуване през 580-584 г. по времето на цар Маврикий, по-общото название „славяни“ е заменено с частното „българи“[iv]. Макар и по-късен, преводът все пак свидетелства за родното предание или възприемане на посочените извори.
        </p>
-<p>&nbsp;</p>
+        <br>
+        <br>
        <p>Привеждаме и някои свидетелства, в които българите пряко са наричани славяни[v]:</p>
        <p>1)&nbsp; &nbsp; &nbsp;Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „<b>славянският, сиреч българският народ</b>...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);</p>
        <p>2)&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на <b>славяни-българи</b> в Солунско;</p>
        <p>3)&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „<b>Славения, тоест България</b>“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία)</p>
        <p>4)&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;[vi]</p>
-<p>&nbsp;</p>
-<p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):<br>
+        <br>
+        <p>След като разгледахме въпроса за българската принадлежност на славяните в Гърция, можем да продължим с известията за тяхно присъствие в Тесалия (Велегезития):</p>
        <br>
        <p><img src="tesalia2.png"></p>
-</p>
-<p><em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
+        <em>Карта 1: днешната административна област Тесалия в Република Гърция</em><b><br>
                <br>
-<br>
-870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)<br>
-<br>
-</p>
+                <p>870 г. </b>– IV Цариградски поместен събор разисква въпроса за българите. Папските пратеници казват, че преди към подвластните на папата земи спадали „двата Епира, новия и стария, <b>цяла Тесалия</b> и Дардания, чиято страна се нарича България по името на тези <u>българи</u>“. Отбелязва се също, че българите „задържат страната <i>толкова години, </i>тъй като я завладяха, покорявайки си я според варварското право“. (Анастасий Библиотекар, <i>Животоописание на папа Адриан </i><i>II</i>)</p>
        <p><b>X-XI </b><b>в. </b>– По времето на царете Симеон, Петър и Самуил, Тесалия е в пределите на Българската държава. По отношение на Самуиловото нашествие, Михаил Псел пише:<br>
                &nbsp;</p>
        <p>„Когато българите се изправили срещу ромеите, опустошили цяла Тесалия и причинили голямо огорчение на царя. Не можело да бъдат занесени в столицата събраните от селяните данъци, нито един грък не можел спокойно да пътува без да се подлага на смъртна опасност или вземане в плен“ (<i>Михаил Псел</i>, XI в).</p>
        <p><b>~1020 г.</b> Показно е, че в указите си, осигуряващи правата на Охридската (Българската) архиепископия, Василий II Българоубиец включва в пределите ѝ Северна Тесалия.</p>
        <p><img src="ohrid.jpg"></p>
-<b>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;<br>
-</b><em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI&nbsp;в.)</em></p>
+        <br>
+        <em>Карта 2: Охридската (Българската) архиепископия (XI в.)</em>
        <br>
        <p><img src="delyan.png"></p>
-<p><em>Карта 3: въстанието на&nbsp;&nbsp;Петър Делян;</em></p>
-<p><br>
-</p>
-<p>&nbsp;</p>
+        <p><em>Карта 3: въстанието на Петър Делян</em></p>
+        <br>
+        <br>
        <p><b>1040 г. </b>– въстанието на Петър Делян обхваща големи области (от Срем и Белград чак до Тива, т.е. Южна Гърция), като Тесалия също спада в освободените земи;<br>
        </p>
        <p><b>1066 г. </b>– въстание на българи и власи в Тесалия. Предводител е градоначалникът на Лариса – Никулица Делфина, с участието на Боривой Влаха и Славота Карамалак, споменати в „Стратегикон“ (~1072 г).</p>
        <p><b>XII в. – Йоан Цеца</b>: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой 2500“.</p>
-<p>&nbsp;</p>
-<p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса,&nbsp; намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
+        <br>
+        <p>Сказание гласи, че самият Ахил е роден в тесалийския град Лариса, намиращ се на 20 км от Тирнавос (Търново), където тече и река Вулгарис (т.е. „Българска река“), днес преименувана на Титарисиос („Суха река“).<br>
        </p>
        <p><b>XIII </b><b>в. – </b>Тесалия отново влиза в състава на Българската държава по времето на цар Иван Асен II.<br>
                <br>
@@ -74,13 +75,12 @@
        <p><img src="bgasen2.png"></p>
 </b></p>
 <p><em>Карти 4 и 5: пределите на България по времето на цар Иван Асен II</em></p>
-<p><b>&nbsp;</b></p>
 <p><b>1336 г.</b> – Ромейският цар Андроник III Палеолог издава указ за правата на епископия Стагийска (дн. Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясен съставът на тогавашното население: „...Всички духовници, които са под властта на светата епископия, както и жителите, селищата, манастирите, а също и посветените под нейната област власи, <b>българи</b> и албанци...“ Изброени са редица села с български имена: Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и други.[vii]</p>
 <p><b>1348-1371 г. –</b> Сръбското царство владее Тесалия за 23 години, недостатъчни да повлияят на гъстото българско население, живяло 700 години в областта. Подобни изводи могат да се направят и за българите от другите области на дн. Гърция. </p>
 <p><b>1423 г.</b> – Секретарят на Английското посолство в Цариград Д. Укурхарт привежда турско известие за <u>българи в Тесалия през </u><u>XV </u><u>в.,</u> които в началото на турското робство не само били запазили своята народност, но и налагали волята си на околните гърци. Ок. 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз спочулил да вземе града Лариса (Южна Тесалия). Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора (Северна Тесалия), където основал един от манастирите.[viii]</p>
-<p>&nbsp;</p>
+<br>
 <p><b>1829-1834 г.</b> – В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, <u>българи</u>, турци, гърци“.</p>
-<p>&nbsp;</p>
+<br>
 <p>В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и <b>Тесалия</b>“.</p>
 <p><b>1850 г. </b>– Калина Стойку от село Алмира до гр. Ипати в Южна Тесалия изпраща писмо до Александър Екзарх (в Цариград), в което проси неговото ходатайство за затворения си син Константин Стойку. В писмото са включени и подписите на селски първенци: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр.[ix]<br>
 </p>
@@ -89,12 +89,9 @@
 <p><b>1881 г. </b>– кралство Гърция присъединява Южна Тесалия в пределите си;</p>
 <p><b>1912 г. </b>– присъединена е и<b> </b>Северна Тесалия (местността около Еласона);</p>
 <p><b>Погърчване</b> – според българския историк Йордан Иванов, „погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия“, т.е. през XVIII–XIX век. Може би част от тях са се преселили в свободна България?</p>
-<p>&nbsp;</p>
-<p><b>&nbsp;<br>
 <br>
-<br>
-</b><b>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</b></p>
-<p><br>
+<p><h3>Български имена на селища, местности, реки в Тесалия:</h3></p>
+<p>
        В труда си „Славяните в Гърция“, немският езиковед Макс Фасмер съставя списъци с български географски названия (топоними) от различните краища на днешна Гърция, и обяснения на техния произход. За Тесалия той съставя списък с 330 (!) български имена из областите ѝ (Трикала и Кардица; Лариса, Фтиотида, Магнисия). Българската принадлежност на имената се разбира от езиковите им особености, например присъствието на съчетанието -жд, -шт (от *-dj, *-tj), което е присъщо на българския, но не и на сръбския език. Названията се използват дори за изучаването на старобългарския език. Друг довод за българското им естество и въобще на славянските поселения в местността, е наличието на имена като Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, съдържащи народното ни име.</p>
 <p>Примери за български географски названия в Тесалия са: Βελίτσα (Белица), Βιστρίτσα (Бистрица), Βοϊβόδα (Войвода), Γορίτσα (Горица), Ζαγορᾶ (Загора), Μποκοβικόν (Буковик), Ὄστροβος (Остров), Σκλάταινα (Слатина), Σκλήβαινον (Сливен), Τύρνοβας (Търново) и много други.[x]</p>
 <p>Макар и не всички, много от българските названия днес са променени от гръцкото правителство, а използването на старините имена е наказуемо спрямо гръцкото законодателство![xi] Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, през XX в. в Тесалия са сменени 487 географски названия от негръцки произход.[xii]</p>
@@ -107,40 +104,22 @@
 <p>„...Но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал Бог царството на българите против гърците и смирявал ги Бог много пъти с тоя прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много земя и царували през толкова години самостоятелно и славни...“</p>
 <p>„...От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани, и първите славянски светци и просияли от българския род и език...“</p>
 <p>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;–&nbsp;из „История славянобългарска“</p>
-<br>
-<br>
-<br>
-<br>
-<br>
-<br>

-<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5<br>
-&nbsp;</p>
-<p>[ii]&nbsp;Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.<br>
-<br>
-[iji]&nbsp;вж. Шишманов, И.&nbsp;<i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i>&nbsp;– Български преглед, 1897, кн. 3<br>
-<br>
-[iv]&nbsp;вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908<br>
-<br>
-</p>
-<p>[v]&nbsp;Иловайскiй, Д.,&nbsp;<i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
-[vi]&nbsp;Ангелов, Д.&nbsp;<i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име<br>
-<br>
-[vii]&nbsp;Иванов, Й., пос. съч., док. № 33<br>
-<br>
+<br><hr>

-<p>[viii]&nbsp;Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
-<p>&nbsp;<br>
-[ix]&nbsp;сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев -&nbsp;<i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
-[x]&nbsp;Vasmer, M.,&nbsp;<i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.<br>
-<br>
+<p>[i] Иванов, Й., <i>„Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“</i>, С., 1915, XI-XII, бел. 5</p>
+<p>[ii] Следва да поясним, че присъствието на племенни разграничения в един народ е естествено и не указва на по-ниско равнище на развитие. „Делене на племена“ има във всеки един народ и до днес, независимо дали това ще са общности, обхващащи села, градове или местности („етнографски групи“). К. Иречек в труда си „История на българите“ (1886 г.) изброява някои съвременни нему български племена, като сам ги определя като такива, например: шопи, бърсяци, поляци, мияци, копановци и др.</p>
+<p>[iji] вж. Шишманов, И. <i>Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови.</i> – Български преглед, 1897, кн. 3</p>
+<p>[iv] вж. Златарски, В. „<i>Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет</i>“, С., 1908</p>
+<p>[v] Иловайскiй, Д., <i>Вторая дополнительная полемика по вопросамъ варяго-русскому и болгаро-гуннскому</i>, Типо-литографія „Русскаго Т-ва печатнаго и издательскаго дѣла", Чистые пруды, Мыльниковъ пер., Москва, 1902.</p>
+<p>[vi] Ангелов, Д. <i>Образуване на българската народност</i>, София, 1971, 4. Българското народностно име</p>
+<p>[vii] Иванов, Й., пос. съч., док. № 33</p>
+<p>[viii] Иванов, Й, пос. съч. док. № 200</p>
+<p>[ix] сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - <i>Следи от българи в Тесалия...</i>, 153–154</p>
+<p>[x] Vasmer, M., <i>Die Slaven in Griechenland</i>. Berlin 1941, Leipzig 1970.</p>
+<p>[xi] вж. Tsitselikis, K. <i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i> Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр. 49.</p>
+<p>[xii] <i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>

-<p>[xi]&nbsp;вж.&nbsp;Tsitselikis, K.&nbsp;<i>Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers</i><i>.</i>&nbsp;Martinus Nijhoff Publishers, 2012, стр.&nbsp;49.<br>
-&nbsp;</p>
-<p>[xii]&nbsp;<i>Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece</i></p>
-<p>&nbsp;</p>
-
-
-</blockquote>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h1>Проф. Димитрий Иловайски за произхода на българите</h1>
@@ -9,13 +9,13 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
 		<center>
 			<h1>Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот</h1>
 			<h2>„Моравия и маджарите през IX–X в.“</h2>
 		</center>
-		<article>
+</article>
 		<center>
 			<hr>
 		</center>
@@ -10,9 +10,9 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
-                <center><h1><span class="glav"><big><big>Произходъ и поселения на българитѣ</big></big></span></h1></center>
+                <center><h1><span class="glav">Произходъ и поселения на българитѣ</span></h1></center>
 		<hr>
 		<br>
 		<h3>Общи</h3>
@@ -37,6 +37,6 @@
 </a> <i>– из сп. Русская старина.</i> 1882, март.</h3>


-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
- <a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <center>
 		<h1>Въпроси и отговори за произхода на българите</h1>
 		<h2><i>отговори: Васил Дечков</i></h2>
@@ -35,7 +35,7 @@
  </div>
 </article>

-<article>
+</article>
 <div class="reply-box">
 <p align="left"><span class="date"><b><u>Отговор:</u></b></span></p>
 <p align="justify">Логическата обосновка е силна, но не единствена. За езика на „пра“българите имаме достатъчно податки: освен славянските названия на градовете Плиска, Преслав, Шумен, Загоре, девет Белграда, имаме пряко указание от Теофан Изповедник за края на VII век, че Онгъл (= славянското <span class="starobg"><b>Ѫгълъ</b></span>) се нарича така <b>„на български“</b>. Същата местност се нарича през османско време Буджак, което на турски също значи „ъгъл“. Славянски имена имат и князете:  Гостун, Кубрат/Кроват, Бат Боян/Безмер, Котраг, Тервел/Тривелий, Телец, Звиница, Маломир, Пресиян, Борис и пр.</p>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Възгледът на старите българи за произхода им</h1>
 			<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
@@ -9,7 +9,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<div class="container">
 				<img src="folk3.png" alt="folk">
@@ -10,7 +10,7 @@
 </head>

 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Старите българи и техният език</h1></center>
 		<center><h3><i>Васил Дечков</i></h3></center><hr><br>
 		<div class="container">
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Поредно терзание за произхода на българите</h1>
 			<h2><i>Васил Дечков</i></h2>
@@ -10,7 +10,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 <article>
                <center><h1><span class="glav"><big><big>ЮрІй Венелинъ</big></big></span></h1></center>

@@ -24,6 +24,6 @@
 		<h3><a href="vene-stih.pdf">Стихотворения „Ода на Юрія Ив. Венелина“ и „Рыданіе на смерть-та Ю. И. Венелина“</a> <i>– Георгій Пѣшаковъ (1837, 1839)</i></h3>


-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Из „Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина“, 1851</h1>
 			<h2>Предговор за значението на Венелиновата дейност</h2>
@@ -9,7 +9,7 @@

 </head>
 <body>
-		<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
+<a href=".."><small>⬅️️назад</small></a><br>
 		<center>
 			<h1>Философия на историята</h1>
 			<h2>Из „Древните и сегашните словенци“<h2>
@@ -10,6 +10,7 @@
 </head>

 <body>
+<a href=".."><small>⬅️назад</small></a><br>
 		<center><h1>Повратни научни приноси на Юрий Венелина</h1></center>
 		<center><h2><i>Васил Дечков</i></h2></center><hr><br>
 <article>
@@ -46,6 +46,6 @@
 				<img src="site-banner1.jpg" alt="banner">
 			</div>

-		<article>
+</article>
 </body>
 </html>